Знаете, че ме обичате

Дж е по-вкусна

— Значи мина добре? — попита Джени Нейт. Седяха край езерото в Сентръл Парк и гледаха как малки момченца пускат лодките си край плаващи листа и мързеливи патици. Нейт държеше ръката й и за нея нямаше значение дали си говорят или не.

— Аха. Искам да кажа, че още ми предстои да изкарам по-високи оценки този срок и да си напиша есето, но не бях се замислял да почна да уча веднага. Сега ми идва нанагорно — каза той и приближи ръката й до лицето си, за да огледа малките й пръстчета.

— Какво правиш? — засмя се тя.

— Не знам. Радвам се да те видя, Дженифър — каза той и също се усмихна. — През целия уикенд мислех за теб и ето те сега.

— Аз също — каза тя и срамежливо се усмихна. Отново се зачуди дали той ще я целуне.

— Почувствах се малко гадно тогава в парка, когато приятелите ми се появиха — обясни Нейт.

Джени кимна утвърдително.

— Тогава исках да направя нещо. Май трябваше просто да го направя — допълни той.

Да, да!

Нейт я придърпа към себе си и те се целунаха, но без да затварят очи.

На едно парти Джени беше целунала две други момчета по време на една игра, но целувката с Нейт беше кулминацията на живота й. Тя почувства, че ще експлодира от щастие.

Нейт се изненада от умението на Джени в целувките. Беше му по-хубаво от целувките с Блеър. Дженифър беше по-вкусна, нещо като ванилов шейк или захаросана поничка.

Той се отдръпна с поглед, фиксиран върху изчервеното и щастливо лице на Джени.

Дженифър не знаеше за Блеър, а Блеър не знаеше за Дженифър. От известно време той игнорираше обажданията на Блеър и като цяло се държеше все едно тя не съществува, но докога можеше да жонглира така? Рано или късно трябваше да избере?

Просто още не знаеше кой.