Нарушители

49.

— Ако Рони е в асансьора, значи не може да ни попречи да слезем по стълбите — каза Тод.

Вини погледна намръщено затворената врата.

— Откъде да знаем дали е вътре?

— Трябва да е там. Някой трябва да е вътре в асансьора, за да го задвижи.

— Ами ако той работи като кухненски асансьор? — попита Бейлинджър. — Ако е уредил да бъде задвижван отвън, така че да могат да му изпращат яденето горе, без да му се натрапва някой сервитьор?

— Е, ако това копеле не е в асансьора, тогава кой е?

— Или какво? Не ми се иска да се мотая наоколо, за да разбера — каза Вини.

Асансьорът спря под тях. Макар че дъждът продължаваше да трополи, в стаята се възцари напрегната тишина.

След това бръмченето се чу отново — асансьорът се изкачваше.

— Сигурно е с отделна електрическа верига — промълви Кора.

— Когато спре тук, стреляй във вратата — настоя Тод. — Дървена е, куршумите ще я пробият.

— Никога не стрелям по нещо, което не виждам — рече Бейлинджър. — Зад вратата може да има полицай.

— Искаш ли да я отвориш и да разбереш?

Цялата група гледаше съсредоточено вратата, зад която цареше тишина. След това се чу тракането на вътрешната врата.

— Стреляй! — извика Тод.

— Ей, ти, в асансьора! — Бейлинджър се прицели. — Кажи си името!

— Копеле! Дай ми тоя пистолет!

Тод се опита да го грабне от ръцете му, но Франк го удари с дръжката по главата и го събори на пода.

После мигновено насочи пистолета към вратата, защото нещо тежко изтропа зад нея. Той направи знак на всички да влязат в медицинския кабинет. След това махна тирите от вратата и се скри зад фитнес пътечката.

Вратата помръдна.

Той допря спусъка, когато тя се открехна леко, разкривайки част от кабината, която изглеждаше празна.

Лежащият на пода Тод простена.

Вратата се отвори още малко.

Фенерчето на Тод бе останало в ръката му и Бейлинджър го насочи към пода. И освети бягащите от асансьора плъхове: три, осем, една дузина… Някои с открити рани, други без уши, с две опашки или само с едно око. Като писукаха на светлината, някои скочиха на фитнес пътечката, но като видяха мъжа, плъзнаха из другите стаи.

Кора изпищя. Но не заради плъховете. Една фигура излезе със залитане от асансьора.

Бейлинджър понечи да стреля, но изведнъж разпозна окървавените дънки и винтягата, мускулестото тяло, приведено от болка, кръвта, толкова много кръв, дървения клин, стърчащ от гърдите на фигурата.

— Рик! — Кора изтича до него.

— Почакай! — каза Франк.

Но предупреждението му бе закъсняло. Рик се спъна в гърчещото се тяло на Тод, залитна към Кора и събори и двамата на пода. Предпазната й каска изтрака и се търкулна.

Бейлинджър изтича до празната кабина. С пистолета в ръка той избута вратата, докато я отвори изцяло. Светлината на миньорската му лампа разпръсна мрака вътре и той огледа внимателно тавана на кабината, но не видя капак, през който Рони би могъл да се промъкне горе и да се скрие. Но кабината не бе съвсем празна. На пода в единия й ъгъл насмешливо се мъдреха петте шишета с урина, които бяха изоставили на четвъртия етаж.

— Вини, сложи тук гирите, за да не се затворят тези две врати. Докато са отворени, асансьорът не може да потегли.

Бейлинджър се обърна към Кора и Рик. Той лежеше върху нея, стенейки от болка, а тя се мъчеше да се освободи. Бейлинджър обърна Рик и видя, че при падането дървеният клин се беше забил още по-дълбоко в гърдите му. Дробовете му издаваха свистящ звук. Предните му зъби бяха счупени, лявата му ръка бе потрошена под лакътя.

— Божичко — простена Кора. — Рик, миличък! — Тя избърса изцапаното му с кръв чело.

Вини побърза да подпре вратата на асансьора с една от гирите.

Кора галеше лицето на Рик. Погледът му блуждаеше. Гърдите му се повдигаха и продължаваха да издават същия свистящ звук.

Бейлинджър погледна към медицинския кабинет.

— Помогнете ми да го сложим на кушетката.

Вдигнаха го и Рик простена.

Аманда сложи фенерчето на плота.

— Ще ни трябва повече светлина. Ще взема свещите от раницата на Вини — каза тя.

Франк разряза с ножа си винтягата, пуловера и ризата на Рик. Аманда и Вини запалиха свещи и на по-ярката светлина се видя как от гърдите на Рик бликна кръв.

— Клинът е забит дълбоко — каза Бейлинджър.

— Дръж се, миличък! — прошепна Кора, като галеше челото му. Но Рик като че ли не я чуваше.

— Ако успея да измъкна клина, кръвоизливът може да стане още по-голям. Но ако не успея…

Стенанията на Рик издаваха колко са мъчителни болките му.

— Не можем ли поне да му дадем нещо за болката? — Умолително каза Кора. — Морфинът.

— Не, това ще го убие — отвърна Бейлинджър.

— Съвсем мъничко…

— Морфинът забавя сърдечния ритъм и понижава кръвното налягане. — Франк хвана китката на Рик. — И при това положение пулсът му е почти недоловим.

— Измъкни клина от гърдите му. Използвай лейкопласт, за да спреш кръвоизлива, както направи с професора.

Бейлинджър не можеше да се сети за друга възможност.

— Виж дали в този шкаф няма спирт.

Вини дръпна остъклената вратичка.

— Почакай — рече Бейлинджър. — Вече няма значение.

Дробовете на Рик престанаха да хъркат. Гърдите му застинаха.

— Не! — изпищя Кора. Тя впери обезумелия си поглед в Рик, търсейки някакъв признак на живот. Отвори устата му, за да му направи изкуствено дишане, но ужасено се отдръпна, когато въздухът със свистене излезе покрай клина в гърдите му. — О, миличък, о, Исусе Христе! — ридаеше тя.

Плачейки неудържимо, притисна главата на Рик към гърдите си.

Аманда я прегърна през раменете.

Отекна гръмотевичен тътен. След това чуха пращенето на двата останали радиотелефона. Бейлинджър погледна към своя колан, а после към колана на Вини.

С чувството, че всеки момент ще се побърка напълно, той вдигна своя радиотелефон и натисна бутона за връзка.