Хайдутин майка не храни

Неканени сватбари

Песните и провикванията излитаха през разтворените прозорци и заглъхваха далече в лунната нощ.

Дали шумът от веселбата събуди якия мечкар, или той още не беше заспивал? Па и как да заспи в тая смрад? В обора бяха се изтъркаляли двайсетина капнали от дневния труд ратаи. Миришеше на пот и тор. Мечкарят се надигна, прекрачи спящите тела и се измъкна навън. Задиша често и дълбоко, за да проветри гърдите си от вонята. Огледа се. Луната огряваше начупените покриви на струпаните в разкривена купчина постройки. Между тях, там, гдето дворът не беше застроен, се издигаше висока стена с чардак от вътрешната й страна, отгдето се наблюдаваше околността и можеше, ако се приклекне, да се стреля безопасно.

Нейде просвири горски кос.

Мечкарят измъкна дългата кама от пояса си.

Горският кос прелитна по-близо и подсвирна под самата стена.

— Тука са! — трепна мечкарят и в същия миг видя как един пазвантин се изправи на чардака. — Дано не подсвирнат още веднъж!…

Пазвантинът се наведе над стената и почна да се вглежда в тъмното. Но мечкарят вече лазеше по стълбата. Пазвантинът беше видял нещо, защото се отдръпна и посегна към изправената на чардака пушка. Не успя да я вземе — мечкарят се метна на гърба му, провря силния си лакът под брадата му, отметна главата му назад, събори го и заби ножа си в гърдите му. После бързо разви опасаното около кръста си дълго въженце, завърза единият му край за чардака, прехвърли другия през стената и тихо подсвирна.

Не мина много, и една широка лапа се залепи за горния ръб на оградата. След ръката се подаде калпак, после две пламнали очи и едни увиснали, дълги мустаци.

— Каква е тая свирня, Димо? — избоботиха мустаците.

— Сватба, бай Горане — отвърна тихо Димо. — Че как може сватба без кум? Тъй, както ме гледаш — изпъна снага Горан на стената, — дали ме бива за бейски кум, а?

— Според мен бива те — одобри го мечкарят. — Ама не знам Мехмед какво ще рече.

— Белким ме хареса — потръкна Горан оръжието по силяха си.

После и двамата се наведоха, подадоха ръце и почнаха да измъкват от тъмната сянка едрите, сякаш нарочно отбирани, накичени с пищови и ножове сватбари.