Знаете, че ме обичате

Amor Omnia Vincit

Джени се изключи и се почувства по-готина от всякога. Тя все още си беше деветокласничка, но се казваше Дженифър, а след училище имаше среща с Нейт, най-готиното момче в целия град. Щеше да се наложи да пропусне работата с Ванеса по списанието, но си заслужаваше напълно. Ако беше на мястото на брат си, щеше да напише любовно стихотворение на тема колко прекрасен е Нейт и колко е извратена съдбата, та да събере две абсолютно различни души. Обаче Джени беше по-голям оптимист и се задоволи само с изписването на „г-жа Дженифър Арчибалд“ с най-прекрасния шрифт на гърба на пътечката за мишката.

Не се смейте, така постъпват влюбените деветокласнички.

На другия край на града, в Ривърсайд, Дан, братът на Джени пишеше мейл на Серена с последното си стихотворение, „Последният път, когато умрях“:

— Хайде, откачалко — извика приятелят му Зийк Фрийдман от вратата на компютърната зала. — Закъсняваме за латински.

„Amo ergo sum“, помисли си Дан. Обичам, следователно съществувам.

— Зает съм — каза той и напечата адреса на Серена в „Констънс“.

— Добре, но аз не искам да ме задържат след училище. Какво ще кажеш да поиграем в парка после? — попита Зийк на тръгване.

— Става, ще се видим там — отговори разсеяно Дан, докато се опитваше да измисли кратко съобщение, което да върви със стихотворението.