Френска целувка

Двадесети четири

По пътя Джони се обърна тайнствено към Коул.

— Кажи на Бари да ни посрещне там.

Коул кимна и това беше всичко.

Мъжка телепатия, реши Ники.

След като Лиза и Шантел слязоха от колата и бяха ескортирани до самолета от Вини и Коул, Джони се премести по-наблизо до Ники. Облегна се назад, въздъхна с облекчение, обърна глава да я види и се усмихна.

— Проблемът е решен. Тя ми се махна от главата.

— Щастлива съм да кажа, че бе решен без нито един изстрел. — Ники вдигна палец.

Той се разсмя.

— Това бе само една далечна възможност.

— Можеш да ме заблудиш.

— Съжалявам, че те накарах да преживееш това, но не знаех къде ще се озовем. — Той издиша. — А се нуждаех от някой, който говори френски — ти беше човекът.

— Щастлива съм да бъда от полза. — Сега, след факта, тя се усмихна. — Имаше моменти когато не бях толкова сигурна.

Усмивката, която получи в отговор, бе непринудена и приятна.

— Не се безпокой — всичко е наред. След като Лиза се завърне в Щатите някой друг може да опере пешкира ако тя се нуждае от защита. Холивуд е пълен с охранители. — В изражението му се появи внезапна сериозност. — Обаче ще трябва да те помоля за една услуга.

— Каква услуга? — попита тя с малко бдителен тон след скорошните събития.

— Ако не си много против, бих искал да отидем за няколко дни до Ница. Само докато се върнат пилотите ми. Знам, че е голямо бреме с твоята строителна програма, но ще видиш, че ще си струва. Сериозно. Ще имаш каквото си поискаш.

Голям годежен пръстен? Сватба в Капри? Вечна вярност? Боже, откъде, по дяволите, се взе всичко това? То само доказва как страхотният секс, кинозвездите и тоновете пари могат да замаят главата на едно момиче. По-реалистично погледнато, тя зададе въпроса, който можеше да развали сделката им.

— Няколко дни или два дни? Или си мислиш за повече?

— Не, два дни трябва да са достатъчни. Пилотите ми ще се нуждаят от малко сън преди да полетят обратно за Ница.

Коул се появи внезапно на прозореца на колата и Джони натисна бутона да го отвори.

— Те са тук и чартърът е готов.

— Доста бързо. Веднага излизаме. — Джони се обърна към Ники. — Джорди и Върни са тук с Бари.

Ники го изгледа с обвиняващ поглед.

— Значи въпросите ти са били риторични?

— Не. Виж, ако не можеш да дойдеш, ще те изпратя у дома. Просто си помислих, че ще искаш да видиш Ница — обясни той с обещание за удоволствия от всяка мека сричка.

Сигурно знаеше, че никоя жена не може да му откаже.

Тя можеше да е първата.

Можеше да се откаже да види вилата му и плажния живот на богатите и известните.

Можеше да е пълна идиотка.

— Добре. Два дни. После трябва да се прибера у дома — заяви тя, защото щеше да е пълна идиотка ако си позволеше да я уговорят да остане по-дълго само защото божият дар за жените е адски талантлив в леглото. Обаче някакво далечно ехо на загриженост я подтикна да каже на Бъди. Дори още два дни щяха да го накарат да се разкрещи до небесата. За да може да прибави два дни сексуални спомени от световна класа към албума си със сувенири, тя трябваше да обещае на Бъди нещо хубаво. Може би малко отпуск за риболова, който той искаше да си вземе толкова отдавна.

— Това е страхотно. Благодаря. Говоря сериозно.

След като чу Джони Патрик да й благодари сериозно, на нея й стана много по-лесно да каже каквото искаше да каже.

— Обаче има нещо неустановено. Наистина ще трябва да се консултирам с Бъди — нали разбираш… да видя дали той ще може да се справи с работата още няколко дни. Имам чувството, че направо ще побеснее.

— Ако има нещо, с което мога да помогна…

— Дай ми телефона си. Ще му се обадя. — Когато набра номера, тя попита. — Колко е часът сега у дома?

— Пет сутринта.

— Добре. Станал е. — После изчака позвъняването, казвайки си, че тя е шефът, тя е собственикът на компанията и ако иска да прави феноменален секс още няколко дни, значи си го е заслужила. — Хей, Бъди, аз съм, а ти сигурно ще се побъркаш, но оставам още два дни. — Тя задържа телефона далеч от ухото си в продължение на няколко секунди преди да каже: — Какво ще кажеш да отидеш на онзи риболовен излет като се върна? Да си вземеш една седмица отпуск? Аз ще те покривам.

— Кажи му да отиде на моето място в Тахо ако иска — намеси се Джони.

— Джони казва, че можеш да използваш неговото място в Тахо. Добре тогава, това няма да стане. Да, да… абсолютно. Няма да те моля за повече услуги. Веднага щом се прибера, ти излизаш в отпуск. Направи си резервации. Да, да, абсолютно сигурно е. Направи си резервациите. — Ники закима с глава и отговори с да или не на няколко въпроса, предложи малко по-дълги отговори на другите и след като обеща още веднъж, че няма да се бави повече от два дни, затвори. — Бъди отива на дълбочинен морски риболов, но благодари за предложението.

— Значи сега всичко е наред? Бъди не е много вбесен?

Тя се усмихна.

— Не прекалено много. Известно време ще се кая. Но смятам, че ще си струва.

— Мога да ти обещая, че ще е така. Каквото да кажеш, твое е.

— Какво имаш предвид?

— Каквото и да е.

— Имаш предвид всичко сексуално?

— Всичко, всичко — стига да съществува, можеш да го имаш.

— Боже, направо ме побъркваш с тази твоя политика на обща щедрост. Не си луд, нали?

— Не. Само че наистина съм заинтригуван от росната ти и свежа сладост.

— Хей! — Тя не беше сигурна за росната свежест с това дяволито блещукане в очите му.

— Това е комплимент, бебче. Адски си сладка. — За момент той заби поглед във върховете на обувките си преди отново да я порази с онзи хладен сив поглед. — Виж, напомняш ми за живота ми преди неколкостотин години, преди да започна да живея в този измислен, фалшив свят.

— Не съм напълно наивна само защото не познавам кино продуценти и рок звезди — защити се тя. — Не съм паднала от Марс.

— Никой не казва, че си наивна, дори не съм си го помислял. Ти просто си готина. Хей, ето я Джорди. — Той махна на дъщеря си, която тичаше към колата, после се обърна отново към Ники. — Значи всичко е уредено за няколко дни? — попита отново той, сякаш никой дори не беше споменавал нищо за росна свежест и не бе изпитвал двусмислени чувства. Сякаш животът се бе върнал към нормалния си ход.

— Всичко е уредено. — Тя също можеше да обмисли всичко и да се успокои.

За миг устата му се опря в ухото й.

— Уредили сме се в много отношения — прошепна той. После посегна към дръжката на вратата и я отвори. — Хей, моето момиченце — поздрави дъщеря си. — Върни каза ли ти, че заминаваме за Ница?

Ехото от думите му изпълни тялото й с топла жар, макар че, без майтап, тя беше леко стресната от лекотата, с която Джони Патрик можеше да манипулира света според волята си. Тя никога не бе познавала човек, който да може да манипулира дори най-малката, най-мъничката част от света според волята си. А сега пътуваше с мъж, който използваше чартърни полети така, както хората си купуват билети за влака; който спасяваше жени от гангстери и влизаше в ресторанти и хотели така, сякаш ги притежаваше. О, боже, погледни това! Целият им багаж беше докаран на пистата.

— Нашият багаж! — изтърси тя. — Кой го е опаковал толкова бързо?

Той почти бе излязъл от колата, но спря и погледна назад.

— Персоналът в Кастил е експедитивен. Макар че — допълни с усмивка той — помогнало е и това, че познавам собственика.

Разбира се, че го познава. Той познаваше всички, мамка му! И това обяснява отличното обслужване, помисли си Ники и разбра и прекалената любезност, и липсата на въпроси когато се регистрираше. Да не споменаваме за изгледа към Айфеловата кула от стаята й.

След като й помогна да излезе, той за секунда я дръпна по-наблизо до себе си.

— Благодаря, че идваш.

— Благодаря за поканата. — Нямаше време да каже нищо повече. Джорди вече дърпаше баща си за ръкава.

— Тате! Тате! Няма да повярваш колко бързо карахме до тук! Толкова беше забавно! Бари каза, че ни чакаш и че трябва да препускаме! Нали, Върни?

— Можехме да се състезаваме във „Формула 1“ — отбеляза Върни и бузите й се зачервиха леко от вълнението. — Разбрах, че малко бързаш.

Джони срещна погледа й над главата на дъщеря си.

— Стори ми се добра идея да тръгнем. Плува ми се на слънце. А ти какво ще кажеш, сладурче? — попита той, прокарвайки пръсти през къдриците на дъщеря си. — Иска ли ти се да поплуваш на нашия плаж?

— Да, да, да! — Джорди подскачаше от крак на крак. — Веднага ли тръгваме?

— На секундата. Ти ще водиш. Ей натам, където са застанали Коул и Бари.

— Лиза трябва да ти се е обадила по обед — промърмори Върни, настигайки Джони и Ники докато те следваха Джорди. — Видях погледа ти.

— Че кой друг предизвиква криза където и да отиде. — Той се намръщи. — Но вече всичко си е на мястото; Лиза и Шантел тръгнаха към Щатите. Ние ще изчакаме самолета да се върне и аз си помислих, че Ница ще е най-доброто място за това. Ще имаш на разположение два дни да си пийнеш от онова местно вино.

— Убеди ме — усмихна се Върни.

Джони се ухили и погледна към Ники.

— Виното ще ти хареса. То е приятно, меко червено вино.

Тя си помисли, че в Ница ще има неща, които ще й харесат повече от виното, но егото на Джони Патрик вече беше повече от достатъчно.

— Добре звучи — отговори тя вместо непристойния коментар, който бе на езика й. — Аз обожавам червено вино.