Звънтящите кедри на Русия

27. Защо никой не вижда бога

— Когато един ден разговаряхме в тайгата с Анастасия, тя ми каза, че никой не вижда Бога, защото Неговите мисли работят с огромна скорост и плътност. Но ето, аз сега си мисля: защо Той не ги забави, за да може хората да го видят?

Старецът вдигна бастуна си и посочи преминаващия велосипедист:

— Погледни, Владимире. Колелото на велосипеда се върти, там има спици, но ти не ги виждаш. Те са там, ти знаеш това, но скоростта на въртене не ти позволява да ги видиш. Или — казано по друг начин — скоростта на твоята мисъл, зрителното ти възприятие не ти позволява да ги видиш. Ако велосипедистът кара по-бавно, ти ще видиш спиците на колелото като някаква мъгла. А ако той спре, ти ще ги видиш ясно, но тогава самият велосипедист ще падне. Той няма да достигне до целта си, защото е спрял движението си — и то заради какво? — За да си можел ти да видиш, че има спици: Но това какво ще ти даде? Какво ще промени в тебе и около тебе?

Да кажем, ти вече твърдо ще знаеш за тяхното съществуване. И какво от това? Велосипедистът може да стане и да продължи своето движение, но другите също ще поискат да видят спиците — и той отново и отново ще трябва да спира и да пада:. Защо, в името на какво?

— Ами за да може поне веднъж да го видим както трябва:.

— Че какво ще видиш? Та нали падналият на земята велосипедист вече няма да бъде такъв. Ти само ще си представяш, че той е такъв. Даже и Бог, ако измени скоростта на своето мислене, вече няма да е Бог. Не е ли по-добре тогава да научи тебе да ускоряваш мисълта си? Когато ти говориш с някого, който съобразява бавно, нима не се дразниш? Не е ли мъчително да забавяш своята мисъл, нагаждайки се към него?

— Да, така е. Който дружи с глупака, глупак става:.

— Затова и Бог, за да Го видим, трябва да забавя мисълта си до нашето ниво, да стане подобен на нас. Когато Той прави това, изпраща при нас Своите Синове. А тълпата ги гледа под вежди и крещи: «Ти не си Бог, не си Син Божий — ти си самозванец. Или направи чудо, или ще те разпънем на кръст!»

— А защо Божият Син да не извърши чудо?: Дори и само за да разпъди невярвящите — да не го разпънат на кръст:

— Чудесата не убеждават невярващите, а ги изкушават. Самите чудотворци редовно са били изгаряни по кладите и при това невежите са викали: «Да изгорим изчадията на дявола!» Но ако се огледаме наоколо, ще видим, че Бог е напълнил света с безброй чудеса: изгревите на слънцето, нощната Луна, бубулечката в тревата — и тя чудна до смайване, — и дървото… Ето, и ние с тебе стоим сега под едно такова дърво… Кой може да измисли по-съвършен механизъм от неговия? Та всички тия неща са трошици от Неговата Мисъл — материализирани, живи, пълзащи в краката ни, летящи над нас в синевата, пеещи за нас, милващи с топли лъчи нашето тяло: Те са Негови — около нас, за нас! Но колцина са способни не само да ги видят, а и да ги почувстват, осъзнаят? И ако не ги усъвършенстват, то поне нека ги ползват без да ги човъркат — да не унищожават чудните, живи творения. А що се отнася до Неговите Синове, те са обречени да будят с чисто Слово човешката съвест, постоянно да снижават летежа на своята мисъл и да рискуват да останат неразбрани:

— Да, и Анастасия казва: думите не са достатъчни за повдигане на човешкото съзнание на по-високо ниво. И аз мисля така: човечеството е изприказвало досега океани от думи — и какво от това? Наоколо бъка от нещастни съдби, а катастрофата чука на вратата ни!

— Напълно си прав. Когато думите не извират от сърцето, когато са прекъснати нишките им към душата, те стават празни, отблъскващи и безлични. А нашата внучка, Настенка, е способна не само от всяка дума, но и от звука на всяка буквичка да извайва безсмъртен образ! И днес истинските Учители — Неговите Синове, които вече са се въплътили на земята — добиват такава невероятна сила и мощ, че човешкият дух неизбежно ще възсияе над тъмнината!

— «Синове», Учители? Че къде са те? Аз само у нея съм видял подобни способности:

— Тя ще ги раздаде на всички — и вече дори ги раздава. Ето, даже и ти можа цяла книга да напишеш, читателите затрупаха света със стихове и даже песни за Новото почнаха да пеят. Ти нали си чувал новите песни?

— Да, чувам ги.

— И всичко това ще бъде преумножено в духовните учители многократно, още с първото им докосване до книгата. И там, където ти виждаш само обикновени думи, те ще почувстват живите образи и силата им ще се увеличи до безкрай!

— «Те» ще почувстват, а аз: Какво, да не съм дърво за изхвърляне! Тогава защо тя говори с мене, а не с тях?

— Защото ти не можеш да изкривиш чутото и няма опасност да привнесеш нещо от себе си. На чистия лист по-ясно се пише. Но и при тебе мисълта също ще се ускори.

— Е добре, нека се ускори, за да не изоставам от другите: Въобще, изглежда вие всичко правилно сте изчислили. Ето, сега, в Русия си имаме и един Висарион, много хора го наричат свой учител. И той е казал на своите последователи: «Чететете книгата за Анастасия, тя ще ви вдъхновява!» И много негови последователи си купиха книжката.

— Ами да, усетил е той, разбрал е — и затова сега помага и на тебе, и на Анастасия. А ти поне едно «благодаря» не му ли каза за подкрепата?

— Аз с него не съм се срещал.

— «Благодаря» можеш да кажеш и с душата си.

— Безгласно, така ли? Че кой ще чуе?

— Които имат уши, и с душата си чуват:

— Тука обаче има още един нюанс: За книгата той добре се изказва, за Анастасия също, а мене ме е нарекъл: «Неподходящ мъж». Анастасия не била срещнала «подходящия мъж» — аз сам го чух по телевизията, а после го прочетох и във вестника.

— А ти за какъв се мислиш, за съвършен ли?

— Е, чак съвършен не, ама…

— Тогава защо се обиждаш? Важното е да вървиш към съвършенството, а внучката ще ти помогне. Ще се издигнеш в светове, достъпни само за любовта! Което е писано — писано е: малцина могат да си го преставят. За това е необходима грамадна скорост.

— А вашата мисъл с каква скорост работи? Не ви ли е трудно да разговаряте с мен?

— У всички, които живеят като нас, скоростта на мисълта е значително по-голяма от тази на технотронните човечества. Нашата мисъл не е задръстена от постоянната грижа за дрехи, храна и какво ли още не. Но на мен не ми е трудно да разговарям с тебе поради любовта на внучката ми към тебе. Тя така пожела. И аз съм радостен поне това да направя за нея:

— А при Анастасия скоростта на мисълта такава като вашата с баща ви ли е?

— При Анастасия е много по-висока.

— Колко? В каква пропорция? Това, което тя обмисля примерно за десет минути, на вас колко време ще ви отнеме?

— За да осмислим това, което тя създава за секунди, на нас са ни нужни няколко месеца. Затова и често тя ни изглежда алогична. Ето защо е съвсем сама. По тази причина ние не можем да й помогнем кой знае колко съществено, понеже не схващаме незабавно смисъла на нейните действия. Баща ми вече съвсем престана да разговаря — все се опитва да достигне нейната скорост, за да й помогне: И мене ме принуждава. Но аз не правя такива опити: Татко мисли, че това е от мързел. А аз просто много обичам внучката си и твърдо вярвам, че тя върши всичко правилно — умирам от удоволствие, когато ме помоли за нещо. Ето, и при тебе дойдох:

— Но тогава как тя можа да разговаря с мене цели три дни?

— Ние също дълго се чудихме. Как? — Просто да полудееш: И, най-после, наскоро разбрахме. Разговаряйки с теб, тя не прекъсна своята мисъл, а напротив, още повече я ускори. Ускори я и я трансформира в образи. Сега те, като програмите на вашите компютри, ще се разкриват постепенно пред теб и пред тези, които ще четат книгата. Ще се разкриват и ще ускоряват скокообразното движение на човешките мисли, приближавайки ги към Бога. Като разбрахме това, ние решихме, че с тази находка тя е създала нов Закон във Вселената! Но сега е ясно, че тя се е възползвала от някакви непознати досега закони на чистата и искрена любов. Любовта така и си остана вечната загадка на Твореца. Ето че Аня разбули още една от нейните велики възможности и сили!

— А нейната скорост на мисълта позволява ли й да види Бога?

— Едва ли, та нали и тя е от плът. Бог е също от плът, но само наполовина. И Неговата плът — това са всички хора по Земята! Анастасия, като мъничка част от тази плът, понякога долавя нещо. Възможно е, от време на време, когато достига огромна скорост на мисленето, тя да Го усеща повече, отколкото другите, но това й се случва само за кратки мигове.

— И какво й дава това?

— Истината, същността на битието, високото съзнание, което мъдреците постигат за един цял живот, предавайки един на друг ученията си, като ги усъвършенстват. Всичко това тя го постига само за един миг!

— И какво, знанието на Ламите от Изток, мъдростта на Буда и Христос и на йога тя ги владее перфектно, така ли?

— Владее ги. Знае много повече, отколко е запазено в достигналите до вас трактати. Но ги счита за неефективни, щом като досега не са успели да въдворят хармония между всички, които живеят днес на Земята, щом като катастрофата е почнала да идзглежда неизбежна. И ето, тя строи своите невъзможни комбинации. Казва: «Стига са чели на хората нотации, стига са ги плашели с ябълката на Адам и Ева! Трябва да им дадат да преживеят — именно да преживеят — онова, което е усещал човекът някога, за да осъзнае своята истинска мощ и предназначение».

— С една дума, вие вярвате, че тя може наистина да успее, да направи нещо добро за хората? Ако е така, кога може да се очаква победата на доброто?

— Тя вече е започнала. Излезли са първите кълнове, но те ще избуят.

— Къде са тогава, как може човек да ги види, да ги почувствува?

— Попитай хората, които четат книжката за нея — те са там. Та нали тя възбуди в хиляди хора толкова светли чувства! Това няма как да се отрече — това не един и двама могат да го потвърдят. Тя овладя знаците, овладя ги! Невероятно, но успя. Помисли си, Владимире, кой беше самият ти доскоро и кой си сега. В тебе се разгърна цяла една образна програма, а и в колко хора вече работи душата й! Светът почва да се променя първо в самите вас, а това изменя и моделите на външния свят. Ние не можем да проумем докрай как тя успява да направи всичко това. Виждаме само върха на айсберга. Но кой й помага в реализацията на тази приказка — и за нас си остава загадка.

Който иска, нека се поти да я разгадава, но ние не искаме да се отвличаме с теории от уникалния шанс да участваме в зараждането на самия земен рай. Достатъчно е да се любуваш на вълшебния изгрев. Почнеш ли да умуваш и човъркаш какъв бил механизмът му, вместо насладата изпадаш в детайли, които не променят нищо и не водят до никъде.

Наистина, колко необикновено и сложно е всичко! А аз доскоро си мислех, че Анастасия е просто една отшелничка, макар и много добродушна, хубава и малко наивна.

— Ами точно това ти казвам: не се коси, не си блъскай главата, щом като е толкова сложно: И да си беше останала за тебе една красива, добра отшелница, нали такава си я видял в самото начало? Това малко ли е? Други пък ще видят друго. Приеми това, което е за тебе. Друго засега твоето съзнание не може да побере, но и това е хубаво. Помъчи се просто да се любуваш на изгрева, ако можеш. От това по-важно сега не може да има.