Френска целувка

Седемнадесет

Джони откри удобен стол в дневната, сложи си слушалките и започна да слуша някои нови песни, върху които работеше в студиото си преди да напусне Залива така набързо. Водейки си бележки от време на време, той направи фина настройка на звука, на ритъма, на текста — някои от думите бяха съмнителни, дори за неговите ултра либерални разбирания.

Спящите продължаваха да спят — и двете в полезрението му. И той забеляза когато Ники се размърда. Със затворени очи, тя се завъртя по гръб и изрита кашмирената завивка, с която я бе наметнала Върни. Мърморейки нещо нечленоразделно, вдигна ръце върху главата си, както правят децата в съня си, и въздъхна едва чуто.

Точно тази поза вдигна гърдите й нависоко. Закръглените издатини, изложени толкова провокативно, и добре сложената жена, изтегната върху дивана му, заеха централното място в мозъка му. Досегашният му фокус върху музиката замря, дал накъсо заради адски красивата гледка. Боже, та той никога досега не беше забелязал страхотните й гърди — несъмнено, вината за това можеше да се хвърли върху краткото време на тяхното познанство и на последните събития.

Макар че, след като вече им обърна внимание — те си бяха направо от световна класа. Не че силиконът не предлагаше на всяка жена равни възможности за качествени гърди, но изведнъж през ума му мина възможността да провери нейните.

Не че Върни щеше да одобри. Ники е нормална, каза му тя — в добрия смисъл на думата. Влиза в непозволените граници за напълно случаен секс.

Той присви устни и въздъхна леко. Върни беше права.

Никол Леду от Блек Дък, Минесота, беше нормална като ябълков пай — типично американско момиче.

Не неговият тип — изобщо.

И защо тогава я гледа?

Нямаше отговор. И преди да успее да измисли подходящ, тя се протегна рязко, извивайки бавно гърба си като котка на слънце. Сякаш това не бе един завършен, готов и узрял за секс образ, миг по-късно тя започна движи бедрата си в силно непристоен ритъм — полуусмихната през цялото време, сякаш се наслаждаваше на приятен сън.

Няма начин това да е някакъв проклет ябълков пай, с това адски еротично движение на бедрата, както и тези вълнуващи изпъкнали гърди, налети толкова тучно, които напираха да изскочат от леката тениска, опъната върху тях. Да не споменаваме за отпечатъка на зърната й, който изгаряше очите му. Тя сигурно сънуваше някой адски хубав сън с тези твърди зърна.

Размърдвайки се в стола си, за да настани надигащата се ерекция, връщайки се несъзнателно към обичайното си аз, той я огледа бързо от главата до петите и погледът му най-накрая се спря върху целта. В тази хоризонтална поза мамещата свивка на бедрата й предлагаше вълнуващ изглед към венериното й хълмче. Свободните памучни панталони никога не бяха изглеждали толкова добре.

Полагайки усилия, за да извърне погледа си секунда по-късно, той си напомни, че не трябва сам да си търси белята. Сексът с Ники Леду би застрашил дървената къщичка на Джорди — това бе адски сигурно.

Особено мимолетният секс.

Сега сериозно, тя бе извън позволеното — тоест по никакъв начин, невъзможно.

Борейки се с необичайната нужда от въздържание — сексуалните задръжки бяха оксиморон в неговия свят, — той издиша силно. Мощна, дълбоко разстроена въздишка.

Клепачите на Ники се повдигнаха от звука, очите й блеснаха отворени широко, когато видя, че Джони се е втренчил в нея. Все още полузаспала, тя огледа стаята, опитвайки се да осмисли непознатата обстановка, борейки се да разбере какво вижда. Париж — това е то — хотелският апартамент на Джони Патрик, Върни и Джорди; трябва да е заспала. О, боже, колко недодялано? Тя отвори уста да се извини.

Джони я накара да замълчи, вдигайки ръка и посочвайки към заспалата си дъщеря.

Прочистила задръстването в главата си, тя искаше само да избяга колкото може по-бързо. Да заспи в апартамента на Джони бе нещо толкова детинско или още по-лошо — сякаш някоя групи се опитваше да го сваля? Ставайки бързо от дивана, тя махна с ръка и тръгна към вратата, надявайки се той да не помисли, че се е натрапила нарочно. Жените винаги се опитват да го съблазнят, да се промъкнат в живота му, помисли си тя. Последното, което й се искаше, бе той да си помисли, че тя му се натиска.

Точно обратното.

Джони бе твърде зает да се справи със собствената си нерешителност.

Трябва ли да опитам да я сваля или не? — чудеше се той.

Къде точно се нареждаше благоразумието в схемата на всички неща?

Или по-точно, във връзка със строителството на дървената къщичка?

Или, да бъдем честни във връзка с неговия живот?

Тя почти стигна до вратата. Това бе критичният момент.

Какво, по дяволите! Той се изправи на крака.

Наречете го липса на сдържаност.

Или може би типично мъжко поведение.

Или по-вероятно стар навик за бързо удовлетворяване на страстите.

Сваляйки слушалките, той бързо ги остави заедно с бележките си върху една странична масичка и хвана Ники точно когато тя излизаше от коридора.

— Чакай — промълви той, хвана я за ръката и я накара да спре. Затваряйки вратата зад себе си, я завъртя. — Искам довечера да дойдеш на вечеря с нас. — Колко любезно беше това? Само една вечеря. Без задни цели. Или поне така си казваше той. Може би дори си го мислеше, поне наполовина.

Те стояха много близо един до друг в празния коридор.

Прекалено близо, помисли си Ники.

Не достатъчно близо, мислеше си той, когато изобщо не трябваше да си мисли такива неща. Пусна ръката й.

— Какво ще кажеш?

— Разбира се — прошепна тя, опитвайки се да събере сили, за да говори, докато той я гледаше така и когато последният му въпрос остана открит за интерпретация.

— Вечеря… нали?

Не че това беше по-малко двусмислено. Но тя усети, че кима утвърдително, а думите й заседнаха в гърлото докато страстният му поглед събуждаше у нея желанията, които тя полагаше огромни усилия да потисне.

— Чудесно.

Усмивката му беше момчешка и сладка. Като онази на корицата на People на най-секси мъжа на света. Толкова дяволски сладка, че тя вече не можеше да устои, надигна се на пръсти и го целуна импулсивно.

Той се стегна.

Мамка му, мамка му, мамка му! Дали не беше напълно малоумна?

— Съжалявам — промърмори тя, отпускайки се на пети, изчервявайки се от неудобство. Сякаш това беше нещо ново — нали всички жени се хвърляха на врата му; тя вероятно бе номер десет хиляди за тази седмица.

След една микросекунда той отново се усмихна.

— Няма проблеми. Аз исках да направя същото.

— Наистина ли? — възкликна тя.

Той се усмихна, намирайки за очарователно нейната задъхана недоверчивост на ябълков пай.

— Да. — Обгръщайки раменете й с ръце, той се наведе толкова ниско, че устата чу се оказа само на косъм от нейната. — Наистина. — Устата му докосна нейната, прекъсвайки всички по-нататъшни размисли, които биха могли да й хрумнат във връзка с огромните различия в начина им на живот, защото топлината на устните му бе толкова лека, сякаш му харесваше да не бърза.

Тя не трябваше да му се отдава с такова желание. Трябваше да прояви повече сдържаност. Да, вярно. Когато това беше може би единствената й възможност да целуне най-секси мъжа на света, тя нямаше намерение да се прави на свенлива. Всъщност тя не знаеше как да се прави на свенлива. Беше толкова импулсивна. Това си беше самата истина.

Той изглежда нямаше нищо против. Тя се радваше за това. Всъщност той я притегли по-наблизо, така че издатината на неговия знаете какво се притисна страстно в стомаха й и дори да искаше да се прави на свенлива, след това вече и дума не можеше да става. Той беше огромен. Може би един от критериите, за които никой не беше говорил, оценявайки най-секси мъжа на света.

Натискът на устата му се усилваше безкрайно леко и той пускаше езика си само толкова, че да я накара да си мисли за меки легла и горещи тела докато опитваше мързеливо вкуса й сякаш тя беше прекрасен и ароматен сладолед. Той знае какво прави, помисли си тя, когато я опря в стената и се наведе над нея. Знаеше как да възбуди една жена само за секунди.

Чувството определено беше взаимно, но за да ощастливи Върни, той сдържаше плътските си импулси, прекратявайки целувката преди да е станало прекалено късно. Вдигна глава и се освободи от бедрата й.

— Е, ще дойдеш ли на вечеря — попита пак, награждавайки се с бой-скаутски точки за примерното си поведение.

Сякаш сега мога да откажа, помисли си тя, а идеите й изобщо не се ограничаваха само до вечерята.

— Трябва да се връщам; нали съм бавачка — обясни той, преценявайки, че това е добро извинение. Вдигна ръка към вратата, сякаш тя никога не беше го целувала, нито той нея — сякаш не беше се възбудил и сякаш тя не усети, че за миг светът излезе от релсите.

Той вероятно не познаваше жена със здрав разум, която би му отказала. Въпреки това, ако беше разумна, тя щеше да откаже — защото, обмисляйки всичко, целувката му предполагаше нещо повече от вечеря. Вероятно преспиване за една нощ.

Въпросът бе: дали й пукаше от това, че ще добави името си към много дългия списък със завоеванията за една нощ на Джони Патрик?

— С удоволствие ще вечерям с теб — чу се да изрича тя.

Толкова за самоконтрола. После, сякаш като предзнаменование за онова, което щеше да последва това преспиване за една нощ, Джони внезапно направи стъпка назад.

— Добре звучи. Ще те вземем в седем и трийсет. — Обръщайки се, той тръгна, влезе в апартамента си и затвори вратата.

Останала сама в коридора, Ники позволи на сърцето си да се върне към нормалния си ритъм и си припомни, че преспиването за една вечер не е нещо напълно ново за нея. Не трябваше да излиза от форма по отношение на секса. Сексът в крайна сметка си беше секс. Погледнато откъм добрата страна, точно този случай можеше да се счита за огромно развихряне на фантазията, отбелязан в дневника с любовните й спомени.

Въпреки че, нали си беше жена, следващата й, незабавна мисъл бе — какво ще облече? Не си беше мислила, че ще излиза на вечеря в Париж. Добре, де… можеше да предвиди тази възможност. Не беше съвършена. Нали майка й винаги я наричаше вятърничава, когато станеше дума за дългосрочни планове? В този случай тя можеше да признае, че майка й е била права защото освен панталона и тениските тя наистина нямаше какво да облече. А знаменитостите винаги се хранят в ресторанти за знаменитости.

По дяволите и два пъти по дяволите…

Това изискваше бързо мислене и още по-бързо пазаруване. И не пазаруване в Хермес или Шанел. Но как щеше да успее да напазарува икономично в този град на високата и още по-високата мода — кой да се сети? Също така, тя понякога забравяше да си плаща личните сметки поне не го правеше навреме… ако беше заета, което си бе направо ежедневие. Надяваше се да не й отхвърлят картите. Те винаги ги възстановяваха защо в действителност сега тя разполагаше с парите, но това не бе най-удобното време да спори по телефона с някоя компания за кредитни карти и то от някой магазин в Париж. Дали си взе дебитната карта? Трябваше да има пари в сметката й; секретарката й й правеше автоматичен депозит всяка седмица. Но по-лошата мисъл обаче бе… дали изобщо си взе портфейла? Беше си малко неорганизирана.

Няма портфейл. Няма чантичка. Мамка му!

В залата си носеше чантичката — което означаваше, че вероятно е в апартамента на Джони.

Е, почукай на вратата и помоли за нея. Наистина, той е само един обикновен мъж.

Точно така. А Блек Дък, Минесота, е същото като Париж.

Но пък тя нямаше да успее да изгради компания съвсем сама ако беше толкова колеблива.

Тя почука, а когато той дойде до вратата, му прошепна:

— Чантичката ми… — И махна разсеяно сякаш беше сигурна, че е там. За щастие беше. Или щеше да отиде на вечеря с памучен панталон и тениска.

Тя махна още веднъж и тръгна, а вратата зад нея се затвори едва чуто. След като провери в чантичката за дебитната си карта — еврика! — тя хукна по коридора към асансьора.

Нещо скромно, но секси би било идеално, помисли си тя.

Рокля, която показва класа, но не внушава податливост при правилните обстоятелства. В нейния случай това означаваше навсякъде в обсег от една миля от Джони Патрик, който можеше да посочи с пръст към нея. Макар че може би трябваше да се направи на трудно достъпна. Не че му създаде подобно впечатление преди пет минути.

Но една жена винаги може да промени решението си, нали?

Това наистина бе само въпрос на морална сила — каквото и да означаваше.

От друга страна, тя беше във Франция — страната на любовта.

Може би просто трябваше да легне по гръб — буквално и фигуративно — и да се отдаде на доминиращата култура.