Знаете, че ме обичате

Дж се прави на добра

— Защо не излезеш малко да потичаш? — предложи Руфъс Хъмфри на дъщеря си в събота сутринта. Той се почеса по стърчащите под тениската му сиви косми. — Майка ти тичаше.

Джени го изгледа. Мразеше, когато говореха за майка й:

— Мама тичаше само с личния си треньор, а ако си спомняш и спеше с него.

Баща й вдигна рамене:

— Просто изглеждаш отегчена. Искаш ли да отидем на кино?

— Не. По-добре да остана тук и да погледам телевизия — каза тя и отпи от чая си.

— Добре, но нека е нещо образователно, като „Улица Сезам“ — каза той и я тупна по главата с вестника, след което се запъти към банята.

Джени остана на кухненската маса загледана в халбата си. Маркс, дебелият им котарак, скочи горе и започна да души ухото й.

— Скучно ми е, а на теб? — попита го Джени.

Маркс седна долу и заблиза огромното си шкембе, а след като приключи, тръгна към купичката с котешка храна.

Когато се съмняваш — яж.

Джени се изправи и отвори вратата на хладилника. Постоя така за малко, взряна в съдържанието му: швейцарско сирене, грейпфрут, вкиснато мляко, кутия с корнфлейкс, прибрана там заради хлебарките, и самотно английско кексче.

Тогава телефонът иззвъня.

Джени не помръдна. Нямаше начин да е за нея. Нейт, Дан и Серена не бяха в града.

Телефонът звънеше отново и отново.

— По дяволите, Джени — чу тя гласа на баща си от тоалетната.

Трясна вратата на хладилника и вдигна слушалката.

— Ало?

— Здравей, Дженифър, Ванеса е.

— Здравей.

— Дан там ли е?

— Не. Замина със Серена до „Браун“ за уикенда. Не ти ли е казал?

— Не е.

— Доста странно.

— Е, да. Напоследък много-много не си говорим — обясни Ванеса.

— Ааа — отреагира Джени и се върна до хладилника. Швейцарско сирене, разтопено върху кексчето, това ще да е.

— Ами добре, предполагам, че щом го няма, значи го няма — каза Ванеса с разочарован глас. Звучеше разочарована и наранена.

Целият й маскарад с готиното по-голямо гадже не можеше да заблуди Джени. Ванеса беше абсолютно влюбена в Дан. Ако той й кажеше, че ще се ожени за нея, ако си пусне косата, носи шарени дрехи и поспортува, Ванеса щеше да го направи. Джени я съжали.

Тя остави сиренето обратно на рафта:

— Хей, имам един странен въпрос. Дали не искаш да се видим днес и да правим нещо заедно? — каза в опит да бъде мила.

Последва кратка пауза, която показваше колебанието на Ванеса.

— Ами добре. По обяд ще показвам филма си в бара. Ела, и след това ще правим нещо.

Джени отново затвори хладилника и се облегна на него. Ванеса не беше най-любимият й човек на света, но какво друго можеше да прави, когато Нейт беше извън града?

— Става, ще се видим там.

Кой знае? Може би двете щяха да станат приятелки.