Иконом за един ден

Деветнайсета глава

Настъпи тишина, която се нарушаваше само от звуци, напомнящи на форсиран мотоциклетен двигател — сърцето на господин Тръмпър туптеше така, сякаш ще изхвръкне от гърдите му. Сърцебиенето му беше предизвикано отчасти от страх, но най-вече от внезапен пристъп на благоговение пред храбрата дама, която го защитаваше с тялото си. За пръв път виждаше любимата си Клариса в ролята на смела амазонка — макар да се възхищаваме от примерите за женска храброст, разбираме истинското величие на жените героини само когато станем непосредствени свидетели на изявите им.

Едва сега Юстас Тръмпър осъзна цялото величие на Клариса Корк. Помисли, че тя е най-прекрасната жена на света и с интерес зачака отговора на злосторника.

Мълчанието се проточи, от гардероба не долиташе нито звук, нито стон. Нормално е за всеки човек, какъвто бе и Чимп Туист, макар че мнозина негови познайници оспорваха това твърдение, дори в най-безнадеждните ситуации да се надява на чудотворно избавление. Той остана безмълвен, като си казваше, че може би жената не се обръща към него. Случва се кучета да влизат в спални и тогава жени със суров глас им заповядват да излязат. Сви се на кълбо и затаи дъх.

Ала госпожа Корк не цепеше басма никому, камо ли на някакъв крадец.

— Ей, ти, дето се криеш в гардероба! — извика. — Аз съм Клариса Корк и съм господарка на този дом. Давам ти три секунди да излезеш, после ще те застрелям!

Поведението и обръщението й бяха доста недружелюбни, но в подобни случаи враждебността е напълно оправдана. Лаконичното й изявление беше лишено от подтекст и подсказа на господин Туист, че е препоръчително да предприеме бързи действия. Почти невъзможно е за три секунди да се измъкнеш от тесен гардероб, но те се оказаха предостатъчни за Чимп. Ако засичаха с хронометър времето му, навярно стрелката щеше да спре на секунда и една десета. Той буквално се изля от гардероба, сякаш се беше втечнил, а храбрата ловджийка строго го изгледа и без да свали пистолета, промърмори:

— Добре направи, че ме послуша. А сега обясни какво търсиш тук.

Когато бе задала същия въпрос (на местния диалект, разбира се) на главатарите на канибалите, които се бяха вмъкнали в палатката й, последните бяха потънали вдън-земя от срам и не бяха обелили ни дума. Ала сега си имаше работа с изобретателен човек с бързи рефлекси. Чимп Туист толкова често бе изпадал в безизходно положение, че дори госпожа Корк — страшилището на канибалите, не успя да го извади от релси. В разстояние на две секунди беше измислил как да излезе с чест от положението.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Корк — произнесе учтиво. — Дано не съм ви изплашил.

Крадците, заловени на местопрестъплението, по принцип не проявяват подчертана любезност. Подозрителният поглед на Клариса Корк подсказа, че точно такава мисъл й е минала през ума. Тъкмо се канеше да постави на мястото му натрапника, той отново заговори:

— Съжалявам, че не ви уведомих за пристигането си, но държах първо да разговарям с онзи човек.

— С мен ли? — изуми се господин Тръмпър.

— Не, сър — все така любезно отвърна Чимп Туист. — С човека, който се е промъкнал в този дом и се представя за Шерингам Ейдър. Аз съм истинският Шерингам Ейдър, госпожо! Преди няколко дни срещнах нашия общ приятел господин Молой и от него научих за желанието ви да използвате услугите ми. Той сподели с мен нещо, което буквално ме изуми — че в Шипли Хол вече се бил настанил някакъв младеж, който се представял за Шерингам Ейдър и твърдял, че е купил фирмата ми. Като чух новината, си казах: „Хей, хей, хей!“.

Господин Тръмпър, който го слушаше със затаен дъх, си помисли, че е съвсем нормално такава потресаваща новина да предизвика възклицание, наподобяващо бойния вик на индианско племе. В негово лице Чимп бе открил доброжелателно настроен слушател, който безрезервно му се доверява.

— Нямам представа кой е този човек и каква му е играта. Според господин Молой той е бил доведен тук от някоя си госпожица Бенедик, която вие сте изпратили в моята кантора. Държа по-късно да се срещна и с нея.

— Това е госпожица Бенедик. — Господин Тръмпър посочи Ан, която през последните няколко минути бе пребледняла и изглеждаше доста умислена. — Госпожице Бенедик, запознайте си с детектив Шерингам Ейдър.

— Добър вечер, госпожице.

— Добър вечер.

— Времето е прекрасно, нали? Дано да се задържи по-дълго.

— Дано.

— Драга госпожице, ще ми разкажете ли какво се случи, когато дойдохте в кантората ми? Очевидно сте заварили там измамника. Какво правеше той?

— Седеше зад бюрото.

— Господи, какъв нахал! Сигурно се е представил като Шерингам Ейдър, така ли?

— Да.

— Какво се случи после?

— Обясних му целта на посещението си.

— Мистерията е разгадана, госпожо Корк, с общи усилия стигнахме до истината. Навярно сега разбирате защо съм тук. Исках да заловя този шут и да го разпитам. Може би е крадец, който възнамерява да извърши обир, или пък е младеж, който се представя с моето име, за да се позабавлява. Ако се окаже, че цялата история е невинна младежка шега, няма да му се разсърдя — великодушно добави Чимп. — Разбира се, ще трябва да го изхвърлите от имението, но няма да повдигна обвинения срещу него.

Усмихна се лъчезарно на госпожа Корк и с разочарование констатира, че изражението й е все така враждебно.

— Историята безсъмнено е интересна — студено каза тя и отново насочи пистолета към неканения гост, — но все пак държа да обясниш защо тайно си се промъкнал в дома ми и си се напъхал в гардероба на господин Тръмпър. Знаеш ли, че изкара ангелите на горкия човек?

— Вярно е — обади се потърпевшият.

Чимп удивено го изгледа:

— Нима това е вашата стая, сър? Господи, каква грешка съм допуснал! Мислех, че е стаята на измамника.

— Защо? — с леден тон попита Клариса Корк.

— Моля?

— Защо си помислил, че това е стаята на измамника, както го наричаш?

— Поразпитах този-онзи. Направих предварителни проучвания, както казваме ние, детективите. Възнамерявах да изскоча от скривалището си и да поискам обяснение на мнимия Шерингам Ейдър. Ала сега разбирам, че съм сбъркал адреса. Много съжалявам, господин Тръмпър. Приемете най-искрените ми извинения, задето ви изплаших.

— Моля, моля, няма защо.

— За нищо на света не бих искал да ви причиня дискомфорт…

— Да забравим случилото се — великодушно заяви Юстас, който беше трогнат от разкаянието му. За разлика от приятелката си Клариса той беше взел за чиста монета всичко, казано от частния детектив, и мислено се упрекваше, че несправедливо е обвинил един почтен човек.

— Тръмпър… Тръмпър… името ми е много познато — замислено промърмори Чимп. — Навремето помогнах на човек на име Тръмпър да възстанови важни документи, които му бяха откраднали. Сигурно е наш родственик.

— Едва ли. Почти всички мои роднини вече не са между живите. Имам само двама братовчеди, които живеят в Оксфорд.

— Прекрасно градче!

— Мирно е.

— Като си представя всички онези старинни университетски сгради…

— И аз съм оксфордски възпитаник — гордо каза Юстас.

— Така ли? Аз пък съм следвал в Съединените щати.

— Нима? Никога не съм бил в Съединените щати.

— Непременно трябва да посетите тази страна.

— Все не мога да се наканя.

— Не го отлагайте — заяви Чимп и още по-широко се усмихна.

Но време на учтивата размяна на реплики лицето на госпожа Корк постепенно потъмня като буреносен облак. Дразнеше я поведението на верния й обожател Юстас, който разговаряше с натрапника както с гост, поканен на следобеден чай. Според нея моментът не беше подходящ за припомняне на миналото и обсъждане на планове за бъдещето.

— Още не ми е ясно защо не си влязъл през главини вход — с леден тон подхвърли тя, прекъсвайки приятната им беседа. — Трябвало е да поискаш среща с човека, за когото твърдиш, че се представя под твое име.

— Как не! — разпалено възкликна Чимп. — Щом разбереше кой е дошъл, веднага щеше да си обере крушите. Размърдайте си мозъка, госпожо, и ще разбереш, че имам право.

— Кой си ти, че да ми казваш да си размърдам мозъка! Искам да ти кажа следното, господинчо: версията ти изглежда правдоподобна, но няма кой да я потвърди.

— Какво ще кажете за стария ми приятел господин Молой?

— Моля?

— Шерингам Ейдър иска да каже — преведе господин Тръмпър, — че старият му приятел Молой ще гарантира почтеността му.

Тонът му беше една идея по-нелюбезен. Вече споменахме, че той хранеше известни подозрения относно словоохотливия продавач на акции, и сияйният ореол на Чимп сякаш помръкна, когато Юстас разбра за приятелските му отношения с горепосочения господин.

— Да, това е разрешение — доволно заяви госпожа Корк. — Да отидем при господин Молой. Стаята му е в дъното на коридора.

Процесията, предвождана от храбрата ловджийка, завари съпрузите да редят пасианс. Всъщност картите редеше Доли, а Соупи в ролята на кибик надничаше през рамото й, давайки мъдри наставления. Идилията бе нарушена от влизането на госпожа Корк, която избута пред себе си Чимп и заяви:

— Извинете за безпокойството, господин Молой, но току-що открихме този човек…

— Този джентълмен — дръзна да я поправи господин Туист, ала тя продължи, без да се съобразява с предложената корекция:

— … открихме го в гардероба на Юстас. Твърди, че е ваш приятел.

На езиците на двамата Молой беше да кажат, че никога в живота си не са виждали този човек, но в последния миг срещнаха погледа му, който беше по-красноречив от всякакви думи.

— Наистина сме отдавнашни приятели, познаваме се от години. Всъщност — добави Чимп и се засмя, сякаш му беше хрумнало нещо много забавно — мога с часове да ви разказвам за моя верен съратник Молой. Сигурен съм, че историята ще ви заинтересува.

Изгледа многозначително двамата заговорници, но безмълвното предупреждение беше излишно. Съпрузите веднага разбраха намека, въпреки че Соупи не беше от най-схватливите. Доли погледна брачния си партньор, сякаш го предупреждаваше: „Внимавай в картинката, скъпи! Една погрешна стъпка — и този охлюв ще разкрие истината за акциите ти от петролното находище «Силвър Ривър»“. Като срещна погледа й, той й намигна, като че казваше: „Бъди спокойна“ и постъпи по единствения възможен начин.

— Разбира се, че познавам този джентълмен! — възкликна и се спусна към господин Туист, за да му стисне ръката. — Приятелството ни датира от дълги години. Как си, стари друже?

Чимп се престори, че не забелязва протегнатата ръка, защото и той като предните на господин Тръмпър беше злопаметен, и отвърна, че е много добре. Похвали Соупи, че изглежда прекрасно, а онзи отговори, че се чувства прекрасно. Соупи заяви, че се радва да види стария си приятел, Чимп му отвърна със същото. Играеха ролите си толкова умело, че Клариса Корк, която не умееше да чете мисли, най-сетне повярва в историята, разказана от човека в гардероба.

— Това ли е частният детектив Ейдър? — попита за всеки случай.

— Самият той. Джей Шерингам Ейдър, най-способният сред частните детективи.

— Тогава кой е другият?

— Това е въпрос, на които и ние чакаме отговор — въздъхна Соупи.

— Сигурно си отворил госпожа Корк — обърна се Доли към Чимп — как онзи тип метна мен и Соупи, че е купил детективската ти фирма.

— Разбира се, че й казах.

— Божичко, какви наивници сме били! — огорчено възкликна господин Молой.

Доли побърза да го успокои, че всеки би се хванал на опашатата лъжа, защото младежът бил изпечен мошеник. Изражението на госпожа Корк стана още по-заплашително. Свъси вежди и процеди:

— Отивам да си поговоря с младия човек. А теб, господин Ейдър, съветвам в бъдеще да не се криеш в гардероби, колкото и благородни да са мотивите ти. Докато пребиваваш в моя дом, ще се държиш като нормален човек. В странноприемницата ли си отседнал? Не е необходимо да се връщаш там, ще изпратя човек да донесе багажа ти. Така ще имаш възможност да присъстваш на лекцията за мирогледа на угубийците, която ще изнеса след вечеря във всекидневната.

— Не, не си правете толкова труд заради мен — измънка Чимп, който бе силно обезпокоен от перспективата да се запознае с мирогледа на угубийците. — Ще преспя в странноприемницата и тази вечер, а от утре ще бъда на поста си.

— Ще наредя да приготвят стая за теб — продължи Клариса, все едно не бе чула възраженията му — обикновено оставаше глуха за изказванията на околните. — Госпожице Бенедик…

Възнамеряваше да натовари Ан с организирането на престоя на частния детектив и остана изненадана, когато не чу мелодичен глас да отвръща: „Какво обичате, госпожо Корк?“. Девойката незабелязано беше изоставила задружната компания. В момента, когато работодателката й я потърси, Ан вече тичаше нагоре по стълбите, за да намери Джеф. Изявлението на госпожа Корк, че възнамерява да си поговори с младия човек, бе прозвучало почти зловещо. Девойката не знаеше как работодателката й постъпва с младежи, които са се настанили в дома й под предлог, че са частни детективи, но интуицията й подсказваше, че на всяка цена трябва да предупреди мнимия господин Ейдър за грозящата го опасност и да го посъветва да бяга, докато не е станало прекалено късно — може би все още имаше възможност да се спусне по водосточната тръба, като разбира се, изостави багажа си на произвола на съдбата. Госпожа Корк, озадачена от липсата на секретарката тъкмо когато й беше най-необходима, раздразнено зацъка с език и с маршова стъпка напусна стаята, а господин Тръмпър заприпка подир нея.

Само ненаблюдателен човек, който в този момент влиза в обителта на семейство Молой и вижда кръвнишкия поглед на Чимп Туист, насочен към Соупи, би си казал, че двамата мъже са най-добрите приятели на света. Но заблудата му щеше да се разсее в мига, в който тъй нареченият Шерингам Ейдър започна да изказва мислите си, пречиствайки душата си от насъбралата се жлъч. Красноречието на Чимп беше забележително и достигна върха си, когато той се зае да охарактеризира госпожа Молой.

Ала Соупи и Доли дори не забелязаха блестящите му ораторски умения при обрисуването на коварната жена, обрекла го на нечувани страдания в тесния гардероб, защото вниманието им беше насочено към по-практичната част от речта му, в която той се закани да прекрати участието си в съвместното им предприятие и да започне конкурентен бизнес.

— На твое място не бих го сторил, Чимпи — плачевно заяви господин Молой, според когото подобна инициатива щеше да се отрази неблагоприятно на конюнктурата.

— Ще го направя, и още как! — пискливо възкликна оскърбеният Чимп и мустачките му затрепериха от едва сдържано негодувание. — Госпожата вече ме покани в дома си. Защо да продължавам съдружието си с двама измамници и долни предатели?

Соупи печално поклати глава, сякаш думите на господин Туист му причиняваха неописуемо душевно страдание.

— Почакай, Чимпи. Бързата кучка слепи ги ражда. Вярно е, че те позаблудих, но е самата истина, че напоследък моята скъпа съпруга е станала много гъста с лорд Кейкбред. Прав ли съм, миличка?

— Абсолютно — заяви Доли. — С негова светлост сме като дупе и гащи.

Съпругът и отново те думата:

— Всеки момент старият чешит ще си спомни къде е забутал камъните и сто на сто ще сподели радостта си с моята женичка. Затова те съветвам да не правиш щуротии, Чимпи. Дръж се за нас — няма да сгрешиш, защото всички работим в името на общата кауза. И не се цупи, че сме се опитали да те преметнем, знаеш как е в света на бизнеса. Моята госпожа е импулсивна личност и от време на време се поувлича. Повярвай, че не е в твой интерес да се сърдиш — напуснеш ли компанията, няма да получиш дивиденти.

Прочувственото му изказване попадна право в целта. Чимп беше преди всичко делови човек и почти никога не позволяваше на чувствата да вземат връх над жаждата му за пари. Струваше му се повече от вероятно Доли да е влязла под кожата на стария Уфнам и той да сподели с нея радостта си от намирането на съкровището, затова възнамеряваше в този момент да бъде наблизо. Дълго мисли, накрая промърмори:

— Струва ми се, че имаш право… Но слушай какво ще ти кажа — отсега нататък да няма изпълнения на милата ти женичка! Ако ми се прииска да се забавлявам, ще прочета някой комикс.

— Бъди спокоен — побърза да каже Соупи.

— Бъди спокоен — обади се като ехо съпругата му и лъчезарно се усмихна на новия стар съдружник.

— Тогава ще участвам в играта — отсече Чимп.

Съвместното им предприятие бе оцеляло — може би основите му бяха поразклатени но продължаваше да бъде рентабилно.