Гордостта на завоевателите

11.

Свалиха Колчин и се отправиха към хотела на космодрума. Персоналът ги очакваше. Служителят от рецепцията изглеждаше разстроен, че пристигат двама вместо трима. Кавана се регистрира и го увери, че третият член от групата скоро ще дойде и също ще се регистрира. После се прибра в наетия апартамент и зачака пакета от Информационната агенция.

Чакането се оказа изненадващо кратко. Хил още не беше проверил стаите за подслушвателни устройства, когато компютърът сигнализира за пристигането на пакета.

— Много бързо дойде — коментира Хил.

Кавана пъхна магнитната си карта, набра паролата за достъп и каза:

— Прав си. Особено като се има предвид, че чиновникът изобщо не очакваше да намерят нещо.

Компютърът избибипка още веднъж и млъкна. Кавана извади картата и я сложи в джобния си компютър. Транслаторната програма се задействува и докато той седне на едно от креслата, петте страници мрачански текст вече бяха трансформирани в три страници на английски. Той се облегна и зачете.

Информацията беше кратка и много разочароваща. Според летописите преди две столетия, след първите нерешителни стъпки на мрачанците в Космоса, през системата Мра преминал неизвестен извънземен кораб. Извънземните установили контакт с екипажа на мрачанска сонда, изпратена към една от най-близките планети на системата, и останали достатъчно дълго, за да научат мрачански език. Казали на мрачанците, че са от силна раса и са в процес на завладяване на нов свят. Но казали и други неща, някои от които по-късно се оказали неверни. Отишли си, без да оставят физически следи, който факт по-късно довел до открити твърдения, че цялото „посещение“ не е нищо повече от хитроумна измислица, съчинена от отегчените членове на екипажа на сондата с цел организаторите на експедицията да се размърдат. Докладът завършваше с бележка, че изследването продължава и че щом намерят още информация, ще я изпратят в хотела.

— Има ли нещо важно? — попита Хил.

— Не — отговори Кавана. — Можехме да си спестим пътуването дотук. Как е апартаментът?

— Чист е — отговори Хил и погледна работодателя си. — Знаете ли, сър… нека не ви прозвучи нахално… но може би ще помогне, ако знаем какво точно търсите. И защо го търсите.

— Никак не ми звучи нахално — увери го Кавана. — Търся информация за завоевателите. Какви са, откъде са дошли… такъв вид сведения. С каква цел — засега не мога да ти кажа.

— Разбирам. — Хил кимна. — По мое мнение може би ще трябва да проверим главните правителствени архиви на Мра.

Кавана поклати глава.

— Всъщност там едва ли знаят повече от записаното тук. Мрачанците са особено горди с ефективното разпространяване на информация. Тук имаме достъп до същите данни, без да губим за пътуване по пет часа във всяка посока.

— Толкова ли ни е ограничено времето?

Кавана погледна графика. Мелинда сигурно бе вече на Доркас, звездолетът майка също трябваше да е там. Нищо не бе чул за Арик, но ако спазваха изготвеното от Куин разписание, те трябваше да не са на повече от два дни път оттам. Пресметна, че за да стигнат с „Каватина“ до Доркас ще им трябват двадесет часа…

И после какво? Целта на това отклонение беше да добият представа откъде Арик да започне да търси брат си. Но той не знаеше нищо.

Видеотелефонът в джоба му иззвъня, той го извади и го включи.

— Ало?

Изненада се от картината на дисплея. Беше изкривен, неясен образ, смътно наподобяващ човешко лице.

— Тук е Колчин, сър — чу се гласът на телохранителя, едва различим от фоновия шум. — Сандуулийката… Фиббит. Искате ли да говорите с нея, или е достатъчно да знаете, че излезе жива и здрава от Информационната агенция?

— Достатъчно е — отговори Кавана, намръщи се и неочаквано разбра, че онова, което вижда, е куртката на Колчин. Очевидно той притискаше видеотелефона до гърдите си, малко под брадата. — Разбира се, бих могъл да й задам няколко въпроса, ако търсиш извинение да я доведеш тук.

— Не става въпрос за извинения, сър — каза Колчин. — Но ако искате да я видите, по-добре да прескочите до космодрума. Изглежда, мрачанците се гласят да я отпратят от планетата.

От хотела до космодрума стигнаха за пет минути. Хил не си направи труда да паркира колата. Просто я спря пред входа на сградата и всички се втурнаха вътре.

Колчин ги чакаше в почти празното фоайе до един от коридорите към изхода.

— Къде е Фиббит? — попита Кавана.

— На пропуска за митническа проверка — каза Колчин. — По-добре да побързаме… след като мине проверката, ще е много трудно да се свържем с нея.

— Правилно — съгласи се Кавана и докато вървяха по коридора, попита: — Какво стана?

— Когато се върнах при Агенцията, точно я извеждаха. Същите трима мрачанци плюс още един. Пристигна голяма правителствена кола и всички се качиха. Изпих набързо едно питие и пропътувах заедно с тях няколко квартала до някакъв район пълен с бордеи. Там се навъртаха главно немрачанци.

Кавана се намръщи.

— Не съм мислил, че близко до Миг-Ка Сити има немрачански анклави.

— Не е отбелязан на картата — каза Колчин. — Макар че ако бях на тяхно място, бих се постарал да го скрия, независимо кой живее там. Във всеки случай всички влязоха в една бърлога. Останаха няколко минути вътре и после излязоха. Сандуулийката носеше на гърба си голям вързоп, а всеки от мрачанците носеше по цяла купчина бродерии в рамки. Натовариха всичко в колата и пристигнаха право тук.

— Сандуулийката беше ли с белезници? — попита Хил.

— Като че ли не беше — отговори Колчин. — Доколкото можах да преценя, беше се примирила.

— Имаш ли представа с кой полет ще пътува? — отново попита Хил.

— Не — призна Колчин. — Проверих разписанието. Следващият кораб за Улу отлита след шест часа. Не мога да си обясня защо бързаха толкова.

Завиха по един последен коридор и там, на ниска маса за митническа проверка, на двадесет метра пред тях, бяха Фиббит и половин дузина мрачанци. Двама от тях носеха светлосини митничарски такета.

— Може би имат основателна причина — каза Кавана. — Хайде да проверим.

Мрачанците, разбира се, ги видяха, но не показаха никакви признаци на изненада или вина. Накрая Фиббит също ги забеляза и се обърна.

— Кавана — извика тя и разтвори уста в ужасна наглед дуулианска усмивка. — Дошли сте да ме изпратите! За мен е чест! Връщам се у дома!

— Това е чудесно, Фиббит — каза Кавана и огледа мрачанците. — Но аз мислех, че нямаш пари за билет.

— Бях удостоена с награда — каза весело тя. — От неназован, но много благороден благодетел. И сега си заминавам.

— Радвам се за теб — рече Кавана и пристъпи напред, за да разгледа отблизо багажа на митническата маса. Вързопът, за който беше споменал Колчин, лежеше разтворен, съдържанието му бе грижливо наредено за проверка. На другия край на масата лежаха вече проверени два купа трапецовидни рамки с бродерии. — Нали обещах да видя бродериите ти — напомни й той и кимна към двата купа. — Имаш ли нещо против, ако им хвърля едно око?

— Онези там вече са минали митническа проверка — обади се един мрачанец със синьо таке.

— Не можем ли да ги пренесем отсам? — попита Кавана. — Само да ги разгледам.

— Не е редно — намуси се митничарят. — След като багажът мине митническа проверка…

— Моля, заповядайте — прекъсна го тихо друг мрачанец. — Няма проблем. За лорд Стюарт Кавана, бивш депутат от парламента на Северния координационен съюз, може да се направи изключение.

Кавана го погледна. Беше по-възрастен от двамата митнически служители, както и от тримата цивилни мрачанци, докарали Фиббит от Информационната агенция, но от него се излъчваше опитност и самоувереност. Очевидно това беше споменатият от Колчин новодошъл.

— Благодаря — каза Кавана. — Вие сте…?

— Палликко — отговори мрачанецът и леко се поклони. — От отдел „Връзки с чужбина“. Кажете, лорд Кавана, какво по-точно от работите на Фиббит ви интересува?

— Фиббит спомена за бродерия на някакъв човек — каза Кавана. — Някой, когото видяла да посещава Информационната агенция.

— Разбирам — каза Палликко. — Вие познавате ли този човек?

Кавана вдигна рамене.

— Не съм сигурен. Фиббит не го е попитала за името.

— И въпреки това искате да видите как изглежда?

— Искам да видя как Фиббит представя човешки лица — каза Кавана. — Харесва ми нейният стил и възнамерявам да я помоля да избродира и моя образ.

— И само заради това я последвахте до космодрума? — Той сбърчи чело — пародия на човешко повдигане на вежди. — Много необичайно поведение!

— Ние, бившите служители на Севкоорд, сме ексцентрични личности — отвърна Кавана. — Между другото понякога много се безпокоим, че художниците от различните раси не са добре облечени и достатъчно нахранени. Те са част от нашето общо културно наследство, знаете.

— Разбирам — каза Палликко и кимна. — Древната ейвънска традиция за… как му казвахте? Благородно доброжелателство?

— Да — потвърди Кавана. — Датира значително отпреди колонизацията на Ейвън. Фиббит беше в затруднение и аз исках да разбера дали след като си свърша работата, мога да й помогна с нещо.

— Много благородно — каза Палликко. — И все пак, както виждате, тя няма нужда от вашата помощ. Фиббит се връща у дома.

— Радвам се — сподели Кавана. — Ще помоля за разрешение преди да си замине да разгледам въпросната бродерия.

— Доброжелателство — повтори Палликко. — Да! Все пак трябва да призная, че съм объркан, лорд Кавана. Опазването на личната тайна не е ли също една ваша древна традиция? Гостите на мрачанците не идват в Миг-Ка Сити, за да се излагат на показ пред чужденци.

Кавана вдигна вежди. Не беше очаквал такъв аргумент.

— Човекът се е разхождал свободно из града — напомни той на Палликко. — Няма нищо за криене. Ако бях тук, и аз щях да го видя.

— Но не сте били тук — отбеляза Палликко. — Поради каква причина тогава трябва да ви разреша да нарушавате нейната тайна?

Кавана погледна Фиббит и каза:

— Ако трябва да бъда честен, Палликко, не съм сигурен, че наистина е необходимо твоето разрешение. Бродерията е лична собственост на Фиббит. Тя трябва да реши дали да ми я покаже, или не.

— Но бродерията вече е минала митническа проверка… — започна митничарят.

— Забележката ви е правилна, лорд Кавана — прекъсна го Палликко. — Какво е твоето желание, Фиббит у Бибрит у Табли ак Приб-Улу?

За секунда сандуулийката остана като вцепенена. После неочаквано до съзнанието й, изглежда, стигна мисълта, че я молят да вземе участие в този разговор.

— Съгласна съм — каза Фиббит. — Разбира се, че Кавана може да види бродерията.

— Тогава въпросът е решен. — Палликко погледна двамата митничари. — Дайте бродериите!

Те мълчаливо се подчиниха и пренесоха двата купа бродерии пред тях.

— Тук е — каза Фиббит и заповдига рамките една по една, за да открие търсената бродерия. — Спомням си много добре, беше само преди няколко дни…

Тя млъкна, вдигнала горните три рамки, втренчила очи в четвъртата.

— Какво има? — попита Кавана.

Фиббит бавно остави трите рамки на митническата маса и вдигна четвъртата.

Очевидно някога това наистина беше било бродерия. Сега беше просто оплетена маса от разкъсани копринени нишки.

— Какво е станало? — попита Кавана.

— Не зная — отговори Фиббит толкова тихо, че гласът й едва се чу. — Наистина не зная.

— Срамота! — каза Палликко.

Кавана го погледна, после отиде при Фиббит и заразглежда трите бродерии. Вдигна първите две, сложи ги настрана, после обърна третата. Дървото от долната страна изглеждаше съвсем гладко, но в един ъгъл пироните, с които беше закована рамката, се подаваха няколко милиметра.

— Мисля, че разбирам какво се е случило, Фиббит — рече Кавана и показа пироните. — Изглежда, при пренасянето на рамките тези пирони по някакъв начин са разкъсали бродерията под тях.

— Сигурно така е станало — каза тъжно Фиббит.

— Можеш ли да я възстановиш? — попита Колчин. — Искам да кажа да направиш нова?

— Няма значение — намеси се Кавана и отправи предупредителен поглед към телохранителя. — От другите бродерии виждам твоя стил, Фиббит. Би ли избродирала и мен?

За момент вниманието на Фиббит остана приковано към унищожената бродерия. После със свиреща въздишка, тя се обърна към него.

— С удоволствие, Кавана — каза Фиббит. — Заедно ли ще пътуваме?

Кавана погледна към Палликко.

— Мислех, че ще можеш да я направиш в хотела при мен преди да заминеш — отвърна той. — Полетът ти е след шест часа.

Фиббит обърна настрана глава.

— Шест часа? Но на мен ми казаха, че трябва да замина веднага.

— И ще заминеш — обади се Палликко. — Търговският лайнер, за който говори лорд Кавана, наистина отлита след шест часа. Ти обаче имаш билет за мрачанския дипломатически куриерски кораб, който отлита сега.

— Ах! — Фиббит погледна Кавана. — Съжалявам, Кавана, но мога да ти дам адреса си в Приб-Улу. Може би някой път ще ме посетиш.

— Може би — съгласи се Кавана. — Но, от друга страна, бъдещето е несигурно нещо. Делови задължения много често пречат на личните ми желания. Пък и ти, Фиббит, може да отидеш някъде и да не мога да те намеря.

— Сигурно ще намерите време, лорд Кавана — каза Палликко. — За важните неща винаги се намира време.

— Така ли? — възрази Кавана. — Наистина ли винаги се намира време?

За момент Палликко се втренчи в него.

— Ако имате някакво съображение, лорд Кавана, ще ви помоля да го кажете.

— Наистина имам, и то сериозно съображение — призна Кавана. — Съображението ми е, че сигурното днес струва повече от две обещания за утре. Или казано по друг начин, бих желал Фиббит да направи бродерията днес.

— За съжаление не мога, Кавана — оплака се сандуулийката и безпомощно разпери ръце. — Моля те не искай това от мен. Ако остана да изработя бродерията, как ще си отида у дома?

— Ние ще те закараме — успокои я Кавана. — Веднага щом си свърша работата тук. На кораба ми има достатъчно място.

— Но моят неназован благодетел — възрази Фиббит и очите й виновно се преместиха от Кавана на Палликко. — Той може да се почувства засегнат или пренебрегнат, ако откажа да приема великодушното му предложение.

— Едва ли — успокои я Кавана. — Истинските благодетели държат на резултата, не на славата от него. Сигурен съм, че той ще е доволен, ако се прибереш у дома, както той желае, независимо как е постигнат този резултат. — Той погледна към Палликко. — Надявам се, че мрачанското правителство няма да има никакви възражения, ако Фиббит остане още един ден на Мра-миг.

— Честно казано, получава се малко неудобно — каза нерешително Палликко. — Заповедта за заминаване вече е издадена и в нея е посочено, че това трябва да стане тази нощ. Продължаването на нейния престой ще бъде незаконно.

— Според мен за един бивш депутат от Севкоорд могат да се направят някои изключения — обади се Колчин.

— Бях останал с впечатлението, лорд Кавана, че при хората е прието подчинените да мълчат, докато не им се разреши да говорят — каза Палликко, без да го поглежда.

— Ние, хората, имаме много и различни навици — отвърна Кавана. — В това се изразява богатството на нашите култури.

— Анархия! — изсъска презрително Палликко. — Такива са вашите така наречени култури! Истинска анархия!

— Понякога наистина прилича на анархия — съгласи се Кавана. — И все пак ние спазваме традициите.

Настъпи продължителна тишина.

— Добре, ще направим изключение — каза с нежелание Палликко накрая. — Но само за един ден — утре до залез-слънце. Ако това не ви устройва, сандуулийката трябва да замине сега!

— Напълно ни устройва — отвърна Кавана, опитвайки се да потисне чувството на вина. Задачата му тук беше завършена и той трябваше да замине веднага за Доркас, за да помогне на Арик и Куин в приготовленията. Тук нямаше повече никаква работа — да преследва призраци или да се бие с вятърни мелници, или каквото и да било от този род. — Вероятно ще напуснем Мра-миг много преди това.

— Промени заповедта! — обърна се Палликко към един от митничарите. — Кавва мрон се ган се мраш.

— Ба мраш — кимна служителят и бързо излезе.

Палликко пак погледна Кавана и каза:

— Документите ще бъдат поправени. Ще имате ли нужда от помощ за настаняването на сандуулийката, лорд Кавана? Или за бродериите?

— Апартаментът ни е достатъчно голям и има място за всички — увери го Кавана. — А колкото до бродериите, ще вземем само повредената. Останалите вече са минали митническа проверка. Те могат да бъдат пренесени направо на „Каватина“.

Един от мрачанците със синьо таке погледна Палликко и после каза:

— Ще бъде изпълнено.

— Добре отвърна Кавана и кимна. — Ела с нас, Фиббит. Благодаря ти за помощта и за отделеното време, Палликко.

— За мен е чест да обслужа хората от Общността — каза тихо мрачанецът. — Приятна вечер, лорд Кавана. И дано бродерията стане хубава.

Кавана се усмихна.

— Благодаря. Не се съмнявам.