Завръщането на историята и краят на мечтите - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Робърт Кейган (ч. notes)

1

Това е заглавието, избрано от бившия президент Джордж Х. У. Буш и съветника му по националната сигурност Брент Скоукрофт за техния разказ за американската външна политика в края на Студената война. George Bush and Brent Scowcroft, A World Transformed (New York, 1998).

2

Франсис Фукуяма. Краят на историята и последният човек, Обсидиан, С, 2006, с. 289.

3

Цитиран в Thomas L. Pangle and Peter J. Ahrensdorf, Justice Among Nations: On the Moral Basis of Power and Peace (Lawrence, Kans., 1999), p. 159.

4

„Toward a New World Order“, слово на президента Джордж Х. У. Буш пред съвместна сесия на двете камари на Конгреса, 11 септември 1991 г.

5

Франсис Фукуяма. Краят на историята и последният човек, Обсидиан, С, 2006, с. 352.

6

Dmitri V Trenin, Getting Russia Right, (Washington, D. C., 2007), p.70.

7

„Всичко това бе възможно да се случи, защото новите демократични сили в Съветския съюз и Източна Европа разбраха по-добре, отколкото западните реалисти, че демокрациите не представляват сериозна заплаха една за друга.“ Франсис Фукуяма. Краят на историята и последният човек, Обсидиан, С, 2006, с. 353.

8

Martin Walker, „The Clinton Doctrine“, The New Yorker, October 7, 1996.

9

Цитиран в Pangle and Ahrensdorf, Justice Among Nations, p. 159–60.

10

Франсис Фукуяма. Краят на историята и последният човек, Обсидиан, С, 2006, с. 352.

11

Michael Mandelbaum, The Ideas That Conquered the World: Peace, Democracy, and Free Markets in the Twenty-first Century (New York, 2002), p. 374.

12

G. John Ikenberry, „Liberal International Theory in the Wake of 9/11 and American Unipolarity,“ документ, подготвен за семинар, „IR Theory, Unipolarity and September 11th — Five Years On,“ NUPI (Norwegian Institute of International Affairs), Oslo, Norway, February 3–4, 2006.

13

Дийн Ачесън, цитиран от Робърт Л. Байснер, Dean Acheson: A Life in the Cold War (Oxford, 2006), p. 372; Second Inaugural Address, William J. Clinton, January 20, 1997.

14

Strobe Talbott, „Hegemon and Proud of It: No Apologies for Being the Only Superpower — and Acting Like It,“ State, June 27, 1998 (online).

15

Robert Cooper, „The New Liberal Imperialism,“ The Observer, April 7, 2002.

16

Rosalie Chen, „China Perceives America: Perspectives of International Relations Experts,“ Journal of Contemporary China 12, no. 35 (May 2003), p.287.

17

World Bank Country Brief, 2007.

18

Според доклад на Европейския съвет за външна политика „Русия укрепи политическите си отношения чрез привличане на големия бизнес да лобира за руската кауза в ключови за ЕС страни. Неговите контролирани от държавата компании са изградили партньорства с компании като EON и BASF в Германия, ENI в Италия, GDF и — в по-малка степен — «Total» във Франция, «Gasunie» в Холандия. Дори в контекста на влошаване на отношенията с Обединеното кралство Русия реши по-скоро да откупи, отколкото да експроприира «Шел» и «Бритиш Петролиум» в Сахалин II и Ковикта. Газпром принуди «Шел» и «Бритиш Петролиум» да продадат контролния пакет акции на цена, по-ниска от пазарната, но остави тези компании като миноритарни партньори. Руски експерт заяви, че Газпром е решил да запази «Бритиш Петролиум» и «Шел» като партньори като част от планиран опит за изграждане на проруско лоби. И това сработи. В рамките на няколко седмици след сделката изпълнителният директор Тони Хейуърд публично защитаваше руската позиция в интервю по чуждите медии.“ Вж. Mark Leonard and Nicu Popescu, „А Power Audit of EU-Russia Relations“, доклад на Европейския съвет за външна политика, November 2007, p. 15.

19

Реч на Европейския комисар по търговията Петер Манделсон, „The EU and Russia: Our Joint Political Challenge,“ Bologna, Italy, April 20, 2007.

20

Trenin, Getting Russia Right, p. 93.

21

Вж. Sarah E. Mendelson and Theodore P. Garber, „Failing the Stalin Test,“ Foreign Affairs 85, no 1 (January/February 2006).

22

Dmitri V. Trenin, „Russia Leaves the West,“ Foreign Affairs 85, no. 4 (July/August 2006), p. 88–98.

23

Leonard and Popescu, „A Power Audit or EU-Russia Relations,“ p. 17.

24

Ivan Krastev, Russia vs. Europe: „The Sovereignty Wars,“ published on the Web site Opendemocracy, September 5, 2007, http://www.opendemocracy.net/article/globalisation/institutionsgovernment/russia europe

25

Реч на президента Никола Саркози пред Петнайсетата конференция на посланиците, Париж, 27 август 2007 г.

26

Неговите „вътрешни правила, ценности и цялата му философия“ правят „немислимо използването от ЕС на ембарго върху петрола и виното или на транспортни или търговски блокади по начина, по който Русия го прави по отношение на Грузия и Молдова“. Leonard and Popescu, „А Power Audit of EU-Russia Relations,“, p. 27.

27

John Vinocur, „Scandinavia’s Concern? ’Russia, Russia, Russia,“ International Herald Tribune, October 2, 2007, p. 2.

28

Във Франция и Германия например почти две трети от участниците в проучване през 2007 г. гледат „неблагосклонно“ на Русия. Вж. доклада на Pew Global Attitides Project, „Global Unease with Major World Powers,“ issued on June 27, 2007, p. 2.

29

Цитирано в Vinocur, „Scandinavia’s Concern? ’Russia, Russia, Russia,“ p. 2.

30

Вж. Peter Hays Gries, China s New Nationalism: Pride, Politics and Diplomacy, (Berkley, 2005), p. 105: „Мечтата за «просперираща държава и силна армия» (fuguo qiangbing) все още вдъхновява китайците, столетие след като е вдъхновявала реформаторите от късната династия Цин.“

31

Zheng Bijian, „China’s ’Peaceful Rise“ to „Great Power Status,“ Foreign Affairs 84, no.5 (September/October 2005), p. 22.

32

Chen Zhimin, „Nationalism, Internationalism and Chinese Foreign Policy,“ Journal of Contemporary China 14, no. 42 (February, 2005), p. 36–37.

33

Идеята, че Китай трябва да бъде водещата държава в Източна Азия, „е относително силно застъпена както сред елитите, така и сред обикновените граждани“. Michael D. Swaine and Ashley J. Tellis, Interpreting China’s Grand Strategy, Past, Present and Future (Santa Monica, Calif., 2000), p. 15.

34

Charis Dunn-Chan, „China’s Imperial Nostalgia Under Attack,“ BBC News Online, May 11, 2001.

35

Цитирано в годишния доклад на Департамента по отбрана на САЩ до Конгреса, „Military Power of the People’s Republic of China 2007“ (Washington, DC, 2007), p. 7.

36

China s National Defense in 2006, Information Office of the State Council of the People’s Republic of China, Beijing, December 2006.

37

David Shambaugh, Modernizing China’s Military: Progress, Problems, Prospects (Berkley, Calif., 2004), p. 284–85. Както отбелязват Андрю Нейтън и Робърт Рос: „Китай днес е по-силен и границите му са по-добре защитени, отколкото когато и да било през последните 150 години“. Andrew J. Nathan and Robert S. Ross, The Great Wall and the Empty Fortress: China’s Search for Security (New York, 1998), p. 226. Изчисленията за средствата, отделяни от Китай за военната сила, не са точни, тъй като официалният бюджет на страната не включва много разходи, които биха били включени в официалните бюджети на повечето държави. Антъни X. Кордсман и Мартин Клайбър обобщават различните изчисления за китайските военни разходи в Chinese Military Modernization and Force Development: Main report, Center for Strategic and International Studies working draft, September 7, 2006, p. 20. Те се позовават на следните анализи: Department of Defense, Annual Report to Congress: Military Power of the People’s Republic of China, (Washington, DC, 2006), p. 21; Thomas J. Christensen, „China“ in Robert J. Ellings and Aaron L. Friedberg, eds., Strategic Asia: Power and Purpose, 2001–2002 (Seattle, 2001) p. 45; David Shambaugh, „China’s Military: Real or Paper Tiger?“ Washington Quarterly 19, no. 2 (1996), p. 23.

38

Shambaugh, Modernizing China’s Military, p. 67.

39

Cordesman and Kleiber, Chinese Military Modernization, p. 67.

40

Китайците сега са възпитавани да възприемат „морето като територия“ — нещо, на което не са били учени преди, и да осъзнаят, че техният „суверенитет“ включва три милиона квадратни метра океан и морета, Shambaugh, Modernizing China’s Military, p. 67.

41

Както коментира Ейвъри Голдстийн, китайците се възприемат все по-малко като „просител“, опитващ се да спечели чуждото благоразположение при условията, наложени от другата страна, и все повече като „основен играч“, способен да договаря условията на ангажирането си на равна нога. Вж. Avery Goldstein, „Great Expectations: Interpreting China’s Arrival,“ International Security 22, no. 3 (Winter 1997/98), p. 25–26.

42

Gries, Chinas New Nationalism, p. 56.

43

David Shambaugh, Beautiful Imperialist: China Perceives America, 1972–1990 (Princeton, N. J., 1991), p. 252–53.

44

Gries, China’s New Nationalism, p. 142–43.

45

Andrew J. Nathan and Bruce Gilley, China’s New Rulers: The Secret Files (New York, 2002), p. 208.

46

Chen, „China Perceives America,“ p. 287.

47

Nathan and Gilley, China’s New Rulers, p. 217.

48

Цитат в James Mann, About Face: A History of America’s Curious Relationship with China, from Nixon to Clinton, (New York, 2000), p. 337–38.

49

Chen, „China Perceives America,“ p. 290.

50

Thomas Berger, „Japan’s International Relations: The Political and Security Dimensions,“ in Samuel S. Kim, ed., The International Relations of Northeast Asia (Lanham, Md., 2004), p. 135.

51

Пак там, c. 137.

52

Patrick L. Smith, „Uncertain Legacy: Japanese’ Nationalism after Koizumi,“ International Herald Tribune, September 12, 2006.

53

Gries, Chinas New Nationalism, p. 70, 39.

54

„По време на Втората световна война китайците възприемат японците като олицетворение на «дявола» (guizi) и продължават да ги възприемат така и днес“ (пак там, с. 10). Недоверието към Япония „е дълбоко заложено“ у китайските военни и „се предава от поколение на поколение“ (Shambaugh, Modernizing China’s Military, p. 301).

55

Mitsuri Kitano, „The Myth of Rising Japanese Nationalism,“ International Herald Tribune, January 12, 2006.

56

Kokubun Ryosei, „Beyond Normalization: Thirty Years of Sino-Japanese Diplomacy,“ Gaiko Forum 2, no. 4 (2003), p. 31–39, цитиран от Gries, Chinas New Nationalism, p. 92.

57

Kitano, „The Myth of Rising Japanese Nationalism.“

58

C. Raja Mohan, „India’s New Foreign Policy Strategy,“ доклад, представен на семинар на Китайския форум за реформи и Фондация за международен мир „Карнеги“, Пекин, 26 май 2006 г.

59

Пак там.

60

Sunil Khilani, „The Mirror Asking,“ Outlook (New Delhi), August 21, 2006.

61

C. Raja Mohan, „India and the Balance of Power,“ Foreign Affairs 85, no. 4 (September/October 2005), p. 17–18.

62

Mohan. „India’s New Foreign Policy Strategy.“

63

Министър-председателят Атал Бихари Ваджпаи в писмо до президента Бил Клинтън, препечатано в Hindu, 14 май 1998 г.

64

„China Is Threat Number One,“ Times of India, May 4, 1998.

65

„China’s Anti-Satellite Test Worries India,“ Times of India, February 5, 2007.

66

Yong Deng, „Reputation and the Security Dilemma: China Reacts to the China Threat Theory,“ in Alistair Iain Johnston and Robert Ross, eds., New Directions in the Study of China Foreign Policy (Stanford, Calif., 2006), p. 196–97.

67

Вж. John W. Garver, Foreign Relations of the People’s Republic of China (Englewood Cliffs, N. J., 1993), p. 318–319; Mohan, „India and the Balance of Power,“ p. 30.

68

Mohan, „India and the Balance of Power,“ p. 30.

69

Съвместно изявление на министър-председателя Шиузо Абе и министър-председателя Манмохан Сингх, Делхи, 22 август 2007 г.

70

Ray Takeyh, „Iran: Assessing Geopolitical Dynamics and U. S. Policy Options,“ показания пред Комисията на Камарата на представителите по въоръжените сили, 8 юни 2006 г.; Ray Takeyh, „The Iran Puzzle,“ The American Prospect, May 22, 2007.

71

Цитиран в Takeyh, „Iran: Assessing the Geopolitical Dynamics and U. S. Policy Options.“

72

Цитирано от Takeyh, „Iran: Assessing Geopolitical Dynamics and U. S. Policy Options.“

73

Вж. Melvyn P. Leffer, A Preponderance of Power: National Security, the Truman Administration, and the Cold War (Stanford, Calif, 1992).

74

Всяка американска администрация от последния половин век се е опитала да извърши смяна на режим някъде по света: от вдъхновените от ЦРУ преврати на Дуайт Айзенхауер в Иран и Гватемала и планираното от него сваляне от власт на Фидел Кастро, което Джон Ф. Кенеди се опита да осъществи, до заговорниченето на самия Кенеди срещу Нго Дин Дием във Виетнам и срещу Рафаел Трухильо в Доминиканската република, намесите на Ричард Никсън в Чили, призива на Джими Картър за прогонването на Анастасио Сомоса от Никарагуа, подкрепата, оказана от Роналд Рейгън на антикомунистическите партизански групи в Никарагуа, Ангола, Афганистан и Камбоджа, инвазията на Джордж Х. У. Буш в Панама, военните действия, предприети от Бил Клинтън в Сомалия, Хаити и Босна.

75

Няколко примера от последно време: администрацията на Рейгън не потърси международното одобрение за потайните си войни в Никарагуа, Камбоджа, Афганистан и Ангола, нито пък потърси подкрепата на Обединените нации и Организацията на американските държави при нахлуването в Гренада. Администрацията на Буш-старши нахлу в Панама без санкцията на ООН и щеше пак без тази санкция да започне война с Ирак, ако Русия бе наложила вето. Администрацията на Клинтън се намеси в Хаити без съгласието на ООН, бомбардира Ирак въпреки неодобрението на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и започна войната в Косово пак без съгласието на ООН.

76

Реч на френския външен министър Юбер М. Ведрин на конференция на Френския институт за международни отношения, Париж, 3 ноември 1999 г.

77

Интервю на държавния секретар Мадлин К. Олбрайт пред NBC-TV, Today, с Мат Лауър, Кълъмбъс, Охайо, 19 февруари 1998 г., записът е публикуван от Кабинета на говорителя, Държавен департамент.

78

Вж. Richard N. Haas, The Reluctant Sheriff: The United States After the Cold War (Washington, D. C., 1998).

79

Reinhold Niebuhr, The Irony of American History (New York, 1962), p. 5, 23.

80

Антикомунизмът за тях беше „водещата страст във външните работи“, както отбеляза Норман Подхорец през 1996 г. в статията си „Neo-conservatism: А Eulogy,“ Commentary, March 1996.

81

Jeane J. Kirkpatrick, „A Normal Country in a Normal Time,“ The National Interest, Fall 1990, p. 40–44.

82

Trenin, Getting Russia Right, p. 9–10.

83

Krastev, Russia vs. Europe: „The Sovereignty Wars.“

84

Trenin, Getting Russia Right, p. 9–10.

85

Leonard and Popescu, „A Power of Audit of EU-Russia Relations,“ p. 13.

86

Krastev, Russia vs. Europe: „The Sovereignty Wars.“

87

По думите на Иван Кръстев: „Приятелски настроените към Кремъл олигарси могат да притежават английски футболни клубове, а представителите на руската средна класа да пътуват свободно в Европа, но на международните компании не им е позволено да използват природните ресурси на Русия, а родните критици на Кремъл са гонени от европейските столици,“ Ivan Krastev, Russia as the ’Other Europe,’ in Russia in Global Affairs, no. 4 (October/December 2007).

88

Nathan and Gilley, China’s New Rulers, p. 236.

89

Както казват двама изследователи на проблема: „В диктаторските държави вместо да бъде двигател на демократичните промени, икономическият растеж понякога може да бъде използван за утвърждаване на потисническите режими.“ Bruce Bueno de Mesquita and George W. Downs, „Development and Democracy,“ Foreign Affairs 84, no. 5 (September/October 2005), p. 78, 85.

90

Minxin Pei, China’s Trapped Transition: The Limits of Developmental Autocracy (Cambridge, Mass., 2006).

91

Реч на президента Владимир Путин по време на 43-тата Конференция за сигурността в Мюнхен, 10 февруари 2007 г.

92

Както отбелязва президентът на Естония, днес Русия е в „лоши отношения с всички демократични държави, които граничат с нея“, и в „добри отношения с недемократичните страни“. Реч на президента Томас Хендрик Илвес в университета в Тбилиси, 8 май 2007 г.

93

Yong Deng and Fei-Ling Wang, eds., China Rising: Power and Motivation in Chinese Foreign Policy (Lanham, Md., 2004), p. 10.

94

Katrin Bennhold, „New Geopolitics Personified,“ International Herald Tribune, January 24, 2008, p. 10.

95

Реч на президента Владимир Путин по време на 43-тата Конференция за сигурността в Мюнхен.

96

Fei-Ling Wang, „Beijing’s Incentive Structure: The Pursuit of Preservation, Prosperity and Power,“ in Deng and Wang, China Rising, p. 22.

97

Trenin, Getting Russia Right, p. 3.

98

Anna Smolchenko, „Putin Lashed Out at West and Domestic Critics at Election Rally,“ International Herald Tribune, November 21, 2007.

99

Cooper, „The New Liberal Imperialism.“

100

Shambaugh, Modernizing Chinas Military, p. 298.

101

Реч на президента Владимир Путин по време на 43-тата Конференция за сигурността в Мюнхен.

102

Робърт Купър, Разпадането на нациите. Обсидиан, С., 2004, с. 81–82.

103

Shambaugh, Beautiful Imperialist, p. 274.

104

Реч на президента Владимир Путин по време на 43-тата Конференция за сигурността в Мюнхен.

105

Leonard and Popescu, „А Power Audit of the EU-Russia Relations,“ p. 8.

106

John W. Garver, China and Iran: Ancient Partners in a Post-Imperial World (Seattle, 2007), p. 101.

107

Цитирано пак там, c. 103.

108

Руският външен министър Сергей Лавров, „The Present and the Future of Global Politics,“ Russia in Global Affairs, no. 2 (April/June 2007).

109

Вж. Mohan, „India and the Balance of Power.“

110

Liu Xuecheng, „Blueprint for Asian NATO,“ People’ s Daily, June 3, 2004.

111

Като пренебрегнем факта, че Сингапур не е демокрация. Hisane Misake, „’Axis of Democracy’ Flexes Its Military Muscle,“ Asia Times, March 31, 2007 (online).

112

Реч на министър-председателя Шиндзо Абе пред Парламента на Индия, Делхи, 22 август 2007 г.

113

Adrian Bloomfield, „Putin Praises Strength of ’Warsaw Pact 2,“ Daisy Telegraph, August 20, 2007.

114

ШОС включва и Киргизстан, който не е автокрация.

115

Wayne Arnold, „Southeast Asian Pact Exposes Rifts,“ New York Times, November 21, 2007.

116

Вж. доклада на Pew Global Attitudes Project, „Global Unease with Major World Powers,“ издаден на 27 юни 2007 г., с. 40.

117

Judy Dempsey, „Germany Looks to Asia, at China’s expense,“ International Herald Tribune, November 20, 2007.

118

Вж. доклада на Pew Global Attitudes Project, „Global Unease with Major World Powers,“ издаден на 27 юни 2007 г., с. 42–43.

119

Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York, 2006), p. 24.

120

Пак там, c. 47.

121

F. Gregory Gause III, „Can Democracy Stop Terrorism?“ Foreign Affairs 84, no. 5 (September/October 2005), p. 69; Bernard Lewis, The Middle East (London, 2000), p. 337.

122

Martine Bulard, „India’s Boundless Ambitions,“ Le Monde Diplomatique, January 2007 (online).

123

Вж. доклада на Pew Global Attitides Project, „Global Unease with Major World Powers,“ p. 41.

124

Интервю c Никола Саркози за Radio Europe–1, 4 май 2007 г., цитирано от РИА Новости, Москва, 7 май; интервюто със Саркози е публикувано и в The National Interest, 1 юли 2007 г.

125

Именно това предрече Уилям Уолфорт преди десетилетие. Вж. William С. Wohlforth, „The Stability of a Unipolar World,“ International Security 24, no. 1 (Summer 1999).

126

Lavrov, „The Present and the Future of Global Politics.“

127

Gary G. Sick, interview by Bernard Gwertzman, Foreign Affairs, January 23, 2007 (online).

128

За една от най-подробните дискусии относно световните тенденции, противоречащи на прогнозите за балансиране, вж. Keir A. Lieber and Gerard Alexander, „Waiting for Balancing: Why the World Is Not Pushing Back,“ International Security 30, no. 1 (Summer 2005).

129

В една своя статия от 1999 г. Самюъл П. Хънтингтън говори за „еднополюсна система с една суперсила и няколко големи сили“. Той очаква това да е кратък преходен период към истинска многополюсност. Samuel P. Huntington, „The Lonely Superpower,“ Foreign Affairs 78, no. 2 (March/April 1999).

130

Niebuhr, The Irony of American History, p. 133.

131

За най-доброто и най-оригинално изложение по този въпрос, вж. Reuel Marc Gerecht, The Islamic Paradox (Washington, D. C., 2004).

132

За предупредителна забележка относно различните теории за етапите на демократично развитие, вж. Thomas Carothers, „The ’Sequencing’ Fallacy,“ Journal of Democracy 18, no. 1 (January 2007).

133

Hans J. Morgenthau, Politics Among Nations: The Struggle for Power and Peace (New York, 1948), p. 20.

134

Reinhold Niebuhr, „American Power and World Responsibility,“ Christianity and Crisis, April 5, 1943, in D. B. Robertson, ed., Love and Justice: Selections from the Shorter Writings of Reinhold Niebuhr (Cleveland, 1967), p. 200.