противопоставяне

В това, че съществува противопоставяне срещу хармоничния, здравословен физически и духовно начин на живот, можаха да се убедят вече не малко читатели на книгите от серията «Звънящите кедри на Русия».


* * *

Вече не веднъж писах, че до мен достигаха съобщения за това, че уж Руската Православна Църква се изказва срещу Анастасия. И че уж именно от църковните служители се разпространяват в административните органи слуховете за това, че всички читатели на серията «Звънящите кедри на Русия» са сектанти.

Не можах веднага да повярвам, че тези съобщения са сериозни. Но скоро членовете на новосибирския читателски клуб ми разказаха, че в Дирекцията на Културния дом са ходили представители на църквата и са искали дирекцията да възпрепятства провеждането на читателска конференция.

После ми показаха на един от православните сайтове в Интернет, човек наричащ себе си «доктор по богословие» да подиграва всячески Анастасия, употребявайки при това далеч не богословски изрази. Читатели влязоха в полемика с него, опитваха се да обяснят, че идеите на Анастасия са положителни. Но «докторът по богословие» вероятно не беше в състояние да обсъжда тази тема, много повече го занимаваше дискусията на тема: истинска ли е фамилията ми или е литературен псевдоним.

После от регионите започнаха да ми изпращат вестникарски изрезки, написани сякаш с индиго: по маниера на изложение, по стандартните изрази и злобните измислици, можеше с лекота да се определи, че основното авторство излиза от един източник.

Накрая — един вече съвсем излизащ извън пътя факт. Санкт Петербургския театър «Среща» постави спектакъл по мотиви от книгите «звънящите кедри на Русия», който се нарича «Анастасия». На 23 юли 2002 година трупата на театъра пристигна във Владимир и показа спектакъла в концертната зала Танеев. На 25 юли спектакъл трябваше да се играе в Тула. На 24 юли на тулския вестник на първа страница се появило обръщение към народа подписано от мисионерския отдел на Тулската епархия, в което се призоваваха хората да не ходят на спектакъла, казваше се също, че книгите и пиесата призовават хората да се върнат към езичеството…

Изобщо, опитваха се да уплашат народа с нещо ужасно. Спектакълът въпреки всичко се състоя в Тула и залата беше пълна. Но когато директорът на театъра «Среща» ми донесе и ми показа тази публикация, в мен, а и в други хора, запознали се с нея, веднага възникнаха еднакви въпроси към мисионерския отдел на Тулската епархия.

Как може да се критикува спектакъл, който дори не сте видели? Единствената постановка дотогава беше във Владимир само два дни преди това. Фактически в Тула имаше премиера.

А в Санкт Петербург свещенослужителите дойдоха на спектакъла и после благодариха за високо духовната постановка. Казаха: «Да имаше повече такива!»

Сам се натрапва извод. Такива явления като Анастасия са внимателно наблюдавани от някаква противоположна на нея сила. Тази сила може да се намира както на територията на Русия, така и зад нейните предели, да разполага с разклонена мрежа, способна да реагира на процесите, които се извършват сред човешките маси, — да ги развива или да ги забавя по свое усмотрение.

Разказите на Анастасия и на нейния дядо за жреците придобиват все по-реални и конкретни очертания. Те започнаха да се изразяват в конкретни действия в днешния ден.

Дядото говореше за това, че върховния жрец, формиращ идеологиите на цели народи, се е отказал от противопоставянето на Анастасия, но че създаваната дълги векове система ще противостои. И това също намери своето потвърждение.


* * *

Усърдните изпълнители на противопоставянето на места се оказаха неспособни да вникнат в същината на това, което става. Те действат като по програма, заложена у тях предварително, обвинявайки с хули и ругатни Анастасия в извършването на неприсъщи за нея деяния. Така например на въпроса; «Всички в гората ли да отидат?» Анастасия отговаря: «В горите не е нужно да се отива. Където си измърсил, първо почисти.» Но в пресата се появяват твърдения, че Анастасия призовава хората да зарязват градските си жилища, децата си и да отиват в гората.


* * *

По такъв начин, може да се направи извод че някакви структури активно се опитват да възпрепятстват напредъка на идеите на Анастасия, а именно — всяко руско семейство да получи по хектар земя за устройване на родово имение върху него.


* * *

Разбира се за тази основна идея опонентите на Анастасия се стараят да не споменават и предпочитат да плашат хората със своите измислици.

Разбира се на мен ми се иска да защитя и самата идея и читателите на книгите от клеветите и другите препятствия пред постигането на целта. Да защитя. Но как? И от кого конкретно? Нали и клеветниците си имат конкретни имена, фамилии, господари и интереси, разбира се че имат. Но има аналитичен център от поддръжници на Анастасия. Аз познавам далеч не всички хора, които участват в него. Но техните определения и изводи са доста интересни. Като например:

«противодействие се оказва не непосредствено на Анастасия, а на националната идея, родила се в Русия. Противодействието излиза от една междинна точка. Като по сигнал тя се подхваща от приемници на места, които не контактуват помежду си. Те се намират в различни социални слоеве, в това число и църковните.

Методът е примитивен: клевета, разпространение на нарочно лъжливи слухове. При нужда провокация чрез оглавяване на движението и неговата дискредитация.»


* * *

От аналитичния център съобщават, кой конкретно е похитил компютъра с ръкописа, какъв е бил планът за похищение на сайта. Как и кой се е опитал да замени книгите на Анастасия с други, сякаш подобни, но всъщност плавно отдалечаващи от идеята?

Казаха ми и това, че едни и същи сили са организирали преследването и по един и същи начин против Анастасия и против училището на академик Щетинин и певеца Басков. А Басков пък какво общо има? — ще се учуди читателят. Приятен млад човек, силен красив глас. Това именно ги вбесява. Представете си, че този млад руснак със своя превъзходен глас изведнъж изпее:

«По клоните на кедъра звънящ разцъфват изгреви.

Земята целомъдрена с лъчи те осеняват.

Утринни небеса с дъх на любов й помагат.»

Или:

Рассветают восходы на ветках звенящего кедра.

И земли целомудренной роды лучом осеняют.

Небеса заревые ей вздохом любви помогают.

И ласкают свирелями сон межпланетные ветры.

В каждом зерне зарождается сила.

В каждом ребёнке восходит миссия.

В белом луче возродится Россия,

Анастасия, Россия, спаси Бог.

Тази песен пя един детски хор на презентацията на книгата «Кои сме ние?» в концертната зала «Октомврийска» в Санкт Петербург. Може да сте чули тази песен и в изпълнение на бардове. И във филма «Хора върнете си Родината». Тя е написана от учител от Белорусия и изглежда че се превръща в народна. Може и други патриотични песни да изпее за Русия певецът Басков и те ще призоват руснаците… Ето защо са страшни за някого руските начинания. Руското възраждане.

Помолиха ме да не се безпокоя, да не говоря за това което става, че за пръв път се появила възможност да се изучи механизма и да се назоват конкретните изпълнители да идеологическата диверсия срещу всички позитивни явления в Русия.

И аз наистина не бих говорил. Нека с тях се занимават компетентните органи. Обаче моля за извинение, за едно нещо не мога да премълча, иначе ще загубя уважението към себе си за цял живот.

Невъзможно е повече да се премълчават нападките срещу училището на академик Щетинин, срещу неговите педагози, въобще срещу педагозите-новатори, а главното срещу децата.

Учениците в училището на Щетинин заедно с преподавателите решиха да построят още едно училище. В Белгородска област. Започнали да поправят по споразумение с местната организация предоставеното помещение. Свикнали на труд, умеещи да проектират и строят, те бързо се справиха с поставената задача. Те искаха и други деца да могат да се учат в нормално училище… Само, че се наложило да оставят ремонтираното помещение. Защо? Защото провокаторите не спят…

От същата тази точка, която организира разпространението на слуховете, че всички читатели на книгите за Анастасия са сектанти, за излети също такива обвинения: «Училището на Щетинин е тоталитарна секта.»


* * *

Както и в случая с Анастасия, като по сигнал, някакви уж православни отци започнаха да потвърждават казаното. И отново стандартни фрази, необосновани, не потвърдени с факти обвинения.

Учениците от училището на Щетинин, пише някой си отец Алексей, уж «…нямат никакъв опит да боравят с пари.» Лъжа, мужици, имат. Само че не са се вкопчили в тях като вас.

«В училището на Щетинин се прилага метода на „привикване в кръга“, когато провинилият се оказва пред цялата група, настроена отрицателно към него и изразяваща своето порицание.»

Какво обвинение! А нима казаците не са привиквали провинилия се «в кръга»? Привиквали са го — само че не само за порицание, ами и с камшик са го наказвали. А нима нашите демократични партии и комунистическите не са привиквали в свой «кръг» провинилите се свои и не са лишавали от сан? Църквата още по-твърдо е действала — тя ги е горила на клади. А тук — порицание…

Може би този, който пише за този факт като отрицателен, има предвид, че «кръгът» може да се състои само от неговата собствена персона? Но тогава това няма да е кръг, а наистина тоталитаризъм.

Освен това в различни статии се говори като за отрицателен факт, че училището на Щетинин го охраняват казаци и не винаги може безпрепятствено да влезе в неговата територия.

Но господа, сега много училища се охраняват. И не само в нашата страна. И а какво имате да правите вие в училището на Щетинин? Имайте страх от Бога. Пазете здравето си. Ами че вие изпадате в ужас от това, че в това училище децата не пият, не пушат, строят си сами новите корпуси и се учат добре. Изглежда, че ви става хубаво когато има наркотици и сквернословие в училищата.

Няма да изброявам всички измислици, написани за прекрасното училище. Онези, които ги написаха са осъдени дори от своите колеги.

Но ето какво написа в своя статия Александър Адамский. Ще цитирам част от нея:

«В събота, първи април, по авторската телевизия (АТВ) се излъчи запис на предаването „Прес-клуб“, посветено на не еднозначните, както сега е прието да се казва, публикации в пресата за училището на Михаил Петрович Щетинин в село Текос в Краснодарския край. Организаторите на „Прес-клуб“ бяха решили да съберат журналисти, пишещи на училищна тематика, и педагози за да се обсъди всичко.

Професионално и като светоусещане системата на Щетинин, като уникално явление в съвременното образование, разбира се, предизвиква спосрове. Но аргументите на „педагогическите килъри“(израз на Александър Радов) се различават от аргументите на онези, които спорят със Щетинин по същество.

Килърите не спорят, те се стремят да унищожат.

Откакто съществува, откакто се помни педагогиката, от времето на Сократ ярките учители-философи са били преследвани от тълпата за това, че смущават юношеството и преподават не по стандарта.

Така че поредния опит за погром над Щетинин не е случаен. Както каза на заседанието на „Прес-клуба“ Александър Радов ако с предишните погроми са се занимавали чиновници, то сега това правят напълно мили журналисти. Мили момичета и момчета, срещайки се с това, което не се вмества в техните обичайни представи, което така не прилича на това, какво по тяхно мнение трябва да бъде училището, или какъв трябва да бъде педагога, или как трябва да бъде устроена системата за образование, се оказват неспособни да съществуват заедно с това неясно и не вместващо се в тяхното съзнание. Това, което не разбирам, няма право на съществуване — ето тяхната проста и убийствена логика.

Старият свят излива онова, което е останало да дъното му, последното, гъст остатък от тоталитаризъм, агресивен и непоколебим в своята ненавист към различното, другото, не приличащо на него. Старият свят, в който няма място за търпимост, където децата трябва да бъдат еднакви, а учителите да учат на едно и също.

Показателно беше началото на дискусията в „Прес-клуб“. Един от публикувалите нападките срещу Щетинин каза, че има основание за обвинения, то отначало би искал да чуе аргументи „за“. Поразително е, колко е жилава сталинската логика, според която всеки човек изначално е длъжен да се защитава, а едва после обвинителите решават, доколко е виновен този, който се защитава. В това, че е виновен, няма съмнение, въпросът е в това, колко е виновен и каква може да бъде мярката за наказание.

Да се спори с публикуващите е безполезно, да се назовават имената им — все едно да ги рекламираш и да галиш тщеславието им, те към това се стремят — да бъдат забелязани. Трябва да ги изтърпим, разбирайки, че с техните уста говори стария, отиващ си свят, а ръката им е водена от древно невежество и злоба. И самите те в голяма степен не са виновни за нищо, както не е виновно детето, което си играе с кибрит и подпалва къщата, в която живее. Но какво ще стане с училището, с бъдещето на нашето образование?

От наша гледна точка Щетинин е извършил голямо образователно откритие, което разбира се остава незабелязано за неговите погромаджии. Той открива ново съдържание в образованието. Той така е организирал живота в своето училище, на своя педагогически остров, че този живот става съдържание на образованието. Разбира се има програма, учебни предмети, децата учат и математика и биология. Но това е материал, а съдържанието е самият живот в Текос. Строителството на къщи, добиването на храна, защитата на жилището, изкуството, общуването помежду си. И освен това; всички говорят за това, че децата са различни и имат не само различен ритъм на учене, но и различни области, в които най-пълно разкриват своите способности. Но засега само Щетинин е могъл да направи така, че различните деца да се движат със свой индивидуален темп в своето обучение. И затова по физика щетининският ученик може да с учи в 9 клас, а по архитектура да изучава вузовска програма. Това е непрекъснатото образование.

Кой е могъл да направи това?

Това дори да си го представиш е трудно, а не да измислиш и осъществиш.

Разбира се, Щетинин е гений. Разбира се Михаил Петрович е художник, мислител, изтъкнат деец на нашата култура.

Но именно затова, нито него самия, нито неговото творчество не можеш да сложиш в предварително подготвени рамки и клишета — нито хвалебствени, нито ругателни. С Щетинин може и е необходимо да се спори, от него може да се учи, него просто трябва да го хвалим — художник без похвала, без признание не може да живее.

Но не бива да нагрубява Щетинин.

И изобщо никой не бива да е нагрубяван. И никой не бива да се унищожава. Защото рано или късно ще стане срамно. Само в бандите са самоутвърждават като се унищожават един друг, а в нормалното общество се самоутвърждават с уважение и любов не само към себе си, но и към другите.»

За осъждане, осъдиха ги нашите педагогически килъри, но нима ги стряска тях осъждане? То им е награда. Господарите им всичко компенсират. И те ще се стараят още повече. И винаги ще остават безнаказани. И как да ги накажеш? Хората просто си казват мнението. Те просто са сгрешили, а за погрешно мнение наказание не се предвижда. Но те не са сгрешили Наричайки училището тоталитарна секта, те са преследвали с това ясна цел — да дистанцират административните органи от поддръжката към новото прекрасно начинание в Русия. Няма да тръгнат чиновниците да изясняват как стоят в действителност нещата. Но пък задължително ще се дистанцират от всякакви контакти. Ами наистина там има нещо лошо в това училище? По такъв начин училището се оказва беззащитно, то се оставя на тълпата, и тогава вече килърите се стараят методично да нанасят своите удари.

А ние какво? Та нали пред нашите очи не само педагозите, но и децата…

Разбирате ли, над триста руски деца се потъпкват в мръсотия, очернят ги, оскърбяват ги вече две години.

Не вярват че руснаци правят това. Това не е в руския характер. Но ние гледаме тази хайка. Гледат я високопоставени чиновници и прости хора. Гледаме очевидната простащина и моралния тормоз на децата.

Кой?…

Нека за това да кажат руските офицери. Но не дай Боже да се наложи да кажем на своите внуци: «Ние живеехме в онова време, когато още съществуваше училището на академик Щетинин в Текос, и там се учеха над триста деца, мечтаещи за прекрасна Русия.»

Ние трябва да кажем на своите внуци, които ще живеят в руските имения: «А това училище, в което ти сега ходиш с удоволствие, го започнахме ние. Ние го опазихме.»

Всичко това ще е после. А сега.

Михаил Петрович, преподаватели в Текос, педагози — новатори! Трудно ви е разбира се, но вие знаете… Вие прекрасно знаете, че до «истината не можем да стигнем лазейки.» Освен това и децата! Деца от училището в Текос. Простете ми млади руснаци, ако не направя всичко, което трябва… Но аз ще успея. И много други хора ще успеят. Сега при вас сигурно е топло? Добре е ако е топло. Нека по-често над вас свети слънцето и да сгрява мечтата на всеки един от вас.


* * *

С надежда да получа съвет как да действам аз разказах за тази ситуация на дядото на Анастасия. Старецът стоеше опрян на кривака останал от баща му и внимателно слушаше разказа ми. След края на разказа ми и след молбата ми да ми даде съвет как да действам в създадената ситуация, старецът замълча за известно време. Лицето му беше съсредоточено. След това вдигна глава нагоре, присви очи, сякаш сканирайки пространството и заговори:

— Не беше ясно никому, нито на мен, ни на баща ми, нито на върховния жрец, как ще успее да разкрие Анастасия, внучката ми, тайната на тайните и как ще отговори на въпроса защо земята се превръща на зловоние. Плътски страдания и лутане на хорските души си позволи чрез себе си да произведе човекът. Ако за най-умни са се почитали цивилизациите ранни, то защо не са запазили за своите деца начинът на живот щастлив? Сега възможно е всичко да се върне в света от Бог първосъздаден. Но как да се съхрани, как да не се повторят миналите грешки, не беше ясно никому. И ето моля ви, тя с немислима комбинация, сама със мисълта си сътвори го и тутакси го въплъти. И всички въпроси ще имат отговори. Събития, които се развивали хилядолетия, Анастасия свива ги във век. Тя ги повтаря. Сега историята на земята и на твоята страна със себе си сам всеки ще изпита. Ще оцени, свой извод ще направи и този извод ще запише в родовата си книга. Със себе си, със своите чувства и с душа хилядолетните събития ще може човек да познае.

Точно както сега се клевети Анастасия, се клеветили твоите предци в Русия, когато културата им са унищожавали.

Езичеството, ведизмът на древна Русия — ужасно варварство наричали и култура безцветна. Как да се направи че да се почувства и да се разбере какво било е всъщност?

Чрез себе си показа внучката ми стремленията на руските предци и върху себе си сега приема ударите от потомците на онези, които са излъгали пред съвременността, пред децата и внуците.

Тя като в спектакъл, като в пиеса историческа предлага не живеещите днес роля за себе си да изберат. Да изиграят после ролята избрана и да погледнат ситуацията отстрани. И даже тези, които като зрители ще наблюдават ставащото отстрани, пак роля ще играят, но на зрители, ще преживяват, ще оценяват събитията, сами към действия ще се стремят.

Аз избързах. Ти искаше да чуеш отговор, кой оскърбява и препятствия поставя. Ще отговоря, защо не, за жрец не е труден отговорът.

Препятствия пред всички тези, които са разбрали, и са се запалили с идеите на внучката Анастасия, поставят хора. Но не обикновени хора. Те са хора-биороботи, ръководени от малобройна секта, родила се отдавна, и не в Русия.

— Но аз имам изрезки от вестници, там има подписи на хората, писали статиите, а в една от тях конкретно се казва, че срещу Анастасия се е вдигнал мисионерския отдел на Тулската епархия. Има съобщения от хора от различни области, говорещи, за отрицателното отношение на отделни християнски енории. И в тях ли има, какво вие казвате, хора-биороботи, подчинени на някаква секта?

— Хората-биороботи само не знаят че са подчинени. В тях просто е заложена програма определена отдавна. И тази програма не е предвиждала появата на Анастасия затова и дава отклонения. Разрушение сама за себе си е определила.

— В главата ми не се побира такава информация. Къде да й намеря потвърждение?

— Ако в главата ти не се побира, спокойно с логиката си всичко подреди, чрез своята логика ще може всеки, способен да мисли, да открие доказателства.

— Да подреди с логика?

— Да. Прости и всеизвестни факти. Ето виж как може да се разсъждава въз основа единствено на фактите.

— Как?

— Първо за себе си ти ясно формулирай какво предложи на всички да направят Анастасия.

— Тя предложи на всички да вземат по един хектар земя, не по-малко, и да изградят на нея имение за своите семейства и за бъдещия си род. Както тя говори, ако всяко семейство за себе си направи райски кът, то в рай ще се превърне цялата земя. Още тя разказа, как може растения за ядене да се садят, за да се борят с болестите на човека. Освен това тя говори и за здравословен начин на живот, за възпитанието на децата, за грижливо отношение към природата, твърдеше, че в природата са разтворени мислите на Бога. Изобщо тя изгради модел, при който Русия може да стане процъфтяваща страна, където ще живеят щастливи семейства.

— Разказвайки за родовите имения, Анастасия всъщност откри пред хората най-голямата тайна на Божественото битие. Показа пътя за завръщането на човека в рая. Това става ясно, ако разгледаш заедно изказванията й, разпръснати в различни книги.

Тя разкри тайна, която хилядолетия е охранявана от тъмните сили. Те са унищожили всичко, което би могло на хората да помогне да узнаят за нея.

Във втори век на така наречената ваша ера била унищожена последната книга, написана още с руническо писмо. В тази книга се разказвало за Божествения начин на живот на човека. Говорело се в нея и за възможността за усвояването на Вселената чрез хармонично усвояване на участъка родова земя, после и на цялата планета, която се нарича Земя.

Пред човека, Земята усвоил в съвършенство, се откривала възможност да усвои други планети във Вселената. Този метод на усвояване на другите планети не е технократичен, а психотелепатичен.

— Нима нито един мъдрец не е говорил за земята като нея?

— Не ще намериш Владимир, в нито един трактат, от тези които има днес, откритията, които за хората направи Анастасия. Не само това, те шест хиляди години отклоняват хората от разбирането на земята. Подхвърлят им учения всевъзможни и твърдят, че в тях е истината.

Едно учение човек като изучи — и види скоро, че не е в него истината, веднага му подхвърлят друго — и друго изучава той, и трето… така животът преминава, а същината на живота човек не е разбрал, дори преди смъртта си. Но междувременно човек интуитивно си го тегли към земята, към нейното велико познание. Разбрали, че тази тяга от душите хорски не би могла да се изтръгне с корен, решили силите на тъмата да компрометират притежанието на земята.

Изобщо уловки много е имало през вековете. Но през последните шест хиляди години, никой осъзнато не се е занимавал със земята.

— Осъзнато, това така ли е както го казва Анастасия?

— Да, така е, както тя говори и така както хората я разбират.

Анастасия насочи човешкото общество към път прекрасен. И никому сега не ще се удаде да я възпрепятства. Мечтата й в сърцата си множество хора вече носят.

— Но нали пречат и клеветят и читателите, и Анастасия. Ако разбираха, че няма да успеят да й попречат, то нямаше да клеветят.

— Сега, Владимир, йерархии по-високи, чрез усилията на клеветниците, се опитват да не допуснат да започне нова ера непосредствено в Русия. Малко по-късно в друга страна идеята те ще подскажат, но изопачена. И се опитват да опорочат идеята. Успя да го предвиди Анастасия. А нейният ход, подготвен предварително, върховният жрец порази. Анастасия разбираше, че след като разкрие същността човешка и тази на земята, далеч не всички хора ще могат да се удържат от незабавно взаимодействие със земята. Прибързаността може да е вредна, защото непременно трябва първо в мислите да се сътвори своето пространство.

В Русия днес, клеветниците поставят препятствия пред хората, но хората мечтата не предават и мислено създават свое пространство без да отстъпват.

Разбира се, системата е силна, но не бива напразно да се обвиняват всички хора. Между църковните служители битуват различни мнения за Анастасия.

Това го зная, срещал съм се не веднъж със свещенослужители, които разбират и поддържат Анастасия.

— Ти и твоите читатели трябва да разбирате, кому днес не е изгодна информацията, появила се в Русия.

— Мисля, че на много страни, които се смятат за развити, не би се искало изведнъж да видят страна от тях по-развита.

— Логично е. Но във всяка страна живеят хора множество, и как е според теб, дали внимателно следят те събитията в Русия, дали анализират?

— Не всички разбира се. Но има хора заинтересувани.

Какви например?

Какви? Ами например онези, които търгуват с лекарства и ги внасят в голямо количество в Русия, на тях не им изгодно, руснаците да спрат да боледуват.

— Още.

— Още… Хранителни продукти много се внасят у нас от чужбина, а при осъществяването на плана на Анастасия, обратното, Русия ще изнася хранителни продукти в много страни. И ще бъде без конкуренция.

— Така значи, планът на Анастасия е неизгоден не за населението на различни страни, а за отделна категория лица, и те могат да се намират в коя да е страна, в това число и в самата Русия? Така ли е ?

— Да. Общо взето така е.

— Сега ми кажи, тази категория лица, притежаваща големи капитали, може ли да има служби, които следят тенденциите на развитие в света?

— Разбира се. Всички големи компании имат такива служби. Иначе ще се разорят. Дори има учебни заведения, които подготвят такива хора.

— Добре. Значи крупните компании имат служби, занимаващи се с развитието на своите дела в различни страни. И могат да влияят за създаването на благоприятни условия за себе си.

— Да.

— Съгласен си, Добре. По-нататъшната логическа верижка ще де доведе и до това, че такива служби могат да имат и правителствата на цели страни. В историята има много такива примери и най-значимият от тях засяга точно една съвсем малка еврейска групичка, с помощта на която днес се управляват Америка, Европа и Русия. Макар че те са само инструменти в ръцете на жреци.

— Каква е връзката между християнските епархии, които се изказват срещу Анастасия, и тази група?

— Нали ти казах, че тези, които се изказват са биороботи, такъв тип хора има. Той е създаден под въздействието на програма на жреци, разпространена от малката еврейска група.

— Къде да намеря доказателствата за такова твърдение?

— В историческите факти. Внимателно и безпристрастно ги погледни.


Загрузка...