Звънтящите кедри на Русия

18. Сдружение на руските предприемачи

Идеята за сдружението се състоеше в това, че в него трябваше да влязат предприемачески фирми, оцелели на руския пазар поне една година и искрено стремящи се към честни отношения както една с друга, така и с клиентите и работниците си. Представителите на различните обществени формации се опитваха да ме убедят, че на днес вече предприемачите са станали безразлични към всякакъв род обединения, че еуфорията на вярата е преминала и че в разните видове обдинения, където могат да влязат и Сульо, и Пульо с нищожен членски внос, членовете са се намалили катастрофално. Също така се опитваха да ми доказват, че днес е напълно абсурдно да се организира сдружение с повишени критерии за участие.

Узнавайки за пристигането ми в Москва и за моя замисъл, при мен дойде един човек още от «кръглите маси» — моят стар познат Артьом Тарасов. Той се включи в работата над документите и сам написа едно обръщение към предприемачите на Русия. Вложи няколко хиляди долара, за да оформи прилично и да раздаде документите на свиквания от асоциацията конгрес на малките предприятия.

Но организаторите на конгреса решиха да не допуснат раздаването на материалите за сружението, страхувайки се, вероятно, от конкуренция. Тогава секретариатът и студентите се пръснаха около входа на хотел «Русия», стараейки се да връчат папки с документи на колкото може повече делегати. Те геройски устояваха на студа, гонени и от милицията, която си мислеше, че въртим някаква търговия. Артьом Тарасов все пак успя да внесе в Кремълския дворец папка с документи, но — за съжаление — само малка част от комплекта.

Операцията, на която възлагахме надежди се провали. Организацията на сдружението се оказа невъзможна. Проблемът бе в това, че за да достигне информацията до предприемачите от всички райони, за да узнаят те за неговата организация, принципи и структури бяха необходими огромни печатарски и пощенски разходи — някъде от порядъка на половин милиард рубли. При сегашния си скромни авоари можехме да разчитаме на положителна реакция само от десет процента от присъстващите. За 500 милиона не можехме и да си мечтаем. От постъпилия членски внос ръководството на Лигата взимаше част от сумата за себе се като наем за помещенията, тъй като други източници на доходи те нямаха. Виждайки, че затъваме, Лигата престана да ни дава пари и за най-елементарни организационни нужди, въпреки че събираният от предприемачите членски внос бе предназначен именно за финансиране на организационните разходи.

Постъпващите от предприемачите пари се ползваха от ръководството на Лигата за битови нужди. Задържаха се дори заплатите на секретариата. Наложи ми се да напусна Лигата и да оставя там и втория си компютър, купен с пари от вноските на предприемачите при записването им в сдружението. «Как така!» — недоумяваха студентите-ентусиасти, след като самите те бяха съставили цели компютърни програми безплатно. — «Ние вършим специфична и висококвалифицирана работа, каквато трябва да изпълнява според устава нашата обществена организация, а нас ни таксуват като арендатори и хич не им пука за предприемачите!» Апаратът на Лигата си имаше свои аргументи: «Наемът за помещенията трябва да се плаща».

Опитах се с отломките от секрекариата да продължа работата си в профсъюза на предпримачите, но ситуацията се повтори. И като се сбъсках с десетки и десетки подобни обществени организации, аз изведнъж разбрах, че всички те имат име, но без членска маса заприличват на партия-фантом, и затова денонощно са заети само с нуждите на апарата си. Това обаче не се отнася за асоциацията на фермерските и селските стопанства, възглавявана от В.Башмачников. Може би и други правят изключение, но повечето сдружения днес са предимно призраци.

На този етап в Русия няма обществена организация, обединяваща сериозно колечество предприемачи, а съществуващите приличат на партии-фантоми. Причини? — Първата причина, според мен, е обезличаването на членския внос поради стръвта на всяка върхушка, която незабавно почва да говори от името на предприемачите, без да се съветва с тях.

Като се махнах и от профсъюза по същата причина, аз останах без средства за комуникации и без никакви средства за съществуване. По това време Артьом Тарасов беше заминал за Лондон.

Той се яви на балотаж за президент на Русия. Още при събирането на подписите загуби няколко милиона рубли, но когато Централната избирателна комисия анулира част от подписите, Артьом почна да кърпи собствените си гащи. Московчаните, работещи в секретариата и неполучили нито една заплата бяха принудени да го напуснат.

Останах сам. По-точно, помислих си, че съм зарязан, но започнатото дело не искаха да оставят и тримата московски студенти: Антон, Артьом и Льоша. От собствените си средства, спестявани за почивка през ваканцията, Антон плати месечния наем за квартирата, наета за мен. Те чакаха и се надяваха да намеря изход от задънената улица и да продължа работата по създаването на сдружението. Бяха заразени от самата идея, вярваха в нея. Но аз виждах само безизходица. Точно по това време узнах и какви ги вършат в Новосибирск.