Звънтящите кедри на Русия

17. В зорите на перестройката

В самото начало на перестройката, когато излезе първият закон «За кооперациите в СССР», за много хора той прозвуча като тръба за атака. И много хора, млади и не съвсем млади, но задължително енергечни и желаещи да направят нещо за себе си и за страната, буквално се хвърлиха в бой. Но моментално се оказаха в обкръжението на недоброжелателната тълпа. «Шаро, дръж! — завика тя — Буржоа, нахалници!»

За какво се бореха те? Въпреки че трудът на повечето пионери-предприемачи изискваше денонощна отдаденост, колосално количество енергия, досетливост и находчивост, то както и да работеха, каквото и да правеха, и едно «мерси» от никого не чуха. Нужна бе поне минимална поддръжка, а тя можеше да дойде само при общуване и взаимодействие. Тогава именно възникна, направо от въздуха, идеята за създаването на Съюза на кооператорите на СССР. С организцията на този съюз на първите предприемачи се занимавахме, като инициативна група, ние с Артьом Тарасов (известен днес в Русия предприемач).

Повечето от нас тогава бяха комунисти. На първия конгрес ме избраха за секретар на партийната група на конгреса. Тогава аз се опитвах да докажа на наблюдаващия ни инструктор от ЦК на КПСС Колосовски, че на предприемачите, при такова преследване, им е много трудно. Трябваше ни преди всичко морална подкрепа. Но скоро разбрах, че ние още дълго ще бъдем на нож с човешката злоба и преследването — както от страна на тълпата, така и на големите и малки чиновници. Висшето ръководство на КПСС не смееше да се застъпи открито за нас, страхувайки се да не се дискредитира, пък и силите му не бяха вече такива, както по-рано. Явно се начеваше вътрешна война.

А предприемачите все повече и повече почна да ги стяга данъчната преса. Днес нито едно предприятие — може би с редки изключения — не може да оцелее, ако си плаща данъците честно. Разбирайки това, мнозина, с помощта на всевъзможни хитрости успяваха да се изпълзят изпод данъчното бреме. Но тук попадаха на нещо още по-страшно — оставаха извън закона. Многочислените опити да се обясни пред различини инстанции абсурдността на съществуващите данъци и такси не се увенчаха с никакъв успех. И не можеха да се увенчаят, тъй като тези, които измислят данъците (дай Боже да се лъжа), разбират по-добре от всички други пълната невъзможност те да бъдат изплатени. Но изглежда тъкмо това и им трябва. С каква цел? За власт? За рекет?

Всеки, който посмее да се измъкне, може в един миг да бъде стрит на прах и с помощта на данъчната служба или на полицията да бъде поставен извън закона.

И изведнъж ми стана много обидно за първите предприемачи на перестройката и за днешните предприемачи на Русия. Реших да направя нещо за тях, доколкото ми стигат силите. Пристигнах в Лигата на кооператорите и предприемачите на Русия, която се възглавяваше от избрания от нас още в началото на перестройката академик В.А.Тихонов от «ВАСХНИЛ». Помещението, където се помещаваше лигата се бе запазило, но много от кабинетите бяха празни. Владимир Александрович бе починал преди година и полвина. Там ми казаха, че преди шест месеца бил отровен и председателят на кръглата бизнес-маса на Русия Иван Кивилиди; отровили и секретарката му. Артьом Тарасов напуснал Лигата. Членската маса силно намаляла.

Мен ме познаваше един от тримата останали работници в Лигата и затова ми бе предоставен един от свободните кабинети, два телефона, компютър и факс. В Лигата нямаше никакви пари за организационна работа и затова трябваше да се действа самостоятелно. В този кабинет аз и денувах, и нощувах, за да пестя пари и време. Чистачката ме събуждаше всеки ден в 6 сутринта. Липсата на телевизор ми позволяваше да работя до дванайсет през нощта. Рязката смяна на битовите условия — от комфортната каюта (в която само с едно позвъняване доскоро ми носеха незабавно каквото си пожелая за ядене и пиене) към неприспособения за живот кабинет — не ме смути ни най-малко и дори ми отвори по-големи възможности за работа. Аз обмислях и пишех най-различни концепции за сдружението на предпримачите, съставях писмаа-обръщения и сутрин ги изпращх по факса, когато връзката с предприятията не беше още задръстена. По различни начини, чрез обяви във вестниците и при случайни срещи най-после успях да събера секретариат от московчани с различни професии, осъзнаващи значимостта на предстоящото сдружение на предприемачите в Русия. В този секретариат влязоха и трима студенти. Отначало дойде Антон Николайкин, за да поправи повредилия се компютър. След това той, научавайки за работата по организацията на сдружението, доведе приятелите си — Артьом Симьонов и Алексей Новичков. Те почнаха да работят над електронната версия на «Златния каталог на Русия» и успяха да изпипат цялата работа на високо професионално равнище.