Звезда

Тридесет и седма глава

Кристъл предложи къщичката на Бойд и Хироко и те се преместиха там през март, след като я изчистиха и боядисаха, изкорениха буренаците и засяха градинка.

Кристъл бе наела двама надничари да се заемат с царевицата и още мексиканци да работят по лозята. Бойд все още ходеше всеки ден на работа в бензиностанцията, но Хироко и Кристъл работиха като робини, за да възстановят къщата на ранчото в предишния й вид. Малката Джейн им помагаше.

През април, когато слънцето вече грееше топло, след като бе стъргала стените цял ден и до късно вечерта ги бе боядисвала, Кристъл едва не припадна. Хироко й помогна да седне на един стол и я погледна загрижено намръщена. Нещо й имаше, независимо, че Кристъл отричаше. Последните два месеца си бяха казали своето, пък и процесът преди това, както и времето, прекарано с Ърни. Най-зле обаче й се отразяваше болката, която изпитваше за Спенсър.

На няколко пъти той й се обажда, но тя му отговаряше неопределено и настояваше още да не идва. Беше започнал работа за сенатора, ръководеше кампанията му от Вашингтон и харесваше службата си, но все още искаше да се върне да се види с Кристъл. Доста безчувствено тя му каза, че излиза с някого от града и че ранчото сега вече се управлявало добре. А и той бе с Елизабът, която отново, въпреки всичко, бе отказала да му даде развод.

Хироко положи влажна кърпа върху челото на Кристъл, седна до нея и настоя да отиде на лекар.

— Не ставай смешна. Добре съм. Просто съм отвикнала да работя толкова много.

Ранчото вече изглеждаше отново чисто и почти по-добре отпреди. Баща й би се гордял с него, а Бойд бе смаян от промените, които тя направи за толкова кратко време. Бяха минали само два месеца, откакто се бе върнала у дома.

Три дни по-късно тя отново припадна, този път докато скубеше плевели в градината. Намери я Джейн и изтича до къщичката да намери майка си. Тя харесваше новия им дом и новата си приятелка, а Кристъл й бе обещала през лятото да я научи да язди.

Този път обаче Бойд я откара в града и я остави пред кабинета на доктор Гуд.

— Хайде, размърдай си задника, Кристъл Уайът. Да не би да искаш да те помъкна дотам?

Тя му се усмихна. Денят бе топъл, но на нея й бе студено и носеше дебел пуловер. Той се боеше, че бе нещо сериозно, а то се и оказа такова.

Доктор Гуд й заяви недвусмислено, че е бременна.

Потресена, тя го гледаше с невярващи очи, но когато пресметна времето, разбра, че беше прав. Същата вечер тя каза на Хироко.

— Какво ще правиш? — попита тихо Хироко.

Тя знаеше много добре, че Кристъл обича Спенсър, че го бе отпратила заради неговото добро, а не защото не го обичаше.

Кристъл я погледна тъжно, ала не се поколеба изобщо за бебето и за това, което желаеше.

— Ще го родя.

То бе единственото, което й бе останало от него, а и тя имаше дом за бебето. Трябваше да се роди към края на ноември. Тя разбра, че навярно бе забременяла още първия път, когато се бяха любили в Сан Франциско.

Когато Хироко му съобщи новината, Бойд бе зашеметен, а за голямо негово неудоволствие Кристъл го закле да пази тайна. Той смяташе, че би трябвало да съобщи на Спенсър. Но Кристъл бе непреклонна. Спенсър вече бе поел добре по своя път. И тя щеше да направи всичко той да не се отклонява.

— Искаш да речеш, че няма да му кажеш ли?

Тя поклати глава. Това бе последното нещо, което би сторила. Вече бе станала причина да изгуби един път работата си, а това, което ставаше сега с него, бе прекалено важно.

— Нямам намерение да казвам на никого, освен на вас двамата.

Нямаше да каже дори на Хари и на Пърл. Те бяха част от някакъв друг живот. Бе решила да остане в долината до раждането на бебето. И докато през лятото наддаваше на килограми, единственото, за което можеше да мисли, бе за детето на Спенсър. То бе най-голямата радост в живота й… нейният последен спомен от Спенсър.