Чашата на търпението (Фантастична повест-памфлет)

12. Епилог

Тайфа момчета се гонеха около паметника на Джузепе Гарибалди на брега на залива. Героят, който предвождаше някога похода на „хилядата“, бе слязъл тук на брега, за да се бори за освобождението на родината си от папско и австрийско потисничество. С лявата си ръка той се подпираше на шпагата, а с дясната сочеше към далечините на Тиренското море, където сега на хоризонта се придвижваше сянката на армада от чужди военни кораби. Сиво-бялата вулканична пепел падаше върху гривата от медни коси на великана и сякаш я посребряваше.

На дръжката на шпагата забелязах двуглав гущер, подобен на онзи, заради който се върнах в Сицилия.

— Чудовищно изригване на вулкана Монте Кантаре — възторжено се развика пъргавият продавач на вестници, който се появи на стълбите на бара отсреща. — Разтопената лава изцяло залива Сигона!… Възможно е причината за изригването да е взривяването на американската подземна база. Разпространява се версията, че базата е била вдигната във въздуха от Марио Калавати, който е избягал след загадъчното убийство на пилота на летящата чиния Нюхаус!… Открити са дебати в парламента за незабавното закриване на всички американски бази на територията на Италия!…

От момчетата се отдели едно с чупеща се на вълни коса и с правилни елински черти. Като дотича при мене, каза:

— Знам, синьор, защо гледате към нас. Искате да разберете на какво играем, нали?

— Вече познах — казах и му подадох шарено пакетче с бонбони от розов пестил. — Почерпи и приятелите си гарибалдийци, хайде!

— Благодаря, синьор. А ще познаете ли кой от нас днес е Гарибалди?

— За днес не ще позная. Бързам — усмихнах се аз. И тогава господарят на Сицилия отвърна гордо:

— Аз съм Гарибалди. И също се казвам Джузепе. И никога не ще умра!

Сицилия — Москва

1977–1982