Енергията на живота

Езичниците

Основното обвинение по адрес на Анастасия се гради върху това, че тя е езичница. Без всякакви доказателства или разглеждане на предложените от отшелницата от тайгата идеи. Макар че Анастасия ясно и отчетливо се нарече ведруса.

Е и какво като е езичница? Япония е сега е почти езическа страна. Руската империя в периода на своя разцвет също е била езическа. Нашите майки и бащи също са били езичници. При това не просто езичници. В периода на разцвет на Египетската държава и Римската империя, в Русия все още е била съхранена ведическата култура.

Значи, дали трябва да се гордеем със своята езическа история, със своят произход или да се срамуваме?

Внушават ни, че трябва да се срамуваме от своя произход.

Думите «езичество» и «езичник» се станали думи-символи. Символи на нещо лошо, ужасно. Думата «християнин» също е станала дума-символ. Но тя символизира духовност, порядъчност, просветеност на ума, приближаване към Бог.

Днес ние можем да наблюдаваме типа човек — християнин. По плодовете от неговата дейност съдете за достойнствата му.

Можем по собствения му начин на живот да съдим… За нищо не можем да съдим ние! Ние просто не можем да го сравним с така обругавания начин на живот на нашите бащи и майки-езичници. Той е скрит от нас.

В резултат, с поднасяната ни история на нашата страна на нас са ни внушили следното.

Нашите предци са или някакви ужасни тъмни хора, но са дошли просветители, донесли са идеологията, разработена в Израел — християнството.

Руският княз Владимир взел че покръстил цяла Русия.

Неотдавна ние празнувахме хилядолетие от покръстването на Русия. Но какво са хиляда години? Миг на фона на милиардите години. Нека да е ден, а не миг. Много е важно да можем да свиваме времето. Сега ще видите какво се получава.

Вие се събуждате в едно прекрасно слънчево утро и виждате гости на прага на дома си. Гостите ви говорят, че вашите родители са лоши, ужасни, езичници, а трябва да бъдат християни, и не да общуват с природата, а да изкупват греховете си, защото родителите ви са толкова грешни, че и върху вас се е прехвърлил греха.

И вие тутакси се съгласявате с пришелците, тръгвате след тях в храма, целувате им ръка. Молите ги за благословия и се стараете дори да не мислите за своите родители. Изтривате ги от паметта си, като оставяте само понятието «ужасни езичници».

Ето каква картина се получава при свиване на времето.

За миналите хиляда години нашето внимание се акцентира върху маса различни събития: разказва ни се кой с кого е воювал, какви прекрасни съоръжения са строени, кой за кого се е оженил от князете или царете, кой и как се е сдобил с власт. Но в сравнение с отношението към своите родители и тяхната култура, това не е от съществено значение. Всички останали събития, катаклизми и несгоди ще са само следствие на основното — предателството към своите родители.

«Но ние не сме предавали родителите си, — ще рече някой, — нали тези събития са станали преди повече от хиляда години, по онова време са живели съвсем други хора».

Е какво пък, мога да перефразирам, да разширя времето. Но същността все едно няма да се промени ако се каже така.

Вашата далечна, много далечна прамайка е била езичница. Тя обичала и разбирала природата. Тя познавала Вселената и значението на изгряващото слънце. Тя е родила вас… Вас, далечния, далечния, родила ви е в прекрасна градина. И се е радвала красавицата-прамайка на вас, и вашият баща е бил щастлив от вашето появяване.

Те искали, вашите прародители, вие, така далечен от днешния, вие, да направите прекрасното пространство още по-прекрасно. Те са направили така, че това прекрасно пространство да дойде при вас сегашния, да дойде като се подобрява от поколение в поколение, и вие днешния, да можете да живеете на Земя, превърната в Божествена райска планета. Те са правили това именно за вас.

Те са били езичници, те можели са да разберат природата чрез мислите Бога. Вашите далечни, много далечни майка и татко са знаели как да направят щастлив и вас. Те са знаели защото са били езичници.

Баща ви е загинал в неравен бой с чуждоземни наемници, сражавайки се за вашето бъдеще.

Вашата майка са изгорили на клада затова, че не искала да замени вашето прекрасно бъдеще с днешния ден.

Но днешният ден е настанал…

И на езичниците потомците, целуват коленопреклонно ръцете на потомците на онези, които изгаряли техните майки и са убили бащите им.

Целуват и съчиняват песни за непокорността на Русия. Пеят песни за руския дух, рабски пълзейки на колене вече второ хилядолетие.

Каква свобода? Събудете се, вие които сте под хилядолетен гнет, замаяни като от наркотик от чуждестранната идеология!

Събудете се, който все още може и помислете. Как можа да стане така, че след като сибирската отшелница Анастасия, рускинята, след като каза само няколко думи за руската история, веднага се натъкна на противодействие и не някъде другаде, а в самата Русия?!

Ако тази страна, както ние смятаме, не е завладяна от задморски идеолози, то тогава кой оказва съпротива? Излиза, че самите руснаци се съпротивляват дори на споменаването на своето минало, на своите родители. Излиза че те — руснаците — съвсем са си загубили ума.

Но не, не съвсем, и затова свидетелстват многобройните писма и стихове, милионните тиражи на книгите с изказванията на Анастасия.

Сърцата на руснаците започват да бият в унисон със сърцата на техните далечни и близки родители, мечтали за щастието на своите деца. Противодействието провокират наемници и техните сподвижници. Какви наемници? Какви сподвижници?

Нима сериозно мислите, че начина на живот на целия руски народ е променил със словото си някой си руски княз на име Владимир? Освен това не много здраво седящ в княжеското си кресло. Ей така, както си седял и изведнъж казал: «Аз, момчета, мисля, че всички трябва да забравите културата на своите прародители и да приемете християнството.»

И народът с въодушевление отговаря: «Да, разбира се, омръзна ни културата на нашите предци, хайде княже, покръсти ни.»

Абсурд? Разбира се, че е абсурд. В действителност княз Владимир първо се опитвал да засили властта си като промени религиозното мировъзрение на древните славяни, създавайки за тази цел цял пантеон от езически божества. Обаче езическите вярвания не можели да узаконят създаващите се социални отношения: да оправдаят имущественото и социално неравенство, експлоатацията на човек от човека, «дадената от бога» княжеска власт. Това е накарало княз Владимир за удовлетворяване на своите политически амбиции да избере чужда религия за руския народ. А и не е тайна, че изборът е паднал върху византийският вариант на християнството, понеже той е предвиждал фактическо подчинение на духовенството пред княжеската власт, независимо от юридическата му подчиненост пред Константинополската патриаршия. А нас са ни уверявали, че той е направил това за благото на просвещението и благоденствието на Русия.

Всички ние знаем, че промяната на идеологията се съпровожда със социални катаклизми и кръвопролития. Но тук се е извършила не само промяна на идеологията, променила се е рязко религията, културата и начина на живот, както и социалното устройство.

Ако се сравни случилото се в онези времена с революцията от 1917 г., то това е била «революция на квадрат». Ако е имало след тази революция гражданска война, то тя е била «гражданска война на квадрат».

Но в онези древни времена не е имало гражданска война. Не е имало просто защото в езическа Русия е имало само езичници. Говорят ни за противопоставяне и то въоръжено противопоставяне между езичници и християни в Русия. Но ако цяла Русия е била езическа, то откъде тогава са се взели християните в Русия? Те са дошли с наемниците отвън. Княз Владимир по това време далеч не е бил най-могъщият княз. Разбира се князът е имал при себе си дружина която е издържал. Но от историята ни е известно, че за някакви що годе сериозни военни действия тази дружина не е била достатъчна. Винаги е била нужна и поддръжката на народа. Народното опълчение в Древна Русия винаги е било основната военна сила.

Но за какво народно опълчение може да се говори, ако целият народе бил против покръстването?

Наемници отвън? Разбира се! Но едва ли в княжеската хазна е имало толкова средства, за да се наеме цяла армия и да й се плати за работата. Разбира се, че не е имало! Но той ги е получил. От кого?

От станалите по това време достатъчно богати патриарси на Рим и другите християнизирани страни.

По такъв начин, преди хиляда години, полуруският княз Владимир, в замяна на засилването на властта му, е разрешил в Русия да се води пропаганда, да се устройват интриги и провокации от чуждестранни емисари. А след това да се извърши и физическо насилие над руския народ.

Русия се оказала по устойчива, от Римската империя, и не се поддавала твърде на пропагандата. Тогава била укрепена с наемници княжеската дружина и с помощта на наемници била унищожена част от непокорното население.

Това е само версия, могат да кажат опонентите! Не, господа идеолози, това е историческа обективност. Тя може да бъде доказана и без наличието на феноменалните способности на Анастасия и нейното познаване на историята. Сега това мога да ви го докажа и аз, обикновения човек, а значи и много други обикновени хора биха могли да разберат това.

Кажете господа привърженици на окултни идеологии, колко милиона руски бащи и майки сте изгорили живи на кладите? Назовете вашата цифра, макар и снижена. Или ще кажете, че това не го е имало, че не сте горили? Било е! За това се споменава и във вашите извори. Спомнете си.

На събор през XV в. заволжските старци (старообредци) поставили въпроса за отмяна на смъртното наказание на еретиците. Забележете, минали са вече петстотин години след покръстването, а руснаците все още са се съпротивлявали. Наказанието не било отменено а старците имали незавидна участ.

Но ако искате да гледате на казаното от мен само като на версия, моля.

Но нека тогава да гледаме и на вашите твърдения като на версия и да ги сравним.

При сравнението може веднага да се види, че вашата не се поддава на никаква логика: тя се основава само на твърденията, които вие искате да бъдат възприемани като истина. Освен това вие не можете да представите никакви документи потвърждаващи например човешките жертвоприношения правени от езичниците в Русия.

Покажете на народа археологически свидетелства, разкопайте жертвеници. Няма да се получи, защото не е било така.

Покажете книгите на езичниците, в които те са изложили своите възгледи за света. Нека хората сами сравнят културите на двете цивилизации.

Няма да покажете? Защо? Защото като се запознаят с текстовете хората ще видят цялата безсмисленост на днешния начин на живот.

И така, нямате доказателства за вашата утопична версия, затова искате от всички — вярвай и толкова. Вярвай ни, а ако не поискаш, че получиш етикета че си неверник и бездуховен човек.

Потвърждения за това, че Русия е била поробена с помощта на интриги и сили, съществуват. Няма да изброявам дългият им списък, за пример ще дам само едно нещо.

От това и до днешен ден Русия може да се счита за поробена. И днес в Русия преобладава чуждестранна идеология. И днес Русия плаща данък. Само формата на плащане е друга — прехвърляне на капитали, продажба на недрата, внасяне на чуждестранни и некачествени продукти за хранене. И днес много внимателно се проследява идеологическата съставляваща. Дори само едно споменаване на културата на древна Русия задейства механизъм на противодействие. И не спират нападките срещу Анастасия.

Говорите за свобода на словото, а защо така се боите от нейните думи? Стремите се да измамите и да не дадете на народа да се запознае с културата на своята страна? Ето защо.

Културата на нашите предци е прекрасна, радостна и високо духовна!

В предишната ми книга, която се казва «Родова книга» аз приведох разказа на Анастасия описващ обяда на венчаване на двама влюбени. Само допреди две хиляди години този обред все още е съществувал в Русия. След тази публикация последваха заключения на учени и изследователи. Вече казах: в последно време изказванията на Анастасия се изследват от учените в различни направления, те правят това открито и дори се стремят да публикуват работата си, други просто ги изпращат във фонда за информация. За да не ги подлагам на нападки, няма да назовавам тук фамилиите им, само ще приведа същността на изказванията им.

«Обредът на венчаване, битуващ в културата на древна Русия и представен от Анастасия, е уникален безценен документ, свидетелстващ за най-високото ниво на знания на древните руснаци. Обредът се основава не върху вяра в свръхестественото, а върху знанията за това, което днес ние наричаме свръхестествено.

Отделни елементи от този обред могат да се видят в различни националности и днес. Но в съвременна интерпретация тези елементи носят чисто ритуален, неосмислен и непълен характер, а следователно и не допринасят за скрепяването на съюза на двама влюбени в такава степен, в която те са били действени при тяхното осмислено прилагане.

В съвременно изпълнение някои от тях изглеждат безсмислени, основани на някакви суеверия, и в най-добрият случай минават към раздела на така наречените езотерични действия. Представеният от Анастасия обред довежда неосмислеността до осмислянето на една велика реалност и говори не само за знанията, но и за ненадминатото ниво на духовността на предшестващите нашето славянски поколения.

При сравнителния анализ на днешните сватбени действия и обреда, представен от Анастасия, възниква усещане, че съвременните обреди са присъщи по-скоро на недоразвито първобитно общество, а древноруските — на най-висша във всички отношения цивилизация. Така например.

В редица народности, в това число и при руснаците, съществува ритуално действие — да се обсипва венчаната или регистрирана двойка със зърно. Една от майките на младоженците, или баба или роднина, разсипва зърно преди влизането на младите в къщи или хвърля зърно направо върху младите, предполагайки с даденото действие благосъстоянието на бъдещото семейство.

Тези съвременни действия могат да се отнесат към суеверията или езотериката. Те не се поддават на друго осмисляне. Как да се осмисли тяхната рационалност, щом падналите на пода, или на асфалта, или на пътечката пред къщи семена, тутакси биват стъпкани?

В ритуала представен от Анастасия, също се използва зърно. Но то носи няколко ясно осмислени рационални цели. Всички дошли на бракосъчетанието на младите: роднини, познати и приятели, носят със себе си семена от най-добрите растения, и всеки със собствената си ръка посажда донесеното семе на указаното от младите място.

Ако говорим за материално благосъстояние, то не се предполага, а фактически се постига с това действие. За много кратко време, час или два, младоженците получават и бъдеща градина, от най-добрите плодни насаждения, и зеленчукова градина, и зелена ограда, обкръжаваща тяхното пространство.

Не по-малко важен е и вторият психологически аспект на даденото действие. Мнозина от нас могат да установят подобряване на психическото си състояние щом излязат сред природата. Приятните усещания се засилват при досега не с нечии градински насаждения, а именно с онези, които ти принадлежат. Каква би трябвало да е силата на духа, нивото на емоционалното състояние на човека, влизащ в градина, където всяко дръвче, храстче, тревичка са сътворени като дар непосредствено за теб от твоите родители, роднини и приятели, днес можем единствено да предполагаме, защото едва ли някой от живеещите днес на земята хора може да има подобно пространство.

И очевидно, че не само материално благосъстояние, а именно вътрешните положителни емоции, които се явяват вследствие на това действие, са играли основаната роля.

В съвременната езотерична литература много се говори за енергията кундалини, за чакрите. Предоставената информация само фиксира вниманието ни върху възможността на съществуването на чакрите. В съществуването на енергията на любовта, енергията на половото влечение на мъжа към жената и обратното малцина се съмняват.

Повечето хора са изпитвали въздействието на тази енергия върху себе си. Обаче нито теоретиците, нито сегашната наука не сочат възможност човек да управлява тази енергия.

В обреда представен от Анастасия, за пръв път е показано, как човек може да управлява, да трансформира и да съхранява тази енергия.

Фактически младите влюбени материализират дошлата при тях или влязлата в тях енергия на любовта. С помощта на тази енергия те формират видимо и осезаемо пространство около себе си. Те оставят тази велика енергия редом със себе си за вечно.

Защо за тях това е било възможно, а в нашата действителност го няма? Нека сравним действията на две влюбени двойки от миналото и от днешното време.

Средностатистическата съвременна влюбена двойка прекарва времето си като посещава увеселителни заведения, като се разхожда и в къщи, като често още преди встъпването в брак встъпва в полова връзка.

Основна цел на повечето влюбени се явява официалното регистриране на отношенията им в светско учреждение или в църква.

Както показват изследванията, достатъчно ясни и конкретни планове за по-нататъшния си живот влюбените не изграждат. Ако някой все пак се опитва да определи по-нататъшните съвместни действия след сключването на брака, то те имат доста абстрактен характер. Както отбелязват психолозите, всеки се надява, че след като се обвържат, партньора или партньорката ще подобри живота им.

Всеки се надява, че възвишеното, запълващо живота им състояние на любов ще се запази и след брака. Но любовта си отива. Околното пространство става посредствено и не само че с нищо не напомня за състоянието на влюбеност, но и започва да дразни със своята посредственост и примитивност.

Възниква и раздразнение един към друг. Малцина подозират, че това раздразнение не е причинено от действията на влюбените след встъпването им в брак. Неудовлетвореността произтича вследствие на неумението да се използва състоянието на любов.

Както показа практиката, да съхрани любовта или дори уважителното отношение един към друг, не са в състояние никакви светски закони и никакви религиозни предупреждения.

Сега нека видим действията на двама влюбени от разказа на Анастасия и да се опитаме да им дадем логично, научно обяснение.

Преди всичко поразява самото обяснение в любов:

„С теб, богиньо прекрасна, могъл бих аз да сътворя за векове на Любовта пространство“, — на избраницата си той казвал. И ако с любов откликвало моминското сърце, звучал и отговор: „Мой боже, да ти помагам съм готова за сътворението велико.“

Да го сравним с обяснението в любов, представено ни от известен поет и най-точно характеризиращо същността на съвременните отношения към енергията на любовта: „Аз ви обичам, какво ли бих могъл да кажа още…“

Както можем да видим, в първото обяснение веднага се предполага ясно обусловено велико действие — формирането на пространство на любов. Фактически, научната материализация на любовта.

Във второто обяснение се констатира факт „аз ви обичам“, но не се предполагат действия. Той или тя просто не знаят как и за какво да използват енергията на любовта.

Влюбените от разказа на Анастасия, след като са получили съгласие един от друг пристъпват към формирането на пространството на любовта за себе си и за бъдещите свои поколения.

Те се усамотяват, могат дори да нощуват в колиба, построена на избрания от тях участък, не започват полова връзка. Какво е това, ритуално въздържание?

В религиозните вярвания на много народи подобно въздържание се среща. Има го и в светската етика. Младите влюбени не бива да встъпват в полова връзка преди регистрацията на брака или венчавката. Обаче огромното мнозинство от влюбените пренебрегват религиозните предупреждения и общественото неодобрение, встъпвайки в полова връзка преди това. Защо? Най-вероятният отговор може да се крие в пълното отсъствие на логика в изискванията на обществото и религията. Липса на ясно обяснение, а още по-точно, на познания за същността на енергията на любовта.

Енергията на любовта активизира целият комплекс от чувства в човека, ускорява мисловните процеси. И тази енергия може да се сравни в най-високата точна на вдъхновението, което предполага по-нататъшни действия.

Влюбените в Древна Русия, благодарение на най-високата си култура на човешки взаимоотношения и познанията си, по естествен път са насочвали енергията на любовта и половото влечение към действие за сътворение на пространство за бъдещия си съвместен живот.»

«Да се надмине твореното от двама влюбени чрез научни изследвания едва ли е възможно. В потвърждение на това предположение е и следното твърдение на Анастасия: „Не ще да е по силите на учения свят дори нещо подобно на прекрасното имение да създаде още и заради това, че има закон във Вселената — дори само един Творец, вдъхновен от любов, е по-силен от всички науки, лишени от любов.“»

«С логика, рационализъм, висша духовност и култура са изпълнени всички действия на участниците в събитията, отразени в разказа на Анастасия за сватбения обред. И колко посредствена изглежда пред тях съвременната сватба, където основното нещо е гощавката с обилното поглъщане на храна и употреба на алкохол.»

«Представените от Анастасия притчи и обреди на древната езическа, или по израза на Анастасия — ведическа Русия, със своята емоционална, смислова и информационна наситеност превъзхождат всички известни ни отпреди сказания, характеризиращи историческото минало. Пред тях бледнее дори така известното „Слово за Игоревия полк.“»

«Със своите повествования за ведическа Русия Анастасия фактически ни открива високо духовната култура на неизвестна нам от преди цивилизация. Променя се из корен битуващата в науката представа за историята не само на нашата страна, но и на цялото човечество.

Така неочаквания и фундаментален поврат и простотата с която беше направен обърка много светила на съвременната наука. И за да могат някак си да се задържат в рамките на постигнатото научно положение, мнозина се опитват да си дават вид, че нищо не се е случило, че не са запознати с тази информация.

Те приличат на щрауса, който крие главата си в пясъка. Информацията съществува, тя е наистина безценна и сензационна, тя все повече ще се търси от обществото.»

Аз ви цитирах, уважаеми читатели, изказванията на отделни учени-изследователи. Както виждате те потвърждават важната информационна значимост, съдържащата се в изказванията на Анастасия. Говорят също и за объркването в научния свят.

Но объркването е едно, а съвсем друго е противопоставянето, прилаганите усилия да не се допусне разпространението на тази информация, която хвърля светлина върху историята на нашата страна, на нашия народ.

Някой много се плаши от възможността да се докоснем до културата и знанията на нашите прародители. Кой? Под чие давление и по каква програма действат и днес онези, които наричат нашите прародители варварски езичници, които са превърнали великата дума «езичник» в нещо, под което се подразбира «ужасно» и изостанало?

И защо нашите историци са се съгласили с това определение? Ако са се съгласили, то тогава те не са наши историци.

А и въобще дали са историци? Ако и досега не могат да ни кажат нищо ясно за история с едва хилядолетна давност, но едновременно с това оскърбяват или се съгласяват с оскърбленията за тази давност, то това не са историци на Русия, а предатели или наемници, действащи някому в угода.

И ние не бива повече да се надяваме на тях. Необходимо е сами, със собствени усилия, по трошички, по аналогии, да възстановим собственото си минало и да реабилитираме своите прародители и себе си. И ако ние не направим това…

Мнозина от читателите на книгите от серията «Звънящите кедри на Русия» вече са започнали да пишат за децата си своята родова книга. Някому ще се прииска да изкаже свое мнение за историята на Древна Русия. Да разкаже на децата си от кого сме произлезли. Но какво ще може да напише за своето минало? Нима ще пишем тези глупости, които са ни внушили?

Може ли да не пишем нищо за миналото, все едно, че не го е имало? Няма да стане. Тогава вместо нас, някой ще поднася на децата отново и отново това, което е изгодно някому.

Някой ще си помисли: «Но как ние простите хора, не учени-историци, ще можем да възстановим историята отпреди две-три хиляди години?» Ще можем! Защото ще го правим не по поръчка, а по повеля на сърцето и ума. Аз се опитвам да започна, но нека всички заедно да съберем сказанията, фактите и аналогиите, кой каквото може, и да започнем да сформираме историята на своя род.

Нека започнем заедно да мислим и разсъждаваме. И, повтарям, дори по аналогия може да се възстанови много. Ето как с прави това по аналогия. Вижте.

Преди повече от две хиляди години съществувала могъщата Римска империя. Съществувало римско право, сенат, императори. Градовете на империята били украсени с епохални здания, и в столицата имало водопровод. Имало библиотеки и се развивали изкуствата. Римската империя водила не малко войни.

На фона на развитите в предхристиянския период държави почти напълно липсва информация за Руската държава. За нейното държавно устройство, територия, култура.

Може би не е съществувала? Разбира се, че е съществувала, от историческите извори е известно, че в момента на покръстването в Русия е имало градове и княжества. И княз Владимир, по време на който е покръстена Русия, далеч не е бил първият княз. Същите извори говорят и за неговия баща княз Светослав.

Значи, Русия е съществувала по времето на Римската империя. Съществували са градовете й и множество богати селища. Именно богати, защото градовете на Древна Русия се образували не само като столици на княжества, но и като занаятчийски и търговски центрове, обслужващи много околни селища.

При бедни селища е невъзможно зараждането на град. Просто не би имало кой да финансира строителството му, а и после не би имало кой да употребява произведеното от града.

А сега нека се опитаме да определим: силна или слаба държава е била дохристиянска Русия? Нека предположим, че била много, много слаба. Освен това историците твърдят, че Русия е била разделена на дребни местни княжества, които постоянно враждували помежду си.

Но пак възниква въпрос — ако дохристиянска Русия е представлявала слаба, раздирана от междуособни конфликти държава, то защо не са се опитали да я завоюват могъщите държави?

Слабата в сравнение с другите, да не говорим за самата Римска империя, руска държава едва ли би изисквала големи усилия да бъде завоювана, да бъде превърната в колония и да се получава данък от нея. Но ето че оттук започват тайнствеността и загадките.

В историческите документи на Римската империя и други мощни държавни образувания от онова време не са фиксирани факти за нападение срещу Русия.

Както ни е известно, към момента на покръстването Русия е била самостоятелна, не завоювана от никого държава.

И защо ли никой не се е опитал да завоюва езическа Русия?

Може би тя е притежавала огромна, добре организирана и екипирана армия? Не, не е притежавала. Дори в периода на князете е имало само дружини, които по численост значително са отстъпвали на римските легиони.

Никога няма да узнаем каква е историческата истина, ако изначално вземем за основа лъжливи измислици за езически, а още повече за ведическа Русия.

И обратното, всичко си отива по местата, ако приемем и разберем точно противоположното.

Ведическа, докняжеска Русия е била високо духовна, високо организирана цивилизация. Именно онази «изгубена» цивилизация на земята, за която впоследствие ще се разказват легенди.

Умишлено назовах Древна Русия не държава, а цивилизация защото, за еталони за държавност от онова време са смятани Египет и Рим, в които са управлявали върховни управници, жреци и забогателите за сметка на робите нотабили.

Общественият строй на Русия е бил по-съвършен и цивилизован от този в Египет и Рим.

В Русия по онова време изобщо не е имало робство. Не е имало и отделни враждуващи помежду си княжества. Русия се състояла от прекрасни родови имения. Решенията се взимали на «вече» — народни събрания. Информацията се разнасяла от влъхви.

Но погледнете как са подменени понятията, изопачен е смисълът на думата «цивилизация». Египет, където жреците и фараоните управлявали целия народ, е наричан силна, високо развита и цивилизована държава, а Русия от онова време — изостанала, не цивилизована, слаба, без държавност. Ни повече ни по-малко! Значи ли щом не е имало робство и налудничави управници, че не е била държава и че е била нецивилизована?

И пак същия въпрос.

А защо тогава никой не е завоювал Рус?

Опити за се завладеят ведрусите, разбира се е имало. Но тези, които са извършили тези опити винаги се стараели да изтрият дори от собствената си памет резултата от тях. Ето какво разказа Анастасия за един от тези опити отпреди повече от две хиляди години.