Знаете, че ме обичате

Д се превръща в преследвач

Джени стоеше на стълбите на музея и се опитваше да не се впечатлява много от един тип, който лежеше там с разкопчани панталони. А и тя беше почти убедена, че пенисът му стърчи отстрани.

Когато живееш в града, привикваш към тези неща, което от своя страна не ги прави по-малко отвратителни.

Тя много искаше да се премести, но Нейт й беше казал да го чака там, а тя не искаше да рискува да се разминат.

— Я се махай — викна мъжът с пениса на един турист.

На тротоара един продавач на хотдог говореше по мобилния си телефон и Джени се приближи към него с надежда да чуе, че той се обажда в полицията. Той, обаче, май говореше с майка си, защото непрекъснато повтаряше „добре!“.

Някой я пипна по рамото:

— Здравей, Дженифър.

— Хей — каза тя, като се обърна и видя Нейт. Ръцете й подсъзнателно се издигнаха към лицето и тя прибра къдриците си зад ушите. — Радвам се, че си тук, защото този ме плаши.

— Аха, хайде да се махаме — каза той и сложи ръка през кръста й.

При допира му цялата кръв се събра в главата й:

— Окей, да вървим — промълви тя и се облегна на ръката му.

Нейт не спря да я прегръща по пътя за парка и Шийп Медоу. Намериха си слънчево местенце на тревата и седнаха един срещу друг с кръстосани крака, а коленете им се допираха. Всичко беше толкова хубаво, че на Джени й беше трудно да вярва, че това не е сън. От всички момичета в целия град Нейт харесваше точно нея. Това беше невероятно.

— Надявам се, че нямаш нищо против, че приятелите ми ще дойдат след малко — каза Нейт и извади пликче с трева от джоба си.

— Не, нямам — каза тя и вдигна рамене, макар че беше леко разочарована. Наблюдаваше как взема листенцата и ги поръсва на хартията, след което с отработени движения нави цигара, облиза я и залепи.

Той я предложи на Джени, но тя отказа:

— Не, благодаря.

Беше наясно, че е тъпо от нейна страна, но така или иначе не беше на себе си, когато бе толкова близко до него, така че не искаше съвсем да си изгуби ума.

— Нямаш грижи — каза той, прибра цигарата в пликчето и го завря обратно в джоба.

Джени издиша спокойно. Много й се искаше да го опознае като Нейт, а не като дрогиран.

— И какво, през уикендите ходиш по колежи и други места? Решаваш къде ще учиш?

— Аха. Но също обмислям година или две почивка, за да плавам с баща ми. Може даже да опитам да вляза в отбора по ветроходство.

— Уау, това звучи страхотно — възхити се тя.

— Може да си почина за три години и да отидем в колеж заедно — каза той и взе ръката й в своята. Тя имаше най-малките пръсти, които бе виждал.

Джени го погледна в очите и те се усмихнаха един на друг.

Той отпусна главата си на рамото й и усети аромата й на чисто.

— Ммм — промърмори Нейт. Не можеше да проумее защо се чувства толкова комфортно с нея. Обикновено преди срещи с Блеър трябваше да е напушен или да е дръннал няколко малки само за да изтърпи постоянните й планове и подмятания за бъдещето. Когато беше с Дженифър, не му се налагаше дори да е надрусан.

„О, боже, той ще ме целуне“, помисли си Дженифър.

Тя затвори очи и усети тръпки по цялото си тяло. Главата на Нейт беше топла и той миришеше на борови иглички.

— Дженифър — измърмори сънливо Нейт, след това повдигна глава и разтърси златистата си коса. — Толкова е хубаво — очите му се разходиха по лицето й и се спряха на устните й.

Джени се изхихика, той определено щеше да я целуне.

— Йо, Арчибалд! Запази малко и за нас — извика някой.

Ау. Лошо подбран момент.

Нейт и Джени се обърнаха, за да видят как Антъни, Джереми и Чарли идваха към тях по тревата. Джереми носеше футболна топка, Нейт се изправи и се отдалечи от нея.

— Хей, успяхте значи — поздрави той приятелите си.

— Здравейте, момчета — каза Джени и се изправи бавно, отърсвайки остатъците от трева по училищната си униформа. Щеше й се да не бяха идвали.

— И к’во, ще ни навиеш ли една дебела трева, а? — попита Антъни и посочи към пликчето, което стърчеше от джоба на Нейт. Той от своя страна поклати глава и излъга:

— Не човече, не съм на себе си, но има една готова.

Извади пакетчето от джоба си и го хвърли към Антъни.

— Мерси, леле, как имах нужда от това. През последния час скапаният колежански съветник ме побърка — каза Антъни и се пльосна на тревата.

— Не ми говори — съгласи се Джереми.

Джени се почувства изоставена и започна да си гризе ноктите. Тя погледна към Нейт, но той беше взел топката от Джереми и беше твърде зает с дриблиране.

— Ааа, това е нищо, баща ми ме тормози за колежа от осми клас — каза Чарли. — Вече е говорил с ня’къв декан от правния факултет на Йеил, за да ги подготви за моето появяване. Хей, баща ми, по-полека!

— Хей, уговорката за „Браун“ за този уикенд остава, нали? — попита Джереми.

„Браун“ привлече вниманието на Джени. Брат й и Серена също отиваха там този уикенд.

— Определено да — отговори Нейт.

Той подаде топката на Джени и тя леко я ритна обратно, като му се усмихна, за да го уверени, че няма нищо против, че приятелите му се бяха появили, или че говореха само за колежа, докато тя беше едва в девети клас. Беше й приятно да знае, че Нейт не беше надрусан, когато сподели с нея, че смята да си вземе една година почивка преди колежа. Така тя знаеше нещо за него, което приятелите му не знаеха.

— Хайде да играем — викна Нейт.

На Джени й се прииска все пак да я беше целунал, въпреки появата на приятелите му.

Дан седна на една пейка и зачака Зийк и Серена. Така де, Зийк със сигурност щеше да дойде. Ако пък Серена се появеше, Дан щеше да го накара да се разкара и да ги остави насаме.

Нали затова са приятелите.

Той извади една цигара от кутията си и я завря в устата. Ръцете му трепереха, отчасти поради факта, че беше изпил шест чаши кафе от обяд и отчасти заради възможността да види Серена отново, особено ако беше прочела стихотворението му. Извади тетрадката си от джоба и се загледа в последните му редове, без да ги вижда. Серена всеки момент щеше да се появи, да го прегърне и целуне, дори да заплаче, понеже е постъпила толкова лошо, че не се е появила в събота. И щеше да му повтаря отново и отново колко много е харесала стихотворението му и че го обича.

А може би не.

Той си дръпна от цигарата толкова силно, че за малко да си изкашля белия дроб. Обаче си запали нова от старата. Беше решил да пуши цигара от цигара, докато тя не се появи. Можеше и да умре, докато тя дойде, но поне щяха да са заедно.

Пушейки, той се загледа в поляната. Дребничко момиче с големи цици и къдрава кафява коса играеше футбол с четири момчета, които той бегло познаваше. Това беше сестричката му Джени. Откога тя се размотаваше в парка с тези скучни богати тъпанари от Горен Ийст Сайд? Дали перверзният Чък също беше там? Усещайки се като закрилник, той тръгна да се изправя, но се насили да седне обратно. Джени изглежда се забавляваше и доколкото Дан можеше да види, Чък не беше там. Ако искаше да се превърне в гадния по-голям брат, можеше да отиде и да развали всичко, или пък да си седи кротко и да я остави. И все пак можеше просто да седи и да я наблюдава от там, където беше. В крайна сметка Джени трябваше да се запознава и с нови хора, особено сега, когато той се срещаше със Серена и нямаше толкова време за нея.

Така де, срещаха се, ако тя изобщо се появеше.

— Хей, май е най-добре аз да се прибирам, а? — каза Джени и ритна топката към Нейт.

— Окей, до скоро тогава — каза той, прегърна я и я целуна по бузата.

Джени за малко да се претърколи.

— Чао — почти изписка тя и махна към другите момчета. След това се обърна и се запъти към западната част на парка, преди да се е напишкала в гащите. Нямаше търпение отново да види Нейт, но насаме.

— Пич, какво казва Блеър за новата ти приятелка? — попита Антъни, когато Джени се беше отдалечила, след това запали нов джойнт, дръпна и предаде на Джереми.

— Тя не ми е гадже, бе. Тя е просто готино хлапе, на което се натъкнах. Харесвам я — обясни Нейт.

— И аз я харесвам, ама на Блеър няма да й хареса, че прекарваш време с някаква деветокласничка вместо с нея, нали? — каза Джереми и подаде цигарата на Нейт.

Нейт я взе и си дръпна силно:

— Не е нужно тя да знае. Не е голяма работа. Не че ще зарежа Блеър заради Дженифър — изръмжа той заради дима.

— Така е, не е кой знае какво — съгласи се Чарли и взе джойнта.

Нейт гледаше как цигарата гори и знаеше, че ги лъже. Цялата тази история си беше голяма работа, но все още не беше сигурен накъде ще задуха вятърът.

Трябваше да си много внимателен, когато ставаше дума за Блеър. Нейт беше наясно на какво е способна и то хич не беше красиво.

— Извинявай, че закъснях, смотаняко — каза Зийк и хвърли баскетболната топка към главата на Дан. — Хайде да играем.

Дан вдигна глава от тетрадката, където беше започнал ново стихотворение, „Счупени крака“.

Беше за желанието да си някъде с някого и за невъзможността това да е реалност. Явно беше, че Серена е задържана някъде, където не й се стои и си мисли за Дан и как иска да е с него. Можеше да е някъде в метрото, между две спирки, а Дан трябваше да чака в парка със Зийк.

— Хей, мерси, че се появи най-накрая — каза той, пъхна тетрадката си в чантата и се изправи.

— Майната ти, знаеш, че имах урок по математика — каза Зийк, дриблирайки с топката.

Двамата тръгнаха към игрището, а Дан продължи да го дразни:

— Трябва да се стараеш повече по математика, за да не ти се налага учител.

— А ти си го начукай, защото си скучен — не остана длъжен Зийк.

— Това пък какво трябва да значи? — попита Дан, остави чантата си на земята и си съблече палтото.

Зийк се въртеше наоколо с топката. Той беше леко пълен, а бедрата му бяха закръглени като на момиче, но пък беше най-добрият баскетболист в „Ривърсайд“. Иди го разбери.

— Напоследък си все зает и в лошо настроение. Ставаш все по-скучен.

Дан само вдигна рамене и се впусна в борба за топката:

— Какво да ти обяснявам. Имам си приятелка.

Когато успя да вземе топката, той тръгна към единия край на игрището и стреля, но изпусна коша с цели тридесет сантиметра.

— Много добре, скапаняк — затича се Зийк и хвана отскочилата топка. — Гадже? Кой, Ванеса? — попита, дриблирайки на място, а шкембето му се движеше странно под тениската.

Дан поклати глава:

— Не я познаваш, името й е Серена. Този уикенд ще ходим на интервю за колеж заедно.

— Уоу — отреагира Зийк не особено въодушевено и се запъти с дрибъл към другия кош.

Дан само го проследи как направи страхотен изстрел и след това се върна в центъра на игрището.

— И какво, доста е сериозно, а? — попита Зийк и му подаде топката.

Дан я хвана, но не мръдна от мястото си. Не беше сигурен как да отговори на този въпрос. За него си беше доста сериозно, но дали Серена разказваше на приятелите си за него, за Дан, новото й гадже? Дали и тя си мечтаеше за уикенда им заедно?

Не точно.

Точно в този момент Серена беше на зъболекарския стол и й правеха пломба. Беше гладна и се ядосваше, че не може да хапне нищо, преди да я отпусне упойката.

Слабо поетично.

Тя беше прочела стихотворението на Дан и не беше сигурна как да постъпи. Не че не беше свикнала да й обръщат внимание, но не и такова. Дан започваше да е навсякъде и това я изнервяше и отчуждаваше.