Чашата на търпението (Фантастична повест-памфлет) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Юрий Медведев (10. Нощните таласъми) #10

10. Нощните таласъми

Древните индуси вярвали, че Вселената диша като живо същество. При вдишването — а то продължава над четиридесет милиона години — светът преживява четири състояния, всяко със свое съотношение между доброто и злото, това са тъй наречените юги. Критаюга е златният век: тържество на хармонията, блаженство, непресъхващи извори, дървета и изобилие на земни плодове. По време на Третаюга доброто намалява с една четвърт, налага се хората да се заемат със занаятите, да обработват земята, да отблъскват нападенията на хищните зверове, в това число и на двуноги. С настъпването на Двапараюга чашата на справедливостта се изпразва наполовина — всички са принудени да се борят с болестите, наводненията и междуособиците. Накрая чашата е празна — разразява се Калиюга, която носи глад, печал, жестокост и страх. Хората и държавите ще заприличат на разбойници, които не знаят пощада в разпрата за печалба и власт.

Да, Вселената диша, ще кажем и ние, тя вечно е жива, но животът й, както и животът на мъничката й бенка — Земята, — повече напомня развитието на новородено: от безпомощното пеленаче до Одисей, зрелия, опитен мъж. Дори и най-закостенелите оптимисти не рискуват вече да се позовават на златокъдрото минало на нашата цивилизация като на райска обител с реки от мед и масло. Та кому не е ясно, че първите жители върху земната черупка са били притиснати — къде по-яко от гравитацията! — от ужасите на примитивното съществувание и от борбата с коварствата на природата.

Не го е имало, уви, века златен… Въпреки че и досега животът на всеки от нас е разделен на светли и тъмни кръгове. Но това, че тук, в Сицилия, бяхме попаднали в Калиюга, не подлежеше на съмнение. Уродливите деца и изродите в Сигона бяха печално потвърждение на това.

О, страшна е уродливостта! Но още по-страшни са тези, които я причиняват. Макар че, колкото и да е странно, злото не винаги се крие само в тях.

В същата тази Индия Учителя е присъствувал на улично представление на „паяк“ — юноша с изкривени тънички ръце и крака, изсъхнало дребно тяло и с огромна глава. Някакъв сляп дервиш му обяснил, че „паяците“ ги осакатяват още от пеленачета, за да могат по-късно родителите им да връзват двата края благодарение на подаянията по време на представленията. „Паякът“ се премятал, пълзял по въже, плашел децата с гласовете на тигри, пантери и дракони. О, това било само началото на чудесата. „Паякът“ се изкатерил на една палма и оттам до късна нощ рецитирал „Рамаяна“. Обезобразеният юноша можел за две седмици, без да спи, да издекламира и седемте книги на древния епос „Рамаяна“ — 24 000 стиха. Разправяли, че той може да каже наизуст и „Бхагавата“, която е почти колкото „Рамаяна“ и „Махабхарата“ — 100 000 стиха!

Кой все пак е виновникът за неговото осакатяване? Дали родителите му? Обливайки се в сълзи, те са се решили на това престъпление, за да спасят от гладна смърт многобройните братя и сестри на „паяка“. Виновна е социалната система, обществото. Но и то все още не може да се оправи от последиците от колониалния грабеж.

Кога е започнало това? От незапомнени времена, когато са изпращали робите да загиват в серните мини. И в епохата на Възраждането в Неапол са умирали кожарите и бояджиите, недоживели до тридесетте. И в началото на нашия век повечето печатарски работници бивали покосени от туберкулозата — бич за всеки, който диша оловен прах. Но ето че се появява химическото оръжие и в окопите на първата световна кланица хиляди руски войници се задушават от хлор. А после — химическата касапница, организирана от САЩ във Виетнам.

Дори и немногобройните извадки от вестниците и списанията, с които бе разполагал Учителя по време на болестта си, би трябвало да предизвикат тревожни мисли у всеки. И преди да ме запознае с една от хипотезите по повод на кошмара в Сигона, той ми заръча да ги прочета.

— Учителю, нищо не споменахте за войните — отбелязах аз, тъй като в паметта ми бе изплувало лицето на моя баща. — Най-много осакатява войната. И тялото, и душата…

— По-внимателно си служи с такива афоризми, Олег — сряза ме Учителя. — За мене този, който се е лишил от ръцете и краката си в бой със завоевателите, не е урод. Той е герой наравно с героите от древноруския епос… А епоса на моята война не бих могъл да преразкажа и до края на живота си.

* * *

„Около 60 000 американци ветерани от войната във Виетнам вече не се съмняват защо, след като са отишли здрави на фронта, от там са се върнали болни. Всеки от тях е станал жертва на «оранжевия реактив» — «ейджънт ориндж». И на повечето от тях по-късно са се родили сакати деца.

Посочваме безспорно установени факти:

1. От януари 1962 година до февруари 1971 година американските самолети C–123 са излели над Виетнам около 45 милиона литра масленокафяв отровен препарат. Цел: да се обезлистят горите, за да не могат да се крият в тях виетнамските бойци, и да се унищожат оризовите насаждения.

2. При производството на «ейджънт ориндж» (опасен за човека само в значителни дози) се получава и страничен продукт — отровата диоксин (тетрахлордибензодиоксин). Диоксинът обаче не е бил отстранен от сместа, макар че е хиляди пъти по-опасен от калиевия цианид (цианкалия). Най-малко 163 литра диоксин са били разпръснати над гори, поля и места за дислокация на виетнамските войски.

3. От 4,2 милиона американски войници, които са воювали във Виетнам, примерно 3 милиона са действували в зоната, оросена с отровата. Тогава никой не е подозирал, че това е опасно химическо оръжие. Пентагонът постоянно е подчертавал в инструкциите си по прилагането на препарата, че той е абсолютно безвреден за хората и животните, като по този начин е използувал собствените си войници като опитни зайчета.

За последиците от отравянето с диоксин може да се съди дори по катастрофата в италианското градче Севезо. През 1976 година от комините на химическия комбинат «Икмес» се спуснал над града отровен облак, в който се съдържали 200 грама диоксин. Резултатът е: няколко загинали и множество осакатени. Оттогава в Севезо постоянно се раждат сакати деца — същите като децата на ветераните от войната във Виетнам. Те страдат от заболявания на мозъка, на черния дроб, от злокачествени образувания, обриви по цялото тяло, изгубване на паметта, омекване на мускулите. Чак сега си спомнили, че и виетнамските жени са раждали уродливи деца по време на войната. («Щерн»)

«Повече от милион и половина от жителите на Виетнам са станали жертва на химическата агресия на САЩ. Американските варвари са унищожили 44% от тропическите гори и 40% от посевните площи.» («Паралели»)

«Бихме искали да напомним на бившия държавен секретар Александър Хейг, че той по-добре от всеки друг знае кой е прилагал химическо оръжие в Югоизточна Азия. Хейг е служил в армията на САЩ в този район и е бил прекрасно осведомен за всички тънкости на програмата по обработката на Виетнам с отровни вещества. В хода на изпълнението на тази програма върху територията на Виетнам са били хвърлени над сто хиляди тона отровни вещества.» (Конрад Еджи, американски журналист)

«На 14 март 1968 година в Скал Вали (щат Юта) от нервнопаралитично вещество са загинали 6 хиляди овце. На 30 мили от Скал Вали е разположен армейският полигон Дагуай — център за изпитания на химическо и бактериологическо оръжие.» («Ню Йорк Таймс магазин»)

«В секретните подземни бункери в щатовете Каролина и Юта очакват своя час бомбите „Уатай“ („Влажни очи“) с нервнопаралитичния газ зарин.» (Морнинг стар“)

„Повече от 40 хиляди тона отровни химически вещества се пазят сега в пълна бойна готовност в американските бази, разположени на атола Джонстън в Тихия океан и в десетина града на САЩ и в Европа.“ (Д. Морисей, военен химик)

„Ние разполагаме с достоверна информация от Лахор, че там американски биолози, наети от ЦРУ, изпробват под формата на борба с маларията наркотичния препарат «антибе». Единайсетте пакистанци, обработени с него, са загубили разсъдъка си. Още трима са умрели от американските ваксини срещу смъртоносния вирус «конго». Успяхме да разберем, че спецслужбите на САЩ планират да използуват сезонната миграция от Пакистан в нашата страна на скотовъдци чергари, за да могат, след като заразят хората и стадата, да предизвикат в Афганистан епидемии от енцефалитни заболявания.“ (А. Данишияр, редактор на в „Кабул Ню Таймс“) „Пред Конгреса на САЩ заявявам: в нашите военни складове за химическо оръжие на територията на САЩ и зад граница всяка година се извършват около 4 хиляди смъртоносно опасни изтичания на газове.“ (Хенри Джексън, сенатор)

„На военните карти на предполагаемия химически конфликт са отбелязани главните градове на Европа. Гражданското население в тези градове не притежава противогази и други защитни средства, поради което именно тези хора ще се окажат главните жертви.“ („Прогресив“)

„Обединеният комитет на началник-щабовете би искал да има в свое разпореждане 5 милиона единици химически боеприпаси. Ако с всички налични отровни вещества се заредят боеприпасите, общото им тегло ще съставлява около 300 хиляди тона. За сравнение: сегашните запаси от обикновени боеприпаси на въоръжените сили на САЩ в Западна Европа достигат около 500 хиляди тона.“ („Ню Йорк Таймс магазин“)

… Като забеляза, че съм прочел и последната изрезка и потривам замислено челото си, Учителя ме помоли да седна по-близо до картата…

— И аз си потривах челото над тези оскъдни сведения, които са се промъкнали в печата — каза той. — Не е трудно да си представиш колко по-сериозно е всичко. Пред очите ми евакуираха цяло селище на канала Лав до Никарагуа. Оказа се, че десетки години наред са се изливали отровни води в знаменития водопад. И естествено са се раждали уродливи деца. Забили тревога чак когато птиците или котките, напили се с тази вода, започнали да умират… Как мислите, Олег, колко са местата по света, където има опасни за живота отровни отпадъци?

— Бих искал да надникна във всяко от тези бунища.

— Не ще ви стигне животът.

… Да, докато е боледувал, Учителя не си е губил времето напразно. Той бе анализирал всички случаи, когато са се появявали летящите чинии, и изплуваха плашещи закономерности.

Първо, когато местата на появяването им бяха съединени с прави линии, се образува особена фигура с ос на симетрия, минаваща близо до Пеещата планина.

Второ, визитите бяха правени в интервала между два и четири часа през нощта в сряда, събота или неделя.

Трето, след като във вестниците бе съобщено, че са пристигнали военни патрулни катери в Сицилия, с цел да засичат „чиниите“, неканените гости престанаха да се появяват в крайбрежната зона (с изключение на запалената барака на кея в Сигона).

Съгласих се с Учителя, че тук дори и не намирисва на другопланетна логика. Закономерностите бяха съвсем земни, дори заземени. Ясно бе, че „чиниите“ си бяха свили гнездо под покрива на американците. И горивото им съвсем не беше звездна плазма, а нещо по-простичко — връзката между Пеещата планина и оста на симетрията най-вероятно се обясняваше с ресурсите на горивото…

— Ако хипотезата ми се потвърди, Олег, цяла Сицилия трябва да разбере за тези таласъми.

— Целият свят ще разбере — отговорих аз. — Що се отнася до Сицилия, тук не обичат да им се оскверняват светините. Пред очите ми намушкаха един пиян скандинавец, който се пошегува непристойно по адрес на статуята на света Розалия. Аз се наемам с доказването на хипотезата.

* * *

Когато се разхождахме с Марио по вълнолома, аз го посветих в плана си относно разкриването на неканените гости.

— Ама че гадове! — размаха той юмрук към небето. — Олег, защо им е необходим този маскарад? Кажи защо светът се разпада пред очите ни? Откъде се изсипаха тези „чинии“, погребения, уродства? Защо се изляха като от рога на изобилието именно върху моята глава, върху моето семейство?

— Не само върху твоето семейство, Марио.

— Прав си. Знаеш ли, аз още вчера в пансиона разбрах, че ако беше останала жива моята Катерина, и тя също би могла да ми роди… — Без да довърши, той изскърца със зъби.

— Марио, ти не по-зле от мен разбираш, че този отровен рог на изобилието се намира на Пеещата планина.

— Ще им свалим маските на тези негодници! Момчетата от пристанището — от местната организация на компартията вече провеждат разследване. Дори и седмица да стоя с фотоапарата, но ще ги дочакам. Не се бой, няма да заспя. След смъртта й изобщо не спя нощем.

Подир дълго мълчание добавих:

— Имай предвид, колкото може по-близо до Пеещата.

— А ако заседна направо в базата?

— Да не си албатрос или гълъб? — усмихнах се аз.

— Нали си спомняш, че ти разказвах — там мина детството ми. Надявам се, че не всички пещери са изравнени със земята и бетонирани. Все някои са останали. Знам таен проход до базата. По-рано сме се промъквали до там, за да си вземем нещо по-необикновено — стари колела от вертолет, цветни стъкла от сигнални фенери, понякога и консерви. А веднъж домъкнахме цял парашут. Всички дечурлига от Сигона носеха ризи от парашутна коприна.

— Благодаря ти, Марио. Ти самичък можеш да помогнеш на мнозина. Много се надявам на тебе.

— А може ли да взема още някого? — попита той. — Например Винченцо. Съвсем се е скапало момчето. Ходи като пребит кон.

— Щом искаш да сте двама, бъдете двамата. Ти по знаеш.

— При това той е служил на летището и помни всички входове и изходи — допълни Марио.

— Само не казвай, моля те, на Антонела. Чакам ви след лова с фотоапарат в хотела или в Чивита. Ако успеете, веднага ще промием филма. И такова чудо ще направим — земята ще се разтвори! Но бъдете крайно внимателни. Желая ви успех!

* * *

„През миналата нощ един от дежурните в дванайсети полицейски участък в покрайнините на Палермо излязъл да подиша чист въздух. Било три без четвърт. Лек вятър полюшвал клонките на жасмина покрай оградата. Като погледнал към увисналата ниско над залива луна, дежурният си спомнил, че е забравил термоса и сандвичите в колата.

В същия миг, когато той отварял вратата на джипа, над полицейския участък се появила летяща чиния. От нея се разнасял ясно доловим шум. Дежурният разгледал контурите й и запомнил, че по нея или в нея нямало никаква светлинка.

По-нататък следвал известният на всички сценарий. Тесен виолетов лъч се насочва към покрива на участъка, плъзва по прозорците. Пламват пердетата, тапетите и синтетичните килими.

— Паолино, горим! — чува дежурният изплашения вик на подчинения си, при което пред очите на изумения Паолино подпалвачката преспокойно се насочва към центъра на града.

Неизвестно защо, на Паолино му минава мисълта, че тя се е устремила да подпали главното полицейско управление на острова, и Паолино, без да се бави, докладва за това по телефона на оперативния дежурен и първо получава мъмрене за пиянство по време на дежурството, а на сутринта — благодарност и награда в размер на една месечна заплата.

Летящият лешояд от неизвестно какви покрайнини на Вселената обаче не стига до полицейското управление. «Чинията» увисва наблизо, над площада на Свободата, и продължавайки вакханалията на незаконните посегателства върху земни обекти — плодоносещи дървета, бараки на кея, сгради на полицейски участъци, подпалва и дървения подиум, украсен с палми в бъчонки заради празника в чест на прибирането на реколтата.

Когато бронираният фургон с карабинери нахлу на площада, летящата чиния спокойно кацна до статуята. От «чинията» излязоха три фигури, въоръжени с нещо като минохвъргачки, а може би даже и с лазерни пушки. В създалата се критична ситуация лейтенант Кордели се изяви като истински герой. Именно след неговия точен автоматен откос единият от нашествениците рухна на земята, а другите двама се вкопчиха да се бият взаимно и се затъркаляха по асфалта, издавайки непонятни викове. Заловени от карабинерите, с белезници на ръцете, двамата незасегнати от куршумите нападатели бяха незабавно отведени в главното полицейско управление на острова. Около «чинията» (прозрачният й купол се оказа повреден от стрелбата) е поставена надеждна охрана. За подсигуряване в случай на непредвидено развитие на събитията неидентифицираният летящ обект е привързан с вериги към два тежки камиона и се намира под усилена охрана.

С какво ще завършат тези необикновени събития? Кои са всъщност нощните нападатели?

Директният телевизионен репортаж от площада на Свободата ще започне около пладне. Група наши специални кореспонденти събира материали за вечерното издание.“

През три стъпала изхвърчах по стълбата на ресторанта, където закусвах, и се втурнах при Учителя, пъхнах под носа му вестника с неясната снимка на нещо закръглено до статуята на Свободата, изхриптях: „Четете! Четете!“ — и се понесох надолу към телефонния автомат.

— Марио го няма — чух уморения глас на Антонела.

— Антонела, само не прекъсвай — предупредих задъхан. — Чете ли сутрешните вестници? Веднага ги прегледай! На всяка цена трябва да намеря брат ти.

— Още не се е върнал от нощен риболов. Отиде заедно с мъжа ми — с леден глас отговаряше тя.

— Предай на Марио, като се върне, да не излиза никъде! Ще се обаждам всеки час.

— Може и всяка минута, все едно ми е.

… В писанията на някого от древните, струва ми се при Светоний, бях чел за загадката на внушителните тълпи, които се събират веднага след смъртта на велики държавници. Точно такава бе и тълпата на площада на Свободата. Когато стигнах там, бяха се събрали над триста хиляди и все още прииждаха: корабостроители, ученици, моряци, селяни от близките села в празнични костюми от син шаяк и с островърхи шапки, здраво хванали под ръка набръчканите си жени в домашнотъкани рокли от козя вълна и с шарени кърпи на гърба. Най-вероятно те бяха пристигнали за своя празник рано сутринта и сега очевидно не разбираха какво става и само мълчаливо стояха и гледаха към статуята, където блестеше на слънцето куполът на апарата, с който бяха дошли пратениците на самия сатана. Впрочем към купола гледаха всички, а момчетата дори се осмеляваха да мятат камъни по него, въпреки строгите подвиквания на карабинерите.

Дойде пладне. Марио не се връщаше. Вече и улиците, и преките около площада бяха претъпкани с хора. Няколко пъти високоговорителите приканваха всички да се разотидат по домовете и да включат телевизорите — започва предварителният разпит на престъпниците от следователя по извънредно важните дела синьор Конти.

— На нас ги дайте! Без следствие ще ги разкъсаме! — провикна се юношески глас. Вълната на възмущение обхвана тълпата. Никой не помръдваше от мястото си. От кафенето до мен изнесоха телевизор и го монтираха върху табуретката, качена на масата пред витрината.

… Той наистина приличаше на шапка — този странен пришълец, замрял върху трите си подпори със самолетни колела накрая. От подпорите се проточваха дълги вериги до камионите. Плътният обръч на карабинерите не даваше възможност да се разгледат детайлите на конструкцията. Говорителят преразказваше добросъвестно подробности около загадъчните нощни събития, но за лазерни пушки в ръцете на небесните гости вече не ставаше дума.

След това на екрана показаха просторно, добре обзаведено помещение с портрета на Гарибалди в цял ръст. Това беше кабинетът на шефа на полицията. От едната страна на дългата тъмнокафява маса седяха солидни синьори с нашивки и ордени на мундирите. От другата страна — двама с белезници, под бдителното око на изправената до тях охрана. Плътна верига от карабинери разделяше масата и тълпата от настървени репортери.

Но ето че смениха ракурса и в един от престъпниците аз познах Марио…

Следователят: И така вие, лейтенант от армията на САЩ Аймън Нюхаус, твърдите, че днес в два часа след полунощ сте станали жертва на терористичните действия на две неизвестни на вас досега лица, едното от които е италианският поданик Марио Калавати, седнал вдясно от вас.

Нюхаус: Точно това твърдя.

Следователят: Пояснете мисълта си.

Нюхаус: Около два часа през нощта започнах да загрявам мотора на моята „медуза“, така на базата наричахме нашия летателен апарат. Всеки момент трябваше да се появи вторият пилот, но нещо се бе забавил в стола. И изведнъж в кабината се втурнаха двамата терористи. Като ме заплашваха с нож, принудиха ме да излетим с „медузата“ и да държим курс към Палермо. Подчертавам, че всичките ми по-нататъшни действия — подпалването на двуетажната сграда и на дървения подиум на площада — са били извършени по заповед на терористите.

Следователят: Какво ще кажете за това, Марио Калавати?

Калавати: Той казва самата истина, синьор. Трябва да призная, че първоначално отвличането на летящата чиния не влизаше в нашите планове. Ние се промъкнахме тайно в базата с единствената цел да направим няколко снимки на този дяволски апарат. Колко беди донесе той на Сицилия!

Следователят: Синьор Калавати, от какви източници ви стана известно, че този летателен апарат може да снимате непосредствено на територията на базата?

Калавати: За това се досети Винченцо — по-рано той работеше при янките на Пеещата планина. Но догадката му се потвърди пред очите ни, когато видяхме, че „чинията“ бе изкарана от хангара, когато чухме от кабината английски говор — пилотът преговаряше за нещо по радиото. — тогава именно се убедихме окончателно, че това не са никакви извънземни. А обикновени мошеници. Таласъми. Изнудвачи. И без да се наговаряме, се втурнахме към „чинията“. Искахме да ви представим веществени доказателства и ви ги представихме.

Следователят: Веществени доказателства за какво?

Калавати: За гнусните дела на онези, които тероризират Сицилия, като подпалват нощем дървета. За тези, които са предизвикали епидемията в Сигона. За тези, които са убили жена ми. Нека сега получат заслуженото възмездие съобразно цялата строгост на закона.

Нюхаус: За какво възмездие става дума? От къде на къде намесвате убийството на нечия си жена? За какво съм длъжен да отговарям? Като военен аз просто изпълнявах заповеди.

Следователят: Чии заповеди сте изпълнявали? Не чувам, говорете по-високо.

Нюхаус: Няма значение чии.

Следователят: Лейтенант Аймът Нюхаус, съдейки по вашите отговори, вие съвсем безкритично оценявате положението си. А то е незавидно. Отвличането на летателен апарат от двете частни лица, едното от които е смъртно ранено — е юридически акт с напълно определени свойства. Вашата злонамерена дейност обаче, която включва унищожаването на частна и обществена собственост, а главно — предизвикването на епидемията в Сигона, е юридически акт от принципно друг характер. По-точно това са цяла верига от актове. Това го казвам като юрист. Но няма да се въздържа да добавя и като човек: най-отвратителното от всичко е, че вие сте извършвали престъпленията си не просто в пълна тайна, а като сте ги приписвали на тъй наречените извънземни. И отговори като предишния могат само да утежнят вашата вина, когато след малко ви бъдат предявени обвиненията.

Нюхаус: Комедия и нищо повече. Каква връзка има това с епидемията в Сигона?

Следователят: Нима вие, лейтенант, не си давате сметка, че сте виновни за смъртта на сто деветдесет и шест граждани на Италия? Именно толкова са умрели от епидемията до ден-днешен. И пак като юрист не се съмнявам, че ви очаква смъртна присъда.

Нюхаус: Отказвам се от разбирането на този фарс. Мене, гражданина на най-великата държава в света, да ме шантажират със заплахата от смъртно наказание? Да ме обричате на смърт, и то за какво? За десетина изгорени дръвчета и една барачка на кея? Предявявам искане тук да присъствува представител на командването на нашата ракетна база. Може би той ще даде необходимите обяснения.

Следователят: Необходимите разяснения от вашето командване са получени преди един час. Позволявам си да ги прочета:

„Официално ви съобщаваме, че в разпореждане на командването на базата няма и никога не е имало никакви летателни апарати, наподобяващи летящи чинии. Допускаме обаче, че лейтенант Нюхаус тайно от командването незаконно е пазил подобен апарат в един от хангарите в базата или извън нея. В такъв случай лейтенант Нюхаус попада под юрисдикцията на частно лице, което отговаря за всички свои действия, в това число се включват и конструирането, и притежаването, и пазенето, и използуването на всякакви летателни апарати — от делтапланера до спортния самолет. Като изразяваме съжалението си по повод на неправомерните действия на лейтенант Нюхаус, ви уведомяваме, че през цялата минала седмица, включително вчерашното и настоящото денонощие, лейтенант Нюхаус е бил свободен от дежурство и следователно е отсъствувал от територията на базата. От гореказаното произтича, че всички действия на лейтенант Нюхаус в периода, когато се е намирал извън базата, трябва да се квалифицират като своеволие, което не засяга духа и буквата на военната служба.“

Нюхаус: Това е фалшификация.

Следователят: Подписано е: командир на базата генерал Майер. Вие ще можете да се запознаете с този официален документ.

Нюхаус: Невероятно! Генерал Майер лично ни даваше заповедите за всеки полет.

Следователят: Допускам го. В какво се заключаваха заповедите?

Нюхаус: Да стигнем до определен пункт. Да запалим едно-две дървета. Да се върнем в базата… Разберете най-после, та може ли по частен път да се снабдиш с летателен апарат с шест електродвигателя? С лазерно устройство, което само за себе си ще вдигне цената с милион долара. С батерии, които въпреки компактността си са толкова мощни, че са достатъчни за час и половина полет. Някой да е виждал такива батерии в магазините? Когато докараха „медузата“, аз се влюбих в нея от пръв поглед!

Следователят: Не може ли да си припомните кога точно „сте се влюбили в този летателен апарат от пръв поглед“?

Нюхаус: Докараха я в базата на 26 юли. Тъкмо застъпвах на дежурство. Видях я и откачих! Каква изработка на детайлите! Колко леко се управлява! Същинска играчка!

Следователят: Вашата играчка донесе на Сигона смърт и неизброими бедствия. Не се опитвайте, лейтенант, с красиви думи да замажете следите от мръсните дела. Играчката се е появила в Сицилия не на 26 юли, както ви се струва, а с две седмици по-рано, преди започването на епидемията. Разберете — преди епидемията!

Нюхаус: Подобни обвинения изискват сериозни доказателства.

Следователят: С удоволствие ще ви прочета такива доказателства. Това са показанията на дон Илуминато Кеведо — съвсем порядъчен човек. И дори са придружени от снимки на вашия летателен апарат, направени денонощие преди земетресението… И така, разлистваме списанието „Ти и аз“…

* * *

Успях да се промъкна през тълпата в кафенето и звъннах на Антонела.

— Моят брат, моят брат — хлипаше тя. — Нима ще отиде в затвора? Как мислиш? Кога ще започне делото в съда?

— Няма да е преди да оздравее Винченцо — казах аз.

— Той е между живота и смъртта. Обаждах се в болницата. Не пускат никого при него.

Последва дълго безнадеждно мълчание.

— Антонела…

— С какво е заслужил тези мъчения? Защо е целият в обриви, откакто отиде да работи на тази проклета база? Обриви, загуба на паметта! Кошмарни бълнувания през нощта и разговори насън с някакъв урод Колос! Господи, за какво ни наказваш?

— Антонела, успокой се. Сега веднага трябва да отида в Чивита, за малко. На връщане ще дойда при теб.

* * *

Следователят: … с цялата строгост на закона.

Нюхаус: Стига сте ме плашили със закона! Разберете най-накрая, че нямам нищо общо с тази епидемия. Абсолютно нищо! Разумно ли е да се допусне, че десетина разноцветни кълба, уж пуснати от „медузата“, могат да станат преносители на някаква смъртоносна зараза?

Следователят: Значи вие си признавате, че сте пуснали кълбата?

Нюхаус: Не се хващайте за думата! Аз казах „уж“ и точка по въпроса. Погледнете във военната ми книжка! Поискайте характеристика за мене. Тогава ще ви стане ясно дали съм способен на лъжа.

Следователят: Аз не довърших посланието на генерал Майер. Дали ще ви хареса този абзац?

„Молим да имате предвид, че лейтенант Нюхаус е склонен към употреба на наркотици, най-вече марихуана, за което е бил наказан от поредната наркологична комисия по проверка на стратегическата авиация на САЩ и на ракетните сили с наземно базиране и се е лекувал в специален център за наркомани.“

Нюхаус: Марихуаната не е наркотик. Тя е безвредна. Може да се купи на всеки ъгъл в Палермо. Тя повишава настроението като виното. При това аз не съм изключение. Миналата година в армията и флотата са се лекували от наркомания 38 хиляди души.

Следователят: Да довърша абзаца, който цитирах:

„Не е изключено своите неправомерни действия лейтенант Нюхаус да е извършил под действието на наркотици.“ И така наркотиците са утежняващи вината обстоятелства.

Чак сега Нюхаус, изглежда, осъзна всичко. По лицето му се стичаха капки пот, които добре се виждаха на екрана. Той извади носна кърпа, но кой знае защо, не бършеше с нея лицето си, а я слагаше на рамото. Следователят отмести книжата настрана и замълча.

Нюхаус: Значи съм наркоман, подпалвач, идиот и убиец, така ли?

Следователят: Вие най-добре знаете това.

Нюхаус: Какъвто ще да съм, но няма да позволя да ме удавят като муха. От къде на къде ще ми приписват чужди грехове.

Следователят: Чии са греховете, обяснете…

Нюхаус: Щом се стигна до въпроса за моята смърт, заявявам официално — истинската причина за епидемията в Сигона е избухването на ракетни бойни глави. В склада вътре в Пеещата планина. От това последва и земетресението. Да, удари така, че в западния склон изрови цял кратер. Газът проби навън, започна да се стича по склона и да залива Сигона. Сега склонът е почти закърпен, но тогава бе ужасно обезобразен. Поради това именно на сутринта бяха уволнени всички цивилни.

Следователят: Какви са свойствата на този газ?

Нюхаус: Малко знам за това. Май е безцветен и без миризма. Всъщност представлява смес от два компонента, които поотделно са безвредни. Казват, че за определено време предизвиква лудост. Изглежда, е така, защото на базата след взрива пострадаха около двайсет души. Видях ги със собствените си очи. Приличаха на буйстващи луди.

Следователят: Каква е по-нататъшната съдба на пострадалите?

Нюхаус: Откараха ги в Америка. Чух, че някои са умрели.

Следователят: На базата това първи случай ли е на изтичане на газ?

Нюхаус: Да. Ако не се смята инцидентът с лейтенант Уорнър. Преди седем години и той пострада при взрив, но много по-слаб. И също бе откаран в родината. Там се бил излекувал, получавал пенсия, но разбрах, че миналата година се е самоубил.

Следователят: Известна ли ви е причината за самоубийството на лейтенант Уорнър?

Нюхаус: Само приблизително. Носеха се слухове, че два пъти му са се раждали уродчета. С две или с три глави.

Калавати: Бъдете дважди и трижди проклети, изроди такива! И ти заедно със своята „медуза“.

Нюхаус: Трябва да се проклинат онези, които са изобретили газа. Макар че лично аз си имам по-особено мнение: по-добре двуглави хора, жаби или гълъби, отколкото адска пустиня след взрив на водородна бомба.

Следователят: Накъде са насочени ракетите?

Нюхаус: Откъде да знам? Не ме е грижа кой накъде се прицелва. Нека да е към Африка или към Луната. Важното е тук да се изясни всичко — по отношение на епидемията ръцете ми са чисти. Както и съвестта. А за овъглените дървета, ако трябва, ще отговарям.

Следователят: Съгласни ли сте в хода на делото да приведете повече подробни доказателства за истинската причина на епидемията?

Нюхаус: Съгласен съм. Но при условие да не конфискувате моята „медуза“. Съдейки по отвратителното послание на генерала, сега тя е моя лична собственост.

Следователят: Съдът ще има предвид вашето разкаяние, макар че това повече от странно желание не ви прави чест.