Иконом за един ден

Осма глава

Сенките на вековните дървета, издигащи се от двете страни на алеите в градината, пропълзяваха по прилежно окосената морава, когато таксито, което Джеф беше взел от гарата, спря пред входната врата на Шипли Хол. На позвъняването откликна лорд Уфнам, който вече се беше превъплътил в ролята на иконом и посрещна госта с подобаващото на поста му надменно изражение.

— Здравейте отново — поздрави го младежът с фамилиарността на човек, който среща стар приятел. — Вече сте на поста си, а? Дайте ми десет минути да се запозная със страшилището на Черния континент, после ще се уединим в покоите ви, за да се подкрепим с чаша портвайн.

— Сър? — Изреченото с леден тон обръщение и придружаващият го недоумяващ поглед подсказаха на Джеф, че пред него стои великолепен актьор. Очевидно когато изпълняваше задълженията си на иконом, лорд Уфнам не позволяваше дружеският разговор, състоял се само преди няколко часа, да влияе на изпълнението на ролята му. Когато бе в центъра на общественото внимание, той беше Кейкбред, само Кейкбред и нищо друго освен Кейкбред. Сякаш леден душ поля младежа, който веднага промени линията си на поведение, съобразявайки се със студеното и официално изражение на мнимия иконом.

— Госпожа Корк вкъщи ли е? — запита бързо.

— Да, сър. За кого да предам?

— Казвам се Ейдър.

— Последвайте ме, сър.

Джеф тръгна по коридора по петите на лорд Уфнам, който се движеше така, сякаш е глътнал бастун, а изражението му оставаше все тъй резервирано. Вървяха мълчаливо, тишината се нарушаваше само от скърцането на излъсканите до блясък обувки на „иконома“. Спряха пред една врата, той почука и отвори. До слуха на Джеф долетя плътен женски глас — дамата говореше с презрение за качествата на слоновете самци. След секунда той застана лице срещу лице с прочутата ловджийка.

Първата му реакция при вида на госпожа Уелсли Корк напомняше на реакцията на безброй лосове и канадски елени, които бяха имали нещастието да се изпречат пред орловия й поглед. Също като тях той се стресна и краката му се подкосиха. Дори когато не беше въоръжена, госпожа Корк вдъхваше страхопочитание на онези, които за пръв път я виждаха не на снимка, а в оригинал. Беше едра здравенячка на около четирийсет и пет и сигурно би се сторила красива на почитателите на жените амазонки, но недотам привлекателна на онези, проявяващи предпочитание към по-женствените дами. Жарките лъчи на африканското слънце бяха нанесли непоправими поражения на лицето й и тя приличаше на по-възрастна Мъртъл Шусмит, която е прекалила със слънчевите бани.

Ан Бенедик седеше зад бюрото с отворен бележник пред себе си — очевидно си беше водила записки.

— Какво има, Кейкбред?

— Търси ви някой си господин Ейдър, мадам.

— О, така ли? Заповядайте, господин Ейдър, приятно ми е да се запознаем. Приключихме за днес, госпожице Бенедик.

Докато траеше размяната на реплики, Ан изпод око наблюдваше младежа. Нормално е една девойка да проявява жив интерес към човека, който (поне според уверенията на чичо й) се е влюбил в нея от пръв поглед. Анализирайки чувствата си, тя откри, че изпитва симпатия към младежа. Харесваше й хората да я харесват… дори да се влюбят в нея, ако предпочитат.

Освен това тя се възхищаваше от смелите мъже, а този псевдодетектив, промъкнал се в Шипли Хол под чуждо име, заслужаваше медал за храброст. Ако бяха изправени пред избора да си разменят любезности с госпожа Корк или да разровят с къса пръчка гнездо на стършели, повечето младежи, които познаваше, щяха да предпочетат стършелите.

За разлика от чичо си тя не беше склонна в името на ролята си да загърби стария си познайник — докато прекосяваше стаята, ослепително се усмихна на Джеф, което му вдъхна нови сили и го окрили. Страховитата амазонка вече не го плашеше, уверен бе, че лесно ще преодолее и това препятствие.

Междувременно обектът на размишленията му го оглеждаше като под микроскоп.

— Седнете, господин Ейдър — промърмори. — Струвате ми се прекалено млад — добави, моментално откривайки един от недостатъците на дегизировката му. — Мислех ви за много по-възрастен.

Джеф се извини, задето е прекалено млад. На езика му беше да каже, че на неговата възраст и баща му е бил същият, но в последния момент се отказа. Нещо в изражението на домакинята му подсказа, че с нея шега не бива.

— Но въпреки младостта си сигурно имате богат опит — продължи тя.

— Разбира се.

— Радвам се да го чуя. Предполагам, че госпожица Бенедик ви е обяснила защо се обръщам към вас.

— Да, разказа ми всичко с най-големи подробности.

— Човекът, който ви посрещна на входната врата, е въпросният Кейкбред.

— Така и предположих.

— Не го изпускайте от погледа си.

— Непременно.

— Този тип е или откачен, или крадец. Ще ми се да разбера що за птица е, преди да се оплача на лорд Уфнам, което възнамерявам да направя в най-скоро време. Ще го попитам как си позволява да поставя в договора такива идиотски клаузи. Какво е мнението ви по въпроса?

— Смятам, че условието за незаменимост на иконома е доста необичайно.

— Не проумявам защо госпожица Бенедик не ми го посочи своевременно. Между другото, какво мислите за нея?

Джеф беше готов часове наред да обсъжда тази тема и дори да допусне някои лирични отклонения, но тъй като прецени, че домакинята няма да погледне с добро око на поетичните му излияния, се задоволи да отговори, че според него госпожица Бенедик е привлекателна млада дама. Сетне не издържа и добави:

— Забелязали ли сте колко очарователно мърда връхчето на нослето си?

Госпожа Корк недоумяващо го изгледа:

— Никога не съм я виждала да мърда връхчето на носа си.

— Може би само детективите забелязват такива подробности — побърза да замаже положението Джеф.

Тя дълго време мълча — изглежда, разсъждаваше върху проблема за подвижността на носа на секретарката си. После забеляза, че антилопата на стената я наблюдава, и сякаш зърна укор в погледа й, защото побърза да премине към същността на въпроса:

— Съмнявам се в госпожица Бенедик.

— Искате да кажете — в Кейкбред — услужливо я поправи младежът.

— Нямам предвид Кейкбред, а именно нея — намръщи се домакинята. — Приех предложението на госпожа Молой да потърся помощта на детектив най-вече, за да науча нещо повече за госпожица Бенедик, която живо ме интересува. Вашата задача по време на престоя ви в имението е да я следите неотлъчно. Не се доверявам на тази госпожица, струва ми се прикрита и лукава.

Този път Джеф не успя да се въздържи. Отвратителните епитети накараха душата му да направи салтомортале. Не възрази, когато госпожа Корк взе да петни името на Кейкбред, но хулите й по адрес на Ан преляха чашата на търпението му.

— Прикрита и лукава ли? — възкликна. — Откъде ви дойде наум? Госпожица Бенедик не е нито прикрита, нито лукава! — добави с нескрита топлота в гласа си. — Мисля, че е много почтена и откровена като… е, знаете като кого.

В душата на госпожа Корк се зароди неприязън към нахакания младеж. Предпочиташе мъжете, които я заобикалят, безпрекословно да й се подчиняват като герои от стар холивудски филм. В погледа й припламнаха искрици, които бяха добре познати на чернокожите носачи, участвали в експедициите й и на пътуващите из цяла Африка търговци метиси. Именно заради смразяващия й поглед те я наричаха „мгобо-мгумби“, което в свободен превод означава „жената, с която шега не бива“.

— Изглежда, вече сте си съставили мнение за нея, въпреки че я видяхте само за няколко секунди — процеди тя с леден тон.

— Най-важното за детектива е умението с един поглед да преценява характера на даден субект.

— Да речем, че е така. Но аз имах възможност да наблюдавам поведението на госпожицата в присъствието на племенника ми и съм сигурна, че тя се опитва да го впримчи.

Чудовищното предположение подейства на Джеф така, сякаш бяха забили шило в задните му части, и той едва се сдържа да не скочи от мястото си. Беше направил известен компромис и не беше вдигнал скандал, когато нарекоха любимата му Ан лукава и прикрита, но този път госпожа Корк бе минала всякаква граница.

— Способността ми от пръв поглед да определям характера на даден човек ми подсказва, че вие сте на погрешен път.

— Престанете да дърдорите за тази ваша способност! — кипна прочутата ловджийка. — Не съм ви повикала, за да ми противоречите на всяка дума.

Първата реакция на Джеф беше да й изкрещи, че още не е негова работодателка, да стане, да се обърне кръгом и с гордо вдигната глава да напусне бойното поле. Но се въздържа, тъй като се досети, че по този начин ще загуби възможността да вижда всеки ден Ан.

— Защо мислите, че госпожица Бенедик има непочтени намерения към племенника ви? — попита с престорено смирение.

— Забелязала съм как го гледа. А днес следобед споделих с господин Тръмпър наблюденията си за странното й поведение, докато четеше на глас публикувания във вестника репортаж за явяването на моя племенник в съда. Гласът й трепереше, а когато заявих, че ми идва с голи ръце да удуша онзи Милър, тя въздъхна така, сякаш изпитваше същото желание. Забелязах, че очите й са насълзени.

— Милър ли? — попита Джеф, чието любопитство беше възбудено от странното съвпадение.

— Да, един нехранимайко на име Джей Джи Милър, който се изживява като адвокат.

Шилото сякаш повторно се заби в седалището на Джеф и той подскочи като пъстърва, която хвърля хайвера си. Всеки на негово място би се разстроил от новината, че гостува на жена, изгаряща от желание да го удуши с голи ръце. Огледа я изпод око и установи, че я превъзхожда по ръст, но стигне ли се до ръкопашна схватка, госпожа Корк ще му създаде доста неприятности.

— Племенникът ми Лайънел Грийн вчера беше призован в съда като свидетел, а този Джей Джи Милър, който бил адвокат на ищеца, направил бедното момче за смях и го нарекъл… как ли не. Както вече споменах, докато четеше репортажа за събитията в съдебната зала, госпожица Бенедик прояви учудващо негодувание. Господин Тръмпър е на мнение, че тя изпитва само приятелски чувства към Лайънел, но мен госпожичката не може да заблуди. Влюбена е в племенника ми… Почти съм сигурна. Тази вечер го очаквам да пристигне тук, а вашата задача е да ги наблюдавате, когато са заедно, и да разберете истината. Не ми се ще да уволня Ан, защото чудесно се справя със секретарската работа, но ако подозренията ми се оправдаят, тя незабавно ще напусне имението.

За щастие на Джеф монологът на госпожа Корк бе доста дълъг и му позволи да се овладее. Новината, че се е озовал в дома на лелята на Грийн Вонята, му бе подействала така, сякаш под него са взривили бомба. Още по-обезпокояваща беше вестта, че тази вечер в Шипли Хол ще пристигне самият Грийн.

Положението беше напечено и изискваше грижливо обмисляне. Едно беше ясно — че ако не попречи на Грийн (как да стори това, изобщо не му идваше наум), бившият му съученик, който със сигурност го недолюбва след последната им среща, ще го изобличи в разстояние на пет минути или още по-вероятно — на пет секунди. Сетне, ако случайно не загине от ръката на госпожа Корк, която след дълги години на ловуване така е заякнала, че е способна да удуши всичко, по-дребно от хипопотам, Шерингам Ейдър ще бъде принуден да се сбогува с Шипли Хол.

— Искам да си изясним още нещо, преди да приключим темата за Лайънел. Не зная дали госпожица Бенедик ви е обяснила, че съм основала тук малка колония. С моите последователи прилагаме на практика теорията за подчиняване на тялото на волята ни.

Госпожа Корк млъкна и впери изпитателен поглед в младежа, който така усилено размишляваше, че беше изпаднал в транс — състояние, обичайно за лорд Уфнам. За да привлече вниманието му, тя рязко почука по бюрото и повтори:

— Подчиняване на тялото на волята ни. — Отново се втренчи в Джеф, питайки се защо госпожа Молой й е препоръчала детектив, който не само е млад и зелен, ами отгоре на всичко е и глух.

В този момент той дойде на себе си и промърмори:

— О… ами… да… Чух за тези вегетариански… — Сепна се и за миг също млъкна — отчаяно търсеше с какво да замени думата „щуротии“, която му беше на езика, тъй като нещо му подсказваше, че не е препоръчително да я изрича. Спомни си названието на любимото й африканско племе и се хвана за него като за спасителен пояс: — Разбрах, че сте последователи на житейската философия на племето угубу.

— Точно така. Били ли сте в Африка, господин Ейдър?

— Никога не съм стъпвал там. Бил съм във Франция, в Швейцария, но не и в Африка.

— Значи никога не сте виждали хората от това племе. Всички до един имат атлетично телосложение, но по душа са като малки деца. Причината е в природосъобразния живот, който водят — хранят се само със зеленчуци и се отдават на характерните си ритмични танци. Надявам се след време да спечеля много последователи на угубу от цяла Англия, но разбира се, успехът зависи от сериозното отношение и от ентусиазма на първите членове на колонията. За съжаление не всички са достатъчно съзнателни. Например тази сутрин спипах един от тях в бараката да се тъпче с пай с месо.

Джеф изумено възкликна:

— Пай с месо ли?

— Точно така!

— Студен или топъл?

— Студен!

— Заварили сте го в бараката, тъй ли?

— Именно!

— Боже мой!

— Разказах ви всичко това, защото подозирам, че докато гостува в имението, Лайънел възнамерява да отскача до странноприемницата и да се тъпче с месо. Разбира се, взех предпазни мерки. Предупредих собственика на странноприемницата, че ще бъде под постоянно наблюдение, и му напомних, че скоро му предстои подновяване на лиценза от общинския съвет, в който членувам и аз. Мисля, че му взех страха. От вас искам да следите Лайънел да не намери друг доставчик на забранени храни. Искам да ми съобщавате и за най-незначителното му провинение, за да вземам мерки своевременно. И още нещо — той е беден като църковна мишка и е изцяло на моя издръжка, което означава, че съм в състояние да упражня натиск върху него. Да разчитам ли на съдействието ви?

Джеф кимна:

— Безусловно! Преди малко се поинтересувахте дали съм виждал представител на племето угубу. А сега е мой ред да ви попитам дали сте виждали еднорък тапетаджия, болен от копривна треска.

— Не ви разбирам.

— Давам ви го за пример, за да разберете колко зает ще бъда. Заръчвате ми да държа под око Кейкбред, добавяте, че трябва да наблюдавам госпожица Бенедик, накрая ми възлагате и проследяването на племенника ви. Ще изпълня желанията ви, госпожо Корк, дори да ми се схване вратът, като си въртя главата ту в една, ту в друга посока. Но това е един от рисковете на професията — трудова злополука, както бихте се изразили вие, — който един детектив трябва да приеме с подобаващо хладнокръвие. А сега — добави Джеф — предлагам час по-скоро да се запозная с вашия племенник. Част от стратегията ми е добре да опозная човека, когото трябва да следя. Спечелвам доверието му и той става като пластелин в ръцете ми. Ето защо, докато съм тук, често ще ме виждате заедно с госпожица Бенедик. Ще се постарая да вляза под кожата и на господин… Грийн, ако не ме лъже паметта. От вас разбрах, че го очаквате тази вечер.

— Влакът му пристига след половин час.

— Ще отида да го посрещна. Вярвам, че по пътя от гарата дотук ще поставим основите на едно сърдечно приятелство. Между другото, как изглежда племенникът ви?

— Има ли значение?

— Мисля, че е препоръчително, когато отидеш да посрещнеш някого на гарата, да можеш да го познаеш.

— О, разбира се. Лайънел е висок, слаб и много симпатичен. Има мустачки като от коприна, а очите му са с лешников цвят и са много нежни.

— Благодаря за изчерпателната информация — избърбори Джеф. — Време е да тръгвам — искам да бъда на перона преди пристигането на влака.

В действителност не се налагаше да бърза и спокойно можеше да побеседва с работодателката си още десетина минути, тъй като гарата се намираше недалеч от Шипли Хол, но не му се оставаше нито миг повече в компанията на човек, според когото мустачките на Грийн Вонята са като от коприна.