Книгата на Хаде

21.

Това беше третият студен душ, който вземаше тази нощ. Отново облече жълтата си нощница пред огледалото. Рамото й пулсираше, а устната й беше възпалена. Но това не беше достатъчно, за да й попречи да чувства вулкана, който бушуваше в нея. Вулкан от желание. Усещаше кожата си свръхчувствителна, нощницата докосваше зърната на гърдите й и ги галеше като с крила на пеперуда. Гореше, а кучешките зъби я боляха.

Изобщо не беше мигнала. Мислеше за Калеб всяка секунда.

Беше опитала. Пет минути седя на леглото в поза лотос и се опита да медитира, да изпразни съзнанието си, да не мисли за него. Резултатът беше унизителен. Приключи свита на кълбо. Сподавяше тихите си ридания в завивката, а тялото й трепереше от студ.

Ами ако го бяха наранили? Ако беше ранен? Беше абсолютно и безвъзвратно обречена. Беше разбрала, че без него нямаше да може нито да чувства, нито да живее, нито да обича… И това я подлуди.

Ами ако не беше неговата cáraid? Ако той беше прав? Какво щеше да прави тогава? Трябваше ли да му се моли? Тя го желаеше. Копнееше за контакт с тялото му почти толкова, колкото със съзнанието му.

Когато правиха любов, беше открила нещо обезпокоително. И тези часове на страдание й бяха отворили очите.

Беше преживяла най-пълноценния и щастлив момент в живота си в прегръдките на този келт. Този момент на взаимно отдаване беше идеалната светлина, идеалната енергия, идеалната симбиоза между две души. И се молеше на Господ, ако имаше Господ там на небето, нищо да не нарани Калеб и той да се върне при нея, дори само за да се нахрани.

Значеше ли това, че е влюбена? Общуването с него беше създало силна връзка между двамата. Или поне така си мислеше тя.

Тя обаче също имаше достойнство и нямаше да му се моли за нищо. Ако той решеше да поиска от нея нещо, да заповяда, тя щеше да му го даде. Но ако нямаше да й даде нищо, тя нямаше да тича след него.

С неговата кръв можеше поне да преживява някак, защото бяха свързани и вече нямаше връщане назад. Но не успяваше да си представи да споделя тялото си с друг човек, освен с него. И щеше да изгори от ревност, ако той докоснеше друга жена така, както беше докосвал нея. Ами тогава? Щеше да живее вечно, без да се наслаждава на Калеб? В копнеж по него?

Айлийн, нямаш ли достойнство? Нарече те уличница. Каза ти, че не си истинска жена. Събуди се.

Айлийн излезе от банята. Обви ръце около тялото си, за да успокои треперенето. Влажната й коса залепваше по гърба и мокреше нощницата й. Някакъв полъх я накара да настръхне. Беше благодарна, защото кожата й пареше, сякаш имаше температура. Но откъде идваше този полъх? Беше затворила всички прозорци. Тогава го видя.

Калеб. Беше се навел на балкона, почти на четири крака, а вятърът развяваше дългата му коса. Погледът му на хищник беше впит в нея. Лицето му беше напрегнато, впечатляващите му мускули се очертаваха под черния потник. Зелените му очи искряха и я оглеждаха жадно. Айлийн беше фантазия от плът и кръв. А той я имаше цялата за себе си.

Устата на Айлийн пресъхна. Той беше заплаха в най-буквалния смисъл. Излъчваше опасност от всяка пора на тялото си.

Стояха на почти пет метра разстояние. Единствената светлина идваше от лампите в градината и от луната. Въпреки това тя забеляза, че Калеб облизва кучешките си зъби. После очите им се срещнаха.

Тогава Калеб се усмихна така, сякаш беше спечелил награда.

Айлийн не беше подготвена да го види, нито да почувства, че нещо вътре в нея се отпуска напълно. Притеснението беше изчезнало и беше отстъпило място на радост, на необуздано вълнение. Но други, противоречиви чувства се намесиха и я накараха да отстъпи крачка назад.

Усмивката на Калеб изчезна, когато видя съмнението и колебанието й. Сянка премина през погледа му. Скочи и я заклещи към стената.

Айлийн го погледна изненадано. Преди секунда между тях имаше разстояние, а сега главата й беше в затвора на ръцете на Калеб.

Преглътна, а Калеб проследи съсредоточено движението на гръкляна й.

— Какво правиш тук? Мина ли всичко добре? — попита тя тихо.

Калеб сякаш не я слушаше, но накрая потвърди.

— Добре ли е дядо ми?

— Да.

— А Ноа и Адам?

— Да.

— А… Дана?

— Също.

Замълчаха. Калеб задържа погледа си върху раната на рамото й и охлузванията по лицето й.

— Боли ли те? — попита, без да откъсва очи от устните й. После плъзна кокалчетата си по шията й и докосна нараненото рамо. Погледна я през гъстите черни мигли. В зелените му очи имаше болка. — Момиче…

Щеше да убие всички.

Айлийн потрепери от ласката му. Не знаеше какво да прави с ръцете си и за да потуши желанието си да го докосне, ги постави зад гърба си и ги притисна с тяло към стената. Не искаше да му отговаря, но тогава Калеб отново я изуми. Зарови лице в шията й и изстена тъжно. Ако той беше с нея, със сигурност нямаше да я наранят.

Айлийн усещаше дъха му по шията си и се принуди да затвори очи и да си спомни, че трябва да диша. Нима Калеб също трепереше?

— Заловихме Виктор — каза й той и докосна шията й с устни. — Утре ще го разпитаме.

Господи! Виктор.

— А Микаил? — Не можа да избегне треперенето на гласа си и омекването на коленете.

— Микаил беше с него, но избяга. — Отдръпна се от шията й, за да види реакцията й. Тя го погледна с лилавите си очи. Молеше за още информация. — Той вече не е същият. Той… Айлийн… Някой го е трансформирал. Сега е като мен.

Дъхът й секна.

— Какво искаш да кажеш?

— Някой го е ухапал и е обменил кръв с него.

— Кой? Самаел ли? — прошепна глухо тя.

— Възможно е.

— Той дойде ли?

— Не. Но се надяваме да разберем от Виктор до каква степен Самаел е замесен в това. Знам, че той е виновен за всичко.

— Но защо?

Айлийн стисна устни и панталонът на Калеб набъбна още повече.

Майчице… Тя беше богиня, изпълнена с решителност и сила. Отново се притисна към нея и безсрамно се отърка в слабините й.

— Няма ли да попиташ аз как съм? Питаш за всички, освен за мен? — каза той раздразнено.

Айлийн почувства разочарованието му.

— Имаш кръв по лицето.

— Nosferátum — измърмори той и се избърса бързо с опакото на ръката.

Айлийн се опитваше да потисне сексуалната възбуда, която той активираше в цялото й тяло.

— Трепериш, ванире — прошепна дрезгаво.

— Студено ми е. Стопли ме.

— Какво правиш? — каза тя, като се опитваше да се отдръпне и извърна лице.

— Дойдох да те нахраня — прошепна той в ухото й.

— Донесе ли ми… шишенцето? — попита предпазливо.

Калеб заби пръсти в стената и остави дълбоки дупки. Изви се, сякаш го бяха ударили с камшик.

— Това ли искаш? — отвърна, без да отделя лице от шията й.

— Разбрахме се, че това ще бъде нашият начин да пием един от друг.

— Не. Айлийн… — Вдигна лице и я погледна. Докосна носа й със своя. — Така реши ти, аз не съм се съгласявал. Ако си гладна, знаеш къде трябва да забиеш кучешките си зъби. — Съблече тениската си с едно движение, откри целия си торс и се приближи до нея. Притисна я с тялото си към студената стена.

Айлийн задиша учестено. Гърдите й се повдигаха неравномерно. Гледаше гръдния кош, шията и лицето на Калеб, сякаш бяха най-важното в живота й.

— Ухапи ме — заповяда й той.

— Не — отвърна тя сломена.

— Ухапи ме, Айлийн. — Прокара силната си ръка зад тила й и я приближи до себе си, докато лицето й потъна в гърдите му. Знаеше, че тя усеща галопа на сърцето му. Разбираше ли колко силно я желае? Знаеше ли каква нужда има от нея, или продължаваше да гледа на него като на деспотичен диктатор? Въпреки огромното си желание чакаше тя да пие достатъчно, за да заздравеят раните й.

— Не — изстена тихо Айлийн, като търкаше носа си в гърдите му. Подуши кожата му. Несъзнателно търсеше следи от други жени. Не усети нищо, само неговия плодов аромат. Зарадва се и почувства облекчение.

— Искам да ме изслушаш — прошепна над главата й. — Ако искаш да узнаеш всичко, което открих за родителите ти, и всичко, което се случи днес в ресторанта, само трябва да пиеш от мен.

— Пих от теб преди, а ти скри неща от мен. Сега също можеш да го направиш.

— Айлийн — прошепна той, като галеше темето й с устни. — Това не беше хубаво, знам. — Калеб притисна пениса си към нея и тя прошепна нещо неразбираемо. — Момиче, сега съм извън контрол, а раните ти трябва да заздравеят. Пий!

Айлийн преглътна трудно и се опита да се измъкне от ръката му.

— Няма да пия.

Калеб изръмжа и се отдръпна от нея, за да не я изнасили до стената.

— Не затруднявай нещата — помоли я той, като прокара ръце по главата си и отчаяно опъна косата си.

— Какво искаш сега, по дяволите? — избухна тя. Не го разбираше и това я отчайваше. — Аз не съм твоята cáraid! — Лилавите й очи се навлажниха и заблестяха на лунната светлина. — Така че, колкото и да искам да го направя, няма да те ухапя.

Този отказ разкри на Калеб колко е огорчена, че се беше усъмнил, че тя е негова и уникална. Беше искал да я накара да разбере колко е болезнено партньорите да се отхвърлят един друг. Сега, когато я виждаше толкова уязвима и обидена, се упрекваше.

Айлийн наистина беше неговата cáraid и той щеше да й го покаже.

— Не. Няма да ме ухапеш — подметна той предизвикателно. — Аз ще те ухапя.

Наведе се над нея и я обездвижи, като хвана ръцете й зад гърба. Накара я да извие шията си.

— Не, спри! — извика Айлийн.

Калеб замръзна. Тя продължаваше да стои с отметната назад глава. Затворените клепачи не бяха успели да задържат сълзите й. Калеб се отдръпна и бавно я пусна.

План Б. Трябваше да я предизвика. Измънка ножа от панталона си и поряза шията си. Очите й се разшириха, когато видя как кръвта се стича по гърдите му, като стига почти до пъпа.

— Пий. — Тя трябваше да пие, за да се възстанови от битката, и тогава той можеше да прави любов с нея. — Тази сутрин ми каза, че не си моята жена. Значи ти можеш да го кажеш, а аз — не? Така ли, Айлийн? — Доближи се предпазливо. — Аз просто повторих твоите думи, мила.

— Така ли? — Очите й бяха потъмнели и потънали в струйката кръв по гърдите му. — Не, Калеб. Аз не бих казала, че беше само това. Тази сутрин ти направо ме довърши.

— Значи… не ти хареса онова, което ти казах? Защо? Мислех, че ще се радваш да чуеш онова, което сама твърдеше така убедено.

Айлийн вдигна поглед, не знаеше какво да направи. Калеб явно се опитваше да я обърка и тя отново да се унижи, да му се отдаде. Да покаже колко е наранена от думите му и тогава той отново да се надсмее над слабостта й. Да признае силната си нужда от него, желанието си да го погали, да го прегърне, да го целуне и да сподели с него, само с него, всичко свое.

— Искаш отново да ме засрамиш, нали? — попита тя, изпълнена с несигурност.

— Какво? Не, аз… — Калеб се намръщи. Не очакваше този въпрос.

— Искаш да ме обидиш, нали? Не ти ли беше достатъчно, че ме унижи тази сутрин?

— Не, Айлийн…

— Не, разбира се. Никога не ти е достатъчно. — Отдръпна се от него и изтича да вземе една кристална чаша. Сърцето я болеше толкова, че й беше трудно да диша. — Бях забравила, че си истински гадняр. — Разкъса китката си със зъби пред изумения му поглед и започна да пълни чашата с кръвта си. — Да приключваме с това… — Изсъска от болка и ужас от това, което правеше. — Няма да ми се подиграваш повече. — Когато чашата се напълни достатъчно, тя погледна Калеб. Беше излязъл от контрол. Почувства как я пробождат угризения.

Зениците му потъмняха толкова, че зелено-жълтите му очи станаха изумрудени. Това беше болезнено и пагубно. Беше ядосан на нея и на себе си. Стисна силно юмруци, когато Айлийн му предложи чашата с кръв.

— Мислиш ли, че това ще ме успокои? — изръмжа той през зъби.

— Би трябвало — потвърди тя с цялата смелост, на която беше способна. — Няма причина да губиш контрол, Калеб. Не разбирам какво още можеш да искаш от мен, при положение че аз съм просто едно капризно и плашливо момиче, което се е надценило твърде много, за да се мисли за неустоима, и очевидно не притежавам необходимото, за да паднеш на колене пред мен. Значи със сигурност не съм твоята cáraid! — Сви рамене с привидно безразличие.

Калеб изпусна дълга въздишка и цялото му тяло затрепери.

Айлийн гледаше как той се тресе, сякаш щеше да избухне и нещо много опасно да се развихри.

— Каза ми, че съм възбудена и че се държа като… като… — Затвори очи и преглътна. Не беше способна да повтори всички отровни думи.

Чашата кръв изчезна от ръцете й. Калеб затвори очи с наслада, когато вкусът на Айлийн се разля по гърлото му. Облиза се, захвърли яростно чашата към стената и тя се пръсна.

— По дяволите тази чаша.

— Проклет кучи… — изкрещя Айлийн.

Калеб я хвана за раменете и започна да я влачи към другия край на стаята. Тя се опита да се освободи, но той не й позволяваше. Когато я притисна към стената, рязко я обърна с гръб към себе си.

Айлийн почувства как Калеб се притиска към нея, плъзва една от огромните си ръце по бедрата й, сграбчва жълтата й нощница и я вдига безсрамно.

— Какво правиш? — прошепна тя. Не се страхуваше.

Усещаше само, че гневът я смазва с изгаряща болка. Мразеше го. И въпреки това искаше всичко, което той можеше да й даде.

— Не съм ти благодарил за това, че спаси сестра ми.

— Не го направих заради теб…

— Айлийн… — измърка Калеб в ухото й, докато притискаше члена си в стегнатия й задник. — Знам това. Днес ме уцелиха с едно от онези средства за парализиране, за които говорихме тази сутрин. — Зарови нос в косата й. — Господи, колко хубаво ухаеш. — Плъзна огромната си ръка под нощницата й и опипа цялото й бедро. Дълга, нежна ласка. Повдигна нощницата и я набра на талията й.

Искаше да я види гола, но се натъкна на копринени бикини с цвета на нощницата.

— Пусни ме, Калеб — изкрещя отчаяно Айлийн. — Не… не прави това, моля те.

Калеб не обръщаше внимание на нищо, освен на тялото й. Погали властно задните й части и се усмихна. Той беше господарят на тази плът. Той беше единственият, който можеше да се наслаждава на Айлийн.

— За късмет — продължи, без да престава да я гали, — ми инжектираха противоположното вещество.

— Противоположното…? — прошепна Айлийн, намръщи се и изтръпна, когато си спомни. — Майчице… Веднага ме пусни.

— Да. Можех да се облекча с която и да е друга жена. Но съм тук, защото единствената, за която мога да мисля, и единствената, която желая, си ти. — Пъхна палци под гащичките й и ги смъкна бавно по краката й. Задъха се. — Успокой ме, Айлийн. Об… облекчи ме… Покажи ми, че си моята cáraid. — Докосна шията й със зъби. — Вече не мога да се контролирам. — Опря глава на тила й. — Знам, че ти също ме желаеш. Със сила, която дори плаши. Знам, защото с мен се случва същото.

Тя поиска да се махне, преди да е станало късно, но Калеб я притисна по-силно. С бързо движение ухапа вътрешната страна на китката си и я постави пред Айлийн.

Тя се вкамени и почувства как кучешките зъби в устата й растат.

— Внимавай, Калеб. Или съм дете, или съм жена. Избирай, не мога да съм и двете.

— Ти си моята жена. Имам нужда от теб.

— Но според теб аз съм просто възбудена — припомни тя с огорчение. — Имам нужда от няколко студени душа.

— Да — отвърна той и приближи ръката си към устните й. — И си последвала съвета ми. Косичката ти е мокра, а кожата студена и… и мека… — изръмжа тихо, когато плъзна бикините през глезените й и ги хвърли встрани. — Но не е достатъчно. Имаш нужда от мен, Айлийн — прошепна с измъчен вопъл и потърка нос в здравото й рамо.

— Какво искаш да направя? — каза тя с прегракнал глас и се наведе към ръката му.

Кръвта му, ароматът му, силата му, гласът му… всичко в него я омагьосваше и я подчиняваше на волята му.

— Пий от мен. Моля те… Моля те, Айлийн… — Плъзна другата си ръка по корема й, като я притисна към себе си. — Ранена си и искам да те излекувам. Позволи ми да проникна в съзнанието ти, не се затваряй за мен. Не мога да го понеса.

— А аз не мога да понасям теб — отвърна побесняла.

— Моля те…

Айлийн поклати отрицателно глава. Буцата в гърлото я болеше, когато преглъщаше. Тялото на Калеб загряваше гърба й.

— Аз не съм уличница, чуваш ли?

— Да, чувам те. Знам.

— Кажи го.

— Не си уличница.

— Накара ме да се чувствам мръсна.

Той подпря чело на рамото й и го целуна нежно.

— Извинявай. Исках да те подразня, защото ме отхвърляше. Не мисля нищо от онова, което ти казах.

Айлийн затвори очи и вдиша.

— Пий, mo bréagha donn79. Вземи онова, което е твое — помоли я той.

Не осъзнаваше какъв лед се е настанил в сърцето й, докато Калеб, с дрезгав и съблазнителен глас, не й проговори на езика, който вече започваше да си припомня. Той разтопи леда.

Съзнанието й се понесе към спомените за Тор и Хаде.

Видя ги как правят любов. Тор шепнеше това в ухото на майка й Хаде. Мое хубаво момиче.

Неговото хубаво момиче. Тя беше момичето на Калеб, помисли си, докато той я прегръщаше още по-силно през корема.

Тялото й се затопли. Съзнанието й се свърза с тялото, със сърцето й и се плъзна към твърдите и пълни с чувствени обещания ръце. Всички мисловни бариери изчезнаха, когато Калеб й проговори на бащиния език. Почувства, че се връща у дома, към произхода си, и най-накрая знае на кого принадлежи. Спомняше си келтския език.

— Какво искаш от мен, Калеб? Какво? — прошепна отчаяно. Прокара устни по кръвта от ръката му. Колко харесваше този вкус. Как се нуждаеше от него.

Калеб затвори очи и изстена от удоволствие, когато тя облиза безсрамно раната.

— Liuthad, mo álainn.80

— Всичко? Но аз не съм онова, което искаш — прошепна тя върху раната.

— Стига, Айлийн — помоли я с пресипнал глас. — Забрави какво ти казах тази сутрин. Много добре знам коя си и какво означаваш за мен, но трябва да покажеш това и на себе си. — Облиза и захапа леко ухото й. Айлийн потрепери. — Имам нужда да ме успокоиш, защото тази гадост, която ми дадоха — плъзна ръката си от корема до една от гърдите й и я обхвана цялата, докато се втвърди, — ме побърква. Мисля единствено как да проникна в теб. — Започна да масажира гърдата й и след това плъзна ръка към задните й части. Хвана нощницата, която беше набрана на кръста й, и я плъзна нагоре, като целуваше плътта, която се разкриваше.

Айлийн не можеше да си поеме дъх. Калеб ближеше и целуваше гърба й, а краката й трепереха. Една целувка по опашната кост, една по гръбначния стълб, облизване по гърба, леко захапване за тила.

Накрая Калеб съблече нощницата й през главата и я остави напълно гола пред себе си. Опря дясната си ръка на стената и доближи гърди към гърба й.

Айлийн насочи устни към кървящата рана на ръката му. Не се осмеляваше да се обърне и да го погледне. Беше абсолютно уязвима и чувствителна към всяко негово действие.

Калеб се наслаждаваше на извивките на тялото й, на кожата й, и като ръмжеше от удоволствие, се притисна към нея.

— Искам да съм част от теб — прошепна и плъзна лявата си ръка към корема й. — Не искам отново да се карам с теб, защото това ме съсипва. Ще бъда търпелив и толерантен. Искам да се науча да бъда с теб. От толкова отдавна не завися от никого, от толкова отдавна аз вземам всички решения, че ми е трудно да споделям, да се доверявам. Но искам да го направя с теб, да те направя щастлива… и ще се боря за това.

— Калеб…

— Като начало, искам да достигна дотам, докъдето ме допусне тялото ти, докъдето ти ми позволиш. — Плъзна пръсти към триъгълника черни къдрици и се заигра с тях. — Да ти доставя върховно удоволствие, такова удоволствие, до което се достига само при двойките ванири. Ще ми позволиш ли да проникна?

Айлийн въздъхна дълбоко и погали ръката му с буза. Какво можеше да стори пред него? Чувстваше се безпомощна и изцяло подвластна на волята му. Заби зъби във вътрешната част на китката му и започна да пие.

Целият гняв, цялата болка, затова че се показва толкова слаба пред него, намери израз в това ухапване.

Калеб почувства как ерекцията му нарасна толкова, че го заболя. Постави ръка върху слабините й и натисна. Задъха се от удоволствие и я накара да изохка.

Айлийн потрепери, като почувства как той хваща в юмрук най-интимните й къдрици. Реши да пие още, да тегли кожата му и да забива кучешките си зъби по-силно. Усещаше как рамото й заздравява, а бузата и устната престанаха да я щипят. Калеб я лекуваше.

Той изохка, отдръпна ръката си. Накара Айлийн почти да заплаче от отчаяние. Вече беше разтворил ръката си и вмъкна един от пръстите си в нея.

Айлийн усещаше, че е мокра, но й беше безразлично. Имаше нужда от Калеб.

Той разкопча панталона и освободи пениса си, който пулсираше. Плъзна наранената си ръка, която все още тръпнеше от яростното ухапване на Айлийн, и вдигна десния й крак. С другата ръка продължаваше да я кара да се овлажнява, като натискаше продължително клитора й.

— Полека, момичето ми. Знам, че си ядосана. Недей да мислиш, че те лишавам от себе си — каза й нежно. — Но не можеш да пиеш прекалено много сега, мила. — Притисна се към нея и постави върха на пениса си на входа на влагалището й. — Отровата тече по вените ми и не искам да се чувстваш зле като мен. Имам нужда ти да ме приземиш, разбираш ли?

Айлийн се подпря с ръце на стената и отпусна чело напред. Така успя да запази равновесие. Стоеше само на левия си крак. Опита се разтреперана да си поеме дъх.

— Ядосана си. Знаеш ли, аз също съм ядосан на себе си? — Погали вътрешните й срамни устни с главичката на пениса.

— Защо? — Чувстваше се неуверена в тази поза. Така го правеха животните, не изглеждаше много прилично. — Калеб… какво правиш с мен?

— Защото си най-красивото нещо, което ми се е случвало през целия ми дълъг живот, и не знам как да те накарам да се усмихнеш. Постоянно провалям всичко, а искам да се чувстваш добре с мен.

Доплака й се от това признание.

Калеб повдигна още малко крака й, залепи се за гърба й и проникна в нея с един тласък.

Айлийн сподави вика си и опря буза в стената. Със сигурност не беше прилично, но в тази поза го усещаше чак до корема и удоволствието беше придружено от леки пробождания на прага на болката.

Калеб я целуваше по брадичката, по веждата, по крайчето на устните. Трябваше да свикне с него.

— Добре ли си? — Притисна се още по-плътно към нея, плъзна се навън, после пак проникна. — Боли ли те при тази поза? — Продължаваше да я гали между къдриците и същевременно проникваше с горещия си член.

— Не… Не ме боли. — Въздъхна дълго и дълбоко.

Калеб проникна още по-навътре и почти я повдигна от пода. Айлийн отпусна главата си назад и се облегна на рамото му.

— Не знам дали мога да се контролирам — прошепна той и погали косата й с буза. Трепереше и имаше нужда да се облекчи. — Отровата ме кара да мисля за неща като… замъглява съзнанието ми.

Айлийн го погледна в очите над рамото си.

Поемаше големи глътки въздух, като се движеше в нея, и правеше гримаси, за да се контролира. Страдаше и на нея не й харесваше да го гледа в такова състояние. Неговата агония беше и нейна.

Айлийн затвори очи и разбра какво трябва да направи. Премахна бариерите на съзнанието си, за да могат да споделят мислите си, и му позволи да проникне в главата й. Калеб изръмжа от удовлетворение.

За Бога… Този дързък ванир искаше да я погълне цялата.

Мислеше само как да се изпразни в нея.

Калеб се опита да излезе от съзнанието й, когато видя, че тя се плаши от мислите му, от силата на чувствата му. Съзнаваше, че те рисуват в суров вид всякакви сладострастни сцени, отровата го поддържаше в състояние на свръхвъзбуда. За да се успокои, ухапа собствената си ръка. Болката щеше да поддържа здравия му разум и да не му позволи да нарани Айлийн с перверзното си поведение.

— Почакай… — помоли го тя, хвана лицето му и го накара да я погледне. — Не си причинявай това.

Устните му бяха изцапани със собствената му кръв, а зелените му очи я гледаха отчаяно, за да я предупредят за опасността.

— Не искам да те нараня… аз… аз те желая твърде силно, Айлийн. А ти не знаеш нищо за секса. Ще… ще се уплашиш — поклати глава безпомощно.

— Тази отрова ти вреди — прошепна тя и го погали по бузата. — Съзнанието ти е ад, пълен с перверзии, Калеб.

Калеб поиска да се разграничи от своя потъмнял и изпълнен с желание поглед. Със сигурност не й беше приятно онова, което беше видяла. Със сигурност той я отблъскваше.

Не можеше да усети какво вижда в него, защото афродизиакът го превръщаше в егоист, караше го да се интересува само от собствените си нужди.

— Айлийн, все още имаш време. Ако те карам да се срамуваш, само трябва да ме отхвърлиш открито и…

Айлийн се сепна и го прониза с поглед.

— Не ме караш да се срамувам. Никога.

Калеб се усмихна, а зелените му очи потъмняха. Тя го желаеше. Хвана ръката й и я допря до стената. Айлийн видя изумена как преплита пръстите си с нейните и подпира ръката си върху нейната, като я притиска към стената.

Ако я провокираше, за да разбере дали чувства нещо към него, значи се беше хванала като глупачка.

— Подпри се хубаво, малката — прошепна той, докато се забиваше още по-дълбоко.

Айлийн стисна зъби, за да не го обсипе с обиди. Това беше класическо нападение, само че този път тя приемаше всичко, което той можеше да й даде.

— Вече си взела решение — каза той и обгърна гърдите й с една ръка. — Няма връщане назад. Сега ще ме облекчиш. Ще ми докажеш ли, че си моята сáraid, mo carbaidh — Проникна в нея отново.

Айлийн потърси ръката, която беше поставил върху гърдите й, и сплете пръсти с неговите, за да ги поднесе към устните си. Беше я нарекъл „моето бонбонче“.

Калеб започна да я гледа като хипнотизиран. Айлийн облиза и целуна пръстите му един по един и той отново проникна в нея, още по-мощно. Не изпускаше от поглед дългите си мургави пръсти, които потъваха в красивите устни на Айлийн. След това тя постави една целувка в средата на мъжествената му длан, преди да я свали отново върху гърдата си, на нивото на сърцето, и внимателно да я задържи. Той затвори пръсти върху гърдата й. Ръката й беше върху неговата.

Калеб установи, че ръката му е почти двойно по-голяма от нейната, и се почувства огромен и груб в сравнение с нея.

— Айлийн. — Движеше се по-бързо в нея. — Искам всичко, чуваш ли? Поеми ме, както искам.

— Вземи всичко, което искаш от мен, Калеб. Няма да се счупя и не ме е страх от теб. Отдавам се цялата. Давам ти всичко. Liuthad — повтори на келтски, докато го оставяше да проникне дълбоко и необуздано. — Знам, че няма да ми навредиш, така че… направи го, Калеб — нареди тя и раздвижи задните си части в синхрон с неговия ритъм. — Beag is beag.81

Богове! Айлийн му заповядваше да я вземе „хапка по хапка“. Калеб зарови лице в шията й, пусна ръката й, която придържаше към стената, и плъзна своята под коляното й. Повдигна крака й и я отвори още повече за мощната си атака.

Ръмжеше неконтролируемо, потъваше в нея грубо и властно. Айлийн го приемаше и му позволяваше да прави това, следваше тласъците му, извиваше се в подходящия момент и притискаше, когато беше необходимо. Не беше мил и нежен, а жесток и строг. Но на нея й харесваше, разпалваше я като огън.

Топлината я обля отвътре. След това дойде изригването, което разтърси телата им и ги освободи от всички задръжки.

Калеб заби кучешките си зъби в рамото й, вече напълно излекувано, и я задържа със сила, докато продължаваше с тласъците. Айлийн извика от болка и удоволствие и се отпусна назад, докато се опря в широкоплещестото и потно тяло. Той гореше, тя — също.

Калеб пусна крака й и постави нейната ръка на корема й. Натисна я и я накара да почувства как той се движи в нея, да усети мускулните спазми. Не забавяше ритъма, нямаше признаци на изтощение, а Айлийн се чувстваше набъбнала и чувствителна. Той извади кучешките си зъби от рамото й, освободи я, но не спря с тласъците.

Айлийн изсъска и отново опря глава на рамото му. Взе ръката му и я постави между краката си. Наведе глава към волевата брадичка на ванира и плъзна нежно устни към полуотворената му уста. Потърси целувка.

Той извърна глава към нея и докосна бузата й с нос. Айлийн въздъхна. Калеб разтърсваше тялото й, имаше животински афродизиак в кръвта, но се опитваше да бъде нежен, да й достави удоволствие. Нямаше да я нарани. Това я успокои.

Насочи пръстите му към вагината си и го накара да възбуди „бутона“ й за удоволствие. Вдигна леко главата си и пое долната му устна. Ближеше я и я смучеше. Калеб отвори уста и перверзно й предложи езика си. Тя го прие и му даде своя. След това устните се събраха и се сляха във влажна опустошителна целувка, която ги изпълни с още по-голямо вълнение и желание.

Айлийн се отдръпна, за да може да диша, и привлече вниманието му с полузатворени очи. Движеше задните си части, за да търка клитора си в пръстите му.

Калеб, който неуморно продължаваше да се движи в нея, повдигна весело едната си вежда, но не помръдна пръстите си.

— Какво иска моята амазонка? — Гласът му беше дрезгав от възбуда.

— Погали ме — прошепна върху устните му, без да се срамува. — Погали ме тук. — Притисна пръстите му между краката си.

Калеб се разтопи пред молбата й.

— Каквото кажеш. — Целуна я толкова силно, че тя помисли, че ще загуби съзнание. Пръстите му ловко откриха подутата хлъзгава пъпчица и започнаха да я разтриват. — Всичко каквото кажеш, всичко. Ще ти го дам.

Айлийн изстена и му позволи да проникне още по-дълбоко. Пламъци преминаха през тялото й.

Вятърът се вмъкна през прозорците и ги разхлади. Нищо не можеше да ги спре, нищо не можеше да потуши огъня на техните съвкупяващи се тела.

Вътрешните й мускули започнаха да пулсират така силно в своя оргазъм, че накараха Калеб да се изпразни мощно. Той извика зад нея и коленете и на двамата омекнаха. Свлякоха се на пода. Продължаваха да бъдат слети.

Айлийн седеше върху бедрата му. Той още беше в нея и дишаше тежко. Притискаше гърдите й алчно, почти жестоко.

Айлийн дишаше тежко, опитваше се да дойде на себе си. Беше извила глава назад, отпусната на рамото му. Отвори очи и видя гладните молещи очи на Калеб, които я гледаха и искаха още.

Той отново започна да се движи в нея, без да й поиска разрешение. Просто вземаше от нея колкото искаше и тя се предаде.

Той плъзна отново ръката си към най-интимната й област и пак започна да я разтърква, но тя изсъска. Чувстваше мястото свръхстимулирано.

— Почакай — помоли го и спря ръката му.

— Не мога — отвърна той и се изправи заедно с нея. Занесе я в банята. С мисловна заповед пусна душ-кабината с множество струи и я остави вътре.

Внимателно я пусна да стъпи на пода и излезе от нея с болезнена въздишка. Айлийн се опря на стената и остави водата да намокри цялото й тяло. Но вместо да я успокоят, струите я стимулираха. Беше твърде възбудена.

Чу как Калеб хвърли нещо на пода. Обърна се и се озова срещу гърдите му, на един сантиметър от лицето му. Водата се стичаше по кожата му като бързеите на река по скалите. Отново я притисна към стената, а ерекцията му продължаваше да бъде непоклатима като мачта. Докосваше пъпа му. Айлийн се усмихна. Беше като лъв, не оставяше плячката си, докато не я довърши.

Той я изгледа от горе до долу, като човек, който гледа сладкиш и не знае откъде да започне да го яде. Хвана я през кръста и я повдигна.

— Калеб… — изстена тя, когато я накара да обвие крака около кръста му.

— Вече съм без панталон — прошепна той и застана заедно с нея под една струя. Прегърна я силно и опря чело в шията й, за да потърси облекчение. Как обичаше да усеща кожата й до своята, плътно прегърнати.

Айлийн онемя. Вдигна ръката си и докосна черната му коса, влажна, гладка и дълга до плешките. Погали го.

Калеб продължаваше да трепери.

Айлийн плъзна устни по извивката на шията му и стигна до ухото му. Знаеше какво иска от нея ванирът. Усмихна се, когато разбра, че той отново я желае. Беше ненаситен.

— Какво? Още ли искаш? — попита тя съблазнително и залепи една целувка на ухото му.

Калеб вдигна очи и отново се разгорещиха само с поглед.

— Още… още… — каза той и опипа бедрата й. Прокара ръце под коленете й, постави длани под задните й части и я задържа. Тази поза я повдигаше по-високо и поставяше тялото й под по-добър ъгъл за проникване.

— Калеб… — изскимтя тя и го остави да проникне. Прехапа устни. Трепереше. — Внимателно…

— Шшт… спокойно, малката — прошепна той върху устните й. Започна да я движи нагоре-надолу с ръце и гордо усещаше как тя го обгръща все по-плътно и отговаря без срам на неговите тласъци. — Държа те.

Айлийн вплете пръсти в косата му, изправи се, като долепи гърдите си до неговите, и го целуна. Беше целувка, която показваше пълното отдаване на една жена, и той й отвърна със същия порив.

— Да… имаш ме82… — прошепна тя, плъзна устни по неговите и стигна до врата му. — И аз имам теб. — Заигра се с език върху каротидната му артерия и го ухапа. Притисна го към себе си, като го дърпаше за косата като властна самка, която се нуждае от силата и закрилата на своята половинка.

Калеб изръмжа от удоволствие, заби пръсти в задните й части и поде опустошителен ритъм, докато и двамата отново изпитаха оргазъм.

Айлийн извади зъбите си и изхлипа, като отметна глава назад. Остави водата да мокри лицето й.

Калеб престана да се движи в нея и я опря отново до стената.

Учудваше се колко отзивчиво беше неговото момиче, как приятно го галеше и масажираше със стените на влагалището си. Беше удивен от това как го приемаше и изпитваше удоволствие да бъде в нея. Всъщност това беше най-хубавото място, където той можеше да бъде. Неговата къща. Неговият дом. Айлийн.

— Искаш да ме убиеш ли? — попита тя и го прегърна. Зарови лице в шията му. Трепереше.

— Извинявай — прошепна той и я целуна по рамото. — Ела, ще се избършем.

Без да я пуска, излезе от душа и взе огромна жълта хавлия. Насочи се към леглото, скочи и двамата се озоваха там. Изведнъж той застана на колене и седна на петите си. Айлийн все още беше обгърнала талията му с крака и продължаваше да бъде пронизана от него.

Калеб прокара хавлията по гърба й и зави и двамата с нея.

Айлийн се раздвижи неловко. Опита се да го измъкне от себе си, чувстваше се леко раздразнена, но Калеб я сграбчи за задника и я задържа.

— Не — каза той властно.

Айлийн плъзна поглед надолу и го погледна въпросително с лилавите си очи. Не беше възможно да иска още.

— Недей да се отдръпваш от мен, моля те — помоли я по-нежно.

— Калеб, не мисля, че ще мога отново… аз… малко ме боли…

— Можеш — окуражи я и се раздвижи в нея. Този път по-бавно и леко. — Ще го направя внимателно. Да. Така, мила. Не, не се стягай, ще бъда… нежен.

Айлийн затвори очи, опря чело в неговото и го остави да се разпорежда с тялото й със своята сила.

— Дай ми почивка — помоли тя отчаяно. Но той вече беше започнал отново да я отвежда към предела със своите движения.

— Ще проникна още малко… — помоли я, залепил устни за шията й.

На Айлийн й се прииска да се избухне в смях. Сякаш можеше да откаже… Нищо не й харесваше толкова много, колкото това да прави любов с него.

Калеб постави ръце под коленете й и мощно навлезе навътре.

Айлийн отново изстена и очите й се насълзиха. Никога не се беше чувствала толкова стегната и изпълнена.

Този път дълбочината на тласъците му беше почти разкъсваща. Точно когато мислеше, че той не може да достигне по-навътре, пронизването беше най-дълбоко.

— Айлийн — отметна косата от лицето й и я целуна, като преплете език с нейния. — Съжалявам, че те излъгах.

Айлийн отвори очи и видя, че той наистина се разкайва.

— Прощаваш ли ми? — попита Калеб, без да откъсва поглед от нея.

Тя преглътна и въздъхна трепереща.

— Недей да правиш така повече. — Зави го по-плътно с хавлията, като отвръщаше на неговите тласъци.

— И съжалявам за онова, което ти казах тази сутрин. Излъгах. — Притисна я по-силно към себе си и ухапа нежно долната й устна.

Айлийн разтърси глава и докосна с устни неговите.

— Не… никога повече недей да ме обиждаш. И да ми се подиграваш — прошепна тя.

— Не, никога повече. Няма да правя така. Ти ме нарани, когато ме отблъсна.

— Не искам да те отблъсна.

— Добре. — Калеб гледаше хипнотизиран плътните й, набъбнали от целувките устни.

— Аз също те излъгах — пое си дъх тя. — Защитих Дана и заради теб. Не исках да… — Прехапа устна и затвори очи, за да не се предаде на удоволствието. Не и преди да му каже онова, което искаше. — Не исках да те наранят, а ако раняха Дана, щяха да сторят това и на теб.

Калеб не й позволи да говори. Целуна я, докато я остави почти без дъх. Айлийн се отдръпна с усилие, за да хване лицето му с ръце.

— А сега ми кажи за какво точно ме излъга, преди да се самозапаля. Всички онези ужасни неща, които ми каза… — Загуби нишката на мисълта си, когато той я хвана под мишниците и леко я повдигна, за да може да хапе с наслада една от гърдите й. Да хапе, не да целува.

Калеб я засмука, облиза я и я погълна. Айлийн изсъска и извика от удоволствие. Беше пил кръв от гърдата й и нищо не му се струваше толкова еротично като това. После отново проникна в нея.

— Погледни ме — заповяда й той и хвана нежно косата й.

Айлийн си помисли, че ще умре, ако този мъж продължава да навлиза в нея по този начин. Погледна го в очите и отново видя неукротимо желание в тях. Пак потрепери.

— На колене съм пред теб, Айлийн. Погледни ни. — Обходи телата им с поглед. Да, той стоеше на колене, а тя беше върху него. — Ти си единствената, която има такава власт над мен. А сега искам да ме изслушаш и да повярваш на всичко, което ще ти кажа. Не си дете, а истинска жена. — Погали женствените й форми с уважение, обгърна талията й с ръце и я прегърна като закрилник. — Жена, която ме побърква, и дъхът ми секва дори само когато я погледна. Не си страхливка, точно обратното. Спаси сестра ми, когато аз не можех да го направя, и ми се отдаде, когато имаше най-малко причини за това. Ти си смела и красива. И ме… подлудяваш…

Айлийн не можеше да прави друго, освен да гледа кучешките зъби и очите му.

— Вярваш ли ми? — попита той върху устните й. Без да мига, изцяло в негова власт, тя кимна бавно…

След това признание отново се отдадоха на удоволствието и пак достигнаха заедно до екстаза. Целуваха се, сграбчваха се, галеха се.

Калеб остана да лежи по гръб. Айлийн беше върху него, върху гърдите му. Едва имаха сили да дишат.

Калеб потърси лицето й с ръце и го вдигна към очите си.

Айлийн го гледаше с мокри мигли. Беше плакала при последния оргазъм и стоеше изнемощяла и съсипана в прегръдките му.

Калеб погали с устни малката трапчинка на брадичката й и после я целуна по устата.

Тя се изправи леко, като разпиля красивата си коса върху него, за да може да отвърне на целувката му по-удобно.

— Дай ми шанс — усмихна й се мило, докато галеше гърба й, прегръщаше я нежно и й даваше цялата си закрила. — Кажи го.

— Добре, Калеб. — Беше сломена.

— Никога вече недей да се отдалечаваш от мен, малката. Може да се караме, но няма да позволя да си тръгнеш отново.

Айлийн погледна очите, после устните му.

— Тогава никога повече не ми говори като тази сутрин, Калеб. Няма да позволя. Ако отново ме нараниш, ако отново ме обидиш, тираничен ванире, ще те убия. — Отпусна главата си върху гърдите му и потърка носа си в тях като сито и доволно котенце.

Калеб се усмихна и стаята заблестя.

— Айлийн, искам да заспиш така, докато съм вътре — прошепна в косата й.

— Така няма да мога. — Вече с пълно доверие целуна зърното му и отново го погледна в очите. — Още ли не си ми се наситил?

— Чувствам се пълноценен и изпълнен с теб — усмихна се той.

— Не, мили — каза, като провлачи нежно думите. — Аз съм тази, която е изпълнена с теб. — Повдигна вежда и се усмихна широко. — Коремът ми гори — прошепна и зарови лице в гърдите му. — Искам да се измия.

— Мръсна ли се чувстваш? — попита той.

— Не, Калеб. — Отново започна да го целува по устните, да ги хапе и да ги смуче с удоволствие. — Много си докачлив — пошегува се и го целуна по носа. — Мислех, че искаш…

— Не — отвърна той, като разтриваше гърба й. — Искам те така. Когато съм в теб и те усещам около себе си, чувствам облекчение, álainn. — Постави огромните си ръце върху задните й части и я притисна към себе си. — Не ме отхвърляй.

— Това заповед ли е? — попита тя, погали кожата му с устни и повдигна перфектните си вежди, за да го погледне.

— Не. Не е. — Той също я погледна. — Моля те. Айлийн, моля те…

Тя протегна ръка и постави пръсти върху устата му, за да го накара да замълчи. Калеб би се заклел, че тя хапе устни, за да не избухне в смях.

— Мълчи, малкия — сряза го, като го имитираше. — Никога не съм спала така, дори не знаех, че това е възможно, но мисля, че нищо не би ми било толкова приятно като това да спя с теб в себе си, глупако.

Погледна втренчено прозорците и им заповяда да се затворят. После заповяда на щорите да се спуснат изцяло.

— Не искаме сутрешното слънце да те изпържи, нали? — прошепна тя с усмивка. Целуна го леко по устните и се излегна върху него.

Затвори очи върху гърдите му. Тя също не изпитваше желание да се отдели от него. Калеб зави и двамата с чаршафа, усмихна се, целуна я по темето и се предадоха на съня.

Оставаха два часа до съмване. Калеб не преставаше да гледа това темпераментно и красиво момиче, което държеше в прегръдките си. Продължаваха да бъдат слети, но настрани, един срещу друг. Един от стегнатите крака на Айлийн почиваше върху бедрото му.

Той я гледаше смаян. Играеше си с кичур от черната й коса. Сведе очи към гърдите й. Бяха зачервени от ласките и целувките. По лявата личаха дупките от кучешките му зъби. Чудеше се дали да заличи това маркиране на територията със собствения си език или да остави белега. Харесваше му идеята Айлийн да носи по тялото си следи от страстта, която споделяха. Тя беше негова, по дяволите.

Айлийн също не беше затворила раните му, но тя не знаеше, че нейната слюнка е лечебна, ако оближе тялото на своята половинка с тази цел.

Той знаеше. Плъзна показалец по трапчинката на брадичката й и се усмихна гордо. Искаше му се тя да носи неговите ухапвания, но преди това щеше да я попита. В други времена би взел решение, без да я пита, но тези жена беше толкова важна за него, че нямаше да позволи на своята арогантност да разруши крехкото доверие, което като че ли се беше изградило между тях.

Никога не беше притежавал жена по такъв начин, толкова алчно и ненаситно. Но тя беше отвърнала на всяко негово движение. Беше се отпуснала с него. Само като си помислеше колко пъти бяха изпитали оргазъм заедно, членът му отново се втвърдяваше. Нейните стенания, начинът, по който хапеше устните му, гласът й, приглушен от желанието. Каква жена…

Приближи тялото й до своето, макар че трябваше да стисне устни, когато тя отново го обхвана вътрешно, без да съзнава. Сподави гърления си смях.

Дори когато спеше, неговата cáraid искаше той да се отделя от нея. Вълна на задоволство и нещо, което приличаше на дълбока нежност, го обгърна. Отново се чувстваше жив.