Къщата на езерното дъно

24.

Стъпалата бяха трийсет. Самото стълбище представляваше своеобразен тунел, който се виеше надолу под замайващ ъгъл. Също като в бетонния тунел, който ги водеше до третото езеро, и тук имаше графити.

Един вид.

Вместо груби рисунки на пениси и голи жени, написаното приличаше на диаграма на растежа, макар че Джеймс и Амелия не можеха да си представят кой родител би накарал детето си да застане до стената на половината на стълбите до мазето, за да измерят височината му.

Но наистина имаше чертички. Възходящи чертички. Като че ли нечий растеж беше проследяван.

След като разглеждаха чертичките известно време, двамата продължиха надолу.

По-надълбоко.

Най-накрая стигнаха до прага на широка стая и Амелия почувства още една връв за лампа да гали гръбнака ѝ, докато минаваше под нея. Наложи се да плува по-долу, за да избегне дървените греди, основите на къщата. Забеляза мрежа, доста голяма при това, на мястото, където гредите се свързваха с тавана, и се спря, за да я покаже на Джеймс. Доближиха се, за да разгледат по-добре сложната плетка, която се движеше от вълните.

Паяжина. Под водата. В къща на езерното дъно.

Продължиха по-надълбоко в мазето.

Пространство, помисли си Джеймс. В стаята имаше много пространство. Амелия подръпна костюма му и посочи надолу с лъча на фенерчето си, за да му покаже добре позната настилка. Сини и бели плочки, които принципно бяха нещо нормално, но не и тук.

Всичко, което беше ненормално, се намираше в къщата, и мазето не правеше изключение.

Амелия и Джеймс стояха на около два метра над вътрешен басейн.

С негова собствена вода.

Повърхността му се движеше независимо от езерото, в което плуваха.

Момичето се засмя и момчето успя да я чуе, макар и малко приглушено заради маската. Смехът ѝ се носеше под формата на възхитителни пулсове, които перфектно изобразяваха изумлението, което изпитваше.

Амелия се гмурна с главата напред в басейна.