Френска целувка

Тридесет

Следващият ден започна почти нормално.

Ако смятате, че двама души, които не са спали, са способни да действат почти нормално.

Ники пристигна в офиса преди всички останали. Седна и се втренчи в стената.

Джони поздрави дъщеря си и Върни, с мътен поглед, небръснат, носейки чаша еспресо на масата за закуска.

— Трябва да си работил цяла нощ — отбеляза Върни, оглеждайки го набързо докато сядаше срещу него.

— Нещо такова. — Нямаше начин да каже истината.

— Мога ли да си взема палачинки, Мария — извика Джорди.

— На мен също — допълни Джони. Жадуваше за въглехидрати, но не ги получи. Ставайки да си налее третото еспресо, той се учуди как ще изкара деня. Мислеше си само за чукане — една конкретна жена с най-сърдечната усмивка и с тяло, което караше мъжа да се чувства щастлив, че е мъж. Той определено затъваше надълбоко, защото нищо не го спираше да се измъчва от едни и същи мисли, да вижда едни и същи образи в съзнанието си, да иска едно и също нещо. Сякаш се препъваше.

А той не беше правил това повече от едно десетилетие.

Бъди хвърли един поглед към Ники когато влезе в офиса и попита:

— Тежко пътуване, а?

— Всъщност, не. Просто нощес не можах да заспя. Мислех си за работата. — Лъжи, лъжи…

— Върни се у вас и си поспи малко. Срещата ни със семейство Томсън е чак в единайсет. А за нея е по-добре да си бодра. Съпругата е като шибан списък с изисквания.

Ники се намръщи.

— Богатите съпруги разполагат с твърде много време.

— На мен ли го казваш! Постоянно го виждам. Младата Марта Стюартс с постоянната й враждебност. Но, сериозно. Изглеждаш ужасно. Аз тръгвам чак утре. Върви си и се наспи.

— Бих го направила ако можех, разбра ли? Няма да стане.

— Върви на масаж при Джоузи. Ще изглеждаш по-отпочинала.

— Откога започна да ти пука дали изглеждам отпочинала или не?

— Преди не ми се е налагало.

— Просто ще свикнеш да понасяш онова, което виждаш — промърмори Ники, знаейки дяволски добре, че няма да може да заспи, въпреки всичко.

— Твоя работа. Това си е твоята компания.

— Благодаря — отговори кисело тя.

— Оооо, отмъстителност — усмихна се Бъди. — Ето тук трябва да кажа нещо шовинистично, ако разбираш какво имам предвид.

Ники изпъшка.

— Мъжете имат такова опростено разбиране за живота.

— Може да помогне.

— Не може ли да сменим темата? Преди да съм те уволнила за сексуален тормоз.

— Разбрано. Темата е закрита. — Не че Бъди се тревожеше да не бъде уволнен, но Ники изглеждаше раздразнителна и той не искаше да й вгорчава живота още повече. Двамата се разбираха. Казваха каквото мислят, но и двамата знаеха кога да се отдръпнат. А това бе един от тези моменти. — Е, какво е най-напред в дневния ред?

— Семейство Томсън и всичко останало, което си запланувал. Ще трябва да проучим и Джорди Патрик. — Не че искаше, но не можеше да се дърпа като малко дете.

— Точно сега там сме позагазили. Дървеният материал, който ни трябва за платформите, е в по-късна поръчка. Така че това може да почака.

Имаше бог! Тя усети как цялото й тяло се отпуска.

— Добре — отвърна ведро. — Това се отлага засега.

Палачинките не помогнаха, четвъртата чаша еспресо не помогна, дори когато остана сам след като Върни и Джорди заминаха на пазар, стана още по-неспокоен. Боже, чувстваше се така, сякаш бе взел доза испанска муха. Съзнанието му препускаше неумолимо в една посока, фокусирано върху една единствена мисъл. Полудяваше.

Дори си помисли да се обади на някоя позната и да я покани като сексуален заместител на жената, която наистина искаше. Но не можеше да си наложи да се обади. Не искаше някаква друга жена. Искаше нея.

Явно се бе прецакал.

Но нямаше начин да започне връзка.

Нямаше начин, нямаше начин…

Особено след като познаваше Ники от по-малко време колкото е нужно на един банан, за да узрее.

Боже, този копнеж бе напълно лунатичен.

Вземи се в ръце!

Част от причините, поради които постигна успеха си, бяха свързани с практичното му, трудолюбиво отношение, което не хранеше никакви илюзии. Тези черти го подкрепиха и сега, в час на нужда и, насилвайки се да се върне обратно в студиото, той седна и се захвана за работа.

Странно как в най-добрия от всички възможни светове работата е едновременно страст и отвличане на вниманието. Слънцето огря студиото му, напомняйки му за нови начала и по-добри времена, и не след дълго той потъна в света на музиката, която обичаше.

Ники също бе изцяло заета през този ден — наглеждайки хиляда и един детайли, присъщи на една архитектурна фирма с осем проекта в строеж. Тя и Бъди проучиха две частично завършени дървени къщички преди срещата си със семейство Томсън в единайсет.

Разговорът не започна добре, когато мисис Томсън заяви:

— Аз обикновено не обичам да работя с жени, но вас ви препоръчаха горещо. Предпочитам да работя с мъже. Те наблягат повече на детайлите, а аз съм човек, който много държи на детайлите.

На Ники й се искаше да каже: „Да ти го начукам на детайлите. Аз пък обикновено не работя с кретени.“ Но сдържа езика си и вместо това успя да каже:

— Защо не погледнем как вървят нещата? Не е нужно да решавате днес.

За щастие Бъди бе гладък като коприна през цялото време, защото, недоспала и вече заела отбранителна позиция, поне на десет пъти Ники едва се сдържа да не откъсне главата на досадната мисис Томсън. Дамата със списъка си мислеше, че знае повече от Ники за проектирането на дървени къщички и нямаше нищо против да го изтъкне.

— Беше много добра, шефке — похвали я Бъди когато влязоха в колата. — Виждах как от ушите ти излиза пара, но не избухна.

— Нерви от стомана и очевидният факт, че мистър Томсън ще е човекът, който ще взема решенията. Ако трябваше да си имаме работа само с тази жена, щях да откажа поръчката.

— Това е защото тази сутрин си напрегната. Ти никога не отказваш поръчки.

Бъди беше прав. До скоро бе твърде бедна, за да може дори да си помисли за отказ от поръчка.

— По-добре да се прибера и да си дремна — предложи тя.

— Добра идея.

Най-добрата идея би била ако можеше да отиде и да си дремне с много талантливия в леглото Джони Патрик. И тъй като това нямаше да стане, трябваше да се задоволи с половинка сладолед и един от онези шоколади, които си донесе от Франция.

Напълно незадоволителен компромис.

Наистина, това дори не беше компромис.

Само един напълно неудовлетворителен акт на сублимация.

И сякаш не беше достатъчно раздразнена, та едва бе влязла в къщата си, когато телефонът звънна.

Мамка му, беше сестра й.

След като не отговори на безбройните й обаждания, Ники нямаше избор и трябваше да вдигне или да поеме риска местните ченгета да се появят пред вратата й. Майка й направи този номер веднъж, когато не успя да се свърже с нея в продължение на пет дни. Семейството сметнало, че сигурно лежи в локва от собствената й кръв след като е била убита от някой превъртял убиец.

Простичкият факт, че в Блек Дък нямаше престъпност, освен хвърлянето на яйца по колите на Хелоуин, имаше значение. И така майка й, особено тя, смяташе всеки голям град за много опасен и изобилстващ с престъпници, независимо от това колко пъти Ники й обясняваше колко безопасен е нейният квартал.

Но очевидно тя не звучеше достатъчно оптимистично когато вдигна телефона, защото не беше успяла да изрече дори „Здравей“ и сестра й веднага я попита:

— Какво не е наред? Тревожехме се за теб. Добре ли си?

Накрая гласът на сестра й звучеше толкова тревожно, че в един кратък момент Ники се замисли дали да не каже истината: че животът й по никакъв начин не върви добре. Че е скапана, защото може би е влюбена в един тип, който дори не знае значението на тази дума. И още по-лошо, ако някой му обяснеше какво можеше да означава за него, той сигурно щеше да си умре от смях, шибанякът.

— Просто съм уморена — отговори тя вместо това, лъжейки безсрамно не за това, че беше уморена. А защо беше уморена.

— Това че си уморена не обяснява факта, че не отговаряше на обажданията ми в продължение на няколко дни — задълба сестра й Бел с проницателността на детектив. — Ще ти кажа, че мама едва не звънна на жандармите.

Нима това не е нещо фройдистко, след като наистина бях в страната на жандармите през последните няколко дни, отбеляза нервно Ники. Дали пък не беше знак, че трябва да разкаже последната част от истината? Дали бог не се опитваше да й подскаже нещо?

— Всъщност бях в чужбина за няколко дни — призна тя, преценявайки, че не може да си позволи да ядоса боговете с разклатените си нерви. Не се нуждаеше от още лоша карма. Особено пък от семейството й.

— Къде беше, за бога? — Толкова напрегнат въпрос, всяка дума бе произнесена с тревога.

— Строго делово пътуване — обясни Ники, лъжейки като циганка. — Строя дървена къщичка на едно семейство и те поискаха да видя нещо във Франция.

— Че кой строи дървени къщички във Франция, за бога?

Добре, трябваше да обмисли това по-добре. Бел знаеше толкова добре колкото нея самата, че нейната архитектурна специалност е изключително рядка.

— Не беше точно дървена къщичка, само обект и нещо, което искаха да ми покажат.

— Какво беше?

О, боже, тя сама се закопаваше все по-надълбоко.

— Нещо в провинцията, на запад от Париж. Сигурно не го знаеш това място. Как са мама и тате? Как са бебето и Ед?

— Добре са. Всички са добре. Значи няма да ми кажеш, на мен, единствената ти сестра, какво си правила? — предизвика я Бел. — Познавам кога ме будалкаш. Къде беше, по дяволите?

— Не съм длъжна да ти казвам — почти кресна Ники, приемайки защитна позиция, която бе по-подходяща за шестгодишно момиченце. Беше уморена и мозъкът й не можеше да работи с пълна пара.

— Тогава ще кажа на мама, че не искаш да ми кажеш къде си ходила, защото е било прекалено опасно, че за малко не са те отвлекли и…

— Не съм длъжна да ти казвам нищо и ти го знаеш много добре — промърмори упорито Ники, решавайки да се придържа към твърдото си отрицание. — И без това мама няма да направи нищо след като вече съм се прибрала у дома.

— Е, нужно е да ми кажеш, защото ми се струваш наистина много, много тъжна — опита да я прилъже сестра й с искрено съчувствие в гласа си. — Няма да кажа на никого, Ник. Знаеш, че няма. А ако искаш — допълни тя, увеличавайки мизата — ще ти разкажа клюката за Джени Грогин. Това със сигурност ще те развесели.

— Разкажи ми първо. — Сестрите познаваха слабите си места; те бяха изключително близки, макар да не се виждаха толкова често колкото по-рано.

— Е, за начало — обяви Бел, — забъркала се е с някакъв женен съдия, можеш ли да повярваш? Повярвай. Вярно е, Ева чула за това от надежден източник.

— Без майтап! Мис Лицемерна Добродетел, която върши всичко както трябва, го прави с женен съдия?

— Става още по-интересно. Съпругата на съдията се е развилняла кръвожадно и иска да вземе всичките му пари. Така че блестящата кариера на Джени, която бе планирана и изпълнена точно до последната подробност, може да се отклони или поне да бъде забавена за малко. Макар че говорим за Вашингтон, където скандалите и корупцията са нещо обикновено, така че кой знае? Но си помислих, че ти вероятно ще искаш да разбереш как Мис Лицемерна Добродетел е нагазила в някакви говна.

Ники се разсмя.

— Права си. Това е дяволски интересна новина. Осведомявай ме за кръвопролитията.

— Не се безпокой. Ева Монтели е опряла ухо о земята, а ти знаеш, че тя може да вижда дори и през сгради. Така че ако Джени каже на майка си нещо повече — колкото и преправено да е, — Ева ще разбере.

— А след това и целият свят.

— Точно така. А сега изплюй камъчето, сестричке, а аз ще те посъветвам да не се тревожиш и може да престанеш да тъжиш толкова.

Тя и Бел винаги си предлагаха една на друга това общо уверение за вечно щастие, което не решаваше нищо, но въпреки това ги караше да се почувстват по-добре.

— Не е точно проблем — започна Ники. — Ясно ми е, че не трябва да си пожелавам Луната или да очаквам хепи енд за връзките си като в приказката за Пепеляшка, но съм нещо раздразнена защото някой ми липсва. Това е всичко.

— Някой когото аз познавам?

— Може и да знаеш за него. Ако четеш таблоидите.

— Майтапиш се! Познаваш някоя знаменитост!

Ники отстъпи и взе да обяснява как са я помолили да проектира дървена къщичка за Джорди Патрик, а след това и да разказва всичките събития, които се бяха случили през последните няколко дни.

— И макар да знам, че от човек като Джони Патрик не мога да очаквам нищо повече от нежно сбогуване — завърши тя, — все пак съм… нещастна — предполагам, че това е точната дума.

— Наистина ми се струваш нещастна, поне така звучиш — съгласи се Бел. — А онзи тип е адски и невероятно прекрасен, разбира се. Коя не би се влюбила в него. Боже, той беше най-секси мъжът поради хиляди очевидни причини! Не можеш просто така да игнорираш такъв мъж.

— Ти сега помагаш ли ми? Не мисля така.

— Съжалявам. Но, уха, трябва да признаеш, че той е играч от висшата лига. Не че това има значение когато сърцето ти е разбито, знам. Но помисли си, сестричке, колко жени са имали шанса да живеят живота, който ти си живяла през последните дни. Това е нещо, което ще помниш цял живот. И нали знаеш какво казват — времето лекува всичко. Знаеш, че е вярно. Спомняш ли си как ти се наложи да ходиш на терапевт след като Тео те напусна? А сега дори не се сещаш за него. Не помня откога не си споменавала името му. След няколко месеца името Джони Патрик също няма да означава нищо за теб.

Ники въздъхна.

— Права си. Благодаря. И аз го знам, но все пак помага когато някой друг ти посочи очевидното. — И докато говореше с Бел, тя почти повярва, че всичко ще се оправи. Почти си повярва, че ще може да превъзмогне мислите си за Джони за няколко дни или най-много — за няколко седмици.

Но щом затвори телефона, избухна в сълзи. Шибани сълзи! Не можеше да повярва. Тя не плака дори когато Тео си тръгна, чак когато откри, че е изпразнил банковата им сметка.

Боже, ако плачеше за това, трябваше да се изправи с лице към фактите. Нямаше никакво просто решение за нейното нещастие и за дори още по-сериозното й състояние на сексуални лишения.

Определено беше време да заложи всичко.

Отиде до кухнята, избра един от големите шоколади, които си бе купила от Ница, мина край хладилника, извади половинка сладолед, намери лъжица и се оттегли в спалнята си със своето временно утешение.

Съблече работните си дрехи и облече по-удобни — тениската Simpson, която си имаше още от колежа, и едни шорти, които пък бяха вероятно още от гимназията. Струпа възглавниците на леглото си, подреди шоколада и сладоледа, така че да са й под ръка, взе дистанционното на телевизора и се подготви да избяга от този свят на страданието и неволята.

Само да пуснеха новата серия на Антураж през следващите пет минути, и животът й щеше да се подобри значително.

Доволна, че си има това чудо на технологията, тя прерови твърдия си диск и се спря на запис на Daily Show.

Беше в настроение за лъжливи новини с нейното лъжливо убеждение, че може да преживее без отново да прави секс с Джони Патрик.

А пък смехът трябваше да е добро лекарство за депресията.

Всеки го знаеше.