Знаете, че ме обичате

Буза до буза

— Надявам се да ни чака в лобито — каза притеснено Джени.

— Не се притеснявай. Ще го открием — успокои я Ванеса.

Те си проправиха път през въртящите се врати на хотела и влязоха в богато подреденото лоби. И двете момичета бяха облечени в черни рокли в стил 60-те, които бяха купили за десет долара от „Думсис“ в Уилямсбърг. Роклята на Джени имаше мъниста, а тази на Ванеса — избродирана котка на полата. Ванеса носеше мрежести черни чорапи, което беше новост.

Двете изглеждаха доста ретро, но и доста сладки.

— Ето го! — изписка Джени и хукна към едно сепаре в ъгъла, където Нейт бавно поглъщаше шампанското си.

— Добре — каза Ванеса и се почувства не на място. Какво щеше да прави тя, докато Джени и богатото й гадже си гугукаха? — Хайде, ще се видим на бара.

Тя настоя да отиде с Джени като морална подкрепа, но си имаше и други планове. Имаше малки шансове Дан да мине покрай нея на път за тоалетната, например. В този случай, тя нямаше да се чувства прецакана, задето е облякла рокля.

— Здравей, Дженифър — каза Нейт, хвана я за ръка и я целуна по бузата.

— Здравей — каза тя, а очите й засияха от вълнение. Погледна лъскавите обувки на Нейт, добре изгладения му смокинг, къдравата му кафеникава коса, бляскавите зелени очи. — Изглеждаш… много, много, мно-о-о-о-ого хубав.

— Благодаря, ти също — каза той с усмивка.

— Какво предлагаш да правим? — попита тя.

— Ами да поседим и да си говорим за сега, а? — предложи той.

— Добре — съгласи се тя и Нейт я поведе към едно закътано място в дъното на бара.

— Нали нямаш нищо против, ако си взема само сода. Нещо не се чувствам добре — попита Джени, като кръстоса краката си и после пак ги пусна на пода.

— Няма проблем. Две соди — поръча Нейт на сервитьора.

Уау, той май наистина се променяше.

Отново взе ръката й и я постави в скута си. Джени се разсмя. Беше странно, че седят в хотел с Нейт, а не в парка или у тях. Тя се чувстваше сякаш всички в хотела ги наблюдават.

— Не се притеснявай — успокои я той и целуна опакото на ръката й.

— Опитвам се — каза тя, затвори очи, пое дълбоко въздух и се отпусна на рамото на Нейт. Беше й лесно да се отпусне, когато бе с него. Той я караше да се чувства на сигурно място. Отвори очи и срещна неговите, които весело блестяха.

— Имам лошото усещане, че ще си навлека доста неприятности заради това — каза той, сякаш предчувстваше какво ще стане.

— Защо? — начумери се тя.

— Не зная. — Нямаше как да обясни на Джени, че гаджето му, Блеър, е в съседната зала и най-вероятно е въоръжена и опасна. — Просто имам предчувствие.

— Не се притеснявай. Нищо нередно не правим — каза тя и стисна ръката му.

— Е, със Сайръс и Тайлър си говорехме за фамилното ни име — подхвана Елинор разговор след като „кенел“-а беше сервиран заедно със зелена салата.

— Какво за името ни? И какво, по дяволите, е това? — попита Блеър, бучкайки ястието.

— Не помниш ли, че го избрахме заедно на дегустацията?

Блеър опита малка хапка и каза:

— Има вкус на котешка храна. — Тя избута чинията настрани и се захвана отново с шампанското.

— Ами Тайлър се съгласи да смени името си на Роуз. Аз вече го направих. Остава и ти да решиш.

Блеър ритна крака на стола. Това не беше първият път, в който подхващаха тази тема.

— Ти сменяш твоето име? — попита тя невярващо брат си.

— Да, така реших. Тайлър Роуз. Звучи много яко, като на DJ — обясни брат й.

— Определено — съгласи се Арън. — На пулта е Тайлър Роуз, на живо от 72-ра улица.

— Млъкни — измънка Блеър. Не стига, че второто й име беше ужасно, но сега искаха да я набутат с още по-кошмарна фамилия. Блеър Корнелия Роуз — ааа, няма начин. — Казах ти и преди. Няма да го сменя.

Лицето на майка й посърна:

— О, Блеър, толкова ще е хубаво, ако сме с еднакво фамилно име. Като едно семейство.

— Не — заинати се Блеър.

— Ако поне помислиш още малко, това ще означава много за майка ти и мен — погледна я снизходително Сайръс.

Блеър стисна устни, за да не изкрещи от ярост. Коя част от „НЕ“ не успяха да разберат? Обърна се към Нейт, но столът му беше… празен. Ох, защо всичко трябваше да е толкова объркано?

— Съжалявам — каза тя горчиво. Храната се надигна в стомаха й и се смеси с литрите шампанско, които беше погълнала. Сложи ръка на устата си и стана от масата.

Серена и Ерик си правеха скулптури от основното ястие на съседната маса. Този „кенел“ беше ужасен за консумиране, а групата все още не беше започнала да свири и нямаше какво да се прави. Ерик беше взел манджата на Нейт и сега тримата заедно правеха прекрасна скулптура с форма на риба, закрепена с коктейлни сламки. Ерик беше страхотен в макетите, понеже учеше архитектура.

На Дан ястието му хареса. Той го ядеше бавно, събирайки кураж за това, което си беше наумил да направи.

— Може ли да поговорим за малко? — попита най-накрая той Серена, като сложи ръка до чинията й, за да й привлече вниманието.

— Разбира се — каза тя, като се обърна към него.

— Не ми обръщайте внимание, аз си имам работа — каза Ерик, като укрепваше „кенел“-а с масло.

— Какво става? — попита Серена. Тя прибра косата си зад ушите и се наведе към Дан, отдавайки му цялото си внимание.

Дан погледна в почти морскосините й очи и се опита да открие в тях това, което търсеше. Нещото, което да успокои тревогите му. Факта, че тя го обича, колкото и той нея. Но не успя да види нищо, освен синия цвят.

— Просто исках да кажа, че не исках… имам предвид… като ти изпратих стихотворението, си помислих… — той самият не знаеше какво се опитва да й каже. Звучеше сякаш й се извиняваше, но не съжаляваше. Освен за факта, че очите й продължаваха да са просто сини.

— О, не се притеснявай за това. Беше просто леко напрегнат, това е — отвърна Серена и отпи от шампанското си.

Леко напрегнат? Това пък какво трябваше да означава?

Точно в този момент групата засвири.

— Оу, обожавам тази песен! — извика Серена. Песента беше „Буза до буза“, а тя беше като попивателна за такава музика.

— Дами и господа, булката и младоженецът! — обяви вокалът на групата. Сайръс и Елинор се появиха на дансинга, канейки други двойки да се присъединят към тях.

Чък хвана Кати и Изабел и ги поведе натам, а секунди по-късно ръцете му вече бяха значително по-надолу по техните тела.

— Да танцуваме? — каза Серена и подаде ръка на Дан.

Дан я погледа наранено, доста напрегнат и отказа. Той се изправи и промълви:

— Благодаря, но ще отида да изпуша една цигара.

Серена го проследи с поглед. Знаеше, че е разстроен, но какво можеше да направи? Изглеждаше й така сякаш независимо от това, което тя кажеше, той винаги щеше да намери причина да е нещастен. Така му харесваше. Така намираше теми, които да описва в поезията си.

Серена предпочиташе да е свободна и независима, точно като брат си. Тя пресуши чашата си и грабна Ерик за раменете, за да го отдели от гастрономическата му игра.

— Не може ли едно момиче да се позабавлява днес? — изхихика се тя игриво.

— Това момиче определено може — каза той и драматично я наведе назад.

Това си беше самата истина. Серена винаги намираше начин да се забавлява, просто днес малко се бавеше. Но пък и вечерта тепърва започваше…