Книгата на Хаде

16.

Калеб лежеше в леглото си с отворени очи, но с отнесен поглед. Беше като парализиран. Мозъкът му обаче не спираше да работи. Припомняше си всички битки, редом до своите приятели, спомняше си майка си, сестра си… но всичко избледняваше пред потребността да види нея, момичето с лилави очи и устни, създадени за целувки. Неговата cáraid. Никога нямаше да си прости, че я беше наранил. Смъртта беше справедливо наказание.

Мену седеше до него. Стискаше силно ръката му, опитваше се да му внуши представата за мир и покой. Беше почистил и дезинфекцирал раните му, но нищо от това не можеше да помогне вече на неговия приятел. В съзнанието на Калеб бушуваха вина и болка. Приятелят му губеше живота си за една жена. За неговата жена, за неговата половинка. Защо боговете им бяха дали тази Ахилесова пета? Фрея е била голяма кучка.

Вратите на балкона се отвориха и Каал влезе, понесъл Айлийн в прегръдките си. Остави я на пода и тя тръгна към Калеб. Не се поколеба. Отиде директно при него. Решително.

Мену я изгледа стъписан. Дали най-после беше разбрала? Боговете бяха на страната на неговия приятел. Каал му се усмихна и кимна утвърдително. Мену въздъхна и погледна към небето. Благодареше мълчаливо.

— Махайте се — каза им Айлийн, без да откъсва очи от Калеб. Никой нямаше да види как я захапва, защото й се струваше нещо твърде интимно и лично. Не искаше публика.

Каал и Мену скочиха от балкона и изчезнаха.

Айлийн никога не се беше чувствала толкова силна. Нима беше способна да дарява живот? Да. Тя можеше да го спаси. Щеше да го спаси от мрака и лошите обноски. Щеше да го направи, за да й е задължен, и тогава отношението му щеше да се промени.

Калеб не я беше видял. Всъщност едва разбираше какво се случва около него. До момента, в който усети едно топло тяло до себе си. Тяло, което нямаше нищо общо с това на неговия приятел Мену.

Айлийн почувства, че сърцето й се къса. Усещаше физическа болка заради болката на Калеб. Протегна ръка към главата му, погали го по челото и го среса с пръсти. Тихо заплака. Гърдите на Калеб бяха разпорени, вратът — разкъсан, а рамото му — жива рана. Тя отлично знаеше, че и гърбът му не е в по-добро състояние. Леглото беше цялото в кръв.

Калеб фокусира погледа си и тогава я видя. Зелените му очи срещнаха лилавите. Бадемовидни очи, пълни със сълзи, с цвят на камбанки. Преглътна и изумруденият му поглед се изпълни с топлина и нежност.

— Айлийн… — прошепна той с голямо усилие. — Съжалявам…

— Шшт… — каза тя, като се възхищаваше на лицето му и постави пръст на устните му. — Не говори.

Не знаеше какво трябва да направи, но се остави интуицията да я води. Пусна чантата си на пода. Съблече сакото и го хвърли. Хвана косата си и я преметна през дясното си рамо. Откри югуларната си вена. Беше ужасно възбудена и същевременно ужасена.

Калеб я следеше с очи и те останаха впити в красивата й шия. Айлийн клекна бавно, наведе се към него и приближи шията си на нивото на пресъхналите му устни. После докосна ухото му с устни.

— Пий от мен, Калеб — прошепна нежно.

Калеб не помръдна. Тя му предлагаше себе си. Не направи нищо, но продължи да гледа шията й, която пулсираше бързо. Беше притеснена. Айлийн беше притеснена за него. Опита се да вдигне ръка и да я хване за тила, за да я наведе към себе си. Но нямаше сила. Трудно си поемаше дъх.

Айлийн вдигна глава и го погледна загрижено. Тогава разбра, че Калеб не може да направи никакво движение. Господи, наистина щеше да умре, ако не побързаше.

С треперещи ръце Айлийн бръкна под роклята си и докосна външната част на бедрото си. Там държеше ножа на баща си, прикрепен с кожена лента. Извади го и погледна наточеното острие. Без да се колебае, поряза шията си и изсъска от болка.

След това поднесе раната към Калеб. Приближи кървящата си шия към устните му и обхвана врата му, за да го повдигне да пие. Когато първата капка кръв падна в полуотворената уста на Калеб, зениците на ванира се разшириха, очите му станаха по-големи, а пръстите на ръцете му се изпънаха. Айлийн беше всичко, което той желаеше, всичко, от което имаше нужда, и вкусът й го подлуди. Всичките му вътрешни органи започнаха да работят на бесни обороти. Сърцето му биеше силно. Пробуждаше се за живот. Калеб вдигна ръка решително, хвана Айлийн за тила и я доближи още до устата си.

Когато притисна устни към раната й и заби зъби в шията й, Айлийн помисли, че ще умре. Еротична тръпка премина през цялото й тяло и разбра, че е там, където трябваше да бъде. Калеб я сграбчи грубо, искаше и вземаше. Тя престана да му помага. Вече се справяше сам и тя се предаде.

Айлийн беше изкушение, живот, светлина. Докато пиеше от нея, Калеб се наведе напред и седна в леглото. Сграбчи я, като изръмжа от удоволствие, и я настани в скута си. Не знаеше колко силно се нуждае от нея, докато не я усети в прегръдките си.

Айлийн знаеше, че рано или късно ще избухне в пламъци. Чувствените устни на Калеб я поглъщаха, засмукваха я със страст, близка до лудостта. Всичко останало изчезна. Прегърна врата му, прокара пръсти сред гъстата му коса и го притисна по-плътно до себе си. Подканяше го да вземе всичко, което пожелае. Отдаде му се и си помисли, че няма по-сладка смърт от тази.

Заваля проливен дъжд и засили всички емоции, които бушуваха между тях. Бурята беше толкова силна, че вятърът грабна прозрачните тюлени червени пердета, които покриваха балконите, и ги накара да танцуват в синхрон с ритъма на езика и зъбите на ванира.

Калеб се връщаше към живота. Беше я заклещил в ръцете си, в затвор от мускули, от който тя никога нямаше да може да се измъкне. Нямаше спасение. Тя беше негова затворница. Той беше неин надзирател.

Айлийн се размърда неспокойно. Започна да търка ханша си в него, да го прегръща по-силно. Калеб събуждаше за живот нещо в нея, нещо, което беше спало двайсет и две години. Възбудата от това да се подчини на по-висша сила. На желанието. Никога не се беше чувствала по-уплашена и отчаяна, но потребността нещо да запълни празнотата, която започваше да чувства в корема си, потискаше страховете й.

Калеб я притисна до себе си така, че цялата горна част на сладкото й тяло беше залепена за него. Почувства гърдите й върху торса си и чу въздишката на наслада, която излезе от устните й. Отдръпна с ръмжене зъби от елегантната й шия. Направи го бавно, защото искаше да почувства как тя потреперва.

А как потрепери. Зъбите се бяха забили в кожата й и усещаше как той ги вади от нея, милиметър по милиметър. Гореща лава се концентрира между краката й. Нежен и влажен огън, който копнееше някой да го изгаси.

— За Бога… — изстена Айлийн.

Калеб погледна двете зачервени следи на шията й. Прокара език по тях и ги близа, докато възпалението премина. Не биваше да пие много. За това, което предстоеше тази нощ, тя трябваше да е силна и в отлична кондиция. С всяка влажна ласка на езика му Айлийн настръхваше и забиваше пръсти във врата и раменете му. Вдигна поглед и най-после видя истината. Видя своята жена, омаломощена и разпалена в ръцете му, с отметната назад глава, разтворени устни и лилави очи, които го гледаха сред черните мигли. Да, неговата жена, ничия друга. Косата й се спускаше назад чак до леглото. Дар от боговете. Калеб я изгледа от горе до долу като хищник.

Там, където задържаше погледа си, Айлийн се активираше. Слабините, пъпът, гърдите, сърцето, шията… всичко пулсираше с приятна болка, която копнееше за успокоение.

Тя опита да се изправи. Изви се назад, за да погледне гърдите му. Бяха заздравели напълно и сега се изпъваха в целия си блясък. Мускули, маса и мъжественост. Беше заслепена от неговото съвършенство. Прокара език по зъбите си и усети, че кучешките са станали малко по-дълги. Лаком блясък се появи в очите й.

Беше гладна.

Очите им се срещнаха. Без да откъсва поглед от него, тя прокара ръка по гърба му. Калеб потрепери и я погледна с желание.

Айлийн установи с гордост, че там няма нито една драскотина. Само оформена плът. Беше оздравял в момента, когато беше вкусил кръвта й. Беше учудваща потребността и зависимостта му от нея. Калеб също предизвикваше учудване. Калеб беше воин. Силен воин. А тя трепереше, седнала в скута му. Ерекцията му, твърда и мощна, притискаше бедрата й и тя я докосна решително. Без страх.

Не се смяташе за съблазнителка, но може би трансформацията беше събудила либидото и хормоните й. Беше замаяна, опиянена от него. Ароматът на манго се носеше отново, а единственото, което искаше тя, беше да изяде плода.

— Айлийн — прошепна Калеб. Гледаше я с обожание.

Искаше да стори с нея толкова неща, с такава страст… но се принуди да се успокои. Не искаше да я нарани или да я уплаши.

Погледна устните й. Наведе нежно глава и ги докосна със своите. Оттам започна истинското мъчение.

— По-добре ли си? — попита го тя, без да се отдръпне. Гледаше го в очите, без да мига, и сдържаше емоциите си със самоконтрол, който не беше характерен за толкова млад човек.

Устните на Калеб се отлепиха от нейните и едната му вежда се повдигна.

— Все още има нещо, което ме боли, малката. — Пое си дъх и отново се насочи към устата й, за да я целуне както трябва. Но Айлийн се отдръпна и слезе от скута му с достойнството на кралица.

— Наистина ли? Какво те боли? — Взе чантата и сакото си. Опита се да изглежда безразлична и избягваше да мисли за замайването си.

Калеб не можеше да повярва на очите си, стана от леглото и я хвана за раменете. Грешеше, ако си мислеше, че може да си тръгне от дома му. С този жест Айлийн беше приела връзката си с него и нямаше връщане назад, той нямаше да й позволи. Тя беше неговата cáraid, неговата спътница, не можеше да го пренебрегва по този начин.

— Всичко ме боли и имам нужда да ме…

— От какво имаш нужда? — попита тя с безразличие. Канеше се да си облече сакото, но той го издърпа от ръцете й и го скъса на две. Беше вбесен, защото не му обръщаше внимание. Айлийн го погледна предизвикателно. Грабна чантата си и го удари с нея. Калеб я хвана за китката, изтръгна чантата от ръката й и я хвърли в другия край на стаята. Айлийн му зашлеви силна и звучна плесница.

Времето се влоши. Една светкавица проблесна и гръм разтресе прозорците. Калеб постави ръце върху раменете й и я отведе до стената. Заклещи я с полуголото си тяло. В очите му имаше опасен блясък. Хвана роклята й за презрамките и я разкъса от горе до долу.

— Къде си мислиш, че отиваш, Айлийн? Сега вече не можеш да излезеш така на улицата. Оставаш тук.

Айлийн се сви. Оказа се в същата ситуация като преди няколко нощи. Гърдите й бяха с втвърдени зърна. Само едни черни гащички покриваха плътта й. Обви ръце около себе си и се опита да се скрие към стената. Гледаше го уплашено и търкаше китките си. Тя му спасяваше живота, а той отново я похищаваше. Такъв беше Калеб. Никога не се беше чувствала толкова глупава.

Калеб не я разбра веднага. Айлийн беше бледа, само по обувки и гащички. Подлудяваше го. Такава страст изпитваше към нея, че едва се контролираше. Погледна я ужасен, укоряваше се за властното си поведение. Не, не можеше да разруши по този начин всичко, което беше постигнал спрямо нея. Не можеше да й стори това, а и нямаше намерение. Почувства, че сърцето му се къса, когато долови страха на своята cáraid.

— Не, Айлийн… — веднага я притегли към себе си и я прегърна силно, като допря брадичка в главата й. — Не, Айлийн, успокой се… няма да се случи същото. Съжалявам, че те уплаших. Моля те да ме извиниш.

Айлийн трепереше. Опита да се пребори с него, но разбра, че Калеб няма да я пусне. Тогава, напрегната като струна, престана да се съпротивлява.

— Извини ме, малката. Не исках да те изплаша. Ела, позволи ми да те прегърна. — Прегърна я още по-силно. Надяваше се, че така се почувства защитена, а не нападана или заплашвана. Как можеше да постъпи с нея така? — Айлийн, аз съм идиот. Става въпрос за това, че… аз… Става въпрос за това, че ти… ме караш да чувствам някои неща, имам нужда от теб и не мога да позволя да ме отблъснеш. Много е болезнено.

Айлийн избърса сълзите си. Беше му ядосана по много причини. Основната се появи в момента, в който го видя в пъба с двете руси нахалници. Чувстваше се предадена и й беше все едно как се чувства той.

— Какво искаш от мен? — попита го тя с пресипнал глас и го блъсна. — Дадох ти да пиеш, повече нямаш нужда от мен… Остави ме, Калеб.

Той я притисна още по-силно и се отпусна. Остави я да говори, да му позволи да се слее с тялото й. Тя трябваше да му има доверие. Не й отговори, но продължи да я прегръща.

И двамата дишаха развълнувано.

— Ти си моята _cáraid, нуждая се от теб. Ти ми се отдаде и аз искам да ти се отдам._

— Не. Нямаш нужда от мен.

Калеб се отдръпна леко от нея. Само за да погледне лицето й.

— Как можеш да ми кажеш това? — погледна я с обожание и сведе поглед към красивите й гърди.

— Преди малко се чувстваше много комфортно в пъба — отсече тя и вдигна брадичка. Погледна го с гняв и болка. — Разполагаш с двете руси норвежки, за да задоволиш потребностите си. Поискай от тях. И… и… ми върни дрехите.

— Ревнуваш — усмихна се той и се сети за Дана. — Сестра ми предложи да бъда в тяхната компания, за да се събуди чувството ти за притежание и ревността ти да пламне. Не само си ванир, мила, а и вълчица. Нямаше да го понесеш… Не ти хареса, че ме видя с тях. Добре, нормално е.

Обожаваше да я гледа така — с очи, от които изскачаха искри гняв, разпалена и страстна. Хвана я за брадичката и я повдигна към себе си.

— Това са просто две момичета от клана. Нищо повече, просто приятелки. — Гласът му се сниши с една октава.

— Не, стига вече. Това — посочи долепените им тела — не е нормално. Така че недей да казваш, че е нормално, защото не е. Разбираш ли? И недей да ми даваш обяснения. — Гласът й трепереше, брадичката също. — Не ги искам. Искаш ме само за себе си. И аз те искам само за мен. Трябва да свикнеш с това усещане, трябва да приемеш онова, което събуждам в теб. Один знае, че се опитвам да приема всичко, което ме караш да чувствам.

Айлийн изпъна гърба си и се изпъчи. Щеше да му каже всичко в лицето.

— Омръзна ми, Калеб. Боб ми помогна след унизителното отношение, на което ти ме подложи. Беше истински кавалер, почти приятел. Трябва да съм му много благодарна, а ти се отнесе с него зле само защото се приближи до мен и…

— Не ми говори за него. Не ми е приятно.

— Защо? Ревност или вина? Защото той ти напомня, че се държа като дивак с мен, нали?

— Няма да го видиш отново — заплаши я той и я сграбчи грубо за косата. — Този нахалник иска само да ти разтвори краката.

— Значи прилича на теб — отвърна тя и притвори очи. — Нали това искаш? Искаш да ми разтвориш краката.

Калеб издържа погледа й. Нейният беше огнен, а неговият — студен и сърдит.

— Искам да ми се отдадеш по собствено желание. Не става въпрос да разтворя краката ти. Недей да говориш така, не ти прилича. Ти си дама, а не грубо животно като мен.

Айлийн почувства как тези думи я галят и същевременно бичуват. Какво искаше тя? Искаше ли да му се отдаде?

Да. Колкото и да искаше да го отрече, знаеше, че желае това. От четири нощи тялото й зовеше за удовлетворение. Зов, който се пробуждаше и разпалваше само когато той стоеше пред нея. Не знаеше много добре какво точно означава да бъдеш cáraid на някой ванир, но тялото й реагираше само когато той беше близо, и тя загубваше контрол над желанията на плътта си.

Като осъзна истината, се почувства сломена и беззащитна като дете. И също като децата, заговори искрено и ясно. Целият й гняв се изпари и се почувства уязвима като никога. Беше погубена. Беше я победил. Не можеше да използва повече маски на безразличие, защото те се разбиваха на парчета.

— Какво си ми направил, Калеб? Полудявам… Защо? — настоя да разбере тя. Подпря чело в гърдите му в явен жест на поражение. — Ще ме ликвидираш, нали?

— Не, живот мой. — Той я приласка нежно. — Нищо няма да ликвидираме, ще започнем нещо.

— Не разговаряше мислено с мен, от вчера… Защо, по дяволите?

— Вече нямах енергия, за да говоря с теб. Изчерпах я, докато летяхме заедно. Исках да съм с теб там, горе, сред облаците.

Айлийн преглътна и стисна силно очи. Никога нямаше да му каже колко зле се беше чувствала, когато той не отвръщаше на молбите й, нито пък колко беше ядосана, че я е направил толкова ранима.

— Знам, че е било трудно за теб — продължи ванирът. — Молеше ме да съм с теб, че имаш нужда от мен. Никога няма да се отделя от теб. Отсега нататък аз ще съм в теб и ти в мен. Ще бъдем едно цяло, ангелче — отново дръпна косата й, но този път по-нежно.

— Ще се срещаш ли с тях отново? — Тя вдигна поглед към него.

— С кого?

— С онези руси момичета…

— Зависи — каза развеселен той. — Ще те дразни ли това?

— Ядосана съм, Калеб. Не се шегувай. Преди малко беше очарован, че са увиснали на ръцете ти. Аз… — Стисна силно устни. Разкриваше се пред него, но не можеше да спре думите си. — Помислих си, че ме наказваш за нещо… Помислих си, че ми се подиграваш… Почувствах се… зле — призна и се отпусна върху него.

— Да те наказвам? — Накара я да го погледне в очите. — Не, Айлийн, разбира се, че не.

Поклати глава. Чувстваше се объркан и ядосан на себе си.

— Господи… Айлийн. — В очите му се четеше отчаяние. Беше свикнал да командва. Да заповядва. Никой не му противоречеше, никой освен нея. — Всичко провалям. Искам да ме приемеш, да имаш доверие в мен. — Повдигна брадичката й и погледна разплаканите й очи. — Те са никой. Интересуваш ме ти.

— Тогава престани да се отнасяш така с мен. Ти си грубиян — отвърна тя умолително. — Не ми харесва да ме плашиш или да използваш сила срещу мен. Не ми харесва да ме злепоставяш, като тази вечер, когато ме измъкна от пъба, сякаш съм някаква кукла без право на глас. Не обичам да съдираш дрехите ми по този начин. Скъса ми роклята.

— Айлийн…

— Млъкни. Не ми харесва да не ме уважаваш и винаги да мислиш, че знаеш какво е най-добро за мен. Не ми харесва да…

— Прости ми — помоли я и погали бузата й с кокалчетата на пръстите си. — Ще се опитам да се контролирам. А ти какво правеше с тази рокля? — изръмжа той. — Фръцкаше се пред всички мъже…

— Фръцках се, казваш? — изсъска и повдигна вежди.

— Не можеш да обличаш нещо подобно, когато не мога да те защитя. Предизвикваше ме, мен и всички останали.

— Ако искаш да знаеш, неандерталецо — натисна гърдите му няколко пъти с показалец, — облякох тази рокля заради теб. Помислих си, че ще ти хареса да ме видиш с нея. Но сега разбирам, че не е така. — Погледна парчетата от роклята на „Мошино“. — Скъса я — укори го с лилавите си очи. — Ти си животно.

— Никога недей да обличаш нещо подобно, ако не съм с теб.

— Бях с теб, идиот. Освен това ти ми я подари. Виждаш ли? — Вдигна ръце и ги отпусна отчаяно. — През цялото време изпращаш противоречиви послания. Ако се ядосваш, когато се обличам секси, да ми беше подарил нещо друго. По-добре ли ти се струва някоя бурка61? — Блъсна го ядосана.

— Не. Не е така — каза й нежно. — Обожавам тялото ти. Фигурата ти е създадена, за да бъде показвана. — Огледа я с гладен поглед. — Само те моля да се обличаш така, когато мога да те защитя от всичко и от всички. Нямах никакви сили, Айлийн. Не разбираш как се чувствам, ако не съм в състояние да те предпазя. Виж какво ми стори Боб и едва не умрях.

— Аз… не знаех какво се случва с теб. Не си представях, че си толкова зле. — На лицето й се изписа истинско разкаяние. — Но ти си го заслужи, защото се държа като кроманьонец.

— Знам, малката. Моля те за извинение.

Цялото му лице изразяваше молба. Полагаше усилия да умолява, вместо да изисква.

— Ще го имам предвид, ако това те успокоява. Все пак съм свободна да обличам онова, което искам, разбираш ли?

Калеб се съгласи. Сега тялото й зовеше да бъде успокоено и помилвано. Неговото също.

— Гладен съм, cáraid.

— Почакай. — Айлийн постави ръка на гърдите му, като разпозна блясъка в очите му. — Ако аз взема предвид онова, за което ме молиш ти, ти ще вземеш предвид онова, което аз искам от теб. — Беше заповед. — Няма да ме оставяш сама, нито някога ще прекъсваш този вид комуникация с мен. — Калеб се канеше да отвори уста, но тя го спря с предупредителен жест. — Няма да флиртуваш с никоя друга жена, независимо дали е руса, тъмнокоса или рижа. Чуваш ли ме, Калеб? Никога повече. Не искам да се замислям защо ме дразни това, но ме дразни. И махни тази арогантна усмивка от устата си. И да не си посмял да използваш отново с мен тези обноски на пещерен човек. Ясно ли е? Мачизмът вече не е на мода.

Калеб се усмихна като малко момче, което е успяло да постигне своето. Наведе се и приближи нос до врата на Айлийн. Пое аромата на своето сладкишче. Тя беше сладка, истински сладка.

— Не ми харесва някой да те докосва — призна той, щом тя беше честна, той също щеше да бъде откровен, — нито някой да се доближава до теб. Ти все още не контролираш онова, което предизвикваш у другите. — Пусна косата й и обви лицето й с ръце. С палеца погали долната й устна. — Не съзнаваш какво провокираш у мен. Умирам от ревност, Айлийн. Аз съм келт ванир, не мога да го избегна. Ревнив съм, с чувство за притежание, закрилящ…

— Арогантен, доминантен, насилник…

— Да — призна си той. Навлажни устни с език. — Но ти си моята cáraid и нашите отношения са такива.

— Не искам такава връзка, плаши ме. Не искам дори връзка. Искам уважение и…

— Аз те уважавам повече от всеки друг на света, Айлийн. Ти си смела, предана, състрадателна… и прекрасна. — Наведе се и отново докосна шията й с нос. Айлийн се задушаваше. Той прилепи устни към гърлото й и прошепна: — Но ванирът е пълен със страст, така сме създадени. Тялото ти е моят храм и няма да позволя на никого да те докосне. Трябва да защитавам онова, което е мое. А ти си моя. Няма значение колко се бориш, няма значение колко се противиш. Това нищо няма да промени. Където си ти, там ще съм и аз. Ти си моята половинка.

— Искам лично пространство. — Тя изви шия назад, за да се откъсне от устните му. Погледът й беше измъчен и молещ. — За мен все още е рано. Познавам те от пет дни и, така да се каже, не започнахме добре. Продължавам да свиквам с мисълта какво съм, не можеш да искаш от мен никаква връзка. — Макар че лудо желаеше тялото му.

— Не разбираш. Ванирите сме напълно различни от хората, особено що се отнася до взаимоотношенията ни с половинката. Току-що ме нахрани, недей да искаш да се върнеш отново към нормалния живот. Никакво пространство, никаква свобода. Аз ще бъда най-важното в живота ти, както ти в моя. Това променя всичко. Хората имат много увлечения и оставят половинките си. Ние не. Аз не.

— Какво ще промени или няма да промени тази особеност в храненето — тя отбеляза зъбите си върху него, — ще реша аз. Ти няма да направляваш живота ми — отвърна високомерно.

— Да направлявам живота ти? Стига вече. Ела тук.

Айлийн усещаше объркването му. Беше разстроен, съсипан, полудял, заради нея… И тя чувстваше същото. Отношенията при двойките ванири, изглежда, бяха много бурни, а тя никога не беше имала връзка.

Той щеше да й покаже какво означава да бъде cáraid на един ванир и ако не можеше да й го обясни с думи, ще го направи с действия. Да я направлява? Не. Ставаше въпрос за потъване във вълна от емоции и чувства, преливащи до момента, в който вече не се знае къде започва едната половинка и къде свършва другата. Калеб постави ръце на бузите й и доближи устни към нея. Докосна веждите, очите, носа, бузите й… Айлийн затвори очи и две огромни сълзи се търколиха и се сляха в огромна капка на брадичката й. Калеб наведе главата й назад и постави устни на брадичката й. Тогава тя забрави всички укори и пречки пред това да има връзка с него. Потъна в неговото докосване, във внезапната му нежност и макар че се мразеше за това, осъзна, че има нужда от него, колкото той от нея. Калеб я ухапа лекичко и я целуна. Айлийн престана да трепери и подпря ръце на твърдите му гърди. Остави усещанията от неговите целувки да събудят цялото й разгорещено тяло. Отвори очи и остана пленена от зеления му поглед, както и той от нейния. Една искра се възпламени, ярка искра, която блесна дълбоко в очите и на двамата.

Калеб, висок, едър, мускулест, почти като император, стоеше пред нея и докосваше нежно лицето й. Искаше тя да престане да се страхува и да му се отдаде изцяло.

Тя наблюдаваше лицето му, ъгловатите му черти, които изразяваха напрежение и несигурност. Беше сигурна, че ако го отхвърли сега, той ще умре. Умоляваше я да го приеме. А тя беше повече от уверена, че той я приема. Не можеше да се заблуждава. Желаеше го и умираше от копнеж да го целуне. Това беше новата й същност и се изненада колко много иска да я приеме. Така че почака да се появят агресивността и чувството за притежание на Калеб и събра сили, за да може да ги понесе.

Спомни си своя първи път. Нямаше целувки, нито ласки, нищо… Калеб не обичаше да го докосват. Тя не можеше да понесе второ подобно преживяване. Не с Калеб. Не и когато го усещаше с всяка пора на кожата си, застанала почти гола пред него.

Калеб наклони глава. Плъзна ръце от лицето й, по шията, фините рамене, елегантно извития й гръб, докато стигна до задните й части. Притисна я, за да почувства пулсиращата му ерекция, желанието, което крещеше да бъде удовлетворено.

Айлийн отвори изненадано очи и уста и преди да успее да каже нещо, той наведе устните си уверено и ги постави върху нейните.

Тя беше объркана и го остави да направлява целувката. Не очакваше това. Устата й бавно беше завладяна от неговата. Устните се затоплиха от докосването и търкането. Тогава Калеб се концентрира върху долната устна, облиза я нежно, след това я ухапа и накара Айлийн да настръхне. Тя не беше целувала никого преди, но преживяването й се стори почти свещено. Устата, езикът и зъбите на Калеб я стимулираха и я подканяха да отвори по-широко уста. Когато го направи, собственият й език се спусна да търси неговия. Когато се намериха, се вплетоха като любовници по време на танц на обещания, ласки и чувствени намерения. Всичките й сетива се пробудиха. Ръцете й усещаха, опрени на неговите гърди, мекотата и топлината на тялото му. Устата и носът й се изпълниха с неговия аромат и вкус. Ушите й можеха да доловят дори ускорения пулс на сърцето му.

Изведнъж се почувства силна и смела. Раздвижи се в ръцете му. Искаше да се притиска в него.

Калеб гореше. Пръстите му се бяха забили в задника й, задържаха я, чувстваха формите й. Потрепери, когато усети топлината на езика й. Остави се да чувства как лека-полека тя се събужда за страстта между тях. Наслади се на реакцията й.

Тя трябваше да се предаде пред очевидното. Желаеха се не с човешко желание, а с почти животински, див и опустошителен копнеж. Беше застанала на пръсти и докосваше жадно ерекцията му, докато правеха любов с уста и език. Тя беше нежна, внимателна, но много страстна. Съблазняваше го, като докосваше устните му, без да навлиза по-дълбоко. Когато той се спираше, тя започваше да го хапе, да го ближе и да го гали целенасочено с кучешките зъби, да завладява цялата му уста. Тази ласка му харесваше. Вкусът й беше свеж и горещ.

Айлийн вече не беше напрегната. Окуражен, той отново я приближи до стената и я заклещи там. Продължаваха да се целуват, сякаш животът им зависеше от това. Сграбчи я за косата и леко я дръпна, за да го погледне. Нямаше страх, нито опасения. Само желание. Древно желание да притежаваш и да бъдеш притежаван. Айлийн продължаваше да не мърда ръцете си. Дланите й не се бяха отлепили от гърдите му. Гледаха се в очакване и уплашени от собствената си страст. Калеб я хвана за китките и поднесе ръцете й към лицето си.

— Толкова меки… — прошепна той.

Опря бузата си в една от дланите й и се потърка в нея. Потърси топлина и утеха.

Айлийн се намръщи. Дишаше развълнувано. Устните й тръпнеха, пареха, но дланите й горяха от желание да го докосне. Какво правеше? Тя смяташе, че Калеб не обича ласките, но той приличаше на ранена черна пума, жадна за докосване. Присви дланта си, за да може Калеб да се погали в нея. Калеб изви ръката й, така че вътрешната част на китките да бъде на нивото на устните му. След това направи нещо, което тя изобщо не очакваше. Целуна китките й — отдолу и отгоре. Сладки целувки, които успокояват, лекуват. Влажни целувки, които разпалват и пробуждат.

— Нараних те тук. Никога няма да се отнеса така отново с теб. Никога повече няма да те нараня. Ще се грижа за теб и винаги ще те защитавам. — С долепени към дланта й устни и с пламтящ поглед той добави: — Докосни ме, Айлийн. Моля те. Имам нужда да ме погалиш.

Айлийн се подпря на стената. Краката й трепереха, а сърцето й блъскаше в гърдите. Дишаше неравномерно. Той пусна ръцете й. Очакваше ласките. Това признание беше много унизително за него.

Тъмната и ясна нощ надничаше през широко отворения балкон, осветяваше стаята и очертаваше телата им с бледа светла аура. Червените пердета танцуваха на вятъра. Дъждът отмерваше ритъма на дишането им.

Айлийн се поколеба и накрая реши да последва желанията си. Докосна лицето му и го погали, първо бузите, после устните, брадичката. Ванирът затвори очи, благодарен за ласките. Тя спусна ръка по силната му шия, по широките и перфектно заоблени рамене, по топлите му гърди, гладки и оформени, по ясно очертаните му коремни мускули и тънката талия. След това отново се насочи нагоре. Наслаждаваше се на допира с това тяло, създадено за любов и война. Прокара пръсти по мускулите на ръцете му.

Калеб стенеше от удоволствие при всяка ласка и стисна очи, за да почувства усещанията по-силно. Тогава престана да усеща ръцете й. Отвори очи и не я видя. Почувства как пръстите й следват мускулите на гърба му. От горе до долу, от едната към другата страна… Айлийн стоеше зад него и го галеше, както тя искаше. Галеше всичко. Ръцете й прегърнаха гърдите и корема му и той започна да чувства устните й по гърба си. Протегна ръце назад и я хвана за голите и топли бедра, докато тя продължаваше със своето проучване. Гърдите й бяха притиснати към гърба му. Влажни, щедри устни обхождаха широките му рамене, минаваха през тила и врата, продължаваха по гръбначния стълб и след това отново поемаха нагоре. Следваше ги езикът, палав и сатенен. Искаше да заличи всички удари от бичуването, макар че вече ги нямаше. Да запечата у него спомен за нежност, а не за болка.

— Айлийн… — прошепна Калеб притеснено. — Имам нужда да… По дяволите… Целуни ме.

Обърна се, прегърна я през кръста, притисна я до себе си, наведе глава към нея и залепи устни към нейните като гладен вълк. Айлийн прокара ръце по шията му и сграбчи черната му коса, за да се задържи, сякаш беше спасителен пояс. Калеб плъзна ръцете си, хвана задните й части и като ги притегли към себе си, я накара да се изправи на пръсти и да го целуне по-дълбоко. Изстенаха едновременно. Така се разкри нуждата, която и двамата имаха от тази интимност. Ерекцията на Калеб притискаше корема му, а голите им гърди се бяха долепили така, че ударите на сърцата им се смесваха и объркваха. Целувките станаха по-настойчиви, до момента, в който вече не им беше достатъчно да се целуват.

Айлийн почувства, че иска още, още от него. Той имаше още по-голяма нужда от нея. Вдигна я за задните части, ерекцията му пулсираше срещу нея, и я отнесе към леглото, без да престава да я целува.

— Не, Калеб — каза тя притеснено. Говореше върху устните му. — Не искам да легна там. Не искам. Не мога.

Калеб погледна леглото и почувства колко е объркана. Намираше се отново на мястото, където беше загубила девствеността си. Беше я страх. Той седна в края и постави Айлийн права пред себе си, между разтворените си крака. Прегърна я. Искаше да я успокои.

— Айлийн, нямаш представа колко силно те желая — измърка като котарак. Потърка лицето си между гърдите й. Тя погали косите му. Плъзна ръце по ребрата й, премина през талията и задните й части. — Господи, идеална си. Не мога да си поема дъх — каза с дрезгав глас.

Айлийн не можеше да говори. Стоеше в капана на неговите ласки, хипнотизирана от изпълнения с желание глас, потънала в контакта на устните и носа му с тялото й. Калеб прокара пръсти по черните копринени бикини и ги плъзна по стройните й крака. Без да вдига поглед, разкопча каишките на кожените й обувки и също ги свали. Прокара ръце по фините й женствени стъпала, по прасците, коленете и силните стегнати бедра. Стигна до триъгълника с черните къдрици и дишането му стана по-насечено. Без да я докосва там, продължи нагоре. Галеше задните й части, талията, торса и постави длани на гърдите й.

Айлийн потрепери. Ръцете на този мъж я подлудяваха. Чувстваше се като тенджера под налягане, готова да избухне.

— Виж колко са красиви — прошепна той, като масажираше гърдите й с потъмнял поглед.

— Ха…? — преглътна. — Ха… харесват ли ти? — попита тя, развълнувана и същевременно поласкана.

— Искаш ли да ти покажа колко ми харесват? — Той я погледна отчаяно.

Айлийн потвърди бавно, без да откъсва очи от неговите.

Прегърна я през кръста и я приближи до себе си. Наведе се напред и пое едното зърно в устата си. Обходи го с език, докато се втвърди. Облиза го и впи устни в него. Засмука го, първо нежно, а после все по-силно, като го теглеше.

Айлийн дишаше на пресекулки и го гледаше със замъглени от удоволствие очи. Струваше й се нежно и еротично този мъж, толкова силен и властен, да стои залепен за гърдата й, да я възбужда, да я засмуква фино, като бебе. Но той не беше бебе, беше мъж и я съблазняваше.

Плъзна ръце по врата му и сплете пръсти в косите му. Първо го държеше, контролираше, после започна да го притиска към себе си, за да вземе всичко, което искаше, и още. Харесваше косата му, харесваше й да я има само за себе си, да бъде единствената, която да може да я гали. Изненада се, когато усети такова чувство за притежание спрямо него, но го прие и изръмжа от удоволствие. Нямаше да се бори повече с това, което залепеният за гърдата й ванир събуждаше в сърцето й, в нея. Преди няколко дни го мразеше. Сега се нуждаеше от него както от въздуха.

Калеб масажираше с ръка другата й гърда. Пое си въздух, отдръпна ръката си и реши да измъчва и нея. Захапа зърното, облиза го с език, докато то не почервеня, набъбна и започна да пулсира.

Можеше да бъде тиранин, мъчител, но я разтапяше и укротяваше с ласките си. Без колани, без жестокост. Въздъхна разтреперана.

Щеше да прави любов с него. Не беше лицемерка, нито пуританка. Съдбата й беше поднесла Калеб и сега тя имаше нужда от него със същата дива страст, която той се опитваше да потисне, за да не я плаши.

Калеб престана да смуче гърдата й и вдигна поглед към нея. Устните му бяха полуотворени. Тя не се поколеба. Сграбчи го за косата с треперещи ръце, наведе се и плъзна език между устните му, докато докосна неговия.

Той заби пръсти в нежната й плът и я остави да продължи да прониква. Погали я и притисна задните й части. Целувката й стана по-настойчива. Изстена засрамена и проникна още по-дълбоко с език.

Това беше знакът, който очакваше от нея. Повдигна я, сякаш беше по-лека от дете, и я постави да го възседне. Коленете й бяха забити в леглото, от двете страни на бедрата му. Той пое инициативата в целувката, лакомо, като вълк.

Тя се отдръпна, погледна телата им и забеляза, че е отворена към него. Задните й части натискаха ерекцията му, а той я гледаше развеселен. Не я остави да отвлича вниманието си. Постави устни върху нейните и я целуна нежно. Милваше гърба й. Не спря да я целува, докато не се разтопи в ръцете му.

Айлийн го държеше за косите и седеше върху него, напълно открита, на негово разположение.

— Искам да правя любов с теб — каза той върху устните й. Облиза долната й устна с невероятен ритъм и умелост. — Искам да проникна в теб.

Айлийн го погледна в очите с лилавия си поглед, помътен от желанието. После погледна устните му, прокара език по долната и отново го целуна, този път — игриво. Напредваше и се отдръпваше, докато Калеб се изтощи и я завладя. Стана господар на устата й, на цялото й тяло и воля. Айлийн се отдръпна, за да си поеме отново дъх, и прошепна:

— Тогава си събуй панталона.

Калеб я целуна и захапа нежно врата й. Усмихна се тържествуващо.

— А ти искаш ли да правя любов с теб, Айлийн? — попита я, докато ближеше месестата част на ухото й.

— Ах… да… — отвърна тя. Трепереше.

— Значи, вече не те е страх от мен?

— Страх ме е… от това, което събуждаш в мен. Всичко е ново за мен, Калеб.

Калеб докосна гърдите й, почувства тежестта им, започна да ги масажира и ги събра една до друга. Гледаше ги с гладен поглед.

— И за мен е така. Всичко, което чувствам, е съвсем непознато.

Айлийн издържа погледа му. Лилавите й очи бяха по-бистри от всякога, черните коси се спускаха по раменете и гърба й, острите кучешки зъби се подаваха между полуотворените й устни, беше гола и копнееше той да забие зъби в нея. Буквално.

— Вземи ме, Калеб. Направи, каквото трябва да направиш с мен, направи го, защото ще умра, ако не го направиш. Бо… боли ме цялото тяло. — Не откъсваше поглед от него. Заповядваше му, както една истинска жена ванир говори на половинката си.

Калеб почувства, че ерекцията му нараства и пулсира, готова да експлодира. Изправи се с Айлийн на ръце. С една ръка свали панталона си. Не носеше слипове и пенисът му щръкна до пъпа.

Айлийн усети върха на главичката, който галеше нейната тръпнеща и влажна плът. Разтрепери се. Калеб отново седна.

— Прегърни ме с краката си — прошепна до рамото й и го захапа леко.

Айлийн се подчини и погледна надолу. Пубисът й обгръщаше члена на Калеб. Беше такъв, какъвто го помнеше. Голям, дебел и дълъг. Силно заплашителен.

Калеб не й позволи да мисли дали ще я нарани, или не. Целуна я отново, толкова дълбоко, че не остана кътче във влажната й уста, което неговият език да не докосне или погали. Айлийн заби пръсти в раменете му и без да се страхува, го целуна със същия глад и жар. Отъркваше се в него и вплиташе пръсти в черните му гъсти коси. Беше възбуждащо да бъде с дългокос мъж и да сграбчва гривата му, докато се прегръщат и целуват. Толкова искаше да успокои болката, която чувстваше в корема и между краката.

— Кажи ми къде те боли — настоя той. Айлийн облиза устните му, но не отговори. — Тук ли те боли? — Плъзна пръсти си по вътрешната част на бедрата й и погали входа към тялото й леко и нежно. Айлийн потрепери и изстена. — Да, мила? Тук ли те боли? — Усмихна се и притисна този вход. Погали го с кръгови движения. Наблюдаваше реакцията й, а тя, изпълнена с любопитство, беше свела поглед. Гледаше как бронзовата му ръка се движи в интимната й област. — Искаш да те успокоя, нали? — прошепна върху устните й, докато усещаше влагата по пръстите си. Как се чувства неговата cáraid? Нямаше нужда от отговор. — Ммм, да… — Пъхна средния си пръст и почувства как неговата Айлийн го обгръща. — Разбира се, че искаш. Искаш, колкото и аз.

Тя помисли, че ще припадне. Почувства как пръстът на Калеб се отърква в нея, гали я, стимулира я, събужда цялото й тяло. Започна да се клати срещу ръката му, люлееше задните си части. Никога не беше правила любов, но знаеше много добре как се прави. Калеб започна да гали клитора й с палец, докато вкарваше още по-дълбоко пръста си в нея. Айлийн не можеше да спре да се движи, гореше и пулсираше срещу ръката му. Беше очарована от това, което той правеше с нея. Изведнъж почувства нов натиск и разбра, че Калеб пъха още един пръст в нея. Разширяваше я за най-голямото проникване, но ако продължаваше така, нямаше да издържи дълго.

Калеб не спря дори за миг. Следваше неумолимия си ритъм. Галеше я, разпалваше вътрешния й пламък, вътрешния й огън и наблюдаваше всяко нейно изражение. Искаше да й достави удоволствие, много удоволствие. Не искаше от нея само удоволствие, а цялостно приемане. Чувстваше нещо много силно към Айлийн, нещо, което никога не беше усещал, дори докато беше смъртен. Воден от тази потребност, която не се осмеляваше да назове, увлечен от нейното желание, вкара пръстите си по-навътре. Ритъмът стана по-бърз и Айлийн сграбчи врата му.

— Нямаш представа колко много исках да те докосна тук… — Той раздвижи пръстите си по-дълбоко. — Тук… — Погали нейния „бутон“ с показалец, докато се навеждаше, за да оближе и ухапе шията й, без да забива кучешките си зъби в нея. — Ммм… близо си, álainn62 — прошепна, спря да се движи и прокара език по югуларната й вена. — На какво ти мириша? — попита я той. Беше спрял пръстите си в една точка в нея. Натискаше, но не се движеше.

Айлийн се намръщи, не можеше да повярва, че спира, не искаше да спира. Калеб почувства разочарованието й и я измъчи още малко. Движеше леко пръстите си, изваждаше ги почти изцяло и ги задържаше, като я галеше с кръгови движения.

— На… манго — отвърна тя с разширени зеници и очи, изпълнени със страст. — Не, недей да спираш. — Сграбчи го за врата и го прегърна. Притисна се към него толкова отчаяно, че сърцето му подскочи.

— Така ли? На манго? — усмихна се той. — Знаех. Само исках да го чуя от теб.

— Моля те, Калеб… — Търкаше задните си части в него, в пръстите му, в ерекцията, която продължаваше да нараства. — Не мога да спра.

— Знам всичко за теб. — Прегърна я през кръста и я повдигна. Целуна я леко по устните и след това захапа едното й зърно. Айлийн изскимтя и отметна глава назад. — Дръж се за раменете ми.

Айлийн се вкопчи в него, задържа се срещу тялото му, докато Калеб галеше задните й части с едната ръка, а с другата насочваше пениса си към входа й, влажен и блестящ. Накара я да се спусне надолу, леко, и я спря, когато главичката на пениса му докосна устните на интимните й двери.

— Погледни ме — заповяда й нежно. Тя се подчини, напълно покорна и уязвима. — Амазонке моя… — прошепна и докосна устните й със своите. — Успокой се… остави на мен, аз ще те насочвам… Знам, че не си харесвала никой мъж. — Вкара главичката няколко сантиметра в нея и изсъска, когато почувства топлината, влажността и плътта на Айлийн. — Ох, по дяволите… колко добре ми пасваш. Знам, че на никого не си позволявала да те докосне. — Вкара пениса си още няколко сантиметра и целуна нежно устните й. — Знам, че ти харесах от момента, в който ме видя, защото… — още няколко сантиметра проникваха в нея, а Айлийн го прегръщаше като пиявица — има само… един мъж за теб.

— Калеб… — изстена тя отчаяно и заби пръсти в раменете му.

— Да, Калеб — повтори той и вкара още сантиметри в нея. — Това съм аз, единственият, на когото принадлежиш. Единственият мъж, чиято съдба е да ти принадлежи. — Раздвижи се леко в нея и почувства как Айлийн затваря очи и стене от болка и удоволствие. — Аз — проникна още малко, като се оттласна със задните си части — съм единственият, който може да прави с теб това, Айлийн. Тялото ти е мое, съзнанието ти е мое и сърцето ти също ще бъде. — С един тласък проникна изцяло в нея.

Айлийн отметна глава назад и изхлипа. Калеб я прегърна и я обездвижи. Усещаше как цялата пулсира вътрешно, как мускулите й се борят яростно, за да привикнат към него. Чуваше как сърцето й бие, полудяло от преживяването.

Айлийн го притискаше, прегръщаше го и го приемаше в себе си. Тя знаеше, че е неговият дом. Благодарен за посрещането, той погали чувствено задните й части. Плъзна ръце в бавна ласка, която се изкачи по гърба и врата й. Обви лицето й с ръце и я наведе към себе си. След това я целуна с цялата жар на Ада и цялата нежност на Небето.

Никога не се беше чувствала така. Не искаше да слуша как Калеб говори за притежание и принадлежност. Това я правеше по-уязвима пред него, а тя се опитваше да опознае физическото и сексуално удоволствие с Калеб. Не беше готова за нищо друго. Но Калеб беше емоционален хищник. Използваше всички възможни начини, щеше да остави отпечатък в нея, какъвто само един ванир може да остави у своята жена, щеше да я притежава, чрез секса. И тя се страхуваше.

Айлийн отвърна на целувката му със същата вулканична страст, но Калеб се отдели със стенание.

— Наранявам ли те? — попита той и докосна с нос бузата й.

— Не… — Айлийн се подпря на широките му рамене, за да застане по-удобно, и плъзна ръце по мускулестите му гърди. — Просто… си… много голям, Калеб — прошепна и го погледна в очите.

Почувства, че ванирът се изпълни с гордост от нейните думи. Да, Калеб искаше да чуе това от устата й. Прокара език по долната й устна, след това я ухапа леко и продължи да я гали.

— Но ти пасвам перфектно — прошепна той глухо. Отново спусна надолу ръцете си. Галеше цялото й тяло, леко разтвори задните й части, за да я доближи по-плътно до себе си. Раздвижи се внимателно, за да почувства тя докъде е проникнал и как я изпълва.

— Да… пасваш — прошепна тя накъсано.

— Готова ли си, Айлийн? — каза той с дрезгав от желание глас. — Ще се възпламеним заедно.

Изведнъж я сграбчи за задните части и я повдигна. Плъзна ерекцията си назад, а после отново проникна в нея, още по-мощно. Айлийн прехапа устни и сподави вик.

Калеб отново проникна, още по-дълбоко, като плъзна горещия си член в стегнатия й отвор. Беше невъзможно да изпита с друга такава наслада. Цялото му същество зависеше от нея, а тя зависеше от него. Нямаше болка, нито обиди, нито игри на надмощие. Беше много голям, опустошаваше всичко в нея със своите движения и активираше всяка от чувствителните точки.

Треперещото тяло на Айлийн започна да реагира и задните й части запрепускаха по пътя към екстаза. Яздеше го страстно, опираше чело в неговото, оставяше го да прави каквото пожелае, докато беше вътре в нея. Мощна тръпка премина през нея. Калеб й причиняваше това, завладяваше я. Чувстваше го навсякъде, силните му ръце не я пускаха, той беше в цялото й тяло, в кръвта й, в съзнанието й. Калеб продължаваше да се движи уверено, безмилостно, с лекотата и опита на онзи, който държи властта и е уверен в себе си.

— Усещаш ли го, Айлийн? — Той проникна в нея още по-дълбоко. — Всичко, което е в тялото ти, всичко, което те изпълва и разтърсва, всичко това съм аз. — Погледна мястото, където се сливаха телата им и се усмихна гордо. — Погледни ни. Целият е вътре. Караш ме да се чувствам толкова добре…

Айлийн дишаше трудно и почти не чуваше, защото сърцето туптеше в ушите й. Погледна надолу и видя какво има предвид Калеб. Беше проникнал толкова дълбоко в нея, че окосмяването на пубиса й се сливаше с неговото.

Калеб я погледна решително. Хвана лицето й и опря челото си в нейното. Тя се хвана за раменете му. Той я целуна и въздъхна от висша наслада. Айлийн почувства, че същата вълна удоволствие, която заливаше Калеб, се насочва и към нейното тяло. Отвърна на целувката му нежно и дълбоко и започна да се клати срещу него.

И двамата бяха възбудени, стимулираха се взаимно. Калеб спусна ръцете си по цялото й тяло бавно, с изключително разпалваща ласка, и хвана задните й части, за да я движи в синхрон с проникването.

Айлийн го целуна още по-дълбоко и последва ритъма му, чувствен и еротичен.

Тя се задъха, когато той забърза. Зелените му очи я гледаха с чувство за притежание и с натежали от удоволствието клепачи. Айлийн хвана лицето му с ръце и отново допря чело в неговото, този път без да мига, гледаше го и очакваше да проникне в душата му.

— Никой друг няма да съществува за теб — каза той и поклати глава. — Ще те бележа, Айлийн. Всички ще знаят, че ми принадлежиш. Приеми това.

— Калеб, мълчи, не казвай нищо повече — помоли го тя задъхано.

— Трябва… да знаеш това. — Щеше да спечели битката, тя трябваше да признае. — Знаеш, че ти казвам истината. Само моя. Само за мен.

Калеб не можеше да й причинява това. Бележеше я с думите си, с движенията си. Искаше да я побърка, да я принуди да се съгласи, че му принадлежи.

— Моля те, Калеб… — изстена тя, без да знае дали иска от него да не спира или да замълчи.

Той изръмжа и продължи да навлиза в нея отново и отново, като измъчваше влажната й плът. Трябваше да бъде смела. Той знаеше, че тя има кураж за всичко. Защо не приемаше онова, което беше толкова очевидно за него? Опита се да остави тази война и реши да я победи по друг начин.

Айлийн прокара ръцете си по тила му. С едната галеше лицето му, а с другата си играеше с косата му и го притискаше към себе си.

Множество усещания и твърде мощни сили се надигнаха в нея, на нивото на пъпа. Калеб започна да прави по-бързи движения, за да я накара да гори в ада.

Възбудени, те се качиха на вълната на екстаза, която премина през тях, и я възседнаха за дълго време. Нещо избухна едновременно и в двамата, нещо невероятно, което ги разтърси.

Докато усещаше този ураган от емоции, Айлийн почувства, че Калеб беше за нея, само за нея, но вместо да му го каже, разтърка устни в шията му и го ухапа.

Калеб се задъха и я прегърна по-силно, като продължаваше да се движи в нея. Вплете ръка в косата й я привлече по-плътно към себе си. Езикът й го ближеше, устните й го смучеха, тя пиеше от него и изведнъж се оказаха на гребена на вълната на друг оргазъм.

— Mineadh…63 — той стисна очи и отметна глава назад, за да изскимти от сласт и наслада, като притискаше главата й към врата си, за да пие, каквото и колкото иска от него. — Това е, малката. Пий от мен. Нахрани се.

Тя извади кучешките си зъби и облиза устни с върха на езика си. Изпитваше желание да вие на лунна светлина, подтикваше я кръвта й на берсерк. Калеб наистина имаше вкус на манго, на свеж екзотичен плод, и тя най-после се почувства сита, за първи път от дни наред. Дръпна косата му властно, с чувство за собственост. Изви шията му още по-назад и го целуна, докато стенеше от удоволствие, с широко разтворени и изпълнени с наслада очи.

Вторият оргазъм ги опустоши, накара ги да крещят. Айлийн ридаеше. Със сълзи в очите отпусна глава върху рамото му, а той галеше косите й и я успокояваше, като й шепнеше думи на утеха и гордост. Гордост, защото неговата cáraid беше истинска амазонка, силна и страстна, нежна и съблазнителна. И беше негова. Негова.

— Господи… какво… какво направих? — прошепна Айлийн разплакана.

— Правихме любов — отвърна той, докато я люлееше. Наслаждаваше се на нежното й потно тяло, отпуснато върху него. По Айлийн все още преминаваха спазмите на втория оргазъм.

Айлийн може и да не беше подготвена за това сношение, но Калеб знаеше, че си принадлежат, и въпреки че лудо копнееше тя да му го каже, щеше да има търпение.

Погледна леглото. Беше разхвърляно и изцапано.

— Не — каза тя. Нямаше да спи там.

Калеб се съгласи.

— Както наредиш, малката.

Излезе от нея неохотно. Нищо друго не желаеше толкова силно, като това да споделя с нея тялото й. Айлийн потрепери, но не престана да го прегръща и остана заровила лице в рамото му. Калеб я взе на ръце, излезе от стаята и я отнесе на първия етаж. Отвори една врата, слезе още няколко стъпала и се озоваха в топла стая, осветена с халогенни лампи, пръснати по пода. По средата имаше голямо легло с възглавници и чаршафи от черна и розова коприна. По стените се спускаха завеси от вода и се стичаха в поток, който ограждаше кръглото помещение. Бели варовикови камъни и туфи трева украсяваха тази рекичка. Дзен обзавеждане, безспорно.

Останалата част от пода беше покрита с топъл паркет.

Калеб я занесе на леглото, приближи я до себе си, прегърна я и се завиха с чаршафите. Оставиха тази вътрешна градина и шумът от течащата вода да ги потопят в дълбок сън. Той целуна темето на своята Айлийн и си обеща да я научи да не се страхува нито от него, нито от чувствата, които събуждаше в нея. Но дали той беше готов за чувствата, които тя несъмнено пораждаше у него?