Заслепяващият нож

98.

Утрото завари Кип на палубата — чакаше баща си. Беше студено и морето бе развълнувано, но дрехите на изтърсака черногвардеец бяха достатъчно топли. Поне в съчетание с тлъстините му. Той придърпа около себе си сивото наметало и потропа с крака. Не беше спал много. Представата, че убива Лив — или че тя го убива, — му беше отнела съня.

Но Лив бе направила своя избор. Беше повярвала в лъжите, в които искаше да вярва. Беше минала на страната на безумци. Как можеше да е толкова глупава?

Може би Кип изобщо не я беше познавал.

От тази мисъл му призля. Помисли си за усмивката ѝ. За смеха ѝ, когато му внушаваше, че въздушната пътека между кулите се чупи, за хубавите извивки на тялото ѝ, докато вървеше пред него.

Възелът в стомаха му се отпусна, когато видя баща си да излиза от каютата на палубата, вече увлечен в разговор с командир Железни.

Командирът вървеше отпред и говореше през рамо.

— Знаете ли какво ще направи жена ви с мен, ако позволя да ви се случи това? — попита той.

— Жена? — учуди се Кип.

Командир Железни се намръщи.

— Моите извинения, милорд, не…

— Не е тайна, командире — прекъсна го спокойно Гавин. — Ожених се за Карис преди да тръгна, Кип.

— Вие как… О-о… — каза Кип. Явно тази връзка бе малко по-различна, отколкото си беше мислил поради малките откъслеци от нея, които беше видял. Откъслеци, които включваха ругатни, плесници и скачане от лодка вместо близост. Кип затвори уста, после осъзна, че мълчанието му може да изглежда като осъждане. Неволно се почувства пренебрегнат. Това, че не беше заслужил да чуе за сватбата веднага, че баща му все още го държеше настрана. — Ъъ, ами честито.

— Благодаря, Кип. И много се радвам, че те виждам тази сутрин. Помолих те да се биеш не като момче, а като мъж, и ти се отзова. И виждам, че не си спал, тъй че си реагирал подобаващо. Браво, синко.

Браво, синко. Думите, които Кип беше копнял да чуе през целия си живот и двойно повече, откакто Гавин Гайл беше научил, че е негов баща. Но бяха поднесени формално, все едно Гавин отмяташе задачи по списък, без чувство, без внимание.

— Е, след като тръгваме — каза Гавин, — искам да ми разкажеш за опита за покушение.

Всъщност Кип не беше мислил по този начин за случилото се в уличката, но баща му го каза толкова нехайно, че той разбра, че трябва да е прав. Лусия беше загинала заради Кип. Беше се озовала на огневата линия. Странно, беше точно каквото черногвардейците уж трябваше да правят, но тя го беше направила случайно. Кип не знаеше дали това го прави по-добро, или по-лошо.

Тръгнаха към кърмата и Кип видя, че няма да заминат сами. Долу под двете въжени стълби имаше дванайсет черногвардейци, застанали на плъзгун, какъвто Кип никога не беше виждал. Формата му също беше различна — приличаше на голямо летящо крило, с осем гребни лопати. Черногвардейците бяха въоръжени е лъкове, имаха и колани с гранати. Някои имаха резервни очила. Оттам нататък всеки беше въоръжен според собственото му хрумване и опит. Двама имаха малки кръгли щитове. Един носеше нащърбен трошач на мечове. Повечето имаха пистолети. Един имаше бич’хва, каквато Карис често носеше. А други имаха от извитите напред атагани или криви мечове. Самият плъзгун имаше изобилие от абордажни куки и въжета.

Освен това сам по себе си всеки черногвардеец представляваше внушително оръжие.

Възхитата и колебанието на Кип сигурно се бяха изписали на лицето му, защото Гавин каза:

— Кип, не можеш да станеш този, който трябва да си, без аз да съм готов да рискувам да те загубя. Все още ли искаш да дойдеш?

Круксър беше там долу. Круксър идваше! Видя Кип и вдигна брадичка за поздрав. Изглеждаше доста възбуден от това, че са му позволили да дойде.

Беше болезнено да го изрече, но Кип каза:

— Не нося много на масата, сър.

— Още не. Но ти предстои да се учиш от най-добрите.

Качиха се на огромния плъзгун и Гавин започна да дава указания на черногвардейците.

— Най-големият риск е да не си откъснете ръцете. Не можете да минете от стоп на пълна скорост за един дъх. Ако имате умението, първо можете да стесните тръбите. Луксинът не трябва да е фокусиран…

Продължи, докато Кип се настаняваше на мястото си.

Освободиха въжетата, които държаха плъзгуна към галеона, Гавин и Железни се заеха с тръбите на главната платформа и Кип скоро чу познатото вууп, вууп, вууп. След малко в работата се включиха и половината черногвардейци — Гавин и Железни им даваха указания.

Гавин ги учеше как да правят завоите и им показа колко остри могат да бъдат. И Кип видя как постепенно на лицата им започна да се прокрадва онази радост и наслаждение, които той бе изпитал за първи път от вятъра, вълните и от самата невероятна скорост.

След това, докато се носеха бясно по вълните, Кип разказа на баща си цялата история за опита за покушение. Този плъзгун беше изменен така, че да се затваря отпред, тъй че вятърът не заглушаваше разговора им.

— Това… това е различно от плъзгуна преди — каза Кип. — Скоро ли го измисли?

Гавин сви рамене.

— Войната винаги се движи напред и ако не си на ръба на възможното, може да не доживееш, за да съжалиш.

Видяха много кораби, но не се доближиха до никой от тях до следобеда, когато Гавин извади голям бинокъл, което беше странно. Последния път, когато му се бе наложило да погледне в далечината, просто беше притеглил дискове от съвършено син луксин. Може би прозрачността на това стъкло беше по-добра.

— Вее техния флаг — каза Гавин. — Счупени вериги на черен фон. — Подаде бинокъла на Железни.

Железни помълча, после каза:

— Това не е просто голям кораб.

— Това е огромен кораб — каза Гавин.

— Не мога дори да преброя колко оръдия има. И не са само на една палуба — каза командир Железни.

— Четирийсет и три тежки оръдия, сто четирийсет и едно леки, побира до седемстотин души.

— Шегувате ли се? — попита командир Железни. — Не е възможно да сте преброили…

— Флагманският на Паш Векио е — каза Гавин. — Щом е докарал флагманския си кораб тук, значи е заложил на Цветния принц. Той не би могъл да наеме този кораб.

Кип разбра, че това „не е добре“.

— Паш Векио ли? — попита той.

— Пиратският крал — каза командир Железни.

— Един от четиримата — Допълни Гавин. Сякаш това го правеше по-малко впечатляващо.

— Най-могъщият от четиримата — добави сухо командир Железни.

— Бих могъл да се закълна, че предния път този кораб потъваше — каза Гавин.

— Сражавал си се с Паш Векио преди? — попита Кип.

— Не. Убих предишния собственик на този кораб и го запалих. Той също беше пиратски крал — подчерта Гавин. — Поне една добра новина: няма да убиваме невинни.

— Страхотно — каза Кип, мъчейки се да събере малко ентусиазъм. — Сто осемдесет и четири оръдия ли каза?

— Успокой се, на кърмата са само осемнайсет — отвърна Гавин.

Страшно утешително, няма що.

— Какво мислите, че карат? — попита Железни.

— Оръдия или жива сила, или просто идват да блокират нашите кораби, за да не могат да влязат в залива на Ру. Все едно, голяма пречка са. Трябва да се отстрани.

— Винаги сте обичали простото невъзможно предизвикателство, нали? — каза Железни. Ако се съдеше по тона му, не смяташе, че има шанс да разубеди Гавин.

Шанс нямаше, Кип го знаеше.

— Защо според теб разреших да вземеш толкова много черногвардейци? — попита Гавин.

— Мислех си, че ще е лесно — изломоти Железни.

Гавин се обърна към черногвардейците и попита:

— Готови ли сте да видим какво можете да правите?

Отвърнаха му ухилени физиономии. Черногвардейците бяха като деца с нова играчка.

— Трябваше да ви дам повече време да потренирате с… как ги наричаме, командире? — попита Гавин.

— Морски колесници.

Гавин кимна, после продължи:

— Имат много оръдия и на борда ще има и притеглящи. Вероятно много. Може би бесове. Ще разполагат с хитрини, каквито не сте виждали никога. Очаквайте оръдията вече да са заредени, макар че бихме могли да извадим късмет с бързината, с която ще им налетим. Изненадващ подстъп, опитваме се да срежем въжетата им и да запалим платната им. Кръжим по посока на слънцето и избягваме сблъсъци. Основната задача е потопяването на големия кораб. Ако някой от другите кораби се включи в битката, те са цели според случая, не си струва да се умира за тях. Бързината е най-добрата ви защита, но очаквайте да не улучите с първите няколко изстрела. Трудно е да пригодиш прицела си при толкова голяма скорост. Ще го схванете. Ако много забавиш, се отказваш от предимството си и се превръщаш в един притеглящ срещу кораб, пълен с мускетари, доколкото знаем. Има защитни стени на всяка палуба, тъй че докато те не бъдат подпалени или отстранени, не очаквайте да хвърлите гранати над тях и да има голям ефект. Четири врански гнезда, достатъчно големи, за да поберат множество стрелци или притеглящи. Осем големи оръдия на кърмата, включително две, които могат да стрелят достатъчно далече. Десет по-малки оръдия зад капаци, които няма да се отворят, докато не са готови да стрелят. А, и корабът се казва „Гаргантюа“. Въпроси?

— Къде и кога се прегрупираме? — попита една слаба жена с твърд поглед и коса на многобройни плитки.

— Грубо, тук, след един час. Ако навлязат още кораби, една левга източно от най-източния. Двамата с Железни имаме бинокъла, ще ви намерим. Ако паднем, стражеви капитан Блънт има друг. Ако се разделите напълно, доберете се до аташийския бряг и намерете безопасен превоз обратно до Хромария. Да, Асиф?

Един млад мъж с бръсната глава каза:

— Сър, предполагам, че всеки притеглящ, когото видим, също е подходяща цел? Не бива да научават тайните на морските колесници, нали?

Кип разбра какво пита младият мъж. Имаха ли специална задача да убиват всеки притеглящ, защото нямаше как да се вземат в плен — не можеш да обезоръжиш притеглящ.

— Това, че ще видят колесниците, не е достатъчно, за да ги уподобят лесно. Не се излагайте на риск. Нисък приоритет, но да. Всеки от вас е по-ценен за мен жив, отколкото да избие петдесет от тях. Ясно ли е?

Разбраха. Не бяха основно елитни воини, бяха елитна охрана, чиито редици бяха оредели след битката при Гаристън. Самата Черна гвардия се нуждаеше от тях живи.

— Е, да вървим да потопим няколко пирати — каза Гавин.

Черногвардейците завикаха гръмогласно, само Круксър не се включи, ококорен и изпънат като струна.

Гавин извади безценните си ками-пистолети и се обърна към Кип.

— Би ли ми ги подържал?

Кип се намръщи, спомнил си как ги беше изтървал в морето последния път.

— Шега, Кип. Шега.

Кип се ухили.

— Това е за теб. — Гавин му подаде един вързоп.

Кип го разви и видя, че е колан с кесия, която се носи на бедрото като кобур. По-точно калъф. В калъфа имаше седем очила, в спектрален ред, всеки чифт в свой отделен, подшит с кадифе джоб. От всеки джоб стърчаха малки изработени от сребро руни, тъй че човек да може с напипване да разбере кои очила ще извади.

Кип погледна баща си ококорено. Само очилата струваха цяло богатство, а и тези изглеждаха стари.

— Постарай се да не загубиш подчервените и свръхвиолетовите. Не знаем вече как се правят такива очила — каза Гавин.

Кип извади подчервените, постави си ги и ахна, щом разбра какво има предвид Гавин. Обикновено човек трябваше да отпусне очите си и да ги остави да загубят фокус, за да види топлината на нещата. С тези очила Кип можеше да вижда в подчервения спектър и във видимия спектър едновременно.

— Пак трябва да отпуснеш очите си, за да притеглиш подчервено, но доста улеснява намирането на добри източници. — Гавин закопча колана на кръста на Кип и му показа как да изважда бързо очилата и да ги отваря. Перна очилата настрани, при което едната дръжка се затвори, а после пъхна другата, като остави калъфът да я стегне и задържи здраво.

После му подаде бинокъла и каза:

— Можеш да притеглиш, когато влезем в бой, но искам и да наблюдаваш. Лесно е да придобиеш тунелно зрение. Дори за мен. Аз ще кормувам и ще притеглям, ще крещя заповеди и ще избягвам огън и магия. Ти си отваряй очите на четири. Ако друг кораб насочва оръдията си да ни помете странично, може дори да не го видя. Главата на шарнир, ясно ли е?

— Да, сър. — Кип не знаеше какво повече да каже, как да благодари на баща си за очилата, но Гавин като че ли не очакваше повече. Отиде при тръбите и даде знак да потеглят. Всеки се залови с работата си и големият плъзгун бързо набра скорост.

Много скоро вече летяха с невероятна скорост и „Гаргантюа“ пред тях ставаше все по-голям и по-голям с всяка секунда.

Кип видя как оръдейните отвори на кърмата зейнаха и големите дула се подадоха навън.

— По мой сигнал — каза Гавин. — Изчакайте!