Засенчено слънце

4. GGD Безсъница

Сунанди Дже Калаве, Глас на Кисуатския протекторат и управител на Гуджааре от името на Протекторите, не се радваше на здрав сън. Всяко раздвижване нощем я будеше. Дори лекият ветрец, който полюляваше завесите на леглото и, можеше да я държи будна до зори. В годините, след като се омъжи, тя привикна към това положение. Винаги държеше край леглото разредена с вода медовина, пъдеше съпруга си на някоя кушетка в дневната, ако захъркаше, или пък самата тя отиваше там, за да не го буди. Спеше по малко - на пресекулки, грабваше някоя кратка и недостатъчна порция отдих. Често се будеше по-уморена, отколкото бе легнала.

Неизбежно настъпваха нощи, когато не помагаха нито успокояващи напитки, нито броенето на четворки. В такива моменти отиваше в кабинета си да работи, та поне времето да не отиде нахалост. Или пък излизаше на балкона в Яна-ян, за да вдигне поглед към Спящата Луна, да поеме нейната сребриста и многоцветна светлина и да не мисли за нищо.

Този път обаче застина стресната, защото балконът бе вече зает.

- Не викай - обади се Бирник Ниджири. Той седеше с един крак върху парапета, а другия бе провесил от осем етажа височина. Гледаше я с развеселени очи. - Военният ти съпруг ще вземе да долети тук с оръжие в ръка, та да смути покоя на целия дворец.

Сунанди издиша въздуха, който бе поела, за да извика, и пристъпи навън.

- Това няма как да се случи, ако не стоеше кацнал тук като някакъв скайрер, който дебне мишки.

- Аз съм Бирник, Дже Калаве. Да не искаш да се изтъпаня пред главния вход с почетна свита? Или да проводя вестители, та да съобщят за пристигането ми? Ти би трябвало така или иначе да ме очакваш.

Тя завъртя очи, преди да седне до него на парапета.

- Очаквах те по здрач. Изпратих да те повикат веднага след като проклетите банбарци престанаха да тормозят града тази сутрин. - Ядът и премина, засенчен от безпокойство с интимен характер.

- Отдавна ли си тук? - Беше се любила с Анци малко преди полунощ.

Той се усмихна. Лунната светлина го направи за кратък миг по-млад - повече напомнящ момчето, с което се бе запознала преди десет години. През това време бе порасъл и юношеската му красота бе узряла в корава елегантност, но той си оставаше все още млад, дори по стандартите на Кисуа, където хората не живееха толкова дълго. Професията му го правеше да изглежда по-стар от годините си.

- Ако бях дошъл по-рано - отвърна той, - сънят щеше също толкова по-рано да те тласне към балкона.

Трябваше и миг, за да схване смисъла на казаното, а след това я обзе желание да го убие.

- Кеб-на! Знаеш, че мразя да ми ровиш в сънищата.

Той не отвърна нищо. Само я гледаше и миг по-късно Сунанди въздъхна. Разбира се, че щеше да рови, когато и както намери за добре - той беше Бирник.

- Искам да ти кажа - смени темата тя, - че тия банбарски нападения трябва да престанат.

Той продължи да я наблюдава мълчаливо, може би защото знаеше колко много я дразни проклетата му гуджаарейска сдържаност или пък просто защото няма какво да отговори.

- Те застрашават мира и покоя - продължи Сунанди, водена от подсъзнателен порив да запълни паузата. - Ако изтървем контрола над Гуджааре, можем да очакваме хаос от всякакъв вид. Бунтове, саботажи.

- Защо го казваш на мене?

- Хетава се ползва с авторитет сред населението. Все някой някъде трябва да има я леля, я братовчед в Банбара. Вие се плодите, с когото ви падне.

Ниджири само въздъхна при тази обида - чувал бе и по-големи от нейните уста. Двамата търпяха един от друг неща, които иначе не биха позволили никому.

- Хетава е на страната на всеки, който може да осигури траен мир в града. Засега това е Кисуа. Тази политика ни струва много, що се отнася до вярата на хората.

- Този път убиха гуджаареец! От градската стража. Втори бил тежко ранен, макар да научавам, че вашите лечители са го спасили. Убили са двайсетима от хората на моя съпруг. Това звучи ли ти като траен мир?

Бирникът се намръщи.

- Звучи ми забележително. Осем нападения, двайсет убити кисуатци и само един от Гуджааре. Какво са обрали?

Тя започна да изброява на пръсти:

- Съдържанието на три склада от резервите на войската ни, включително и един уж таен погреб за оръжие. Коне. Приготвени за изпращане в Кисуа снопи ечемик, които, предполагам, ще използват като фураж; един Мерик знае за какво друго могат да им послужат в пустинята. Вино от лунен цвят. Кожи и платно от хеке. Лапис и морска сол.

Ниджири замълча за малко - обмисляше чутото.

- Търговски стоки - отсъди накрая. - Може ли да се каже, че са особено високо ценени в Кисуа?

Сунанди смръщи вежди.

- Да. Повечето биха намерили добър пазар навсякъде у нас. Подобен износ ограничава в известна степен финансовите ни загуби от окупацията на Гуджааре. - Сунанди въздъхна. -Всъщност този грабеж вече нанесе сериозна вреда - в Кисуа и понастоящем съществува фракция в търговското съсловие, която настоява за налагане на крути мерки в столицата на Гуджааре…

- Не са ли отвлекли хора? Те си падат по роби, тия пустинни варвари.

Сунанди отмина подигравката му. В Кисуа също имаха роби.

- Нито един. Проливат кръвта на всекиго, ако им се изпречи на пътя, но не вземат пленници. Късмет, предполагам.

- Съмнявам се.

Тя свъси вежди. Нещо у него се промени. Не би го нарекла вълнение, понеже това състояние не бе никак нормално за един Бирник, но тялото му сякаш се напрегна като пружина.

- Какво искаш да кажеш?

Той поклати бавно глава, докато погледът му обхождаше покривите и улиците на града. Сунанди се зачуди доколко ли спокоен е неговият сън.

- В очите на пустинните племена - започна той - ние, градските люде, без разлика гуджаарейци или кисуатци, сме мекушави и разпуснати страхливци, които не заслужават своето благосъстояние. Даже шадуните, собствените ви съюзници, ви понасят единствено защото мразят гуджаарейците повече. Така че когато банбарци не вземат пленници, като едновременно с това избягват да убиват гуджаарейци, а изтребват кисуатците на четворки…

Сунанди стисна парапета с тих стон. Колко глупаво от нейна страна да не обърне внимание на това.

- Те се отнасят към Гуджааре като към съюзник!

Ниджири не отговори, но и нямаше нужда от това - тя мигом разбра, че е на прав път. Племената от Пустинните хиляда враждуваха помежду си от незапомнени времена. За войните между Банбара и Шадун - двете най-могъщи племена - се разправяха легенди, но през последните няколко века, докато Гуджааре трупаше сила, цареше относителен мир. Нито едно племе не можеше да рискува собствените сили в междуособни разпри, докато наблизо надигаше глава такава заплаха.

Нападенията доказваха, че продължителният застой е свършил. Шадуните бяха търговски партньори и в някои случаи съюзници на Кисуа, а сега Протекторатът владееше Гуджааре. Това затваряше в капан Банбара, чиято територия се простираше от югозападната граница на Гуджааре до крепостите на Шадун в южните планини - между две съюзени заплахи. Нищо чудно, че бяха решили да предприемат някакви мерки.

- Смяташ, че банбарци отвличат търговски стоки целенасочено - започна Сунанди, като смръщи лице след казаното от нейния гост. - С каква цел? Да направят нашата окупация на Гуджааре губещо начинание? Да предизвикат политически брожения в самата Кисуа?

- Не съм казал това. Но тактиката им говори за общ замисъл, не смяташ ли?

Това бе прекалено. Сунанди се начумери.

- Тия прости пустинни камилари не могат да го измислят чак дотам.

Най-сетне през лицето на госта премина сянка на раздразнение, мимолетна и едва забележима.

- Те не са глупави, Дже Калаве. Не ти отива да говориш подобни неща.

- Дори сънародниците ти ги наричат варвари!

- Да, но именно търговията с варвари ни направи богати - недей да забравяш това. За разлика от Кисуа, ние никога не сме допускали предразсъдъци да ни заслепяват по отношение на потенциала на тези племена или на заплахата, която могат да представляват.

Сунанди отпъди гнева, скръсти ръце пред гърдите си и закрачи напред-назад.

- Банбара са били прекалено горди, за да поискат подкрепа в борбата си срещу Шадун по-рано - защо да я търсят сега? И то от Гуджааре, която не е нищо повече от смирен пленник на Кисуа? Пустинните народи уважават силата - Гуджааре няма такава.

- Ако наистина вярваш в това, значи глупавата си ти - отсече жрецът.

Тя се завъртя рязко към него със стиснати юмруци.

- Гуджаарейската армия…

- Бе само част от мощта на Гуджааре, дори преди идването на кисуатците. Забравила ли си връзките ни с Изтока и със северните народи? Както сама каза, половината жина са роднини на един или друг варварски владетел. А в тази земя съществува и военна каста, в огромната си част съставена от родени воини, които седят със скръстени ръце и са обзети от ярост, откак армията бе разпусната. Това бе голяма грешка от ваша страна - представа нямаш какво струва на Хетава да държи тези мъже кротки. И градската стража, и частните отряди, наемани от аристокрацията за охрана на техните владения… и самия Хетава. Имаш ли някаква представа на какво са способни моите другари, ако решат да се надигнат? Само Пазителите…

Той поклати глава, прехвърли и двата си крака откъм вътрешната страна на балкона и се наведе към нея. Сунанди преодоля с усилие порива да се дръпне назад. Предполагаше се, че Бирниците не изпитват силни чувства, но Ниджири винаги си беше бил особняк.

- Известно ми е мнението на Кисуа за нас. Наричате ни спящи овце, които забравят в сънуване грижите си. Само че когато гневът на Гуджааре се пробуди, той ще се разгори със същата сила, както в която и да било друга страна - и даже с по-голяма, след като толкова често го сдържаме. Пуснем ли го на воля, Кисуа ще загуби властта.

Тя на свой ред го погледна втренчено и направи опит да потисне безпокойството си.

- Нали каза, че Хетава ни подкрепя.

- Хетава ви подкрепя засега. Но ако се появи по-добра възможност, Дже Калаве, ако най-прекият и бърз път към стабилност минава през убийството на всеки кисуатец в рамките на нашите граници, тогава не се съмнявай, че Хетава ще има грижата това да се случи. - За голяма изненада на Сунанди, гневът в погледа му загуби своя плам и премина в нещо като печал. - Толкова години вече, а ние си оставаме все така непонятни за вас.

- Не сте непонятни - отвърна тя, усетила неизвестно защо, че е засегната. - Знам колко важен за вас е покоят.

- Той е повече от важен, Дже Калаве. Той е нашия бог. -Скочи на крака и въздъхна. - Ще ти кажа следното: догадката ти е правилна. Към нас се обърна пратеник на банбарския водач.

Сунанди затаи дъх.

- Представа нямах, че съществува такъв.

- Банбарските племена са много, вярно е. Много са и предводителите им. Само че по време на война всички се превръщат в едно цяло, с един водач. Мъжът, с когото сме във връзка, е на път да стане такъв.

- Кога ви потърсиха?

- След първите няколко нападения над града. Казаното от теб само потвърждава онова, което сами бяхме започнали да си мислим. И не ме питай кога или къде ще се проведе предстоящата среща - делата на Хетава не са работа на Протекторите.

Разбира се, в качеството си на техен Глас, тя не можеше да запази наученото в тайна, както той не можеше да и обещае трайно сътрудничество. И двамата служеха на своите господари.

Затова нейният следващ въпрос му остави възможност да потърси компромис между собствената си лоялност и нейните интереси.

- Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?

Той кимна с едва доловима нотка на одобрение.

- Пратеникът на банбарския водач, който ни посети, бе представител на гуджаарейската военна каста от висок ранг. Заяви, че е бил генерал преди окупацията. Жина по рождение. - Наблюдаваше я внимателно, докато произнасяше тези думи.

- Богинята да ни е на помощ - промълви Сунанди, а кожата и настръхна не само от нощния хлад. Шуна и жина, двете бла-городнически касти в Гуджааре, се отдаваха рядко на военното поприще, тъй като гордостта не им позволяваше да се подчиняват на заповеди от лица с произход, по-нисък от техния. Те понасяха подчинение единствено на свои равни. Съществуваше обаче един род, на който роден като жина генерал би служил с радост - дори и в изгнание.

Ниджири не каза нищо по повод нейното богохулство, може би защото усети, че тя - поне за момента-бе напълно искрена.

- Постъпи с тази информация, както намериш за добре. А сега се връщай при съпруга си, преди да е усетил отсъствието ти. - Той се изправи, за да си тръгне, като отметна едната от двете плитки на темето си. Този жест, както и самата прическа, бяха толкова познати на Сунанди, че нещо я прободе в сърцето.

- Как си, Ниджири? - попита тя, като наблегна едва забележимо върху името.

Той спря, но не се извърна към нея.

- Добре съм, Дже Калаве.

- Той… - Поколеба се и най-накрая не издържа: - Той ми липсва. Можеш ли да повярваш? Та ние не бяхме приятели. И въпреки това…

Ниджири се хвана за парапета.

- Някой ден и двамата ще го срещнем. Даже на теб може да се случи по-напред, ти си жена - способността ти да се ориентираш в Ина-Карек е по-голяма от моята. А и все още можеш да сънуваш.

Забравила бе това. Той вече беше истински Бирник и плащаше цената на своята сила.

- Съжалявам - промълви Сунанди. Не можеше да определи мъка ли долавя в неговия глас или примирение - и в двата случая имаше болка. Протегна колебливо ръка към рамото му. С какво би могла да помогне? Пръстите и едва докоснаха кожата, когато той се извърна светкавично и хвана ръката и.

- Недей да съжаляваш - каза Ниджири. Приближи опакото на дланта и до своята буза. Затвори за малко очи - вероятно си представи друга ръка вместо нейната. В този момент тя си помисли колко ли е самотен - никой не докосваше един Бирник, не и преднамерено. Те даваха утеха на другите, но собствената си болка носеха сами.

За изненада на Сунанди Ниджири отвори очи и се намръщи.

- Никога няма да го срещнеш при това положение. Защо не ме потърси? Знаеш, че мога да ти помогна.

И преди да попита за какво говори, той посегна към лицето и. Сунанди примигна инстинктивно и после усети допира на пръстите му до своите клепачи. Той трая само миг. Когато отвори очи, Ниджири бе кацнал върху парапета, лек като птица.

- Не ме викай повече - каза и той през рамо. - Нещата се променят прекалено бързо. Не бях прав, Дже Калаве, като казах, че не ни разбираш. Правиш го, доколкото е възможно за чужденец и подобре от всеки друг кисуатец. Затова ти прощавам, каквото и да сториш, принудена от Протекторите.

Докато Сунанди го гледаше вторачено и се опитваше да проумее казаното, той се изправи с лекота върху парапета, абсолютно безразличен към голямата височина. Хвана се за горния перваз и само с едно плавно движение прехвърли цялото си тяло надолу. А след това изчезна.

Едва когато се върна в леглото, Сунанди разбра какво бе сторил той. По-точно, разбра го на сутринта, когато се събуди в обятията на Анци, отпочинала и доволна, каквато не се бе чувствала при събуждане от години. Съпругът и я бе притиснал към себе си през нощта и сигурно я бе разбутал преди това. Но тя не се бе събудила нито веднъж.