Нарушители

31.

01,00 ч.

Бейлинджър впери поглед в часовника на Тод, опитвайки се да се дистанцира от реалността, да не усеща нищо. Това беше часовник на спортист, от онези с по няколко циферблата. Рамката му бе покрита с черна гума. Като наклони глава на една страна, успя да види, че е един и пет след полунощ. Сърцето му биеше така яростно, че сякаш щеше да пръсне гърдите му.

— Кой да бъде? — попита Тод. — Има ли доброволец? Е, тогава Джей Ди ще трябва да реши.

— Тежък избор — каза младежът. — Да видим сега. Ала-бала… ница!

Джей Ди рязко дръпна Рик и го изправи на крака, пъхна ръка зад врата му, сграбчи колана му отзад и го избута до перилата.

— Не! — изпищя Кора.

Рик простена. Тъкмо когато щеше да полети надолу от перилата, Джей Ди го дръпна назад за колана, обърна го и го блъсна на пода.

Обзета от ужас, Кора бе вдигнала до устата си овързаните си с лейкопласт ръце. Лицето на Рик беше смъртнобледо, дишаше учестено.

— Е, това достатъчно ли беше, за да ви накараме да внимавате? — заплашително рече Мак.

Ледена пот изби по челото на Бейлинджър, започна да му се повдига.

— Ако ви дадем няколко прости заповеди, смятате ли, че ще ги изпълните, без да ни създавате неприятности? — попита Джей Ди.

Рик кимна немощно, докато от носа му капеше кръв върху винтягата.

— Тогава започваме строевата подготовка — каза Тод. — Всички бавно се изправете на крака. Никакви резки движения. Нищо, което да ни накара да си помислим, че ни нападате.

Тъй като не можеха да използват ръцете си, всички се надигнаха на колене и залитайки, използваха първо единия си крак, а след това другия, за да се изправят.

Бейлинджър усети, че му се вие свят. Цялото тяло го болеше, ударената му китка бе изтръпнала.

— Непрекъснато приказвахте за някакъв трезор — обади се Мак.

— Според думите ви един гангстер го е вкарал тук — каза Джей Ди. — Има само три причини да направи такова нещо. Пари, оръжие или наркотици.

— Шестстотин и десета, чухме ви да казвате, че това е номерът на стаята на гангстера. — Мак потърка голата си глава. — Движение! Сега ще проверим.

Франк кимна към професора, който лежеше на пода.

— Трябва да му помогнем да се изкачи по стълбите.

— Не — забрани Тод. — Той никъде няма да ходи.

Джей Ди отвори един нож.

— Ето слабото звено. Тъкмо него ще убием, за да ви накараме да внимавате.

— Почакайте! — рече Бейлинджър, усещайки как мускулите му се схващат от напрежение. — Професорът направи всички разследвания. Той е експерт по историята на този хотел, може да ви помогне да проникнете в трезора.

Тримата мъже се спогледаха.

— Защо си толкова сигурен? — попита Мак.

— Защото поради тази причина той ме помоли да се включа в групата.

Рик, Кора и Вини се напрегнаха.

— Ти не си репортер, нали? — изрече Рик, гледайки го свирепо.

Франк присви рамене.

— Някога гледах филма „Цялото президентско войнство“.

— Кучи син! — изсъска Кора.

— Професорът е останал без работа. Ще си запази пенсията, но не и здравните си застраховки. Както видяхте, има проблеми със сърцето. Но неговата пенсия по никакъв начин не може да покрие разходите за лечението, от което има нужда. Той е отчаян. Затова ме помоли да се включа в групата, за да разбера как бих могъл да се промъкна в хотела, както и да наблюдавам как се отваря трезорът. По-късно трябваше да се върна сам, да мина по същия маршрут и да задигна каквото има в трезора.

— И какво по-точно има вътре? — попита Мак и пристъпи към него.

— Ако информацията на професора е вярна… — Бейлинджър се поколеба за миг. — Златни монети.

— Златни ли?

— Професорът ми е разказвал много неща за историята на Съединените щати. И по-конкретно за американските златни монети. Десет- и двайсетдоларови монети, по проект на… чакайте да помисля. Огъстъс…

— Сен Годен — каза Вини.

— Точно така се казва. Десетдоларовите златни монети били наричани „орли“. Двайсетдоларовите — „двойни орли“. До Голямата депресия хората ги използвали като платежно средство. Но после дошъл Черният петък.

— Какъв, по дяволите, е този Черен петък? — попита Тод.

— Ужасният срив на фондовата борса през 1929 година — отговори Кора.

Сърцето на Бейлинджър се поуспокои. „Точно така, карайте ги да разговарят“, помисли си той.

— Давайте по същество! — обади се нетърпеливо Мак и потърка белега от изгаряне върху бузата си.

— В началото на 30-те години — подхвана Кора — американската икономика била толкова зле, че правителството се страхувало тя да не се срине. За да запази плаващия курс на долара, то се отказало от златния еталон.

— Говори по-разбираемо, сладурче.

— Преди Депресията стойността на долара е била обвързана със стойността на златния резерв в държавната хазна на Съединените щати — каза тя. — На теория човек можел да отиде в някоя банка, да сложи трийсет и пет долара на гишето и да поиска тяхната равностойност в злато. Една унция в случая. Но по време на Депресията правителството решава, че доларът струва толкова, колкото то реши. Ето защо сме се отказали от златния еталон. Това означава, че златото вече не можело да се използва като платежно средство. Според Акта за златния резерв от 1934 година, станало незаконно частни граждани да притежават златни слитъци или монети. Освен златото за бижутерията, останалото трябвало да бъде предадено в държавната хазна.

— Правителството откраднало златото? — удиви се Джей Ди.

— Хората, предали слитъците и монетите, получили разписки, които можели да прибавят към банковите си сметки — обясни Вини. — Оттогава на американците е разрешено да притежават златни монети само ако се смятат за историческа или колекционерска ценност. Можеш да гледаш монетата, да я държиш в ръката си, да я изтъргуваш в магазин за редки монети. Но не можеш да си купиш една туба бензин с нея.

— Несъмнено в днешно време с номиналната стойност на една двайсетдоларова златна монета не можеш да си купиш туба бензин — рече Франк. „Поддържай разговора“, повтори си той.

— Ами гангстерът? — Тод опипа парчето тръба, пъхнато под колана му.

— Кармин Даната е бил гангстер през 20-те години — обясни Бейлинджър. — Негова запазена марка било да дава златни монети на любимите си проститутки. Когато ударила Депресията, той бил сигурен, че правителството мами всички, като конфискува златните монети и златните слитъци. Вместо да ги предаде, той започнал да ги трупа. Най-накрая имал толкова много скривалища, че не можел да ги помни всичките. Именно тогава, през 1935 година, Даната наредил да изградят трезор в апартамента му.

— Искаш да кажеш, че златните монети все още са там, вътре? — Очите на Мак искряха.

— Даната загинал при гангстерска престрелка в Бруклин през 1940-а — отговори Бейлинджър. — Той единствен е наемал този апартамент. Плащал предварително за цяла година напред. Наричал го „моя полог“. След неговата смърт собственикът на хотела…

— Карлайл. Чухме ви да говорите за него. Онзи смахнатият, с повече пари, отколкото е заслужавал.

— Той никога не дал този апартамент под наем на друг — каза Бейлинджър. — От 1940 година до 1968-а, когато хотелът бил затворен и Карлайл живеел тук сам, апартаментът останал празен. Карлайл много обичал да шпионира хората, защото съществувал чрез техния живот. Професорът предположи, че той е запазил стаята такава, каквато е била по времето на Даната. Радвал се е да има тайни запаси от златни монети в трезора и да си ги гледа, когато е сам. Предполага се, че монетите са красиви: летящ орел от едната страна, Статуята на свободата от другата.

— И онова шантаво копеле не се е опитало да ги измъкне тайно от страната и да ги обърне в мангизи? — изуми се Мак.

— Той е страдал от агорафобия. Страхувал се е да напусне хотела. Всяка чужда държава била като друга планета за него. Защо да превръща монетите в пари, които са му били излишни, след като е имал удоволствието да притежава повече златни монети, отколкото някой е виждал накуп след 1934 година? Тази нощ, докато проучвахме стаите, ние открихме, че Карлайл е бил обсебен от налудничавата мания да ги запази такива, каквито са били, когато последните гости на хотела са си заминали. Вероятно е започнал да прави това още през 1940 година, когато Даната е бил убит.

— А колко струва златото в днешно време?

— Повече от четиристотин долара за една унция.

— Значи можем да претопим монетите и…

— Ще излезете на загуба. Един „двоен орел“, по-малко от една унция, струва близо седемстотин долара на колекционерския пазар.

— Исусе!

— Но чуйте и това — продължи Бейлинджър. — „Двойният орел“ от 1933 година е бил сечен точно преди правителството на Съединените щати да се откаже от златния еталон. Преди монетите да бъдат пуснати на пазара, те вече били обявени за незаконни и трябвало да бъдат унищожени. Някои обаче били откраднати. Преди време подобна монета е била разиграна на търг в „Сотбис“. Спечелилият е предложил цена от близо седем милиона долара.

Тримата мъже гледаха с разширени от изумление очи.

— Предполага се, че Даната е успял да докопа пет такива монети.

Зениците на Тод отразяваха светлината на миньорските лампи. Той направи знак на всички да тръгват.

— Нямам търпение да видя този трезор.