Иконом за един ден

Втора глава

Срещу Холси Чеймбърс се издига друга сграда, наречена Холси Билдингс — постройка в окаяно състояние, разделена на задушни помещенийца, служещи за канцеларии, чиито собственици смятат, че привилегията да пишат върху служебните си бланки вълшебната думичка „Мейфеър“ компенсира липсата на проветрение. По времето, когато започва нашият разказ, на прозореца на третия етаж с големи черни букви беше написано: „Джей Шерингам Ейдър — частен детектив“.

Ден след като в съда бе гледано делото „Пенифадър срещу Тарвин“ в двора между сградите влезе елегантна млада жена, надарена с доста предизвикателна красота, и тръгна към Холси Билдингс. Косата й блестеше като фалшиво злато, устните й бяха по-алени от череши, а очите й искряха като бенгалски огън. Погледът й издаваше, че младата дама съвсем не е хрисима като агънце, а притежава буен нрав. Безспорно външността й беше привлекателна, ала проницателният наблюдател би забелязал в поведението й нещо неуловимо, причисляващо я към онези гостенки, при вида на които предвидливата домакиня бърза да заключи на сигурно място ценните си вещи и сребърните прибори. Младата жена се казваше Доли Молой и беше съпруга на Соупи Молой, който се занимаваше с продажба на акции от несъществуващи предприятия.

Вътрешният двор изглеждаше като човек, който още не си е направил утринния тоалет, и предизвика неодобрението на Доли — тя беше придирчива като всяко момиче, дебнещо собственикът на някой магазин да му обърне гръб, за да отмъкне шишенце скъп парфюм. С нескрито отвращение тя се заизкачва по глухо отекващите стъпала на Холси Билдингс и с дръжката на чадърчето си (което, без собствениците на магазина да подозират, й беше подарък от щанда за луксозни стоки на търговска верига „Джароу“) почука на мръсната остъклена врата с надпис „Джей Шерингам Ейдър“.

Разбира се, практически е невъзможно някой да носи име като Джей Шерингам Ейдър и веднага сме длъжни да кажем, че наемателят на канцеларията, която се виждаше от прозореца на Джеф Милър, изобщо не отговаряше на представата, предизвикана от екзотичното име. Беше човек със съмнителна репутация, когото близките наричаха Чимп.

В мига, в който отривистото потропване на дръжката от слонова кост по остъклената врата наруши спокойствието му, той седеше зад бюрото си и консумираше оскъдния си обяд. Непредизвестеното появяване на посетител го накара да скочи на крака, а поредната хапка от сандвича едва не заседна в гърлото му. Нестандартните му методи на работа му бяха създали много врагове, поради което той мразеше изненадите. Прекалено често му се налагаше да скача през прозорци или да се крие в гардероби, затова и сега машинално се обърна към големия дрешник зад бюрото си, ала тъкмо когато се канеше да се шмугне в него, вратата се отвори. Като видя, че на прага стои жена, той се отказа от намеренията за паническо бягство, а само след секунда напълно възвърна самообладанието си — посетителката се оказа негова стара позната.

— Я, каква изненада! — възкликна. Не изпитваше особено топли чувства към госпожа Молой, но облекчението му беше толкова голямо, че я посрещна почти радушно. — Виж ти, кой ми е дошъл на гости! Заповядай, Доли. Седни на чистия стол и се чувствай като у дома си.

— Къде е този чист стол? — поинтересува се младата жена и след внимателен оглед на скромната мебелировка, който би засегнал човек, по-чувствителен от Чимп, предпазливо приседна на ръба на бюрото. — Май се опитваш да развъждаш плесени, драги. Отдавна не сме се виждали, но намирам, че изобщо не си се променил.

Ако бе искрена, то старият й приятел трябваше да съжалява, защото само би спечелил от промяната на външността си. Беше дребен човечец с физиономия на лукаво шимпанзе, готово да отмъкне запасите от храна на събратята си. За да допълни природните си дадености, развъждаше върху горната си устна рехава растителност, която редовно мажеше с помада и наричаше мустаци. Очевидно той прие забележката на Доли като комплимент.

— Така си е, драга, поддържам се във форма — доволно отбеляза и с кибритена клечка засука абсурдните мустаци. — Как е Соупи?

Лицето на посетителката помръкна, сякаш върху него падна сянката на облак. Промърмори, че съпругът й бил добре, но човек с остър слух би доловил лекото потреперване на гласа й.

— Какво те води при мен? — любезно попита Чимп.

— Случайно минавах оттук, та реших да се отбия и да поговоря с теб по един въпрос. Освен това се сетих, че преди повече от година Соупи ти зае петарка и оттогава не си му се мяркал пред очите. Така и така съм дошла, тъкмо ще ми върнеш парите.

— Никога не съм взимал пари назаем от съпруга ти — възмути се човекът, подвизаващ се под гръмкото име Джей Шерингам Ейдър.

— Нима? Разписката, подписана от твоя милост, е в чантата ми — побърза да опресни паметта му Доли.

— Върнах му петте лири… Ами да, точно така… добре че си спомних…

— А Соупи си спомня, че не си е получил петарката — прекъсна го госпожа Молой.

За миг Чимп се пообърка, но бързо се овладя. Не беше човек, който си оставя магарето в калта.

— Ще обсъдим този въпрос по-късно — промърмори. — Май спомена, че си дошла да се посъветваш с мен.

Застрашителните пламъчета, проблясващи в красивите очи на Доли, помръкнаха и тя тежко въздъхна като човек, който се кани да излее мъката си. Деликатно избърса носа си с дантелена носна кърпичка, с която собственикът на прочут галантериен магазин в Уест Енд се беше разделил, след като госпожа Молой го бе удостоила с честта да разгледа артикулите му, и промълви:

— Разтревожена съм, Чимп.

— От какво?

— Става въпрос за Соупи…

— Знаех си, че рано или късно нещата ще стигнат дотук. Постъпи лекомислено и глупаво, като се омъжи за него — прекъсна я той. Познанството му с отсъстващия съпруг беше отдавнашно, но не и сърдечно. Още му имаше зъб заради многобройните случаи, при които господин Молой бе извозил него, Чимп Туист, тъкмо когато той, Чимп Туист, се готвеше да преметне господин Молой. — Какво се е случило? Да не е започнал да ти прави номера?

— Така изглежда.

— Ах, мръсникът му с мръсник!

— Ще ти бъда признателна, ако не наричаш съпруга ми мръсник — високомерно произнесе Доли.

— А ти как предлагаш да го наричам? Вари го, печи го, все ще си бъде мръсник.

Доли прехапа алената си долна устна, но сдържа гневното си възклицание. Имаше съвсем ясна представа за недостатъците на Чимп Туист, но при все това той беше прочут със здравомислието си, а тя беше чужденка в тази страна и нямаше с кого другиго да сподели брачните си проблеми. В родния й град Чикаго живееха поне дузина Солоновци, на които да довери тревогите, тежащи на сърцето й и които със сигурност щяха да я утешат и да я подкрепят. Ала сега се намираше в Англия, а съветниците й бяха отвъд океана и може би — зад решетките.

Чимп отново захвана да я разпитва. По душа беше подлец и изпитваше удоволствие от несгодите на събратята си. Доволно потри ръце в очакване да научи за несполуките на семейство Молой.

— С какво те тревожи драгоценният ти Соупи?

— Ами… увърта се около една жена. Поведението му хич не ми харесва. Страхувам се, че мътят нещо зад гърба ми.

— Коя е въпросната жена?

— Първо да ти кажа, че в момента гостуваме в едно имение, наречено Шипли Хол, в Кент. Госпожата и Соупи всеки ден се разхождат из градината и тя го закичва с уханни рози.

Чимп Туист се облещи от изненада:

— Не думай! Сигурна ли си, че тя го закичва с уханни рози?

— Абсолютно.

— Закичва ги на ревера му, тъй ли?

— Именно.

— Сигурно не е с всичкия си.

Госпожа Молой отново прехапа устни и си напомни, че трябва да запази самообладание, тъй като отчаяно се нуждаеше от съвета на стария си приятел.

— На два пъти я хванах на местопрестъплението — продължи. — А моят хубостник я гледаше разнежено, аха-аха да я грабне в прегръдките си. Въпросната дама се казва Корк — добави Доли с гробовен глас, сякаш това още повече влошаваше положението. — Госпожа Уелсли Корк. Соупи случайно се запознал с нея и тя му разказала за колонията, дето е устроила в имението на някакъв лорд, а моят глупчо бе толкова впечатлен от нея, че настоя непременно да я посетим. Право да ти кажа, никога не съм виждала такова свърталище на откачалки. Питомците се тъпчат със зеленчуци, дишат дълбоко, гърчат се в невъзможни пози и подскачат около собствената си ос. Според госпожата това се отразявало благотворно на душевния им мир.

Описанието на колонията на Клариса Корк за природосъобразен живот и възвишени размисли беше доста несвързано, но Чимп кимна:

— Ясно — занимават се с йогийски упражнения.

— Това пък какво е? Всъщност няма значение — тая история ми се струва напълно налудничава. Нямам нищо против да дишам дълбоко, ако преди това съм се нахранила като хората, ама тия зеленчуци буквално ще ме довършат. Като посегна към ножа и вилицата, все ми се привижда тлъстичка и сочна пържола. Ако прекарам още няколко дни в онази лудница, ще започна да изрязвам хартиени кукли и да затъквам сламки в косата си. Икономът например вече е превъртял.

— И на мен ми се ще да открия подобно заведение — замислено промърмори господин Туист. — Има много хляб в тази работа. Но да не се отклоняваме от въпроса. Соупи също ли подскача около собствената си ос?

— Разбира се.

— Не думай! Дано да си изкълчи крака! А сега ми разкажи за иконома. Наистина ли е откачил?

— Ако питаш мен, готов е за лудницата. Разхожда се из помещенията досущ блуждаещ призрак и гледа в една точка, като че има видения. Но това е най-малкото зло. Представи си, вчера го заварих заврян под тоалетката в стаята ми. Като ме видя, изпълзя от прикритието си и с цялото си нахалство заяви, че усещал някаква лоша миризма и се чудел откъде идва. Лоша миризма… как ли пък не! Няма начин изпод тоалетката да идва лоша миризма.

Господин Туист се съгласи, че поведението на прислужника е, меко казано, налудничаво, сетне заяви, че никога не бил виждал превъртял иконом и че му било интересно да проучи този въпрос.

— Сега навярно разбираш сред какво обкръжение се намирам — въздъхна Доли, — но не затова съм дошла. Какво мислиш за увлечението на Соупи по онази жена? Давай по същество, че ще изпусна влака.

Чимп без колебание произнесе безмилостната си присъда. По принцип беше доста скептичен по отношение на добродетелността на човешкия род, а на Соупи Молой нямаше никаква вяра.

— Час по-скоро трябва да се намесиш, иначе ще береш ядове — заяви категорично. — Соупи ти е съпруг и няма право да се занася с други жени.

Доли кимна и свъси вежди. Мнението на стария й познат напълно съвпадаше с нейното.

— И аз тъй мисля. Обаче онази Корк е въшлива с пари. От няколко дни си блъскам главата как да направя така, че Соупи да не ме зареже заради нея. Бас държа, че ако пожелае, веднага ще я свали. Моят глупчо е много, ама много сексапилен — добави тя и макар че тонът й беше печален, в гласа й се долавяше задоволството на жена, която се гордее със съпруга си. — Лошото е, че той е в тъй наречената опасна възраст. Годинките му не са толкова много, че да се сбръчка, и лицето му още е като на ученичка, но вече се е уморил да работи и може би търси богата съпруга, която да му осигури охолен живот.

— Дръж го под око и спипаш ли го на местопрестъплението, действай решително и безмилостно.

— Последен въпрос, Чимпи — мислиш ли, че моят хубостник проявява само любезност към домакинята?

— Не мисля — отсече господин Туист.

— Аз също — печално промърмори Доли. — Време е да тръгвам, че ще изпусна влака. Радвам се, че си поговорихме.

— И на мен ми беше приятно. Отбивай се всякога когато имаш път насам. Дължиш ми пет лири.

— За какво? — подскочи като ужилена Доли.

— За проведената консултация. Ако предпочиташ, върни ми разписката и ще бъдем квит.

Младата жена потръпна като ранена кошута.

— Искаш петарка само за няколко думи, така ли? И то за съвет, който ми е безполезен, защото и без това бях намислила да се придържам към тъкмо такава стратегия! Ама че нахалство!

— Консултантите, чиито кантори се помещават на „Мейфеър“, са скъпоплатени — опита се да я успокои господин Туист. — Имай предвид, че ти излезе евтино. За съветите си Шерлок Холмс е получавал кутийки за енфие, инкрустирани със скъпоценни камъни.

Само страхът да не изпусне влака попречи на Доли да го постави на мястото му, като използва най-колоритните думи от чикагския жаргон. Но тъй като осъзнаваше как бързо лети времето, тя отвори чантичката си и остави на бюрото сгънат лист. Твърде късно си бе спомнила, че стане ли въпрос за пари, никой не може да надхитри Алекзандър Туист. Тъкмо заради силно развития му търговски нюх укриването от разгневени клиенти в дрешници и гардероби бе жизненоважно за физическото му оцеляване.

Докато пътуваше с експреса към живописното селце Шипли, Доли Молой се чувстваше невероятно потисната, сякаш на плещите й тежеше воденичен камък. Потвърждението на подозренията й за изневярата на любимия й съпруг, съчетано с мисълта за очакващата я мизерна вечеря, състояща се от варени картофи и спаначено пюре, я бе лишило от обичайната й жизненост. Когато влакът спря на нейната гара, тя с кисело изражение стъпи на перона и с натежало сърце се заизкачва по хълма към имението Шипли Хол.

Старинната сграда, в която векове наред бяха живели представители на рода Уфнам и която сега принадлежеше на лорд Джордж Уфнам, бе наета заедно с мебелировката от госпожа Корк. Издигаше се посред широко плато и зад нея се простираха гъсти гори, моравите бяха грижливо поддържани, лехи с красиви цветя обграждаха от двете страни криволичещите алеи, а от прозорците се разкриваше незабравима гледка към живописната околност. През този прекрасен ден градината, озарена от яркото юнско слънце, блестеше в цялото си великолепие, досущ като Соупи Молой, който се разхождаше по алеята, издокаран с костюм с цвета на есенни листа, сламена шапка и шикозни двуцветни обувки от шевро, придаващи особен чар на всеки мъж.

Ала красотата на гледката ни най-малко не допринесе за повишаване на настроението на Доли. Природните забележителности не я вълнуваха, а радостта й, че вижда брачния си партньор, бе помрачена от факта, че той е в компанията на госпожа Корк. Не стига това, ами в мига, когато двамата попаднаха в полезрението й, Соупи хвана ръката на събеседницата си и нежно я потупа, сетне двойката тръгна по алеята и рододендроните я закриха.

Доли приседна на един пън, който беше забелязала тъкмо навреме, защото краката й се подкосиха, и потъна в горчиви мисли. След малко стана и с тежки стъпки се отправи към стаята си. Страхуваше се, че е достигнала предела на издръжливостта си, и с горчивина си казваше, че съдбата едва ли би могла да й поднесе по-неприятна изненада.

Но като отвори вратата на стаята си, откри, че е сгрешила и че е била прекалена оптимистка. Очакваше я още по-неприятно преживяване и тя спря на прага, олюлявайки се под ударите на безмилостната Фортуна.

Изпод тоалетната масичка като плато в пустиня стърчаха мъжки седалищни части в панталон. Задникът леко потреперваше като задница на териер, дебнещ пред дупката на плъх.

Доли тежко въздъхна. Не й стигаха другите неприятности, ами откаченият иконом отново беше узурпирал стаята й.