Знаете, че ме обичате

Война и мир

Джени беше доволна, че се съгласи да отиде на прожекцията на филма на Ванеса в бара, защото освен Кларк, в публиката имаше само още един човек. Това, обаче, не притесняваше Ванеса.

— Сядай някъде — каза тя, когато Джени влезе в бара. — Тъкмо започваме.

Ванеса отиде до дъното на стаята и приглуши осветлението, а екранът на телевизора на бара стана син.

— Чакай малко, трябва да пусна една вода — викна Кларк от бара.

Цялото заведение миришеше на застоял цигарен дим и разлята бира. На бара седеше момиче със сини кожени панталони и черна анти-женска тениска. На бицепса й имаше татуировка на маймуна. Джени седна до нея.

— Здрасти, аз съм по-голямата сестра на Ванеса, Руби — каза момичето с кожените панталони и й подаде отрупана със сребърни пръстени ръка.

— Аз съм Дженифър. Много ми харесва татуировката ти.

— Мерси. Аз ще си взема кола, искаш ли?

Джени кимна одобрително, а Руби завъртя готината си черна прическа и викна към вратата на тоалетната:

— Ей, няма ли да ни донесеш някоя и друга кола, а?

Кларк излезе от тоалетната и викна в отговор:

— На вашите услуги.

— Обичам да го карам да работи за заплатата си — пошегува се Руби.

Ванеса се настани на стола до Джени и започна нетърпеливо да рита краката на стола:

— Ще го гледаме ли или не?

Скоро пак беше обръснала главата си и изглеждаше доста странно. Джени се почуди дали трябва да каже нещо като „Готина прическа“, но след това реши, че ще прозвучи тъпо.

Кларк напълни две чаши с кола и ги плъзна по бара. Той натисна старта на видеото и заобиколи, като застана зад Ванеса, с ръце обвити около кръста й.

— И сега днешният филм — каза той с преправен модифициран глас.

— Просто гледай — скара му се Ванеса.

Джени прикова погледа си към екрана, когато филмът започна. Камерата следваше второкурсничката от „Констънс Билард“, Марджъри Джаф, която вървеше по 23-та улица към парка Мадисън. Марджъри беше с къдрава рижава коса и зелен шал.

Този тип зелено е страхотно, ако го носиш за майтап, но при нея нещата изглеждаха сериозни.

Тя пресече улицата и влезе в парка. После спря и камерата се приближи към лицето й. Тя дъвчеше дъвка, а очите й бяха присвити, докато оглеждаше парка. В ъгълчето на устните й имаше лишейче, което се беше опитала да прикрие безуспешно с фон дьо тен. Изглеждаше ужасно.

Накрая май откри, каквото търси. Камерата я следваше забързано към една пейка в парка. На пейката беше Дан.

Лежеше по гръб, едната му ръка барабанеше с пръсти по земята. Дрехите му бяха омачкани, а връзките на обувките — развързани. На гърдите му се виждаше стъклена лула за трева, а в косата му се бяха заплели боклуци. Камерата се разходи по неподвижната му фигура. Слънцето залязваше и бузите му блестяха в оранжеви отблясъци.

Джени отпи от колата си. Брат й докарваше наркомански вид доста убедително.

Марджъри коленичи до Дан и взе ръката му в своята.

Той не помръдна. А после очите му леко се разтвориха.

— Спеше ли? — попита Марджъри с фиксиран върху него поглед. Тя преджвака с дъвката няколко пъти и избърса носа с опакото на ръката си.

— Не, гледам те от известно време. Инстинктът ми подсказа, че си тук. Само ти ми даваш чувство на покой… светлина! Усещам, че ще се разплача от радост — каза тихо той.

Джени знаеше, че сцената е адаптирана от „Война и мир“ на Толстой. Беше й странно да слуша как брат й говори като някой от деветнадесети век, но също така беше и готино.

Марджъри започна да завързва връзките на обувките му, но продължи да джвака. Не изглеждаше като да играе някаква роля. Беше си някак там. Джени се почуди дали това е нарочно, или просто така се е получило.

Преди тя да приключи с връзките, Дан се изправи и я грабна за китките. Лулата се претърколи на земята и се разби на парчета.

— Наташа, обичам те твърде много! Повече от всичко на света! — едва продума той, като се опита да остане изправен, но падна назад все едно в пристъп на болка.

— Леко, войнико. Не получавай удар — каза Марджъри.

Руби избухна в смях.

— Това момиче преиграва!

Ванеса я изгледа с гневен поглед:

— Шшш.

Джени не изпускаше екрана от поглед. Дан се пресегна за лулата, но от нея бяха останали само парченца стъкло.

— Внимателно — предупреди го Марджъри, след което зарови ръце в джобовете си в търсене на нещо. — Ето, ментова е — каза тя и му подаде дъвка.

Дан взе дъвката и я постави на гърдите си, сякаш беше твърде развълнуван, за да я разопакова и сдъвче. След това затвори очи, а Марджъри отново пое ръката му. Камерата се отдалечи, показвайки картина от парка. Спря за секунда върху един гълъб, заиграл се с употребен презерватив, след това се пренесе от другата страна на 23-та улица на река Хъдсън, за да проследи залеза. След това екранът стана черен.

Ванеса стана и включи осветлението.

— Това пък с гълъба и презерватива какво беше? — попита Кларк. Той отиде зад бара и си взе една бира от хладилника. — Някой да иска нещо?

— Това е творба, наситена с настроения, не е нужно да я разбираш — защити се Ванеса.

— Мисля, че е страшно смешна — каза Руби, сложи едно ледче в устата си и тупна чашата на бара. — Още кола, моля.

— Не трябва да е смешно — каза гневно Ванеса. — Принц Андрей умира. Наташа никога повече няма да го види.

Джени видя, че Ванеса е на ръба да избухне и каза:

— Снимките бяха супер, особено кадрите накрая.

Ванеса й прати благодарствен поглед:

— Мерси. Хей, май не си гледала окончателната версия на филма на Серена, нали? Доста добре се получи.

— Да, но всички снимки са твое дело, нали?

— Да, май да — каза Ванеса и вдигна рамене.

— Сега сериозно, филмът ти беше добър, но „Планетата на маймуните“ ми харесва повече — каза Руби.

Ванеса извърна поглед. Понякога сестра й беше такова дете.

— Сигурно, защото си дебил — не й остана длъжна тя.

— Аз го харесах, макар да не го разбрах — каза Кларк и отпи от бирата си.

— Няма нищо за разбиране — отчаяно каза Ванеса.

На Джени хич не й беше до техните караници. Беше дошла до Уилямсбърг да се забавлява, не да се стресира.

— Хей, какво ще кажете да си вземем нещо за хапване, а? — предложи тя на Ванеса.

Ванеса грабна шубата си от стола и я навлече:

— Определено да. Да се махаме оттук.

Те отидоха до едно заведение, в което предлагаха храна от Средния Изток и си поръчаха хумус и топъл шоколад.

— Е, Дженифър, как с този бюст нямаш поне седем гаджета? — попита Ванеса, сочейки гърдите й.

Джени се притесни толкова много, че дори не разбра колко грубо беше това от страна на Ванеса:

— Ами, аз… май… имам едно.

— Ооо?

— Да, май — и Джени се изчерви, като се сети как Нейт за малко не я целуна в парка. Беше обещал да й се обади веднага след като се върне от „Браун“. Самата мисъл за това я караше да се облива в пот.

Сервитьорката им донесе топлия шоколад.

Ванеса придърпа стола си по-близо до масата и задуха в своята чаша:

— Е, разкажи ми за него?

— Казва се Нейт и е последна година в „Сейнт Джуд“. Обича да попушва, но е доста сладък и доста непретенциозен за момче, което живее в многомилиардна къща.

— Ъхъ — кимна Ванеса. Звучеше й като момче, на което дори не би обърнала внимание. — Ама вие излизате ли? Той не е ли… доста по-голям?

Джени просто се усмихна.

— Той няма нищо против. Просто ме… харесва — каза тя и също духна в чашата си, а парата се спря в бузите й.

Ванеса беше на път да попита дали Джени му е пуснала и дали това не е причината той да я харесва толкова много.

— Ние дори още не сме се целунали — отговори Джени, преди да е чула въпроса. — Това ме кара да го харесвам дори повече. Изобщо не е подъл, дори не зяпа гърдите ми.

— Уау — възхити се Ванеса.

— Както и да е, сега е в „Браун“ за уикенда. Чудя се дали ще се засекат с Дан — каза Джени и отпи от какаото.

— Може би — отвърна Ванеса и се опита да се държи така все едно не й пука. Искаше й се да не се наежва всеки път, когато някой спомене името на Дан.

Сервитьорката донесе хумуса, Ванеса отчупи малко от хлебчето си и го потопи в чинията.

Джени знаеше, че Ванеса е влюбена в Дан — това се виждаше и във филма. Но сега Дан беше със Серена. А когато Дан бе със Серена, Джени имаше достъп до нея, а точно това винаги беше искала. Или не?

Тя потопи пръст в чинията си, след което замислено го засмука. Дан беше същото нещастно момче, независимо дали е със Серена или не, но Джени трябваше да си признае, че й липсва. А ако се замислеше в действителност Дан не трябваше да е гадже на Серена, за да може тя да я вижда. В крайна сметка, Джени помогна на Серена за филма й. Можеше да говори с нея, когато пожелае. Тя вече не беше малката сестричка на Дан. Тя беше Дженифър, самостоятелна и с готино гадже.

Вдигна поглед и се усмихна на Ванеса. Може би можеше да й помогне.

— Знаеш ли, че Серена се опита да прочете една от любимите книги на Дан и хич не й хареса. Дори не успя да я довърши.

— Е? — намръщи се Ванеса.

— Просто не мисля, че имат много общо, това е.

Ванеса присви очи:

— И това идва от момичето, което би облизало подметките на Серена, ако тя лично я помоли?

Джени отвори уста да се защити, но се спря. Това си беше самата истина: беше я преследвала като кученце, но вече край. Сега тя беше Дженифър.

— Просто казвам, че ако още си падаш по Дан, трябва да направиш нещо по въпроса, това е.

— Не си падам — каза гневно Ванеса и отново потопи триъгълно хлебче в хумуса си.

— Разбира се, че си падаш.

Ванеса не обичаше да й казват какво да прави, особено някое хлапе. Но Джени изглеждаше искрена, и ако искаше да е честна със себе си, трябваше да признае, че все още обича Дан.

Тя прокара ръка по обръснатата си глава и погледна към нея:

— Мислиш ли?

Джени вирна глава. Ванеса имаше добра структура. С малко блясък за устни можеше да заприлича на момиче. Също така не беше и наполовина толкова странна и силна на колкото се правеше.

— Може да се наложи да си пуснеш малко коса, но ще стане. Та вие се познавате отдавна и сте приятели, просто трябва да направите следващата крачка.

Дайте на едно момиче гадже и то става експерт по връзките.