Тридесети три

След като постави личен рекорд за скорост, Джони спря пред къщата на Ники и й звънна на мобилния докато излизаше от своето ламборджини.

— Отвън съм — информира късо.

Докато стигне до верандата, тя вече стоеше на прага на отворената врата.

Трябваше да цензурира коментара си, но мисълта за полуголото й тяло в тази прекалено омаляла тениска и бикините заедно с тях не беше благоприятна за автоцензура.

— Те така ли те видяха? — Гласът му режеше като нож, а физиономията му бе недвусмислена.

— Добре съм. Благодаря, че попита — отвърна язвително тя, защото не беше в настроение за още едно мъжко либидо, което да работи извънредно след гнусните увертюри на Раф. Наистина ако Джони не започнеше да се държи малко по-мило, при това бързо, доброто й настроение щеше да отиде по дяволите.

— Съжалявам. Зачеркни последната забележка. Много те моля.

Моленето беше добре. Той бе оправдан незабавно.

— Няма как да съжалявам повече, маце. Наистина.

Определено мъж със златна уста. Секунда по-късно той скочи нагоре по стълбите и я бутна вътре.

— Не трябваше да ти говоря така. — Усмивката му беше толкова близка и лична когато затвори вратата. — Но… какво да кажа? Ти си дяволски страстна и това толкова ти отива.

Тя може би го чу, а може би не — нещо за страст. Той бе застанал твърде близо. А тя си мислеше само как да се хвърли на врата му, да се прилепи в него в задушаваща прегръдка и да обяви вечната си любов. Сигурно беше от нервите. Сигурно все още я тресеше истерията. Дори като си помислеше, че думата любов за мъж като Джони си беше чиста лудост.

— Не трябваше да ти се налага да си имаш работа със задници като Юри и Раф. Това направо ме вбесява. — Той я хвана за ръката и я отведе до дивана в дневната. — А сега ми разкажи какво стана. Започни от самото начало. Искам да знам какво са казали и как са го казали. Искам да знам дали са споменали къде отиват. Колкото до Лиза, твърде съм вбесен, за да се занимавам с нея. Адвокатът ми ще се справи с нея. — Сядайки, той дръпна Ники в скута си и я хвана в нежната си прегръдка. — Ще направя всичко възможно, за да те накарам да се почувстваш по-добре след всичко това. Моя е вината, че те са разбрали коя си. Така че дай ми един списък или ми кажи какво искаш, а аз ще го направя.

С такова предложение картбланш онази шеметна фантазия за годежния пръстен веднага зае централно място в съзнанието й. Това беше лудост, разбира се, нещо напълно незряло. Но тя се чувстваше толкова стоплена и уютно в ръцете му, а фантазиите за спретнатата къщичка с бялата ограда винаги вървеше ръка за ръка с подобни приказни магии. Но тъй като не беше си изгубила ума, не заложи на годежния пръстен. Вместо това каза:

— Ти си се побъркал. Никакъв списък не е нужен, но благодаря за предложението. И най-вече бих искала никога вече да не се притеснявам за подобни хора.

— Няма. Имаш думата ми.

— Как можеш да бъдеш толкова сигурен? Те не са от хората, които биха живели по твоите правила.

— Повярвай ми. Сигурен съм. Но като имам предвид безопасността ти, защо не останеш при мен за известно време? Така ще ми е по-спокойно. — Изумително изявление, ако го доразвиеше. Но не го направи. Избегна удобно изводите от една подобна покана. — Какво ще кажеш?

— Ако ти нямаш нищо против. — Тя трябваше да признае, че мисълта да остане сама в къщата си не беше толкова привлекателна след като й опряха пистолет в главата.

— Разбира се, че нямам нищо против. Защо да имам?

Може би защото се беше зарекъл да няма никакви връзки след развода си.

Или защото се бе заклел никога вече да не се забърква с някоя жена.

Поне докато Джорди порасне и си замине — да кажем след десет години.

Но в момента той удобно загърби старите си клетви.

Кой знае защо?

Може би трябваше да обвинява тениската, която разкриваше почти всичко от тялото й.



Докато Ники се качваше да се облече и да си събере багажа, Джони завъртя няколко телефона, за да затвърди плановете си за лично отмъщение.

Но когато Ники слезе долу, той бе усмихнат и привлекателен. Взе й куфара, целуна я и каза:

— С нетърпение очаквам да се събудя до теб.

— Аз също — отговори тя, по-доволна и по-облекчена от щедростта му отколкото си мислеше, че може да бъде. Беше и почти влюбена, но това бе отделен въпрос, с който трябваше да се бори много сериозно.

От своя страна Джони никога не мислеше за любов. Никога не беше го правил — дори когато беше женен. Не че сватбата му беше планирана. Тя се случи в един безсъзнателен уикенд, когато нещата излязоха от контрол. Двамата с Лиза летяха от Вегас за Ел Ей, а когато се събуди на другата сутрин, видя брачното свидетелство на нощната си масичка. По-късно същия ден Лиза сподели, че е бременна и първото, което му дойде на ум, бе да я попита дали детето е негово. Но прецени, че е малко късничко за това.

Когато Джорди се роди, той се зарадва, че не е офейкал.

Тя се превърна в смисъл на живота му.

От този момент нататък престана да взема отпускащи наркотици.

Колкото до Лиза, след като той се откъсна от нарко сцената, тя се превърна в истинска досада.

Накратко, след като се освободи от Лиза, той избягваше трайните връзки с жени.

Досега.

Загрузка...