Заслепяващият нож

28.

На следващия ден момичетата от началния клас за Черната гвардия бяха отделени от момчетата и отведени в друга зона за тренировки. Както в много от тренировъчните зони, едната стена бе покрита с оръжия, но тук оръжията бяха всевъзможни лъкове, от късите конни лъкове до големите дълги лъкове от тисово дърво от Езерото на кратера и комбинираните лъкове от Кървавата гора, които побираха мощ колкото на тисовите лъкове в много по-компактни размери. Десетина вида арбалети допълваха оръжейната колекция. В зоната, където навлязоха момичетата, имаше множество мишени. Отпред стояха няколко жени от Черната гвардия — чакаха, скръстили ръце, момичетата да се приближат. Докато крачеше след другите момичета, Адрастея огледа жените. Макар фигурите им да варираха, от набитата и стегната Самит до жилавата Корделия, всички те притежаваха нещо, което ужасно липсваше на Адрастея: бяха уверени, чувстваха се сигурни в телата си, бяха на „ти“ със света и знаеха мястото си в него. По някакъв начин това правеше дори невзрачната външност красива.

След като не знаеха какво се очаква да направят, момичетата се строиха в редица пред учителките си.

Дребничката закръглена Есел заговори:

— Има една легенда за древни жени воини на Острова на ясновидците. Били са несравними стрелци, но… — Откачи един лък от стената, извади тренировъчна стрела от колчана над рамото си и се прицели между Адрастея и Мина.

Единственото, което изпита отначало Адрастея, беше тревога. Мишената не беше много далече от нея и нямаше никаква представа какво се опитват да ги научат черногвардейките. Като нищо можеше да е „Как да те прониже стрела и да продължиш да се биеш.“

— Някоя да вижда проблем? — попита Есел.

„Освен че си насочила стрела в мен?“

— Гърдата ви пречи — каза Мина и Тея изпита ревност — първо от това, че Мина не се беше притеснила от това, че срещу нея е насочена стрела, и бе успяла да отговори, и второ, че сигурно се беше сетила за това, тъй като и тя имаше гърди. За разлика от Тея, която Кип беше взел за момче.

Но Есел явно бе избрала да подхване този разговор точно заради големите ѝ гърди.

Есел се усмихна широко, отпусна лъка и попита Мина:

— Обучавала си се с лък?

Мина кимна смутено.

— Да, милейди. Бях, мм, добра, докато един ден, когато бях на тринайсет, едва не си разкъсах… — Замълча и се изчерви. — Баща ми не се беше сетил да ме научи да си връзвам гърдата. Мисля, че това го притесни повече и от мен.

— Е, онези жени воини от легендата са се наричали амазонки. Буквално — безгърдите, тъй че сигурно можете да се сетите как са решавали проблема — каза Есел.

Повечето момичета повдигнаха вежди изненадано, макар че поне две като че ли вече знаеха историята.

— Разбира се, всъщност те са отрязвали само дясната си гърда — или лявата, ако са били левачки — и може би не са карали плоските жени да го правят.

Момичетата се закикотиха.

— Историята не е вярна, разбира се — продължи Есел. — Съхранила се е може би защото мъжете се възхищават на женските гърди и също от жени, на които не се налага да търпят глупостите им, и защото жените се възхищават на жени, на които не се налага да търпят мъжките глупости. Аз лично не мога да си представя толкова тъпа жена, че да си отреже това, което би могла да върже с ивица плат.

Ново кикотене.

— Все едно, лъкът е символът на жените от Черната гвардия. Това поне е известно на всички, но следващото не бива да се споделя с нито един мъж — дори и да не успеете, дори и след като напуснете строя. Мъжете си мислят, че лъкът е нашият символ, защото лъкът се използва за убиване от разстояние, защото жените не са толкова силни като мъжете. Някои казват, че лъкът е оръжие за страхливци. Някои казват, че както Оролам е направил жените по-добри в притеглянето, така и мъжете са по-добри в боя. Казват, че тъй като мъжете са по-мускулести, жените би трябвало да им отстъпват в това.

Есел замълча и Тея и всички останали зачакаха да им каже нещо смразяващо. Но Есел само поклати бавно глава.

— Може и да са прави. Като цяло. Работата е, че не ме интересува. Да си черногвардейка означава да си изключение от правилата. Сложете ме в стая с петдесет мъже от улицата и аз ще съм най-добрият боец там. Сложете ме в стая с петдесет войници от която и да е армия на света и аз ще съм най-добрият боец там. Но ако командир Железни падне в битка, както е голям, повечето мъже в Черната гвардия все пак ще могат да го изнесат от бойното поле. Сами. Аз не бих могла. Виж, Самит би могла. Виждала съм я.

„Какъв е урокът тогава?“ — искаше да попита Тея. Ко̀сите погледи на другите момичета издаваха, че и те мислят същото.

— Лъкът е нашият символ, защото лъкът олицетворява жертвите, които трябва да направим, за да бъдем черногвардейки… и жертвите, които не сме длъжни да направим. Можеш да си отрежеш гърдата, ако искаш да бъдеш по-добър стрелец. Или можеш да я вържеш. Твой избор. И двете си имат недостатъци. Досадна пречка, с която се налага да се справят само най-дебелите мъже. Така стоят нещата. Разбирам го. Приемам го. Справям се с него. Не очаквам един мъж да преценява света все едно че има гърди — макар че един добър водач би могъл. Мина, ако твоят баща беше могъл да преодолее смущението си, щеше да може да ти даде простичък съвет, който да ти спести болката. Не го е направил. Чудесно. Всички си имаме своите ограничения и всички виждаме първо своите нужди.

Помълча и продължи:

— В боя има неща, които са по-трудни за жени, и има някои неща, които са по-лесни. Ще говорим за тях и ще ви обучим какви жертви трябва да правите и какви — не. Тези жертви не са по вина на мъжете, виновен е лъкът. Какво е да бъдеш черногвардеец? Какво е да бъдеш елитен войник? Какво е да бъдеш силна жена? Всичко се свежда до едно и също: да гледаш невъзмутимо това, което е, и след това да придвижиш това, което е, към това, което искаш да бъде.

Самит пристъпи напред.

— Нека да бъдем откровени и практични. Черната гвардия осигурява минималните улеснения за всеки воин. Имате ужасни спазми през месечния си цикъл? Можете да размените смените си в охраната, без да питате своя командир. На мъжете това не е позволено. Но ще компенсирате смените, които сте пропуснали, и вашите сестри ще очакват да сте готови да се размените с тях, когато дойде техният ред. В спалните помещения жените имат отделна стая — макар че вратата между двете стаи обикновено е отворена. Имате отделни бани и тоалетни. Но в полеви условия, ако командирът ви каже, че са в сила правилата на бойното поле, се къпете, преобличате се и пикаете там, където го правят и мъжете, а всеки, който ви създаде неприятност, се наказва сурово. Строго ни е забранено да имаме интимни отношения с други черногвардейци, мъж или жена. Ако искате да се омъжите, единият от двамата първо се уволнява. Хванат ли ви да спите заедно — и двамата ви изхвърлят, отлъчват ви и ви глобяват със сума, равна на разходите на Черната гвардия за заместването ви. Трябва да мислите за мъжете като за свои братя — малките ви братчета. Вие се грижите за тях, те се грижат за вас, но не се налагат в живота ви. Харчите парите си и прекарвате свободното си време така, както вие искате. Пиете колкото искате. Спите с когото искате. Явно не всеки избор е еднакво разумен, понякога мъжете разбират погрешно ролята си като братя и си въобразяват, че могат да ви казват какво да правите през свободното си време. Ние ще сме на ваша страна и ще ги поправяме. В повечето случаи те разбират правилата и се стараят да ги спазват.

— В цивилния свят нещата може да са различни — продължи тя. — Докато селски грубияни или побойници може да се опитат да започнат бой с мъж от Черната гвардия за статут — защото победил или загубил, един побойник печели уважение от приятелите си просто затова, че е дръзнал да се сбие с черногвардеец — на вас това няма да ви се случи. Дори ако побойникът ви надвие, за приятелите му той само е набил една жена. А ако загуби, губи всичко. Възможно е обаче някой да посегне да ви опипа или да ви заплюе, или да ви обиди. Ще поговорим как да се справяте с това и ще разберете, че няма по-пламенни защитници от братята ви… Съществуват привилегии заради жертвите, които правим, понякога привилегии сами за себе си, а понякога — привилегии, които просто отменят привилегиите на други. Есел, искаш ли да споделиш за бала на губернатора?

Есел се усмихна широко.

— Придружихме Бялата на бал в посолството на Аташ — тъй че теренът формално беше аташийска територия. Посланикът си въобрази, че това му дава права. Хареса ме. Всъщност аз го харесах. Бях в почивка и той ме намери. Целуна ме… което не беше неприятно, но беше непрофесионално. Чувствах, че ще се отрази зле на Черната гвардия, ако ни намерят. Тъй че му го казах. Той си помиели, че се преструвам. Казах му, че съм сериозна. Но той стана агресивен. Целуна ме отново. Казах му, че третия път няма да го предупредя. Той ми пусна ръка по начин, който сметнах за неприемлив. Тъй че му счупих пръстите. Повечето.

Тея не знаеше какво я впечатли най-много: това, че Есел е могла да счупи пръстите на човека толкова лесно, това, че се е осмелила да го направи, или че го разказва толкова равнодушно.

Есел продължи:

— Когато се съвзе, той отиде при Бялата разгневен. Настоя за обезщетение. Разказа някаква нелепа история. Бялата дори не попита за моята версия. Попита само: „Есел, неуместно ли си постъпила?“ Казах: „Не“ и тя каза, че посланикът ще има късмет, ако не бъде изгонен от Големи Яспис.

Самит продължи:

— Между другото Призмата е още по-суров с тези, които ни закачат. Ние заемаме особена позиция. В някои отношения сме просто роби, които трябва да са готови да умрат за тези над нас на мига, заслужено или не. В други отношения дори и посланици, дори самият Призма не може да се забърква с нас.

— И така — продължи Самит, — след като Есел току-що ви предупреди за някои общи положения и как те често не се прилагат, ще използвам няколко като пример. Защото някои общи положения са верни достатъчно често, за да ни притесняват. И тъй, ето едно от тях: мъжете са склонни да се бият физически за статут. Жените, като цяло, са по-умни. Защо е така е без значение: образование, инстинкт, цивилизованост, кой го интересува? Виждате как се перчат, подвикват си обиди, надуват се пред приятелите си. Това, което правят всъщност, е да накарат соковете да потекат. Този интервал не винаги е дълъг, но е достатъчно дълъг, та мъжете да ускорят бойния сок. Това е ужасът или възбудата, които карат хората да се бият или да бягат. Може да бъде полезен в малки дози и да е изтощаващ в големи. Някои от вас да имате братя или момчета, с които сте се били?

Шест от десетте момичета вдигнаха ръце.

— Случвало ли ви се е да се наложи да се биете с тях — словесно или физически, — а след това те да се махнат и да се върнат след малко, и да са напълно приключили с боя, докато вие тъкмо сте набрали яд? Изглеждат изненадани, защото вече напълно са слезли от планината, докато вие току-що сте се качили на върха?

— Представете си го като секс — каза Есел. Мръсница беше. — Дишаш в ухото на мъж и му казваш да си смъкне панталоните, и той е готов да тръгне преди да си вдишала отново. На женското тяло му трябва повече време.

Няколко момичета се изкикотиха нервно.

— Мъжете могат да включат много, много бързо. Също така изключват от тази бойна готовност много, много бързо. Разбира се, ще останат разтреперани, понякога ще повърнат от това, но се включва и после — щрак — се изключва. Жените не сме такива. Ние набираме бавно. Е, може и да има изключения. Но като бойци сме склонни да мислим, че всеки реагира като нас, защото разполагаме само с личния си опит. В този случай за нас това не е вярно. Мъжете ще са готови да се бият и после ще са приключили, само за няколко мига. Това е и добро, и лошо.

— Един мъж, когато е силно изненадан, ще има само първата си инстинктивна реакция, толкова овладяна и чиста, колкото когато тренира. След това го завладява пороят от чувства. Ние прекарваме хиляди часове в тренировка на онази първа инстинктивна реакция, а след това се тренираме да сдържаме пороя от чувства, за да може той да ни издигне до по-високо ниво на усещане, без да ни направи глупави. Тъй че това е позитивното за нас: изненадай ме и първата ми реакция ще е същата като на колегата ми мъж. Мога все пак, разбира се, да се уплаша или да се оплета в нерешителност. Но ако не го направя, моят втори, трети и десети ход също ще е сдържан. Ръцете ми няма да затреперят. Ще мога да правя точни движения, каквито мъж няма да може. Но няма да притежавам повишената сила или усещанията до може би минута по-късно — често пъти твърде късно.

— Докато един мъж трябва да се тренира да сдържа този устрем, ние трябва да се тренираме да го ускорим — продължи тя. — Щом трябва да изкачим един връх по-бавно, за да стигнем до същата височина и да получим всички позитиви, трябва да започнем да се изкачваме по-скоро. В смисъл, когато се озова в ситуация, за която знам, че може да се окаже рискована. Трябва да съм подготвена. Трябва да започна да се катеря. Мъжете могат да се шегуват, за да облекчат напрежението. Нека. Аз не се включвам в това. Може би си мислят, че съм лишена от хумор, понеже не се включвам. Добре. Такава размяна съм готова да направя.

Тея и останалите момичета си тръгнаха от тренировката донякъде замаяни и определено съкрушени. Тея осъзна, че жените са толкова привлекателни, защото са искрени и силни. А тези две неща бяха нерушимо свързани помежду си. Казваха: аз съм най-добрата на света в това, което правя, но не мога да правя всичко. Тези две твърдения, събрани заедно, им даваха увереността да се изправят срещу всякакво предизвикателство. Ако собствената ѝ сила не можеше да преодолее препятствие, то силите на екипа ѝ можеха… и не беше притеснена да помоли за помощ, когато се нуждаеше от нея, защото знаеше, че това, което носи на екипа, ще е също толкова ценно в някоя друга ситуация.

Жените стрелци бяха безкомпромисни и непрощаващи, и в същото време в пълно равновесие. Уважаваха се взаимно и уважаваха себе си. Някои от черногвардейките, знаеше Тея, бяха с робско потекло, други имаха благородна кръв. Някои бяха сини, някои бяха жълти или зелени, или червени. Някои бяха бихроми, някои бяха високи, някои бяха мършави, някои — мускулести като командир Железни. Различаваха се една от друга… но гледаха тези разлики и питаха къде са полезни, а не с какво ги правят по-добри и от кого. Това, че бяха черногвардейки, беше централният факт на самоличността им. Всичко друго стоеше зад това.

За момиче робиня и сляпа за цветовете притегляща от безполезен цвят това приличаше на невъзможен блян, развян пред носа ѝ. Собственичката ѝ бе заповядала да се включи в Черната гвардия, тренирана беше за това години наред, по указания на други и за изгодата на други… Но как ѝ се искаше да е самата себе си, заради самата себе си. И го искаше с цялото си сърце.