Гордостта на завоевателите

12.

И последната туба с херметизиращ материал бе проверена, последният резервен електронен модул капсулован, последният кашон с храна затворен. Мелинда Кавана въздъхна облекчено, изключи компютъра си и остави магнитната карта до него.

— Край! — каза тя на глас. — Всичко е набавено и проверено.

После стана, разкърши се и погледна купищата каси и варели, натрупани край стената на наетия от нея склад. Бяха наистина много и макар да чувстваше как слепоочията й туптят от умора, тя за момент си позволи да изпита леко самодоволство. Беше подготвила всичко за рекордно кратко време. И си беше свършила работата добре. Всичко необходимо за експедиция на четиринадесет души за няколко седмици беше събрано в тази стая. Сега й трябваше единствено контейнер, в който да го натовари.

— Има ли някой тук? — извика някой зад нея.

Мелинда се обърна и се намръщи. Не приличаше на гласа на човека, от когото беше наела склада.

— Насам — отговори тя.

Чу се шум от стъпки й иззад купа кашони се появи млад мъж в униформа на Мироопазващите сили.

— Здравей — каза той и огледа току-що проверените от нея припаси. — Доста неща си струпала.

— Радвам се, че ти харесва — отговори Мелинда, опитвайки се безуспешно да разпознае черните бойни отличителни знаци върху яката на мъжа. — Мога ли да ти помогна с нещо?

— Вероятно — каза той и докато се приближаваше към нея, продължи да разглежда кашоните. — Чух за този твой впечатляващ таен склад и наминах да го видя.

— Не знаех, че е станал туристическа атракция — отвърна сухо Мелинда. — Не искам да прозвучи грубо, но в момента съм много заета. Пък и всичко тук е частна собственост.

— Страхувам се, че точно сега това няма никакво значение — възрази той. — Доркас е пред обявяване на военно положение и дали то ще се обяви, или не вероятно ще зависи от сътрудничеството, което ще получим.

— Така ли? — възкликна тя хладно. — Чудно ми е как твоят командир допуска подобно отношение към цивилни гости.

Мъжът тръгна към нея и спря. И за първи път внимателно я огледа.

— Това не е въпрос на отношение, доктор Кавана — възрази той. Гласът му беше по-студен от нейния. — Това е констатация на факт. Ние очакваме евентуално нападение — поне според моята лична преценка. Цивилна или не, ти си във военна зона, за която отговарям. Аз имам и правото, и задължението да направя всичко необходимо, за да защитя гражданите на Доркас.

Мелинда усети как гърлото й пресъхна. Сега той бе само на метър от нея и тя можа да види отличителните знаци на яката му — сокол и звезда: подполковник.

— Съжалявам — каза Мелинда и наистина съжаляваше. — Не исках да прозвучи така.

За момент той остана неподвижен. После — почти с нежелание според нея — изкриви устни в нещо като усмивка и каза:

— Извинението е прието. Ще направя компромис. И ще подбирам по-добре приказките си. Нека да започнем отначало, става ли? Добре дошла в Доркас, доктор Кавана. Аз съм подполковник Кастор Холоуей, командир на местния гарнизон на Мироопазващите сили. Моят офицер по материално-техническо обезпечаване ми докладва, че си пристигнала с половин товарен кораб запаси. — Той посочи наредените кашони. — Очевидно е бил прав. Вероятно се досещаш за следващия ми въпрос.

— Какво прави всичко това тук? — предположи Мелинда.

Той се усмихна.

— Съвсем точно. И какъв е отговорът?

Мелинда го проучваше. Отблизо видя, че не е толкова млад, колкото беше предположила отначало. Някъде на тридесет, реши Мелинда, макар че ако се съдеше по очите, изглеждаше значително по-стар.

— Предполагам, ако ти кажа, че това си е лично моя работа, няма да ти хареса.

Холоуей поклати глава.

— Страхувам се, че си права. Виждаш ли, преди да дойда прегледах контролния запис от твоето пристигане. Ти си поискала разрешение да оставиш товарния си кораб в орбита за няколко дни, вместо да докараш всичко тук. Това подсказва, че не възнамеряваш да оставиш тези стоки за добрите граждани на нашата колония, а просто използуват Доркас като транзитен пункт.

Мелинда кимна. Наистина беше умен. Трябваше да внимава какво говори.

— Така е — призна тя. — След ден-два очаквам среща с брат си Арик и някои други хора. Трябва да им предам това тук. — Мелинда го погледна строго. — Задача, която щях да изпълня значително по-лесно, ако ми беше разрешено да остана на орбита, както исках.

— Ако завоевателите преминат през системата и видят товарен кораб, както и всякаква друга техника на орбита, ще разберат, че планетата е населена — посочи Холоуей. — На идване сигурно си забелязала, че няма нито комуникационни, нито метеорологични спътници. Съжалявам за причиненото неудобство, но както вече споменах, тук е военна зона. Няма никакъв смисъл да се правим на по-голяма примамка, отколкото всъщност сме. — Той вдигна вежди. — Всичко това води до друг очевиден въпрос: защо си избрала точно Доркас?

Мелинда поклати глава.

— Страхувам се, че на този въпрос не мога да отговоря.

— Аз пък се страхувам, че си длъжна да отговориш — възрази Холоуей. — Прехвърлянето на товари в близкия космос може да бъде обичайно за Земята или Берген, но не и за места, стоящи встрани от редовните курсове като Доркас. Нека си го кажем направо: човек може да предположи, че въртиш някакъв незаконен бизнес.

— О, я стига — присмя се Мелинда. — Има милион и половина кубически светлинни години празно космическо пространство, през което хората могат да летят. Защо, за Бога, някой ще избере ненаселена планета за незаконно прехвърляне на стоки? Особено планета, лежаща в центъра на внимание на Мироопазващите сили.

— Основателен въпрос — съгласи се Холоуей. — Това, заедно с критичния момент, е причина целият ти товар да мине без проверка. Отново питам: защо точно Доркас?

— Добре — въздъхна Мелинда. — Истината е, че двамата с Арик провеждаме една малко деликатна и неофициална операция за оказване помощ на високопоставен офицер от Мироопазващите сили. Тя включва пространството край Доркас. Ето защо имаме среща тук.

— Много впечатляващо — отвърна Холоуей. — Имаш ли някакъв документ за тази работа?

— Ако имаш предвид официални пълномощия — нямам — отговори Мелинда. Опитваше се да не позволи колебанието, което я разкъсваше, да проличи в гласа й. Кариерата й на хирургически консултант не я беше подготвила за такъв вид лъжи. — Както казах, операцията е деликатна. Казаха ми, че ако не търсим помощ от местните мироопазващи сили, няма да имаме никакви проблеми с тях.

— И ти си повярвала? — учуди се Холоуей. — Доста наивно. Имаш ли изобщо някакви документи? Каквито и да са?

— Не. — Мелинда се поколеба. Помисли си за един последен коз, който можеше да изиграе. — Ако искаш потвърждение, ще трябва да се свържеш директно с командването на Мироопазващите сили.

Той вдигна вежди.

— Командването на Мироопазващите сили? Толкова високо?

Мелинда кимна.

— Дори още по-високо.

Холоуей леко наклони глава.

— Направо разпали любопитството ми, докторе. Смятам да се възползвам от предложението ти. Към кого по-точно да се обърна?

Сега топката беше у нея. Тя се стегна и продължи смело:

— Към кабинета на адмирал Рудзински.

Холоуей изненадано вдигна вежди.

— Лично към Рудзински? Ти очевидно се движиш в по-висока среда, отколкото предполагах.

— Изпрати кратко съобщение — каза Мелинда и заповяда строго на стомаха си да се държи прилично. Ако Холоуей решеше, че това е блъф, и наистина отправяше запитване към Земята, неприятностите щяха да последват след седемдесет часа. Алтернативата беше или да започнат още сега… или след седемдесет часа, когато Арик и Куин щяха да бъдат далеч от Доркас, недосегаеми за гнева на местните власти. — Адмиралът си има много по-важни работи.

— Ще бъде съвсем кратко — обеща Холоуей с английски акцент от времето на Шекспир. — И напълно дискретно. В случай че Рудзински наистина е чувал за теб.

— Да разбирам ли, че с това свършихме? — попита Мелинда, без да обръща внимание на зле прикрития намек, че всичко казано от нея е лъжа.

— Засега — отвърна Холоуей. — О, има и още нещо. Преди половин час във въздушното пространство на планетата влезе товарен кораб, теглещ на буксир един товарен звездолет, който, изглежда, е бил стар боен звездолет майка клас „Морей“. Твой ли е?

От тона му беше ясно, че отговорът му е известен.

— Вероятно — каза тя. — Не са ли предали съобщение закъде пътуват?

— Разбира се, че предадоха — спокойно отговори Холоуей. — Просто очаквам потвърждение. — Той кимна към сандъците и кашоните. — Предполагам, че е пристигнал да натовари всичко това. Ще заповядам да кацне колкото се може по-близко до склада.

— Благодаря — каза Мелинда.

— Няма защо. — Холоуей погледна часовника си. — Моля за извинение, но имам много работа. И не забравяй да ми се обадиш, когато брат ти пристигне. Много бих се радвал да се запознаем.

Той кимна още веднъж, усмихна се и излезе.

— Добре — промърмори Мелинда. — Сигурна съм, че и той ще се зарадва.

Летейки тромаво в непривичната среда на планетарна атмосфера и гравитационни ями, звездолетът майка пристигаше. Мелинда затаи дъх, докато той се приближаваше към площадката, но пилотът очевидно си знаеше работата. Той подмина обичайните самолетни писти — нямаше колесник, — навири предница и с рев и гръм двигателят „Айсфайър“ залепи кърмата в края на космодрума близко до наетия от Мелинда склад.

Двигателят спря и коронното светене престана — кацането беше успешно. Мелинда задиша спокойно. Звездолетът беше образец на простотата — приличаше на голям сплескан цилиндър с осем люка от двете страни за приемане на док на космически кораби и един на носа за свързване със звездолети майки. Нормалният космически двигател „Айсфайър“ на кърмата беше дублиран с космически двигател „Чарбриер“ на носа. В центъра бяха разположени захранваните със сгъстен въздух каюти за живеене и управляващата секция. По средата имаше люк с релса за отворена асансьорна клетка. Докато Мелинда отиваше към звездолета, товарното отделение до люка се отвори и от него излезе асансьорна клетка, завъртя се, плъзна се по релсата и стигна до долния край на звездолета едновременно с Мелинда.

Мелинда се качи и клетката започна да се издига. Отвисоко звездолетът майка изглеждаше по-малък, отколкото си го беше представяла, особено като се вземеше предвид, че в него трябваше да има място както за шестнадесет мъже и техните изтребители, така и за хранителни припаси. Мелинда се чудеше дали Арик, който някога шумно се беше оплаквал, че е настанен в една хотелска стая заедно с брат си, наистина разбира какво го очаква.

Подобно на останалата част на звездолета, люкът и тесните коридори бяха конструирани за условия на свободно падане. Преминаването през тях при пълна гравитация беше истинско предизвикателство, но с малко изобретателност Мелинда се справи сравнително лесно. След като премина през приличната на кашон от бисквити каюткомпания и на подобния на кибритена кутийка камбуз, тя стигна до командната зала.

Беше празна.

Мелинда се намръщи. Пилотът трябваше да е тук, за да мине през контролната процедура на космодрума.

— Здравейте, доктор Кавана — обади се един безплътен глас от секцията на контролното табло. — Казвам се Макс. Добре дошли на борда.

— Благодаря — отвърна Мелинда. Значи звездолетът пристигаше два дни по-късно от разписанието, изпратено от баща й. Старата лисица пак беше скроила номер. — Извинявай, че се изненадах. Очаквах, че звездолетът се пилотира от човек.

— Лорд Кавана е виновен — обясни компютърът. — Той реши, че ще е по-полезно, ако на борда има някой с моите способности.

— Сигурна съм — съгласи се Мелинда. — Но се страхувам, че не съм много запозната с изделията на „Кавтроникс“. Мога ли да попитам от коя серия си?

— Аз съм от групата „Картейдж-Айви“ — отговори той. — По-точно „Картейдж-Айви-Гама“, ако ви интересува наименованието на базата данни.

— Значи със способност за вземане на решения клас шест.

— Клас седем — коригира я той. — Аз разбирам…

— Какви са логическите ти структури?

— Модифицирани „Корнголд“ с разполагане на информацията при опасност в случайна последователност — поясни Макс. — Ако ви интересуват подробности, доктор Кавана, всичките ми параметри са записани във файл. Разбирам, че сте докарали доставките за експедицията, нали?

— Да — отговори Мелинда и се опита да скрие усмивката си. Това беше истински компютър на „Кавтроникс“. Непреставащ да се дразни от суетността на парачувствителните компютри на другите компании, баща й нарочно беше програмирал компютрите от серията „Картейдж“ да говорят за себе си с подчертана неохота.

Тя погледна към контролното табло и усмивката й изчезна. Компютърът не беше единствената промяна, направена от баща й в оригиналната екипировка на кораба. До главния дисплей имаше инсталиран жак за връзка „майндлинк“, предназначен за Куин. За същия този Куин, който на заседание на парламента на Севкоорд беше заявил, че никога вече няма да използува тази вградена в мозъка му връзка.

— Доктор Кавана? — обади се Макс.

С голямо усилие Мелинда върна вниманието си към непосредствената задача. Разбира се, при дадените обстоятелства този жак беше важен. Но все пак й се струваше някак си в противоречие с уважението, което другите хора изпитваха към баща й. Изглежда, той беше способен на по-твърди действия, отколкото си беше представяла.

— Всичко е в северния склад — каза тя на Макс.

— Вярвам, че сте докарали достатъчно гориво — изрази увереността си компютърът. — Не очаквах, че ще трябва да кацам и след това отново да излитам.

— Аз също — отговори Мелинда. — Остава ни да се надяваме, че доставеното гориво ще стигне за нуждите на Арик и Куин.

— Има и друга възможност — успокои я Макс. — Съпровождащият ме товарен кораб вероятно носи резервно гориво. Лорд Кавана инструктира неговия капитан, щом заема определеното място, да се изтегли от Доркас, но при възникналите обстоятелства вие вероятно можете да отменете тази заповед.

— Не, по-добре е да замине — каза Мелинда. — Командирът на местните Мироопазващите сили не иска на орбита кораби по-дълго, отколкото се налага.

— Тогава можете да му наредите да кацне.

— И полковник Холоуей да може да изчопли от екипажа интересуващата го информация? — Мелинда поклати глава. — Не, благодаря.

— Разбирам. — Настъпи кратка пауза. — Товарният кораб е инструктиран да продължи по редовния си курс.

— Чудесно — одобри Мелинда и погледна към командната зала да види къде са кабините за резервния модул. — Малките кашони мога да пренеса сама. За сандъците и резервоарите ще ни трябват хора. Връщам се в склада и започваме. — Тя се обърна към изхода.

— Момент — неочаквано каза Макс. — Получавам сигнал, който прилича на един от личните кодове на семейството.

— Баща ми? — попита тя и се запромушва през тясното празно пространство към командното табло. Мисията му на Мра-миг, изглежда, бе свършила по-бързо, отколкото очакваше.

— Не — отвърна Макс. — Господин Арик Кавана. Отговорих на паролата и той настрои декодера. Свързвам ви.

Чу се тихото жужене на носещия сигнал.

— Мелинда? — прозвуча гласът на Арик.

— Здравей, Арик — отговори Мелинда. — Добре дошъл в Доркас.

— Радвам се, че си тук — каза сухо той. — След двадесет и шест часа, прекарани в товарния кораб, ще е чудесно да мога да се помръдна, без да се блъсна в нещо.

— Не разчитай на такъв лукс — предупреди го Мелинда. — В звездолета свободното пространство не е много по-голямо от това в пилотската кабина.

— Доктор Кавана, обажда се Куин — намеси се нов глас.

— Според програмата трябваше да сте напуснали планетата. Случило ли се е нещо?

— С мен нищо — каза Мелинда. — Вината е в товарния кораб, който докара звездолета майка. Той и товарът са тук, на космодрума.

— На космодрума! — възмути се Куин. — Искам ги на орбита.

— Не ми беше разрешено — отвърна тя. — Не се разрешава престой на орбита повече от два часа. Заповед на Мироопазващите сили.

Настъпи продължително мълчание.

— Не е добре — каза най-после Куин. — Никак не е добре.

— Какво има? — попита Арик. — Да не би звездолетът майка да не може да излети?

— Може — мрачно отговори Куин. — Не в това е проблемът. Но ако остане на планетата, няма да можем да измайсторим подходящи отличителни знаци и номера, без всички да ни видят.

— Вярно — възкликна Арик. — Прав си. А ако не ги изпишем, летците ще започнат да ни задават неприятни въпроси.

— На които не можем да отговорим — каза Куин. — Трябва да измислим нещо, за да излезем от това положение. Доктор Кавана, набавихте ли всичко по списъка?

— До последната точка — отвърна Мелинда и се намръщи. — Какво имаше предвид за пилотите?

— По-късно ще ви обясня — каза Куин. — Сега най-важната ни задача е да натоварим багажа на звездолета. Започвайте, докторе. Ние ще слезем след около час да помогнем. До сутринта трябва да сме свършили. Останалите изтребители ще пристигнат най-рано утре по пладне.

— Веднага започвам да товаря — обеща Мелинда. — И внимавайте с командира на местните мироопазващи сили — подполковник Холоуей. Не е глупав и е вече на път да открие общите принципи на операцията.

— Не се тревожете, зная как да се оправям с офицери — успокои я Куин. — Започвайте да товарите.

— Добре. До скоро!

Апаратът млъкна.

— Идентифицирах честотите на местната комуникационна система, доктор Кавана — съобщи Макс. — Искате ли да потърся някой, който да наеме работници?

— Благодаря, не — отговори Мелинда и се запровира към вратата на контролната зала. — И без да е известно, че имаме „Картейдж-Айви“, доста привличаме вниманието върху себе си. Стой си кротко и играй шах със системата на кораба. Може да се наложи да се изметем за десет минути.

— Това е северният край на каньона, който идва от изток — каза майор Такара и набра на тактическия дисплей следващата картина. — Ако го разгледате внимателно… точно тук… ще видите мястото, където изкопахме по-меката скала под гранитното било. Оръдията „Шрьодер“ са разположени тук, тук и тук. Ракетните инсталации са под тези навеси. Заслепяващите прожектори на билото са тук и ето тук.

Холоуей кимна. Отбранителната линия не беше построена като по учебник, но беше на светлинни години по-добра от всичко, което имаха преди шестнадесет дни, когато стражевият кораб изгоря по пътя към Земята.

— Свършил си добра работа, Фуджи — каза Холоуей.

— Благодаря, но трябва да направим още много неща — каза Такара. — Надявам се завоевателите да са достатъчно благосклонни и наистина да дойдат. Ще съжалявам, ако след всичките тези усилия от наша страна ще трябва да седим тук, а те да унищожат планетата с електрически заряд от орбита.

— Ако ще пожелаваш нещо, пожелай да подминат Общността — язвително каза Холоуей. — Добре, какво остава да се свърши?

— Тук не много. Току-що стигнахме края на мекия слой. Всичко останало, изглежда, е от гранит. Според мен имаме достатъчно пространство за команден пост и санитарни помещения плюс толкова за склад, колкото ни е необходимо.

— И по-голямата част от цивилните ще останат навън на студа?

— Както и по-голямата част от гарнизона — призна Такара. — Геоложката група продължава да търси и друга мека скална маса и ако намери, с удоволствие ще изкопаем още такива пещери. Но най-вероятно всички ще трябва да се задоволят с палатки и навеси.

Холоуей погледна през прозореца. Ешелон от въздушни коли товареше припаси за каньона.

— При условие, че когато завоевателите нападнат, всички цивилни ще са заминали.

— Всъщност според мен евакуирането почти свърши — каза Такара. — Онези, които са все още тук, изглежда, са решили да останат. Поведение на колонисти, знаете.

— Да… горди, храбри и упорити. Предпочитам всички да подвият опашки и да се изметат като страхливци. Партизанската война е доста безперспективна, при положение, че имаме двадесет и пет хиляди души цивилни.

— Не ги подценявайте, Кас — предупреди го Такара. — Дори цивилните могат да бъдат опасни, когато знаят за какво се бият.

— Стига да са опасни за завоевателите, а не за себе си. Или за нас. — Холоуей превключи картината за общ поглед към каньона. — Добре. Северният край изглежда достатъчно сигурен. Сега да видим какво можем да направим с тази пролука на източната стена.

Телефонният апарат зазвъня.

— Полковник, говори сержант Крейн. Заповядахте да ви докладвам, ако някой необичаен кораб навлезе в системата.

Холоуей настръхна.

— Колко необичаен?

— О, не, сър, не е толкова необичаен — побърза да го успокои Крейн. — Това е изтребителят, чиято следа открихме преди половин час. Оказа се, че е стар „Каунтърпънч“.

Холоуей погледна Такара.

— „Каунтърпънч“?

— Да, сър. Току-що го засякохме. Изглежда, сега провежда кодиран разговор с някого долу.

Такара почти беше стигнал до вратата.

— Открийте с кого разговаря! — заповяда Холоуей. — Веднага идвам.

Те отидоха в сенсорния център и завариха Крейн и още един оператор наведени над главния пулт.

— Не е стандартен код на Мироопазващите сили, сър — докладва Крейн. — Не прилича и на използуваните от нехуманоиди кодове. Проверяваме по сектори, за да открием другия край на връзката… още не сме я намерили.

— Възможно ли е да е код на някоя компания? — попита Такара.

Крейн вдигна рамене.

— Кой на Доркас ще се занимава с такова нещо?

— Доктор Мелинда Кавана — отвърна Холоуей. — Разрешените три дни за престой почти изтичат, а сега пристигна и този звездолет майка.

Операторът погледна пулта и промърмори:

— По дяволите! Прав сте, сър.

— Да отида ли там с няколко души? — попита Такара.

— Предаването свърши, сър — съобщи операторът още преди Холоуей да отговори. — Една минутка. „Каунтърпънч“ ни вика.

— Включи високоговорителя! — нареди Холоуей. — Неидентифициран изтребител, тук контролният център на Доркас. Моля да се идентифицираш.

— Контролен център Доркас, тук е командирът на ескадрила Адам Куин — чу се отговорът. — Искаме разрешение за кацане.

— Командир, тук е подполковник Холоуей. Съобщи номера на заповедта си, моля.

— Не съм назначен в твоя гарнизон, полковник — отговори Куин. — Само минавам оттук.

— Съжалявам, командире — каза Холоуей. — Бихме могли да те използуваме. Все пак настоявам да ми кажеш номера на заповедта си.

Настъпи кратка пауза, после се чу.

— Шест седем четири две четири девет пет пет. Код Фокстрот Лима Виктор Виктор.

— Благодаря, командире — каза Холоуей. — Контролният център ще ти даде курса на подход. Бих желал да ми се обадиш, след като кацнеш.

— Разбира се, полковник. Благодаря.

— Действай, сержант! — каза Холоуей, после се обърна към Такара. — Фуджи, искам да разменим няколко думи.

Отидоха в другия ъгъл на стаята и Холоуей попита:

— Какво мислиш?

Такара вдигна рамене.

— Кодът изглежда доста истински.

— Във всеки случай броят на буквите е точен — съгласи се Холоуей. — Поне това можем да кажем със сигурност.

— Веднага ще проверя досието на тази Куин — каза Такара. — Трябва да е включен в общия файл за персонала.

— Ако не е, бих искал да се срещна с него. Кой цивилен би могъл да лети на изтребител за пилоти „копърхед“? — каза Холоуей. — Нареди да направят проверката. — Той стисна устни. — А през това време искам да зная всичко, което можеш да научиш за доктор Мелинда Кавана.

Такара се намръщи.

— Доколкото си спомням, тя е споменала, че е свързана с „Кавтроникс Индъстриз“.

— Наистина го каза. Искам обаче да разбера дали е вярно.

Крейн вдигна глава и докладва:

— Всичко е готово, сър. След около четиридесет и пет минути трябва да кацнат. Да уредя ли срещата?

— Още не — отвърна Холоуей. — Нека да проверим дали има и други срещи. Кой е с Куин? Научи ли името му?

— Не, сър. Той не ми го каза, а аз не се сетих да попитам. Да се свържа ли пак?

— Не се безпокой. — Холоуей поклати глава. — Обзалагам се, че е братът на доктор Кавана, Арик. Докато се занимаваш със случая, вкарай името му в компютъра, Фуджи.

— Ще проуча цялото семейство — отговори Такара. — Просто за да си спестя време, нали разбирате.

— Благодаря — отвърна Холоуей и се усмихна. — Захващай се със задачата и щом свършиш, веднага ми докладвай. Искам да разбера какво имаш наум за онази пролука в източната стена.

Вратата на кабинета се отвори с обичайния тих шум. Холоуей трепна и се изправи.

— Да?

— Прощавайте, Кас — извини се Такара. — Не разбрах, че спите.

— И аз самият не го разбрах — призна Холоуей, разтърка очи и погледна часовника си. Беше спал около половин час. Малка загуба на време, но голяма на гордост.

— Какво правиш тук? — попита Холоуей. — Нали не си дежурен.

— Вие също — отвърна Такара. — Все още ли умувате върху въпроса с пролуката?

— Да, все още си блъскам главата над нея — призна Холоуей и погледна към аерофотоснимките, изобразени на дисплея. — Не можем да я оставим да зее така, Фуджи. Това си е направо покана за обстрелване от бързоходни изтребители на завоевателите.

— И това не ви дава мира, нали? — подразни го Такара. — И сигурно вече сте опитали всичко?

— Хитро — изръмжа Холоуей. — Имаш ли някакво основание да нахълтваш тук и да обиждаш по-старши офицер, вместо да си стоиш в кабинета, където ти е мястото?

— Дори две — каза Такара, придърпа един стол и седна. — Получихме съобщение, че от Едо пристига скутер. Очевидно ще имаме собствен флот.

— Почти навреме — отвърна Холоуей. — Обещаха ни го преди две седмици. Кога се очаква да пристигне?

— След три или четири дни. Доколкото разбрах, все още се оборудва.

— Страхотно! — възкликна Холоуей. — И какво ще ни изпратят? Преоборудвани баржи?

— Не уточниха — отвърна Такара. — Съмнявам се, че ще е нещо по-голямо от клас „Вега“. Може да е „Ригел“, ако са се поотпуснали.

— Не вярвам — въздъхна Холоуей. — Не и сега, когато всички планети в секторите Лира и Пегас надават вой за по-голяма защита. Завоевателите ще започнат с най-отдалечените сектори на Общността.

— Може би. — Такара му подаде една магнитна карта. — Ето и другите новини. Хобсън най-после е събрал информация за командир Куин и семейство Кавана. Ако все още ви интересува.

— Нямам голям избор — изръмжа Холоуей и взе картата. — Щом са тук, аз съм отговорен за тях… и се обзалагам, че се готвят да извършат някакво нарушение.

Такара вдигна рамене.

— Проблемът е да се разбере какво.

Холоуей потисна една ругатня и пъхна картата в компютъра си. Отвън като градоносен облак се събираше една жестока и силна раса извънземни, готвеща се да нападне Общността. Може би в този момент десантни части на тази сила летяха към Доркас, а той, само с триста души обучен персонал, трябваше да отбие тази атака и за два часа да евакуира двадесет и пет хиляди цивилни граждани. Последното нещо, за което имаше време, беше да се занимава с тъпата игра на семейство Кавана.

— Още ли товарят звездолета майка?

— Поне допреди малко го товареха — каза Такара. — От едната страна са опънали някакъв брезент. Куин спомена ли нещо по този въпрос?

— Разговорът с Куин беше много кратък и той не каза много по никакъв въпрос — отвърна Холоуей и погледна събрания от Хобсън материал.

И замълча. Прочете го по-внимателно…

— Видя ли това? — обърна се Холоуей към Такара.

— Не ми остана време. Интересно ли е?

— Интересно е. Дори много интересно. Бащата на Арик и Мелинда е лорд Стюарт Кавана — бивш депутат от Грампианс, Ейвън. Името говори ли ти нещо?

— Мисля, че ми говори — бавно каза Такара. — Не беше ли той депутатът, който преди няколко години се зае с командната структура на цялата система „Копърхед“? И я свърза с гореща линия с парламента?

— Кавана доказа пред депутатите, че в системата „Копърхед“ се приемани емоционално неподходящи хора. — Холоуей вдигна вежди. — Искаш ли да знаеш кой е главният му свидетел?

Такара присви очи.

— Няма нужда да ми казвате. Адам Куин.

— Позна — кимна Холоуей. — Значи ни е посетила знаменитост, Фуджи.

— Страхотно! — промълви мрачно Такара. — Знаете ли, Кас, започвам да си мисля, че в края на краищата може би трябва да проверим пълномощията и на доктор Кавана.

— Споделям напълно мнението ти — съгласи се Холоуей. — За съжаление подозирам, че това ще се окаже напразно губене на време. Представи си: осемнадесет часа до Земята със скутер, още един-два часа, докато се свържем с адмирал Рудзински, който може да се окаже, че никога не е чувал за Мелинда Кавана, нито пък за някаква строго секретна акция на Мироопазващите сили, после още осемнадесет часа за връщане. — Той махна с ръка към космодрума. — Наистина ли смяташ, че ще им трябват още тридесет и седем часа да натоварят звездолета и да заредят цистерните със сгъстен въздух?

— Във всеки случай няма да тръгнат по-рано — каза Такара. — Но освен да арестувате цялата група по общи подозрения, не виждам какво друго можем да направим. Разбира се, след като отлетят, отговорността за тях вече няма да е наша.

— На въпроса може да се погледне и така — съгласи се Холоуей. — За това обаче няма да получиш похвала, макар аз също да не виждам друга възможност.

Той неочаквано спря, после каза:

— И все пак алтернатива има. Наистина има.

— Каква?

— Мелинда Кавана няма никакви документи и би трябвало да отидем до Земята, за да проверим нейната версия. Очевидно те са помислили за това. Не са помислили обаче, че тя вече не е единственият участник в играта. Включи се и командирът на ескадрила Куин… а той има документи. Номер на официално разрешение от Мироопазващите сили.

Такара бавно се усмихна.

— Който трябва да бъде във файла с номерата на разрешенията в базата на Мироопазващите сили в Едо.

— Отиването и връщането до Едо може да стане само за седемнадесет часа. — Холоуей извади картата и започна да подготвя заповед. — Заслужава си да му хвърлим едно око. Иди да съобщиш на екипажа. Докато се приготви за излитане, заповедта ще е готова.

— Добре — отговори Такара и тръгна към вратата.

— И после лягай да спиш — добави Холоуей. — Утре ще имаме тежък ден.

— Има и още нещо. — Такара спря до вратата. — Според вас какво са замислили Куин и Кавана?

— Нямам представа — отвърна Холоуей и посочи към дисплея. — Но тук има нещо интересно, за което не споменах. Арик и Мелинда имат и друг брат… по-точно имали са друг брат… Фелиан. До съвсем скоро командир на „Киншаса“.

— „Киншаса“ значи? — замислено повтори Такара. — Да. Това би могло да обясни много неща.

Холоуей се намръщи.

— Наистина ли? Как?

— Нямам представа — призна Такара и вдигна рамене. — Само казвам, че би могло.

— Благодаря — сухо отвърна Холоуей. — Понякога си много прозорлив. Само се моля на Бога каквото и да е то, да е нещо маловажно. Нещо, за което само да ги окошарим.

— Не бях мислил за това. Но официално сега тук е обявено военно положение, нали?

— Така е — съгласи се Холоуей. — Тук е военна зона с всички последствия от това — например съд по съкратена процедура.

— Прав сте — въздъхна Такара. — Да се надяваме, че наистина е нещо маловажно.