Иконом за един ден

Двайсет и седма глава

Навярно читателите си спомнят, че като научи каква роля му е отредила мъничката му Доли в операцията по присвояване на диамантите, Соупи Молой изпадна в мрачно настроение. Когато му връчиха пистолета, който сега носеше с увереността на сръчен сервитьор, балансиращ с претоварен поднос, той пребледня като платно, все едно беше докоснал скорпион. Нещастната му физиономия би предизвикала съжалението дори на най-коравосърдечния наблюдател, поради което се налага накратко да обясним как стана така, че сега с такава решителност пристъпи към изпълнението на плана.

Промяната в поведението му се дължеше на предвидливостта и тактичността на съпругата му. Тя не остана сляпа за душевния му смут и щом неканеният Чимп Туист си отиде, побърза да налее на Соупи една след друга две чаши от бутилката с бренди, която беше изпросила от лорд Уфнам и беше скрила в чекмеджето под бельото си, за да й се намира при спешни случаи.

И брендито като портвайна причинява натрупване на излишни килограми, ала господин Молой, който по принцип много държеше да запази стройната си фигура, реши, че поради извънредните обстоятелства може да наруши принудителното си въздържание. Алкохолът като по магия го превърна в нов човек. След като изпи втората чаша, той вече подхвърляше пистолета във въздуха и го хващаше за дулото. Всеки, който наблюдаваше умелото му жонглиране, би си казал, че ако Соупи гаврътне трета чаша от живителната течност, ще затанцува с оръжието върху носа си.

Под влиянието на магическото бренди той безстрашно пристъпи в кабинета. Не се обезкуражи дори когато видя, че вместо един в помещението присъстват трима души и дори си каза, че с голяма компания е по-весело. Не изпитваше и капчица смущение, задето беше извикал: „Горе ръцете“, тъй като според него това беше най-подходящата фраза при така създалото се положение.

След ненадейното му появяване в кабинета се възцари тишина, но не след дълго жаждата за знания на лорд Уфнам надделя и той любопитно попита:

— Защо да си вдигнем ръцете?

Соупи побърза да му осигури желаната информация:

— Защото искам да ми предадеш кутията, която държиш.

— О, не! Не му я давай, скъпи! — сърцераздирателно възкликна Ан.

— Откъде накъде? — изненада се лордът. — Да не съм луд, че да му връча кутия с диаманти!

Господин Молой, който очакваше, че мнимият иконом безпрекословно ще се подчини на заповедта „Горе ръцете“, навярно щеше да остане като гръмнат от отказа му, ако не беше благотворното въздействие на двете брендита. „Стегни се!“ — сякаш му шепнеха те и Соупи се подчини.

— Ти си съпругът на госпожа Молой, нали? — поинтересува се лордът.

Повечето мъже биха се засрамили от подобно определение, но Соупи се гордееше, когато го наричаха мъж на жена му.

— Именно, братле — отвърна.

— Така и предположих. Когато поднасях вечерята, ти беше с гръб към мен, но забелязах, че темето ти е започнало да оплешивява.

Соупи зяпна от изумление:

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно! Ако не вземеш мерки, кубето ти ще лъсне като корем на жаба. Опитай препарата „Скалпо“ — много е ефикасен, повярвай ми.

— Непременно! — разпалено възкликна господин Молой. — Благодаря за съвета.

Вдигна ръка да опипа темето си и установи, че държи пистолет. Откритието го подсети, че е пренебрегнал задълженията си. Изчерви се като рак, представяйки си как щеше да го подреди Доли, ако го бе видяла да се отклонява от целта на посещението си.

— Престани да ме забаламосваш! — извика мъжествено. — Веднага ми дай кутията!

Настойчивостта му раздразни лорда.

— А ти престани да повтаряш едно и също като латерна! Вече ти казах, че моите диаманти са в тази кутия — изрече заплашително.

— Тъкмо затова я иска — намеси се Джеф. — Съжалявам, че не ви казах по-рано, но този човек е измамник.

— Измамник ли? Да не намекваш, че е тук с престъпни намерения?

— Да, нещо подобно. Затова ви предупредих да не споменавате за диамантите пред госпожа Молой.

— Ама и симпатичната женичка ли е измамница?

— Тя е много по-опасна от съпруга си.

— Да му се не види! — разочаровано възкликна лордът.

— Трябва да го обмисля.

— Дай ми кутията! — настоя Соупи, но се оказа, че си е хвърлил думите на вятъра, тъй като възрастният джентълмен вече беше изпаднал в транс.

Настъпи тишина. Господин Молой се питаше как да постъпи оттук нататък, защото Доли не му беше дала указания за действия при непредвидени обстоятелства. Ан неодобрително се взираше в Джеф, който стоеше с вдигнати ръце. Примирението му я изненада и разочарова. Изпитваше неприязън към него, но до този момент го мислеше за храбър човек.

— Няма ли да предприемеш нещо? — процеди през зъби.

Ала преди младежът да отговори, лорд Уфнам ненадейно се съживи — очевидно бе, че медитирането е било ползотворно. В очите му проблесваха странни пламъчета, подсказващи наличие на вдъхновение.

— Остави тази работа на мен, млади приятелю — заяви въодушевено. — Току-що си спомних нещо подходящо за случая.

Приближи се до Соупи, заплашително вдигна кутията и възкликна:

— Хвърли оръжието! Та ти дори не умееш да държиш пистолет! Няма да дръпнеш спусъка!

— Защо? — недоумяващо попита господин Молой.

Лорд Уфнам се обърна към Джеф и разочаровано промърмори:

— Шантава работа! Не ми повярва! В една пиеса, която гледах в Ню Йорк, главният герой каза същите реплики на злодея с пистолета, при което злодеят хвърли оръжието и избухна в сълзи. Може би не съм налучкал подходящата интонация.

— Бяхте великолепен — увери го Джеф, — но се съмнявам, че ще убедите господина да се откаже от намеренията си. Извинете ме за момент.

Той внезапно се хвърли към нищо неподозиращия Соупи и се вкопчи в него. Господин Молой не успя да отскочи встрани, залитна и падна. Пистолетът изгърмя, сетне в кабинета настъпи тишина, нарушавана само от ръмженето на двамата мъже, които се боричкаха на пода.

Гледката накара кръвта във вените на лорд Уфнам да закипи и той изпръхтя като боен кон. Въпреки че бяха изминали дълги години от времето, когато се беше търкалял по подове, вкопчен в съперника си, спомените все още бяха живи в паметта му и той изгаряше от желание да се включи в мелето.

Размаха юмрук и заплашително засумтя, ала изведнъж установи, че кутията за тютюн затруднява движенията му. Човек не може пълноценно да участва в ръкопашен бой, ако ръцете му са заети. Озърна се за безопасно място, на което за една-две минути да остави кутията, забеляза до себе си ефирно женско създание и побърза да се възползва от услугите му:

— Подръж за малко туй чудо, скъпа!

Едва след като се освободи от предмета, затрудняващ движенията му, забеляза, че помощничката му не е Ан, а екссимпатичната госпожа Молой.

Изстрелът беше накарал Доли да дотича в кабинета. След като заключи в избата госпожа Корк и верния й обожател, тя побърза да изкара от гаража двуместната кола на домакинята и седна зад волана с намерението да изчака съпруга си. Ала изстрели, разнасящи се сред нощната тъма, променят всичко. Чуеше ли изстрел, инспектор Първис стремително се впускаше в бяг, а сега звукът оказа същото въздействие и на Доли.

Долови в звука нещо зловещо, което й подсказа, че Соупи е изпаднал в беда, ето защо като любяща съпруга побърза да му се притече на помощ. Нахълта в кабинета и от пръв поглед разбра, че се е появила съвсем-съвсем навреме.

В момента, когато нежната му половинка пристигна с гръм и трясък, той беше успял да се изтръгне от хватката на противника си и да се изправи на крака, но състоянието му беше плачевно. Търговията с акции от несъществуващи нефтени полета е доходна, но не спомага за развиването на мускули и само благодарение на двете брендита Соупи бе съумял да окаже достойна съпротива. Сега обаче имаше вид на човек, който ще рухне при следващата атака на противника си.

По всичко личеше, че въпросната атака няма да закъснее. Джеф също се беше изправил и замахваше, за да нанесе съкрушителен удар, ето защо без никакво колебание Доли стори онова, което й подсказа изобретателното й съзнание — здраво стисна тежката кутия и я стовари върху главата на младежа.

Кутията беше изработена от камък и бе украсена с герба на един от колежите в Кеймбридж. Лорд Уфнам я беше купил по време на първата година от следването си и фактът, че още беше здрава и читава, говореше за солидната й изработка.

От своя страна Доли, която изглеждаше нежна и ефирна, притежаваше неподозирана сила и точен мерник. Достатъчен беше само един удар по кратуната на Джеф, както би се изразил таксиметровият шофьор Ърнист Пенифадър. Младежът забели очи, краката му се подкосиха и той се строполи на пода като чувал с картофи.

Ан нададе отчаян писък и се хвърли върху тленните му останки.

— Джеф! — изкрещя сърцераздирателно. — О, скъпи ми Джеф!

Навярно реакцията й би се сторила странна на всеки, който бе чул хулите й по адрес на последния. Много по-логично беше да извика: „Браво!“ и да изръкопляска. Ала всеки психолог ще потвърди, че в мигове на смъртна опасност жените са склонни коренно да променят възгледите си.

Една девойка може да изпитва ненавист към полузащитника, който я притиска в прегръдките си насред алеята с рододендрони, но зърне ли същия полузащитник да лежи в локва от собствената си кръв, след като е бил ударен по главата с тежка кутия за тютюн, омразата й се превръща в съжаление, съжалението — в опрощение, а опрощението — в любов.

В интерес на истината Джеф не лежеше в локва от собствената си кръв, тъй като релефният герб на лорд Уфнамовата Алма Матер беше причинил само повърхностна рана, но все пак кръвта беше достатъчно, за да накара Ан да разбере, че го обича, че винаги ще го обича и че той изобщо не е отрепка на обществото, а най-великолепният представител на човешкия род.

— О, Джеф! — изстена тя.

— Името му е Уолтър — обади се лорд Уфнам, който въпреки напрегнатата ситуация не се стърпя да я поправи, защото мразеше неточностите. След миг обаче възкликна: — Грешката е моя, момичето ми! Още малко подобни емоции и ще забравя собственото си име.

Извърна се, с укор изгледа Доли, която се беше навела да вземе пистолета, и й подвикна:

— Хей!

Ала тя не го чу, защото бързаше да се погрижи за съпруга си, който беше приседнал на ръба на бюрото и полека-лека идваше на себе си.

— Добре ли си, скъпи?

— След секунда ще бъда окей, миличка.

— Така те искам! Ти си истински герой. Взе ли диамантите?

— В кутията са.

— В кутията ли?

— Да. С ушите си чух дъртият перко да казва, че ги е скрил в кутията за тютюн.

— Ако изразът „дърт перко“ се отнася за мен — засегна се лорд Уфнам, — аз пък ще ти кажа, мазнико, че…

Доли вдигна ръка:

— Почакай, татенце. След секунда ще ти обърна внимание. — Отново се извърна към Соупи и напрегнато заговори: — Миличък, тичай да включиш двигателя на автомобила — трябва да изчезнем, преди Чимп да ни се натресе. Колата е на алеята пред къщата… Хайде, побързай, вземи и кутията!

— Добре, сладурче — покорно каза господин Молой и се изпари.

— Сега цялата съм слух, татенце — делово заяви Доли. — Какво те мъчи?

Лордът втрещено я зяпна:

— Какво ме мъчи ли? Имаш ли представа, че цялото ми богатство е в кутията, която твоят проклет съпруг отнесе?

— Истината ли казваш?

— Да, вътре е цялото ми богатство!

Младата жена прехапа устни — изглеждаше искрено разтревожена.

— Дааа, влизам ти в положението — каза най-накрая. — Неприятно ми е да те докарам до просяшка тояга, татенце, защото си добро приятелче. Ето какво ще направим — ще получиш двайсет и пет процента от сумата.

Ан вдигна глава. Лицето й беше изкривено от мъка.

— Страхувам се, че той е мъртъв — прошепна.

— Как не! — присмехулно подхвърли Доли.

— Не ни прекъсвай, скъпа Ан! — сприхаво възкликна лордът. — Обсъждаме важни делови въпроси. — Отново извърна взор към госпожа Молой и продължи: — Докъде бяхме стигнали, миличка?

— Казах, че ще ти отпусна двайсет и пет процента от общата сума. И да ти е ясно, че правя голям компромис — за другиго нямаше да си давам зор. Не знам как ми се откъснаха от сърцето толкова много пари… Запомни, че предложението не е окончателно — всичко зависи от това, дали ще успеем да лишим Чимп от неговия дял. Какво ще кажеш, татенце? И не му мисли много, че бързам.

Лордът се задъха така, сякаш всеки миг ще получи апоплексия. Видно беше, че не е във възторг от щедрото предложение.

— Двайсет и пет процента! — изхърка задавено. — Знаеш ли, че и наследството на моята племенница е в тази кутия?

— Не думай! Как така?

— В качеството на неин настойник управлявам попечителския й фонд. Вместо чрез инвестиции да увелича наследството на горката Ан, аз я оставих без пукната пара. Трябва да възстановя сумата… и знаеш ли как? Налага се да се жертвам и да се оженя за госпожа Корк.

Доли, която само допреди миг изглеждаше затормозена от мисълта, че ще загуби толкова голяма сума, облекчено се усмихна:

— Татенце, защо по-рано не изплю камъчето, че с госпожата сте толкова гъсти? Сега разбирам, че не е трябвало толкова да се притеснявам. Щом ще се жениш за мадам Корк, няма да се кахъря за теб — тя е въшлива с мангизи. Няма да усетиш липсата на нищожната сума, която ние със Соупи ще получим при продажбата на диамантите. Слушай какво ще ти кажа, татенце. Мадам е в избата. Ето ти ключа, но не я пускай да излезе, докато не обещае да се омъжи за теб. Дано ти излезе късметът! Сбогом, драги, нямам време за повече приказки — добави тя и се изпари.

В продължение на няколко секунди лордът не помръдна. Погледът му бе прикован в ключа, който машинално стискаше в шепата си. Като в просъница чу как племенницата му радостно възкликва, че някой не е мъртъв, но съзнанието му беше парализирано от една-едничка ужасяваща мисъл — че до края на живота си е обречен да бъде съпруг на госпожа Корк. Необходимо му беше малко време и огромно усилие на волята, за да направи фаталната крачка и да се обвърже с нея.

След гореспоменатите няколко секунди той рязко се извърна и тръгна към вратата. Пристъпваше бавно, но с гордо вдигната глава, като аристократ от времето на Френската революция, който се изкачва на ешафода.

В този момент отвън се чу ръмженето на двигател и шум от кола, набираща скорост по алеята.

За броени секунди Доли се озова пред гаража. Когато пожелаеше, и тя бе пъргавелка, като Мъртъл Шусмит и Ан Бенедик.

Докато тичаше към колата, чиито задни светлини проблесваха в мрака като червени очи, тя преливаше от щастие и дори не й минаваше през ума, че много хубаво не е на хубаво. Предчувствието, че нещата не се развиват според предвижданията й, я обзе едва когато се приближи до автомобила и установи присъствието не само на съпруга си, ами и на подлия плъх Чимп Туист.

— О, и ти ли си тук… — промърмори с нескрито разочарование.

За разлика от нея господин Туист беше в прекрасно настроение. Изстрелът приятно го бе изненадал — до този момент беше почти сигурен, че Доли ще забрави тази точка от плана.

— Бива си те, момичето ми! — възкликна той. — Да тръгваме.

Доли още се мъчеше да преглътне нежеланото му присъствие.

— Какво направи с откачалките?

— Заключих ги във всекидневната. А ти справи ли се с мадам Корк?

Внезапно вдъхновение осени госпожа Молой.

— Тя е в избата — отвърна, сетне театрално се облещи и нададе вик. Взираше се в нещо зад Чимп. — Майчице! — възкликна задавено. — Как е успяла да се измъкне? Идва към нас!

— Къде е? — стресна се господин Туист и рязко се извърна.

— Ето я! — тросна се Доли и го цапардоса по главата с приклада на оръжието.

Малкият пистолет и тежката кутия с герба на Тринити Хол в Кеймбридж са несравними като средства за халосване на хора по тила. Докато Джеф се бе строполил на пода както чувал с картофи, Чимп Туист само се олюля.

Но дори олюляването отнема няколко секунди, които са напълно достатъчни за една предприемчива жена да натика съпруга си в двуместна кола, да седне зад волана и да потегли с пълна газ.

Господин Молой, чиято роля бе сведена до тази на страничен наблюдател, с възхищение отбеляза:

— Тази вечер мерникът ти е безпогрешен, малката ми!

— Въпрос на тренинг, драги. Следващия път ще бъда още по-добра — скромно отбеляза Доли, сетне потъна в мълчание и прикова поглед в пътното платно.