Хайдутин майка не храни

И Мехмед не вярва

— Повярвай, бей ефенди — покланяше се търговецът пред спахията със скръстени на гърдите си длани.

— Не! Не може да бъде! — рипна Мехмед и почна Да крачи около загасналия бакърен мангал сред ниската одая — Грешка имаш ти! Кой знае какъв кокошкар те е срещнал тебе!

— Той беше — уверяваше го Страхиловият пратеник. — Кълна се в гроба на пророка — той беше. С очите си го видях, с ушите си го чух.

— Имаше ли жена с него? — изведнъж се прегърби беят.

— Не видях жена — дигна вежди търговецът. — Ама знаеш ли, бей ефенди, като рече ти жена, и мене ми текна, че в тая работа трябва да има женски пръст.

— Заради нея го е направил! — просветна в главата На бея и образът на хубавата гяурка се мярна пред свитите му очи. — Та какво беше? — събуди се след доста време той. — Повтори да чуя. Довърши си приказката.

— Дойде при мене, викам, и измъкна ножа си. Уби ме! — рекох си. — Почнах да шепна молитвата си, но той само разряза вървите, с които ме бяха опасали около едно дърво. Извади кемера си и го изсипа във феса ми. Плати ми всичко, дето неговите хора бяха ми задигнали. И повече ми даде. Ще идеш, казва, в конака на Мехмед бей и ще му речеш — ако иска да види сина си, прошка да ми даде. По тебе хабер да ми прати в колибата на баба Стойна в гората. Аз — рече той — вярвам в неговата дума. Мехмед всичко може — султанът ще го послуша.

— Право ти е рекъл — поизпъна се беят. — Думата на един билюкбашия от ордата на черните калукули спахии и с дамаскинка надве не се разсича. След като западна оджакът на еничарите, капу-кули спахиите останаха най-верните бойци на падишаха.

— Нека живее хиляда години — поклони се ниско търговецът, щом се спомена султанът. — Аллах да помага на черните капу-кули спахии, които знаят да удържат дадената дума… Дай тогава тая дума, Мехмед бей! Дай прошка на хайдутина, за да мирнат пътищата и хората по тях.

… Прошка! … Кой кому даваше прошка?

Десет пъти поред би дал Мехмед тая прошка само и само да отдръпнеше хайдутинът тежката си ръка, която ден и нощ виснеше над конака и земята му; сред мегдана в Брезово би викнал, че го прощава, щом като вече можеше да заграби обширните брезовски ниви, мери и пасища — с овцете, добитъка и хората. Не само от султана — от пророка прошка би измолил. Той ще удвои богатствата си. Когато падишахът пак сбере войската си, той наистина ще се представи с цяла орда конници като истински билюкбашия. Няма вече да търпи униженията, на които се подлагаха по-бедните спахии.

А и тука: ако Страхил слезе, дружината ще се пръсне. Тогава той без страх ще ходи на лов из горите си, няма вече да се озърта като заек да не би да свирне хайдушки куршум изневиделица.

Не. Не биваше да издава радостта си пред тоя нищо и никакъв търговец. Хабер си нямаше той какво значи да станеш най-богатият диаметлия в цели четири санджака, с пазарджишките паши мегдан да почнеш да делиш! Да, който иска да удържа думата си като истински капу-кули билюкбашия, той не трябва бързо да решава.

— Ще си помисля — рече той по едно време. — Ти си похапни хубавичко, почини си и чакай. Ще те извикам.

— Благодаря ти Мехмед бей, за милостта към мене — отвърна гостенинът му — и нека аллах благослови твоето решение.

Спахията плесна длани. Влезе един слуга.

— Отведи гостенина в селямлъка — заповяда Мехмед — и му сложете хубавичко да си хапне. Нека си почине — отдалеч е дошъл, а и утре път го чака.

Търговецът и слугата се закланяха и щом вратата закри пречупените им гърбове, Мехмед разтърка така силно ръцете си, че пръстите му изпукаха.

Добре направи, че послуша майката на момчето си. Вместо да дигне потеря — въдица да пусне! С добро да го надвие! … Бисерен гердан ще й купи той за тоя съвет. Чак от стамбулската чаршия ще прати да го изберат.

Отиде към прозорчето и загледа планинските върхове, които се разтапяха като сини облаци в маранята, и пак се сети за откраднатата от хайдутина гяурка.

— Хубава беше момата … — провлече той пръсти по стъклото. — Халал да му е!

И Мехмед тръгна към харема да обади на жена си, че скоро ще види момчето си.