Звънтящите кедри на Русия

29. Как се добива целебно масло от кедър

По принцип добивът му е прост. И съвременната технология е известна и аз няма да я излагам сега. Има обаче някои по-неизвестни тънкости и затова ще се спра на тях.

Когато се събират шишарките с раздрусване на кедъра или удряне с прът, както се прави сега, лечебната сила на маслото рязко се снижава. Използват се само тези шишарки, които кедърът отдава сам. Те падат от вятъра или може да се съборят с глас, както прави Анастасия. От земята трябва да ги събират добри хора и е още по-добре, ако шишарките се вземат от детска ръчичка. Въобще и всичко след това трябва да се прави с добри и светли помисли и намерения. «Такива хора и днес могат да се намерят в сибирските села» — твърдеше Анастасия.

Какво значение има това е трудно да се каже. Но в Библията също е казано, че цар Соломон е търсил хора, умеещи да секат дървета. Не е казано само с какво са се отличавали тези хора от останалите.

Получените след обелването на шишарките ядки трябва да се използват за добив на масло не по-късно от три месеца — по-късно качеството им рязко се влошава. При изцеждането ядките трябва да не се докосват до метал. Въобще, маслото не бива да има съприкосновение с метал.

То лекува всички болести, дори не е нужно да се поставя диагноза. Може да се употребява и като хранителен продукт, като добавка в салатите. А може и да се взема по една лъжичка на ден. По-добре при изгрев слънце; може и през деня, но да е светло, не през нощта. Ето, това са най-важноите условия.

— Може обаче и ментета да плъзнат — казах аз на стареца. А той с дяволито-весел тон ми отговори:

— Да но ние сега с теб ще направим защита против имитации. И ще изкараме твоите проценти:

— Каквя зящита?

— Ами че помисли, нали си предприемач.

— Бях, а сега вече и аз не знам кой съм:.

— Хайде заедно да поразсъждаваме — ти ме поправяй, ако греша нещо…

— Добре.

— Крайният продукт ще бъде проверяван от тези, които са способни да го проверят — лекари, учени, специалисти по принцип.

— Точно така, те ще издадат сертификат.

— Само че не всичко може да се улови от приборите. Трябва и дегустация.

— Може. Качеството на виното се определя от дегустатори. Но дегустаторите отлично познават вкуса му. При тях усетът за вкус и мирис е отличен. А кой може проверява маслото с дегустация?

— Ами ти!

— И по какъв начин? Аз познавам само обикновеното олио. Когато го правехме някога, нямаше и помен от технологията, за която говори Анастасия. При това аз пуша.

— Преди да опиташ маслото, не бива три дни да си пушил и пил алкохол, не трябва да си ял месо и мазнини. И не бива да говориш с никого три дни. След това можеш да го пробваш — и по вкуса му ще можеш да определяш истинско ли е това масло или имитация.

— А с какво ще го сравнявам?

— Ето с това — и старецът извади от платнената си торбичка една дървена пръчка, дебела два пръста. От единия й край стърчеше друга пръчка като запушалка.

— Тука маслото е истинско. Опитай — с нищо не можеш да сбъркаш този вкус. Но първо ще опитам да изчистя всичко, което се е натрупало в тебе от пушенето и другите ви дяволии.

— Как ще ме пречистиш? Както Анастасия ли?

— Да, нещо подобно.

— Но нали тя казваше, че само човекът на любовта е способен чрез любовния си лъч да снема болежките любимия? И да стопля тялото му така, че даже краката му да се изпотят.

— С лъча на любовта. Точно така.

— Но вие не можете ли да ме обичате колкото нея?

— Да, но обичам внучката си, така че дайте да опитаме.

— Добре, хайде.

Старецът примижа и почна да ме гледа втренчено, без да мига. По тялото ми се разля топлина, но мнага по-слаба, отколкото от погледа на Анастасия. Нещо не тръгна при него, въпреки че се стараеше — и то така, че даже ръцете му трепереха. Той обаче не се предаваше и аз се оставих в ръцете му. И изведнъж краката ми се изпотиха, а после почувствах голяма свежест в главата си и стана нещо странно с обонянието ми: Аз усетих непознати миризми във въздуха!

— Браво, стана! — каза уморено възрастният човек и се подпря на облегалката на пейката. — Сега дай си ръката. — Той отвори пръчката-шишенце и ми изля доста кедрово масло на дланта. Аз го близнах и по небцето и в устата ми плъзна приятна топлина. И изведнъж усетих кедровия аромат! Наистина, с нищо друго не може да се сбърка.

— Сега ще го запомниш, нали? — запита дядото.

— Ще го запомня, разбира се, какво толкова сложно има тука. Веднъж в манастира ядох едни особени картофи и толкова дълго ги помних, че чак след двайсет и седем години познах вкуса им. Но как ще знаят хората дали е проверено маслото или не? И какво да се прави с фалшивото масло? Толкова скъпо го продават. За един грам обикновено масло, смесено кой знае с какво, вземат по трийсет хиляди. Аз сам видях. Във вносни опаковки. За такива пари без проблеми може да се пръкнат хиляди ментета.

— Да, парите днеска командват парада. Това не бива да се забравя.

— Ето, виждате ли? Пълна безизходица.

— Анастасия казваше, че парите могат да се насочат към добри неща. Хайде да помислим как.

— Отдавна вече умуват например как да защитят водката от ментета. Сменят етикете, тапи, акцизни марки измислиха — полза никаква. Сурогати се продават като две и две. Сега на ксерокс всякаква марка можеш да отпечатиш.

— А пари могат ли да се копират?

— Пари по-трудно.

— Ами тогава какво — също като етикетит:, от другата страна на бутилката пари ще лепим, поне да има някаква полза от тия мръсни хартийки:.

— Как пари? Да ги лепим?! Ти чуваш ли се?

— Дай ми, ако обичаш някакви пари.

Аз му дадох обигация за хиляда рубли.

— Ето виж, от просто по-просто. Взимаш банкнотата, скъсваш я наполовина: Едната половина да я залепят на кутията или където трябва, а другата се пази. Къде — сам измисли. Или я тури в банката на съхранение. Ето виждаш ли — на двете половини има еднакви номера и всеки, който иска да се увери в оригиналността на маслото, може да свери своя номер.

«Е, дядо — помислих си аз, — това се казва глава!» А на глас му казах:

— По-добра защита от фалшификати не може да има. Браво!

Той се разсмя и каза през смях:

— Тогава дай и на мене процент!

— Процент ли? Какъв процент? Колко?

— Искам всичко да е както трябва — каза вече по-сериозно старецът и после добави.:

— Освен трите процента от продажбите, вземи за себе си още един. Приготвяй за него в опаковки масло и го раздавай безплатно на които намериш за добре. Нека това бъде от мене и тебе подарък за хората:

— Добре, така ще направя. Отлично го измисли. Юнак!

— Отлично? Значи и Настенка ще зарадвам: Че то баща ми все ме счита за муден мозък: А ти ми викаш «юнак»:

— Да! Юнак си! — и ние пак се разсмяхме. Аз добавих:

— Предайте на Анастасия, че вие бихте могли да станете отличен предприемач.

— Наистина ли?

— Да, наистина! «Нов русин» бихте могли да станете — и то какъв!

— Непремнно ще й кажа. И това, че за маслото ти реши да разкриеш всичко на хората ще кажа. Няма ли да съжаляваш, че издаваш всичко?

— Че за какво да съжалявам? Главоболията с него ще са цяла планина. Като напиша на галоп и третата книжка, както й обещах, пак ще се заема с бизнес, с търговия. Или с нещо друго нормално: