Гордостта на завоевателите

23.

— Радвам се да ви видя пак, лорд Кавана — каза самодоволно Торин Лий, докато минаваше с антуража си покрай икроманската охрана. — Знаете ли, бях готов да се закълна пред Бронски, че ще останете в Миг-Ка Сити.

— Промених намерението си — каза Кавана и огледа шестимата мъже, застанали зад Лий. Между тях беше един от хората на Бронски — Гарсия, ако си спомняше добре името му. — Промяна на обстоятелствата и така нататък. Та като стана дума за господин Бронски — той къде е?

— Ако не възразявате, вече аз ще задавам въпросите, лорд Кавана — отвърна Лий. — Забъркахте голяма каша. Мрачанците просто побесняха.

— При условие че са възнамерявали да ме докарат тук, едва ли имат основание да са недоволни — отбеляза Кавана и погледна Гарсия в очите. — Гарсия, къде е Бронски?

— Вече ти казах, Кавана…

— Отиде да инспектира импровизираната корабостроителница — отвърна Гарсия.

— Млъкни, Гарсия — сряза го Лий и извади от джоба си една карта. — Това е карта за неограничени пълномощия, издадена от парламента на Общността — поясни той. — Тук аз командвам! Както беше и на Мра-миг, ако това представлява интерес за вас!

— Ясно — кимна Кавана. Вече се беше досетил за това, но по-важното беше да разбере от чие име действа Лий. — И какъв голям държавнически акт се готвиш да извършиш тук?

— Като начало ще ви арестувам — отговори Лий. — Теб и твоя приятел, журналиста.

— Имаш предвид Езер Шолон?

Лий повдигна подигравателно вежди.

— Аз пък мислех, че не се познавате.

— Наистина не се познаваме — отвърна Кавана. — Запознахме се с него по същия начин, както и с теб: чрез компютърно сканиране на една от бродериите на Фиббит. Успя ли да прочетеш пълния запис?

— Навремето бил журналист — каза Лий, погледна един от хората си и кимна към Кавана. — Само това зная.

— Какво мислиш да правиш? — попита Кливерес.

— Да го арестувам, Кливерес си Йатор — отговори Лий. — Той или вече е нарушил законите за опазване на държавна тайна, или има намерение да ги наруши. И в двата случая това е достатъчно основание за предварителен арест.

— Кавана е на икроманска земя — каза Кливерес. — Следователно отговаря пред икроманските закони, а не пред законите на Общността.

— Ако бях на твое място, щях да си трая — с мъртвешки тих глас каза Лий. — Корабостроителницата ви е сериозно нарушение на мирния договор. С опита си да защитиш лорд Кавана ще си навлечеш много повече неприятности от тези, в които ти и икроманската Йерархия вече се намирате.

— Охраняващите войски на Общността се изтеглиха от икроманското околопланетно пространство — напомни му Кливерес. — Следователно нямаме никаква защита срещу заплахата от нашествие на завоевателите. Трябва ли да седим безучастни и да обречем световете си на унищожение?

— Наистина ли очакваш да повярвам, че корабите, които преоборудвате, са предназначени само за отбрана?

— За лъжкиня ли ме смяташ?

Двама от мъжете от охраната трепнаха. Лий или не забеляза това, или не обърна внимание.

— Смятам, че извърташ — каза той. — Изобщо не мога да повярвам, че Йерархията ще е толкова глупава, та да изпрати лошо въоръжени търговски кораби срещу враг като завоевателите.

— Какво друго им остава? — намеси се Кавана. Гледаше Гарсия. — Общността изтегли всичките си бойни кораби.

Гарсия изкриви устни. Не много, но достатъчно, за да покаже, че знае за бойните икромански кораби. Факт, който очевидно беше неизвестен на неговия временен шеф.

— Да не мислиш, че Йерархията ще те наеме да ги защитаваш пред парламента? — саркастично каза Лий. — Да не би вече да си започнал да им сътрудничиш? В такъв случай освен за нарушение на закона за държавна тайна ще предявя обвинение и за предателство. Казвай сега, къде е Шолон?

— Не е тук — отговори Кавана и почувства как по врата му се стича пот. Предателство! Дали Лий бе научил за звездолета майка, който бе изпратил на Мелинда? Или за взетите от Арик и Куин изтребители? А може би беше знаел от самото начало? Може би Мелинда и Арик вече бяха в затвора и Лий просто го разиграваше?

— Мисля, че е още в Мра-миг. Освен ако мрачанците не са го преместили. Има голяма вероятност да е в беда.

— Сигурно — каза иронично Лий. — Добре, да тръгваме.

— Не. — Кавана поклати глава. — Имам предвид истинска беда. Ако мога да говоря с Бронски…

— Вече ви казах, че тук най-важният съм аз — прекъсна го Лий. — Дашка, заведи го при совалката! Там ще…

— А, ето го — каза Кавана и посочи към вратата — Бронски и двама други мъже тъкмо влизаха. — Господин Бронски, трябва незабавно да говоря с вас.

— Ще говорите на борда на кораба — каза Лий. — Дашка, какво чакаш? Отведи го!

— Това, което имам да кажа, не може да чака — настоя Кавана. Дашка бе вече до него. — То има изключително голямо значение за сигурността на Общността.

— Запази го за пред съда — каза Лий. В другия край на стаята, зад гърба на Лий, Гарсия шепнеше нещо на Бронски.

— Изведи го, Дашка! И вземи мерки да не използува никакви комуникационни средства! Без мое разрешение да не разговаря с никого! Колкото до теб и Йерархията, си Йатор…

— Момент — обади се Бронски.

Лий демонстративно бавно се обърна, погледна го и попита:

— Какво каза?

— Казах „момент“ — отговори Бронски. — Бих искал да чуя какво е това нещо от изключително значение за сигурността на Общността, което има да ни каже лорд Кавана.

— Поверително е, мистър Бронски — добави Кавана. — Мисля, че мога да го споделя само с вас.

— Кавана…

— Няма нищо, Лий — прекъсна го Бронски. — Кавана не може да ми каже нищо, което нямам право да зная. Къде можем да поговорим?

— Там — каза Кливерес и посочи към една врата. — Там е уединено и няма друг вход.

Стаята, в която влязоха, представляваше малка спалня с икроманско легло до едната стена и два обикновени стола, поставени един срещу друг в средата.

— Интересно — коментира Бронски, когато Кавана затвори вратата. — Столове и всичко останало. За хора. Със си Йатор ли го приготвихте?

— Както посочих, това, което имам да кажа, трябва да обсъдим насаме — продължи Кавана, седна на единия стол и направи знак на Бронски да седне на другия.

— С пълномощника за свръзка от малък отдалечен дипломатически пост на Общността? — попита Бронски и измести стола си няколко сантиметра назад.

— Не — отвърна Кавана. — С резидента на военното разузнаване на Севкоорд.

За секунда Бронски сякаш замръзна. После седна и каза:

— Интересно обвинение. И съвсем смешно, разбира се.

— Разбира се — съгласи се Кавана. — Целият дипломатически персонал на Общността обикновено носи скрити пистолети със стреловидни куршуми. Просто в случай че неочаквано попаднат на бурталци или мрачанци. Съвпадение е също, че помощникът ви, Гарсия, трепна, когато предложих да бъдат отнети на икроманците всичките бойни кораби, което, както вие, така и той, добре знаете, че е в съответствие с мирния договор. — Кавана повдигна вежди. — И, разбира се, всички дипломатически свръзки на Общността са снабдени с мрачански червени карти. Предполагам, че имате чин… Какъв? Подполковник? Полковник?

Бронски го изгледа.

— Бригаден генерал — след продължително мълчание каза той. — А сега да чуем каква заплаха грози сигурността на Общността.

— Езер Шолон — каза Кавана. — Човекът, чийто образ е избродирала Фиббит в Миг-Ка Сити. Какво знаете за него?

Бронски вдигна рамене.

— Езер Ронел Шолон. Роден на двадесет и втори май 2234 година в Крейн Сити, Аркадия. Постъпил на работа в новинарската агенция Старнет през 2257 година и станал един от най-популярните журналисти по онова време. Правил репортажи от мястото на събитието за паволианската война и партизанските въстания в Гар и извършвал ежедневни анализи за изпълнението на икроманския мирен договор. Автор на няколко книги. Изнася лекции, поддържа приятелски връзки с богати и известни личности. Преди петнадесет години се оттегля в малкото си имение в Палисейдс.

— Още ли е там?

— Все още е в официалното си жилище. Не зная дали в момента е там. Защо питате?

— Заради една книга, която се е заел да напише, но която така и не е публикувана — отговори Кавана. — Не зная дори дали я е написал. Но веднага след паволианската война е бил назначен от правителството на Севкоорд да напише история за проекта КИОРО. Официална история, включваща всичко, което не е поверително.

Лицето на Бронски нервно потрепна.

— Едва ли я е написал — каза той. — Никога не съм чувал за нея.

— Както казах, тя не е публикувана — продължи Кавана. — Може дори да не е събрал достатъчно материали за написването й. Сега си спомних. Навремето се говореше, че тъй като в цялата Общност искали информация за КИОРО, Севкоорд решил с тази книга да удовлетвори исканията на гражданите. А после, когато шумът попрестана, вероятно са решили да обявят за поверително всичко свързано с КИОРО и да замразят книгата. Но Шолон вече бил напреднал. Разговарял е с екипа по почистване на останките на полесражението, също с офицерите и екипажите на всички кораби, участвали в онази битка. Сигурен съм, че е разговарял и с шефовете на Севкоорд.

— И какво още предполагате?

— Че в хода на проучването Шолон може да е научил нещо за КИОРО, което е от изключително значение — каза Кавана. — Мисля, че мрачанците знаят това и се опитват да разберат какво е научил.

Бронски потри долната си устна.

— Наистина ли мислите, че един журналист може да се добере до нещо толкова важно?

— Шолон беше голямо шило — каза Кавана. — Пък и дълго време е бил военен. Той знаеше как действат военните и как да чете между редовете. Освен това, когато Фиббит започна да ми разказва за него, мрачанците станаха нервни.

— Може би — съгласи се Бронски. — Ако е така, мисля, че не са се насочили където трябва. Все пак не можем да отвличаме нехуманоиди или да разчитаме на граждани на Общността. Добре, да тръгваме да го търсим! Предполагам, че и вие ще искате да участвате в издирването?

— Определено — каза Кавана.

— Чудесно — отвърна Бронски и стана. — Докато разберем за какви тайни бръщолеви Лий, смятайте, че сте под домашен арест.

Кавана се изправи.

— Още нещо. Какво възнамерявате да правите с икроманската корабостроителница?

— Ще докладвам за нея — отговори Бронски. — Икроманците са нарушили клаузите на мирния договор и трябва да бъдат наказани. И то строго.

— А как ще се отбраняват от завоевателите?

— Какво общо имат тук завоевателите? — възрази Бронски. — Ние не можем да си затваряме очите пред нарушение на договора само защото някой се готви за война. Особено когато се отнася за същества като икроманците. Много лошо, че са успели да укриват от нас бойни кораби в продължение на двадесет години. Това показва, че отново са настроени войнствено.

— Сега са ни необходими всички бойни кораби, които можем да подготвим — каза Кавана. — И не може да твърдите, че икроманците трябва да оставят световете си незащитени.

— Наистина ли смятате, че мислят само за самоотбрана? — възрази Бронски.

— Си Йатор ми даде гаранции. Мога да ви ги покажа на борда на кораба.

Бронски присви очи.

— Откога имате право да променяте договори и да приемате гаранции?

— Откакто стана необходимо някой да го върши на място — каза Кавана. — И случайно на това място се оказах аз.

— Това вече наистина ще се хареса на Лий и неговия шеф — изсумтя Бронски. — Започвам да разбирам защо Вандайвър иска главата ви на тепсия.

— Причините са повече от една — каза Кавана. — А дали ще я получи зависи от това дали искате да ми помогнете.

— И защо трябва да ви помогна?

Кавана вдигна рамене.

— От лоялност към Мироопазващите сили, може би. И поради разбирането, че отварянето на фронт срещу Икрома ще е опасно раздвояване на силите.

Бронски отново изсумтя.

— Забравете за това — каза той и тръгна към вратата. — Хайде да намерим журналиста.

— Или да установим, че парламентът на Севкоорд и военното разузнаване знаят за завоевателите отпреди шест месеца — добави Кавана.

Бронски спря като вцепенен, ръката му, протегната към дръжката на вратата, падна безжизнена.

— За какво говорите?

— Говоря за контакта между мрачанците и кораба на завоевателите преди шест месеца край техния миньорски свят Мра-кахи — каза Кавана. — Когато двете страни са се видели за малко и бързо са се разделили. На икроманците може да не им е останала много военна техника, но те все още имат превъзходно разузнаване. Кливерес ми разказа за него.

— Да живее икроманското разузнаване — каза Бронски. — То обаче няма нищо общо с нас.

Кавана поклати глава.

— Съжалявам, генерале, но това не е вярно. По ваше собствено признание вие, висш офицер, щом научавате, че съм на Мра-миг и се опитвам да разбера за контакта на мрачанците със завоевателите, изминавате целия път от Мра-ект дотук. На практика аз исках да науча подробности по онази легенда отпреди двеста години, но вие не сте знаели това. А и дори да сте знаели, не сте искали да се разчуе.

— Ако е така, защо според вас не ви домъкнах направо тук? — попита Бронски.

— Защото някъде между космодрума и моя хотел ви е пресрещнал Торин Лий — каза Кавана. — Той, от своя страна, също си вреше носа в тази работа и сигурно е решил, че ако се присъедини към групата ви, ще може да научи какво търся. Между впрочем той знае ли кой всъщност сте вие?

Бронски сви устни.

— Не.

— Така и предполагах — каза Кавана. — И като дребен служител за връзка в Общността, разбира се, вие едва ли бихте могли да не уважите неговата карта за неограничени пълномощия. За нещастие това е означавало, че е трябвало да ме срещнете с него като със сътрудник на високопоставен депутат. А шефовете не са си направили труда да информират парламента за завоевателите и така вие не сте му казали истинската причина, поради която сте там. Предположили сте, че той вероятно няма да приеме неубедителното ви обвинение за Фиббит и заповедта за депортиране, и не ви е оставало нищо друго, освен да обикаляте, да заплашвате и след това да се разкарате, за да се върнете по-късно, когато се отървете от него, и да си довършите работата.

Бронски поклати глава.

— Това е глупост — възрази той. — Абсолютна глупост.

— Чудесно — каза Кавана. — Тогава да се върнем оттатък и да попитаме Лий защо търговското ведомство на Общността преди шест месеца внезапно реши да ограничи разпространението на човешки технологии? Или защо през същия този период Командването на Мироопазващите сили пръскаше толкова много пари. Парламентарист като Вандайвър ще прояви голямо желание да научи колко от тези пари са останали.

— Внимавайте, Кавана — тихо го предупреди Бронски. — Обстановката е много опасна.

Кавана въздъхна.

— Нямам никакъв интерес да предизвиквам правителствена криза, генерале — каза той. — Ако имах такива намерения, щях да кажа всичко това в присъствието на Лий. Единственото, което искам, е да отложим тази икроманска история, докато се справим със завоевателите.

Бронски прехапа устна, после попита:

— И как точно предлагате да стане това? Да си отидем и да се правим, че корабостроителницата просто не съществува?

— Това, разбира се, не можем да направим — каза Кавана. — Ще трябва да съчиним някакво приемливо обяснение. Да създадем тайно споразумение между Мироопазващите сили и икроманското правителство, да изпратим със задна дата някакво нареждане… нещо от този род.

— С други думи — да плюем на професионалната си чест.

— При тези обстоятелства — тихо му напомни Кавана — аз смятам, че Мироопазващите сили най-малко от всичко трябва да държат сметка за парламентарни разследвания.

Бронски се намръщи.

— Ще помисля по това предложение — каза той. — Междувременно трябва да намерим приятеля ви, журналиста. Съберете хората си и да тръгваме.

— Маестро — каза Арик. — Тъкмо щях да ти се обадя.

— Дойдох да напомня, че след час заминаваме — каза Куин от вратата. — Открихте ли нещо?

— Да, мисля, че да — отговори Арик. — Макс, покажи екрана с червената линия и знака.

На дисплея се появи звездното поле, над което Арик преди малко беше работил.

— Ето — каза Арик. — Червеният знак е системата, от която преди няколко часа ни прогониха завоевателите, червената линия е векторът, по който пристигнаха.

— И на другия край на линията — нищо — каза Куин.

— Точно така — отговори Арик и посочи с пръст. — На другия край нищо. Ако се приеме, че завоевателите са дошли по права линия. Макс, покажи зелената линия и точките.

На екрана се появи друга линия и пресече червената под ъгъл почти деветдесет градуса.

— Да приемем, че завоевателите първоначално са били на този зелен вектор и са се прехвърлили на червения на разстояние приблизително седем светлинни години от системата. Нека приемем освен това, че първоначално са пътували между две системи и че изчисленията на Макс за двадесет и пет светлинни години са точни. Ако завъртим всички възможни сегменти на курса около онази точка, се оказва, че има само две системи, които удовлетворяват тези критерий. Това са маркираните в зелено.

— Интересно — каза Куин. — Има ли някаква специална причина, поради която за пресечна точка сте избрали седем светлинни години?

Арик се изправи.

— Това е разстоянието, от което може да ги докара един звездолет, ако някой на планетата поиска помощ по същото време, когато ние достигнахме до атмосферата — каза той.

— Разбирате ли какво означава това ваше разсъждение? — каза Куин. — Според вас завоевателите имат техника за мигновена междузвездна комуникация.

— Убеден съм, че е така — мрачно отвърна Арик. — Зная също, че това се смята за технически невъзможно. Но това е единственото смислено обяснение.

— Може да са дошли от станция, разположена в дълбокия космос.

— И практически да са влезли в системата над нас? — възрази Арик. — Не, тяхното пристигане заедно с нас не е случайно съвпадение, Куин… Проиграх всичко с Макс. Ако ти не беше направил последната корекция на курса на звездолета майка, щяха да навлязат в системата отстрани спрямо нас. Защото сигурно получават текущи данни от повърхността.

— И откъде пристигат тези данни? — попита Куин. — От техни разузнавачи, които викат за помощ? Къде са те?

— Може би се крият някъде — отвърна Арик. — Възможно е да са на онази част от планетата, където не сме ходили. — Онзи писък, който беше чул, когато стоеше до пирамидата… — А може и да са тук, пред нас.

— Какво? Да не намеквате за онези неща, дето приличат на нарязана наденичка? — изсумтя Куин. — Това е смешно.

— Може — съгласи се Арик. — Но това не означава, че не е вярно.

— Това е игра на сляпа баба — настоя Куин. — При вероятност за успех едно на сто.

— Съгласен съм. Но тези резенчета са единственото нещо, с което разполагаме — каза тихо Арик.

— Макс, какво е положението с онези две системи? — въздъхна Куин.

— Мрачанците претендират за най-близката до космическото пространство на Общността, макар че тя лежи на повече от петнадесет светлинни години от признатата за тяхна териториална сфера — обясни Макс. — На втората планета имат пилотна мина, която наричат Мра-кайе.

— А другата?

— За нея имам само данни от наблюдения — отговори Макс. — Спектралните данни показват наличието на стъкло G2. Вероятността за съществуването на планети не е известна, но се смята за умерена. Системата е на седемдесет и една светлинни години от Доркас и на шестдесет и шест светлинни години от мястото, където е станала битката за „Джутланд“.

— Колко далеч сме от нея?

— Двадесет и осем светлинни години — каза Макс. — Горивото е повече от достатъчно за отиване и връщане.

— А ако трябва да се бием там?

Настъпи кратка пауза.

— Пак ще стигне, при условие че битката трае по-малко от четири часа — отговори Макс.

— Да — тихо промърмори Куин. — Е, за завоевателите това вероятно няма да е проблем. Добре, Макс, продължавай и изчисли курса. Да бъде гъвкав, с четири или пет промени на вектора, за да объркаме системите им за проследяване. И не използувай повече от две статични бомби.

— Слушам, сър. — Червената и зелената линия изчезнаха от дисплея и на тяхно място се появиха жълти зигзагообразни линии, водещи от тяхното местоположение до системата цел. — Статичната бомба ще пусна до синия знак — добави компютърът.

— Изглежда добре — каза Куин и се взря в екрана. — Действай!

— Слушам, сър.

Куин поклати глава.

— Надявам се, че грешите. Искрено се надявам. Ако завоевателите имат истинска тахионна комуникация, тогава всичко е свършено. Никой няма да се обърне към Общността с молба за помощ.

Арик погледна към начупената жълта линия, която се простираше до зеления знак като замръзнала мълния.

— Изглежда много внушително.

— Дано — каза Куин. — Е… по-добре да отидем да починем. Чакат ни единадесет часа път. Ще съобщя за промяната на плановете.

— Куин. — Арик се поколеба. — Не е моя работа, но при дадените обстоятелства… защо се отказа от службата си в „Копърхед“?

Настъпи кратка тишина.

— Трудно е да се обясни — отговори най-после Куин. — Имали ли сте някога компютърна връзка?

— Когато бях в колежа, имах няколко връзки. С компютърни игри — отговори Арик. — Бяха индуктивни, разбира се, не имплантирани.

— Не става дума за имплантацията — каза Куин. — Или поне не това е най-важното. Компютърната връзка е… — Той млъкна. — Трябва да знаете, че връзката „Майндлинк“ на системата „Копърхед“ е уникална. Тя подава данни хиляда пъти по-бързо от най-бързата бизнес-компютърна връзка… може би десет хиляди пъти по-бързо от най-добрата индуктивна връзка за компютърни игри. При майндлинк човек не получава просто сценарий за играта или таблици с числа и вектори на потока. Данните буквално те заливат, постъпват от всеки сенсорен вход, свързан с мозъка. Човек не вижда битката… той я чувства, мирише я, усеща вкуса й. Всеки образ е ясен като жив и остър като бръснач. Всяка мисъл се превръща във вектори и криви на тактическа схема. Човек чувства другите летци като продължение на собственото тяло и ум, техните мисли се вливат в него и го допълват. Тази връзка се различава от всичко създадено досега от човечеството. Човек никога не може да си представи такова нещо.

— Звучи малко страшничко.

— Не. — Куин поклати глава. — Това е просто гледна точка — гледната точка, която депутатите, които ме разпитваха, не можаха да разберат. Проблемът не е в това, че програмистите не са си свършили добре работата. Проблемът идва от това, че са я свършили прекалено добре. Майндлинк представлява огромен опит… въодушевяващ, предизвикващ и не на последно място плашещ. По-рано имаше много компютърни връзки с претенции за напълно истински. А тази е наистина такава. И това се превърна в реалност, от която мнозина мои съекипници не искаха да се откажат.

Арик го погледна и потрепери.

— Искаш да кажеш, че са станали зависими?

— Искам да кажа, че напълно се откъснаха от действителността — каза Куин. — Когато прекъснат връзката си с компютъра, те се движат като призраци. Просто повтарят движенията на живите, вършат онова, което трябва да вършат, за да могат да излязат от тази бледа имитация на реалността и да се върнат към истинския живот. Някои стигнаха дотам, че започнаха да крадат безжични връзки, за да не трябва изобщо да се връщат в реалния свят. — Той се усмихна криво. — А някои така и не се върнаха към истинския живот. Дори когато насила им взеха връзките. Така и не се върнаха!

Арик го гледаше втренчено…

— И ти си преживял всичко това, нали? — каза той.

— Всички летци „копърхед“ го преживяват — призна Куин. — И съм убеден, че това ни вреди всеки път, когато включим връзката. Но Мироопазващите сили не искат да се откажат от програмата. Севкоорд също не иска. — Той повдигна рамене. — Сега подбират по-грижливо кандидатите… това успяхме да изкопчим от парламента. Може би е достатъчно. Не зная. И не съм сигурен, че искам да го зная.

Арик се намръщи.

— Съжалявам. Извинявай, че те върнах към тези мисли.

— Няма нищо — отвърна Куин. — Разказах ви всичко това, за да се опитате да разберете, не да си губите времето в съчувствия. Когато се отнася за живота на много хора, човек върши онова, което трябва, независимо какво му коства. — Той вдигна вежди. — Съмнявам се, че ще искате да, вършите такова нещо, ако се наложи.

Арик вдигна рамене.

— Ситуацията не е съвсем същата.

— В края на краищата винаги се стига до едно и също. — Куин погледна към дисплея. — Във всеки случай вече знаете. Сега по-добре идете да подремнете. Очаква ни много тежък ден.