Иконом за един ден

Трета глава

Макар че компанията на господин Молой й беше изключително приятна и й действаше стимулиращо, госпожа Корк ограничи до десет минути разходката по алеята, обградена с рододендрони. Предстоеше й да изпълни неприятно задължение, изискващо присъствието й в сградата. Влезе в кабинета си и се обади по вътрешния телефон:

— Госпожице Бенедик!

— Какво обичате, госпожо Корк? — отвърна звънлив момински глас, който прозвуча като шепот на пролетен ветрец сред клоните на борова гора.

— Кажете на господин Тръмпър незабавно да се яви при мен.

— Добре, госпожо — отвърна мелодичният глас.

Временната господарка на имението изпъна мощните си рамене и застана с гръб към камината, в която през този топъл летен ден не гореше огън. Изглеждаше съвсем като на корицата на наскоро публикуваната си книга с пътеписи, озаглавена „Една жена сред африканската пустош“, на която беше фотографирана с пушка в ръка, стъпила на шията на мъртъв жираф.

Госпожа Корк едва ли се нуждае от представяне на любителите на мъртви жирафи. Но твърде е възможно сред широките читателски кръгове, за които е предназначена нашата хроника на събитията, да има неколцина люде, които не са познавачи на дългошиестите животни. На тази шепа непосветени ще поясним, че Клариса Корк е прочута изследователка, която се занимава с лов на едър дивеч.

Когато преди дванайсет години съпругът й Уелсли се спомина, тя вложи цялата си енергия, която до този момент й бе необходима да държи Уелсли в правия път, в обикаляне на най-необитаемите кътчета на Африка с пушка в ръка. Успехите й бяха забележителни. Можете да говорите каквото си щете по адрес на Клариса Корк, както бяха сторили хиляди туземци на различните си диалекти, но безспорно тя беше властна жена, пред която трепереха и страхливци, и смелчаци. Пожелаеше ли да се срещне с някого незабавно, той или тя незабавно се отзоваваха. Беше обучила питомците си на мига да изпълняват нарежданията й, като че бяха участници в щафетно бягане, които стоят на определените си места и тръпнат в очакване да им бъде предадена палката. И този път желязната дисциплина даде желания резултат. Само след няколко минути в кабинета й се втурна дребен човечец, който приличаше на скарида. Злощастният господин Тръмпър се явяваше по нейна заповед.

Клариса го прониза с поглед, сякаш той беше антилопа, появяваща се измежду храстите, и незабавно пристъпи към същината на въпроса. Не обичаше да си губи времето с дълги предисловия.

— Е, Юстас, навярно знаеш защо те повиках.

От гърдите на злочестия човек се изтръгна стон. Съдейки по изражението на госпожа Корк, той разбра, че му е спукана работата. Години наред бе неин обожател, изпитваше към нея страхопочитанието, което чувстват дребните и плахи мъже към едрите и властни дами, и до този момент се бе самозалъгвал, че заради предаността му госпожата ще му прости малките прегрешения.

— Знаеш правилата — всеки, който тайно консумира месо, подлежи да изгонване. Не мога да позволя изключения, защото така се подронва дисциплината.

Всекиму би домъчняло за бедния Юстас Тръмпър. Неугасващата любов го беше подтикнала да бъде сред основателите на малката колония в Шипли Хол, но мъжете в рода Тръмпър се радваха на добър апетит, а самият Юстас беше известен с това, че обичаше здраво да си похапва. Съучениците му бяха лепнали прякора Тенията, а след години той така се прочу с вълчия си апетит, че като влезеше в ресторанта на своя клуб, сервитьорът, отговарящ за нарязването на месото, напрягаше мускули и реагираше като боен кон, дочул тръбен зов за атака. Кой би имал сърце да обвини за прегрешението любител на месо, който, след като седмици наред доброволно се е подлагал на диета, състояща се само от зеленчуци, един ден е бил спипан в бараката да консумира пай с кайма и бъбречета?

За съжаление госпожа Корк беше безмилостна към нарушителите на правилата, които беше наложила.

— Най-много от всичко държа на дисциплината — повтори. — Налага се да напуснеш, Юстас.

Настъпи тишина. Господин Тръмпър жално я изгледа, сякаш беше скарида, хваната в мрежа.

— Дай ми само още една възможност, Клариса.

Искреното му разкаяние сякаш я трогна, но тя поклати глава:

— Изключено е, Юстас. Ами ако се разчуе, че съм допуснала отявлено нарушаване на правилата? Какво ще си помисли например господин Молой? Та нали е тук с намерението да проучи нашата колония и да основе подобна институция в Америка, ако нашето начинание се увенчае с успех. Разбере ли за твоята простъпка, ентусиазмът му може да се изпари.

Едва ли бихте допуснали, че в подобен момент господин Тръмпър ще се осмели да изкаже несъгласие с любимата си жена. Ала той свъси вежди и промърмори:

— Нямам доверие на този човек. Мисля, че е мошеник.

— Глупости!

— Повярвай ми, не му е чиста работата. Само измамниците са толкова шлифовани.

— Завиждаш му, драги. Господин Молой е очарователен и културен американец, при това — милионер.

— Откъде разбра, че е милионер?

— Самият той ми каза.

Господин Тръмпър реши да смени темата. Често се питаше как е възможно тази прекрасна жена, която бе толкова проницателна и оправна във взаимоотношенията си с ловци на глави и с разярени пуми, да бъде така наивна, когато се сблъска с представителите на човешката измет.

— Няма начин американецът да разбере за прегрешението ми — настоя той. — Позволи ми да остана, Клариса. Знаеш какво означава за мен близостта ти. Ти си моят източник на вдъхновение!

Госпожа Корк се поколеба. Беше в състояние с повдигане на веждата и с учтив поглед да отблъсне нападение на носорог, но и тя като всеки човек имаше своите слабости. На този свят освен племенника си Лайънел Грийн най-много обичаше Юстас Тръмпър, защото не беше пропуснала да забележи безрезервната му преданост към нея. Въпросително погледна препарираната глава на антилопа на стената, сякаш се обръщаше за съвет към нея, сетне битката между принципност и чувства приключи.

— Добре, този път ще направя компромис. Но мислѝ му, ако се повтори.

— Няма, няма!

— Тогава да забравим случилото се — разнежено промърмори тя.

Настъпи неловко мълчание, както се случва винаги след емоционални сцени. Юстас Тръмпър неловко пристъпваше от крак на крак, а Клариса продължаваше да се взира в антилопата. Той пръв наруши тишината, предхождайки словата си с леко покашляне, тъй като се готвеше да засегне деликатна тема:

— Имаш ли новини от Лайънел?

— Телефонирах му тази сутрин, след като госпожица Бенедик ми прочете вестникарския репортаж за развоя на съдебното дело.

— Дано да успее да дойде тук и да ти погостува.

— Ще пристигне довечера.

— Много се радвам. Твоята компания ще му се отрази благотворно след тежкото изпитание, на което е бил подложен. Разбира се, ти го очакваш с нетърпение, нали?

Госпожа Корк дълго не отговори. Когато най-сетне наруши мълчанието, думите й изненадаха събеседника й:

— Не съм сигурна.

— Как така не си сигурна?

— Питам се дали Шипли Хол е най-подходящото място за Лайънел…

— Не те разбирам…

Госпожа Корк се приближи до отворения френски прозорец и предпазливо надникна навън. Двамина нейни последователи упражняваха дълбоко вдишване в дъното на алеята, но бяха прекалено далеч, за да чуят думите й. Тя с облекчение въздъхна и отново се обърна към дългогодишния си обожател:

— Юстас, мислиш ли, че може да има нещо между Лайънел и госпожица Бенедик?

— Какво да има? Изразявай се по-ясно.

— Според мен тя му е хвърлила око.

— Клариса!

— Може би греша и съм несправедлива към нея, но ако подозренията ми се потвърдят, бързичко ще сложа край на домогванията й. Може да е племенница на лорд Уфнам, но е ясно като бял ден, че няма пукната пара, иначе нямаше да се съгласи да ми стане секретарка. Затова се питам дали е редно Лайънел да ми гостува. Той е добросърдечен и импулсивен младеж, а наивници като него често стават жертва на хитри и лукави жени.

— Но какво те кара да мислиш, че положението е опасно?

— По време на последното му посещение тук забелязах обезпокояващи признаци. Наглед маловажни неща, на които друг не би обърнал внимание, но на мен ми направиха впечатление. Не ми се понрави и поведението й тази сутрин, докато четеше във вестника как Лайънел бил подложен на разпит от онзи Джеф Милър. Гласът й трепереше, очите й бяха насълзени. А като заявих, че ми идва с голи ръце да удуша въпросния Джеф Милър, госпожицата въздъхна тъй, сякаш и тя изпитваше същото желание. Реакцията й ми се стори много странна. Защо ще се вълнува от съдбата на Лайънел, ако не е решила да го впримчи в мрежите си?

— Да предположим, че изпитва приятелски чувства към него, нищо повече.

— Грешиш, драги ми Тръмпър.

— Мисля, че си предубедена към момичето, Клариса. Уверявам те, че всички ние сме дълбоко възмутени от този фарс. След като закусихме, разговарях с иконома Кейкбред и той сподели с мен колко развълнувана била готвачката.

Клариса се наежи:

— Кейкбред ли? Нима се осмеляваш да обсъждаш с иконома семейните ми проблеми?

Бедният Юстас се изчерви и смутено изломоти:

— Не, не! Неочаквано се натъкнах на него в моята стая, а пък ти знаеш колко трудно е при подобни неловки ситуации да поведеш разговор… особено с Кейкбред. Честно да си призная, чувствам се доста неловко в негово присъствие. Забелязала ли си как се взира в хората?

— Как така си го заварил в стаята си? Той не е твой прислужник. Какво е търсил в спалнята ти?

— Ровеше под леглото.

Госпожа Корк смаяно се втренчи в него:

— Много странно! Завчера го заварих да ровичка из шкафовете в моята стая. Обясни, че търсел мишка.

— А на мен каза, че търси бръмбари.

— Тази история не ми харесва, Юстас.

— Имаш повод за тревога. Повече от сигурен съм, че под леглото ми няма бръмбари.

— Питам се дали този човек е почтен…

— Признавам, че и аз си задавам същия въпрос. Изглежда като олицетворение на добродетелта, но всички икономи си приличат като две капки вода. Препоръките му добри ли бяха?

— Изобщо не ги видях — беше безсмислено. Госпожица Бенедик, която уреди всички формалности около наемането на къщата, ми съобщи, че едно от условията, поставени от чичо й, е да задържа на работа иконома. Каза ми, че това била обичайната практика и аз не възразих. Но сега…

Тя млъкна не защото беше приключила разговора, а защото до възбог се извиси гневен женски глас, последван от оглушителен шум, сякаш пред сградата изсипаха цял тон въглища.

— Това пък какво беше? — попита смаяно.

Господин Тръмпър хукна към вратата и след секунди се върна с информация от първа ръка:

— Изглежда, Кейкбред се е изтъркалял надолу по стълбата. О, извинете… — Последните му думи бяха отправени към госпожа Молой, която бе профучала край него, а сега стоеше в средата на кабинета, дишаше на пресекулки и проявяваше и други признаци на накърнена добродетел.

— Слушай, госпожа Корк! — изкрещя пронизително.

Временната господарка на Шипли Хол не беше свикнала да се обръщат към нея с такъв непочтителен тон, но любопитството й надделя над гнева:

— Какво се е случило, госпожо Молой? Изглеждате ми разтревожена.

— Меко казано! Завържи си с верига проклетия иконом, че не отговарям какво може да му се случи! Мътните го взели, това вече е върхът!

— Боя се, че е станало някакво недоразумение. Какво е сторил моят иконом?

— Току-що пак го спипах да ровичка из стаята ми. Бога ми, до гуша ми дойде от този нахал! За два дни втори път го заварвам под тоалетката. Хич не се учудвай, че се жалвам. Като пристигнахме тук, ни казаха, че стаята е запазена само за двамата със съпруга ми. Никой не ни предупреди, че ще се наложи да я делим с иконома. Този човек няма ли си собствена стая?

Докато Доли произнасяше пламенната си реч, Юстас Тръмпър писукаше от учудване, а когато госпожа Молой прекъсна монолога си, за да си поеме дъх, той побърза да се намеси:

— Странно, нали, Клариса? А още по-необикновено е, че преди секунди обсъждахме тъкмо Кейкбред.

— Господин Тръмпър сподели с мен — подхвана тя, — че тази сутрин заварил в стаята си иконома, и то при крайно съмнителни обстоятелства. Аз пък му доверих, че наскоро същото се случи и с мен — и моите покои бяха удостоени с посещението на нашия Кейкбред. Малко преди да се появите, мила госпожо, стигнахме до заключението, че трябва да предприемем решителни мерки.

— Виж, в туй си права, обаче е наложително да се действа бързо и решително. Не е трудно да се отгатне какво е намислил дъртият козел. Ще ни обере до шушка и ще изчезне. Чудно ми е, че още не го е направил. Съветвам те да го изхвърлиш като мръсно псе, иначе ще си останем голи като пушки.

— Подкрепям мнението ви — заяви госпожа Корк. — Ще го уволня още днес.

Тя измарширува до бюрото си и натисна копчето на вътрешния телефон:

— Госпожице Бенедик!

Отново се разнесе мелодичният женски глас:

— Какво желаете, госпожо Корк?

— Елате в кабинета ми, ако обичате.

— Добре, госпожо.

След няколко минути, по време на които Клариса изнесе импровизирана лекция за непочтеността на икономите, господин Тръмпър с пискливи възгласи я подкрепяше, а Доли едва сдържаше справедливия си гняв, вратата се отвори и Ан Бенедик влезе в кабинета.

Природата беше проявила голяма щедрост при сътворяването й. Двайсет и три годишната девойка беше стройна, а очите й жизнерадостно блестяха. Приличаше на палаво хлапе и човек неволно си представяше каква чаровница е била като малка. Устните й изглеждаха създадени да се усмихват, а погледът й издаваше свежо чувство за хумор. Първата мисъл на всеки мъж (освен на Юстас Тръмпър, според когото бе истинска привилегия да служиш на неговата любима) бе, че тя заслужава нещо повече, отколкото да седи пред телефона и непрекъснато да казва: „Какво ще обичате, госпожо Корк?“.

Работодателката й с присъщата си прямота пристъпи без заобикалки към въпроса:

— Госпожице Бенедик, става въпрос за Кейкбред. Дайте му заплатата за един месец и се погрижете той още днес да напусне имението.

Тонът и думите й бяха толкова категорични, че човек би очаквал девойката да отговори с поредното: „Добре, госпожо Корк.“ Ала за учудване на смелата ловджийка и за потрес на господин Тръмпър, Ан Бенедик не изрече обичайната реплика, а възкликна:

— Защо? Защо?

Навремето един от туземците, който работеше като носач при експедициите на госпожа Корк, беше задал същия въпрос. Ако случайно попаднете в родното му село, лесно ще познаете този човек, който още ходи като ударен с мокър парцал и стреснато подскача, заговорите ли го ненадейно, макар че са изминали почти десет години, откакто се е осмелил да противоречи на Клариса Корк. Оттогава никой не се е опитал да последва примера му. Сега тя беше толкова изумена от реакцията на девойката, че за миг изгуби ума и дума, но преди да си възвърне дар-словото, в разговора се намеси Доли Молой:

— Ще ти обясня защо, госпожичке! Представа си нямам кой е назначил проклетия Кейкбред, който витае из къщата като призрак, нито каква е заплатата му, но те уверявам, че той отлично се справя със задачата си. За него с пълна сила важи поговорката: „Дето не го сееш, там никне.“ Бил е в стаята на госпожа Корк, пъхал се е в спалнята на господин Тръмпър, а пък аз в течение на два дни бях посетена два пъти от негова икономска милост. Всички сме на мнение, че този човек трябва да бъде изгонен, преди да привърши инвентаризацията на вещите ни и да изчезне с всичко, което се побере в раницата му.

Устните на Ан Бенедик потрепнаха, сякаш тя едва сдържаше усмивката си:

— Боя се, че нямате право да го уволните.

Клариса отново си глътна езика от учудване. След секунда обаче се окопити и смаяно възкликна:

— Как така нямам право да го уволня?

— Навярно не сте прочели внимателно договора за отдаване на къщата под наем, иначе щяхте да забележите клаузата за Кейкбред, която бе включена по изричното настояване на чичо ми.

— Клауза ли? Каква клауза?

— Онази, която гласи, че каквото и да се случи, той ще запази работата си.

— Какво!?

— Може би не ви се нрави, но това е положението.

За миг настъпи гробна тишина, после госпожа Корк възкликна, че никога не е чувала по-абсурдно условие, а господин Тръмпър побърза да я подкрепи. Доли Молой не каза нито дума, защото бе потънала в размисъл.

— Предполагам, че условието ви смущава — продължи Ан.

— Разбира се!

— Но чичо Джордж отказа да даде къщата под наем, ако икономът не запази поста си.

Госпожа Молой внезапно тръсна глава и възкликна:

— Хей, хрумна ми нещо! В договора не пише, че госпожа Корк няма право да изрита този шут и да го натика в панделата, ако го спипа на местопрестъплението.

— Да, по този въпрос две мнения няма — отвърна Ан, сетне се обърна към наемателката на имението: — Госпожо Корк, грешите по отношение на Кейкбред. Той не е крадец, само е много любопитен…

— Хрумна ми страхотна идея — прекъсна я Доли. — Наемете частен детектив да следи неотлъчно стария мошеник.

Тя погледна изпод око Клариса, за да разбере каква ще е реакцията й. Беше известна сред приятелите си в Чикаго с бързия си ум и сега виждаше прекрасна възможност с един куршум да удари два заека. Имуществото на обитателите на Шипли Хол щеше да бъде предпазено от посегателството на подозрителния иконом, същевременно тя щеше да има подръка опитен съюзник, който да наблюдава действията на Соупи във и извън градините с уханни рози.

Очите на госпожа Корк заблестяха:

— Великолепно предложение, драга моя!

— Великолепно — повтори като ехо господин Тръмпър.

— Случайно познавам най-големия специалист в областта на проследяването — продължи Доли. — Казва се Шерингам Ейдър, а кантората му е на „Холси Корт“ в Мейфеър.

— О, в Мейфеър! — възкликна Юстас, разсъждавайки, че щом кантората се намира в сграда в аристократичния квартал, то и частният детектив е на ниво.

— В Мейфеър, така ли? — промърмори госпожа Корк, която също изглеждаше впечатлена.

— Умът на моя познат сече като бръснач — добави Доли. — Именно затова е сред най-добрите в занаята.

— В такъв случай ще поверя нещата в неговите ръце. Записахте ли името и адреса му, госпожице Бенедик? Ако не сте успели, ще ви ги продиктувам: господин Шерингам Ейдър, улица „Холси Корт“, Мейфеър.

— Но…

— Без възражения! Не искам думи, а дела! Ако незабавно потеглите с двуместния автомобил, ще стигнете в Лондон, преди да е изтекло работното време на господин Ейдър. По възможност веднага тръгнете обратно и го доведете тук. Няма да имам нито миг покой, докато той не се озове в имението.

— Аз също — повтори Юстас.

— Нито пък аз — промърмори Доли Молой.

Ан Бенедик леко повдигна рамене — от опит знаеше, че е безсмислено да спори. Онези, които се ползваха с привилегията да бъдат служители на Клариса Корк, бързо научаваха, че трябва безпрекословно да й се подчиняват и да не задават въпроси. Девойката знаеше, че повелителката на Шипли Хол допуска сериозна грешка, но нямаше право да оспорва мнението й. Оставаше й само да изкара колата от гаража и да потегли към Лондон.

Въпреки привидното си покорство не се отправи веднага към гаража, а отиде в стаята на иконома. Завари го пред шахматната дъска да играе срещу себе си. Ако се съди по доволното му изражение, резултатът беше в негова полза. Като чу отварянето на вратата, вдигна поглед и промълви:

— Здравей, скъпа. Дошла си да побъбрим, а?

Ан го изгледа строго като майка, разгневена от непослушното си дете:

— Нямам време за празни приказки. Ако искаш да знаеш, скъпи мой, незабавно трябва да замина за Лондон, за да наема частен детектив. Чу ли — детектив! Госпожа Корк ще го приюти под покрива си и ще му възложи да следи под лупа всяко твое движение.

— Да му се не види! Сигурно се шегуваш!

— Говоря съвсем сериозно — въздъхна Ан. — Поведението ти е предизвикало подозрението на всички питомци на колонията. Забърка ужасна каша, чичо Джордж.