Иконом за един ден

Девета глава

Когато един чувствителен млад човек, с високо самочувствие слезе от влака и на перона се сблъска с адвоката, който само преди ден го е направил за смях пред присъстващите в съдебната зала, напрежението помежду им е неизбежно. Рядко се случва при подобни обстоятелства разговорът да потръгне от самото начало.

Когато Лайънел Грийн зърна Джеф, очите му не промениха цвета си, но дори любящата му леля не би могла да ги нарече нежни. Отскочи като човек, който се е натъкнал на змия, изпъна рамене с явното намерение безмълвно да отмине Джеф, който обаче приятелски го хвана под ръка и се провикна:

— Здравей, стари приятелю. Ето че отново се срещнахме.

Лайънел Грийн безуспешно се помъчи да се освободи от хватката му.

— Престани да се гърчиш — посъветва го Джеф. — Май не си настроен за разговори, Воня, и мисля, че знам причината. Сигурно не си забравил малката ни словесна схватка в съдебната зала. Или може би греша, а?

Лайънел го увери, че не греши.

— Подозирах, че може би това е причината за недружелюбното ти отношение към мен. Драги ми приятелю, не бъди толкова дребнав! Разбери, че само си вършех работата — изобщо нямам лоши чувства към теб. Ако бях твой защитник, щях да направя Ърнист Пенифадър да изглежда като глупак. Мисля, че извън съда с теб можем да бъдем добри приятели.

Лайънел отвърна, че не е на същото мнение.

— Тъкмо от това се страхувах. Враждебното ти отношение към мен значително усложнява нещата. Разбираш ли, имаме общи интереси и ако проявяваме взаимна толерантност и отстъпчивост, ще получим всичко от живота и ще бъдем щастливи. Налага се поне временно да обуздаеш омразата си към мен.

— Ако обичаш, пусни ме! Таксито ме чака.

— И аз съм в твоята посока. Ти току-що пристигаш в Шипли Хол, аз вече живея там.

— Какво?!

— Точно това, което чу — леля ти ме покани да й погостувам.

— Нима я познаваш?

— Че как иначе ще ме покани! Между другото, тя е очарователна жена, възхищавам се от качествата й. А сега ще ти кажа нещо, което положително ще те разсмее и ще подобри настроението ти — госпожата ме мисли за частен детектив и ме нае да следя иконома, чието странно поведение е възбудило подозренията й. Предупреждавам те, че за всички обитатели на Шипли Хол аз съм детектив и се казвам Шерингам Ейдър.

Намръщената физиономия на Лайънел Грийн се озари от злорада усмивка:

— Значи си се промъкнал в дома на леля ми под чуждо име!

— Думата „промъкнал“ не ми се нрави, но в общи линии си схванал положението.

— Незабавно ще те изоблича и тя начаса ще те изхвърли като мръсно коте.

— Предчувствах, че ще ти хрумне нещо подобно, след като забелязах отвратителното ти настроение. Но знай, че заканите ти не ме плашат, защото честността е моят щит и те ще преминат край мен като полъх на лек ветрец. Изглежда, не си обърнал внимание, когато казах, че имаме общи интереси. Няма значение, ще ти обясня всичко с най-големи подробности, макар да се боя, че ще бъдеш потресен. Госпожа Корк пожела да говори насаме с мен и обясни, че следенето на иконома е само част от задълженията ми и че ми възлага задачата да държа под око и теб.

— Мен ли? Лъжеш, проклетнико!

— Казвам самата истина. Тя подозира, че си паднал в капана на нейната секретарка, една млада дама, която ако не ме лъже паметта, се казва Ан Бенедик. Зарекла се е да направи всичко възможно да прекрати евентуалното ви обвързване.

Безгрижната усмивка на декоратора помръкна и той доби вид на препикано мушкато. Новината, която му съобщи Джеф, наистина го потресе.

Втренчи се в спътника си като ударен с мокър парцал, а долната му челюст увисна. Разбра, че страховете, които седмици наред не му даваха покой, са били основателни. Богатата му леля, от чийто орлов поглед нищо не убягваше, беше надушила за годежа му с Ан Бенедик и беше избрала най-неподходящия момент да се намеси. „Ех, ако беше изчакала ден-два — разсъждаваше бедният Лайънел, — всичко щеше да се уреди!“

Госпожа Корк не бе преувеличила, когато бе заявила, че племенникът й е изцяло на нейна издръжка. Именно тя отпускаше щедрата сума, която му позволяваше да се храни охолно, да носи елегантни дрехи, да пуши скъпи цигари, да членува в клуба на младите художници и да се придвижва с таксита, шофирани от изнервени водачи като Ърнист Пенифадър. Пак тя плащаше наема на мъничкия магазин за антикварни предмети, намиращ се на Бромптън Роуд, в който Лайънел киснеше по цял ден и от дъжд на вятър продаваше на приятели от студентските години по някой старомоден стол или испанска покривка за олтар.

По всяко време недоволството на госпожа Корк би му се сторило застрашително, но сега беше най-неподходящият момент да си навлече гнева й. Наскоро му бяха предложили съдружие в голяма фирма за вътрешно обзавеждане, ръководена от неговия приятел господин Тарвин, която се помещаваше в сграда в модерен квартал и обслужваше голяма клиентела, не само неколцина приятели от студентските години, робуващи на спомените за доброто старо време.

Вече беше помолил леля си да му отпусне необходимата сума, но мисълта за посещение в Шипли Хол не го радваше, защото като госпожа Молой и той предпочиташе в чинията му да има нещо, заради което си струва да използва ножа и вилицата. Въпреки мрачната перспектива за вегетарианска диета обаче беше готов да изтърпи лишенията, защото нещо му подсказваше, че ще успее да си осигури финансовата подкрепа на госпожа Корк.

Бъдещето му зависеше от успешното сключване на сделката. Казваше си, че като стане пълноправен съдружник в известната фирма, ще обяви годежа си с Ан, ще се разбунтува срещу тиранията на леля си, ще й каже какво мисли за нея (разбира се, не в лицето, а по телефона) и ще започне нов живот като независим човек. Но ако нейната безпогрешна женска интуиция й беше подсказала, че зад гърба й се случва нещо нередно, очакваха го само неприятности и провал на амбициозните му планове.

— Разбира се, подозренията й са неоснователни — продължи Джеф, — но все пак реших да те предупредя какво се върти в главата й. Съветвам те, докато си в Шипли Хол, по възможност да не се приближаваш до госпожица Бенедик. В подобни случаи е най-добре да не даваш повод да те критикуват. Е, сега навярно разбираш какво имах предвид, като казах, че имаме общи интереси. Какво ще се случи, ако се поддадеш на импулсивното си желание и накараш госпожа Корк да ме изрита от имението? Мястото ми ще заеме друг детектив — не стар приятел от ученическите години, който винаги е изпитвал симпатии към теб, въпреки че на моменти поведението му може би те е карало да мислиш обратното, а жестокосърдечен професионалист, който, без да му мигне окото, на бърза ръка ще те наклепа пред леля ти. Не забравяй този факт, ако решиш да предприемеш нещо.

Приятелски стисна рамото на Лайънел Грийн, без да се смущава от липсата на положителна ответна реакция. Хрумна му, че е жалко, задето се е отказал от адвокатската кариера, защото безсъмнено притежаваше завидна способност да излага доводите си. После си каза, че не бива да гледа на нещата едностранчиво. Вярно е, че в негово лице правото беше загубило блестящ адвокат, но на литературния хоризонт бе изгряла звездата на велик писател.

— Още нещо, стари приятелю — продължи, когато се настаниха в таксито. — Госпожа Корк нареди да те следя не само заради предполагаемата ти връзка с госпожица Бенедик, а и защото подозира, че не спазваш природосъобразната угубийска диета и тайно отскачаш до странноприемницата, за да похапнеш месо. Предупредила е собственика, че през следващия сезон няма да подновят лиценза му, ако се осмели да ти поднесе дори мижава пържола и пържени картофки… Моля? Каза ли нещо?

Лайънел Грийн не бе изрекъл нито дума, само стенание се бе изтръгнало от гърдите му. Когато кроеше планове за престоя си в Шипли Хол, разчиташе на питателната храна, която приготвяха в селската странноприемница. Като в просъница чу гласа на Джеф, който поднови монолога си:

— Ето защо повече от всякога се нуждаеш от помощта ми. Мен никой не следи, ето защо ще бъда идеален посредник между теб и жената, която ти осигурява средствата за съществуване. Довери ми се и аз ще се погрижа желанията ти да се изпълнят.

Лицето на Лайънел Грийн се проясни. Нищо не бе в състояние да му вдъхне топли чувства към бившия му съученик, но бе склонен да приеме, че Джеф Милър притежава неподозирани положителни качества.

— Благодаря, Милър — промърмори.

— Няма защо, за мен ще бъде удоволствие. А сега ми разкажи за онази госпожица Бенедик. Не ме интересуват много подробности, само предпочитаните от нея теми за разговор, книгите, които й допадат, въпросите, които да избягвам, когато си бъбря с нея, и така нататък. За да убедя госпожа Корк, че съвестно си гледам работата, се налага от време на време да беседвам с госпожицата. От опит знам, че разговорът върви по-лесно, когато предварително си набележиш теми за събеседване.

Пет минути по-късно, след като таксито ги остави пред портала на имението, Джеф се раздели със спътника си, уверявайки го за сетен път в добрите си намерения, и бавно тръгна по алеята, потънал в приятни размишления.

Беше безкрайно доволен от успеха на дипломатическите си ходове. Бе елиминирал заплахата да бъде разобличен от Лайънел Грийн, същевременно беше научил много за вкусовете и предпочитанията на Ан и подозираше, че рано или късно тази информация ще му бъде крайно необходима. Не знаеше нищо за истинския Шерингам Ейдър освен факта, че е дребен човечец с напомадени мустачки, притежаващ способността да изчезва безследно, но нещо му подсказваше, че дори опитният частен детектив не би се справил по-добре при тези обстоятелства.

Наближаваше краят на прекрасния юнски ден, над земята падаше мрак, уханният въздух беше изпълнен със звуци, които действаха като балсам за душата. Птици морно чуруликаха в храстите, бръмчаха насекоми, от росната трева се разнасяше неземен аромат. Джеф безцелно се разхождаше по алеите, наслаждавайки се на спокойствието на прекрасната лятна вечер, докато стигна до езерцето, намиращо се недалеч от къщата. Спря на брега и се загледа в поповите лъжички, които плуваха напред-назад с енергичността, присъща на всички попови лъжички по света.

Внезапно чу гласове и като се озърна, видя, че спокойствието му е нарушено от млада жена, надарена с предизвикателна красота, и човек на около четирийсет и пет, който приличаше на американски сенатор.

Бяха господин и госпожа Молой — комбинативните и предприемчиви съпрузи, с които той още не беше имал удоволствието да се запознае.