Нарушители

32.

— Помогни ми да вдигна професора — каза Бейлинджър на Вини.

Вини го изгледа свирепо, задето ги беше лъгал. Но въпреки това привързаността му към професора го накара да се приближи. Бързо разбраха колко са ограничени движенията им заради овързаните с лейкопласт китки. Единственият начин да вдигнат професора бе, като пъхнат ръце под мишниците му. С големи усилия го изправиха.

Конклин изстена, но успя да се задържи на здравия си крак.

— Много зле ли се чувстваш? — попита Франк.

— Все още съм жив. — Професорът с мъка си пое дъх. — А и при дадените обстоятелства нямам намерение да се оплаквам.

— Вярно ли е, че с този тип сте смятали да вземете златните монети? — настоятелно попита Вини.

— Аз не съм съвършен — каза Конклин. — Това е нещо, което трябва да разбереш за учителите си. Но като ви слушах всички да обяснявате за Акта за златния резерв от 1934 година, останах изумен, че ти, Вини, наистина помниш Сен Годен.

— И щяхте да си поделите парите? Само вие двамата?

Възрастният мъж изглеждаше засрамен.

— А щеше ли да се съгласиш да участваш в това? През цялото време твърдяхме, че не вземаме нищо, освен снимките, които сме направили. Е, нямаше да можем да нарушим това правило просто така. То би означавало да извършим сериозно престъпление. Щеше ли да рискуваш да прекараш остатъка от живота си в затвора, или щеше да съобщиш на властите?

— Но вие сте били готов да рискувате!

— В момента нямам много за губене.

Мак и Джей Ди напъхаха цялото снаряжение в раниците, натъпквайки ги догоре, защото им трябваха само три, вместо пет. Оставиха единствено шишетата с урината.

Мак пъхна под колана си водния пистолет.

— Много отдавна не съм имал играчки.

Той вдигна една от раниците, Джей Ди взе втората, а Тод третата. Очилата за нощно виждане висяха на гърдите им.

— Ще действаме така — каза Тод, като с една ръка оправяше каишите на раницата, а с другата държеше пистолета на Бейлинджър. — Аз ще тръгна пръв нагоре, но ще вървя заднишком, с насочен пистолет към вас. Мак и Джей Ди ще ви следват, но на разстояние. Така няма да можете да ги блъснете надолу по стълбите. Ако опитате нещо такова, те веднага ще залегнат, а аз ще започна да стрелям. Не ми пука какво знае някой си за трезора! Сгафите ли, аз първо ще ви застрелям, а после ще се изпикая отгоре ви.

Тод излезе от балкона, мина по коридора, стигна до аварийната стълба и започна да се изкачва по нея заднишком. Бейлинджър и Вини вървяха след него. Миньорските им лампи се поклащаха, защото бяха пъхнали завързаните си ръце под мишниците на професора, който куцукаше тромаво. Следваха ги Рик и Кора, а най-отзад — Мак и Джей Ди. Стъпките им отекваха шумно в тясното пространство.

— Вини, сега, след като знаеш, че не съм репортер — рече задъхано Франк, — имам един въпрос.

— Какъв?

— Ти говореше за композитора, дето написал „По бреговете на Уобаш“ и „Моето момиче Сал“. Каза, че той бил брат на Тиодор Драйзър, сякаш това е голяма работа. Кой, по дяволите, е тоя Тиодор Драйзър?

— Той е написал „Сестра Кери“.

— Коя сестра?

„Продължавай да говориш — казваше си Бейлинджър. — Установи някаква връзка с тях“.

— Това е един от първите страхотни американски романи. — Вини като че ли разбираше какво се опитва да направи Бейлинджър. — Действието се развива в предградията на Чикаго. Разказва се за една жена, която е принудена да спи с кого ли не, за да оцелее.

— Звучи ми като в реалния живот — обади се Мак от мрака надолу по стълбите.

Вини продължи да обяснява:

— В основата на романа е песимистичният детерминизъм. Каквото и да правим, ние сме обречени, защото всичко се предопределя от нашите тела и от обкръжението ни.

— Тъй де, това определено е реалният живот — каза Мак.

„Планът ми действа“, помисли си Франк. Изкачвайки се, той усети как професорът потръпна.

— Книгата е била публикувана през 1900-та, една година преди построяването на хотела — продължи Вини. — Преди това в американските романи все се разказвало за хора, които работят упорито и побеждават, или както го наричал Уилям Дийн Хауълс: „усмихнатите аспекти на американския начин на живот“.

— По-късно ще те попитам кой е Хауълс — каза Бейлинджър, докато помагаше на професора да запази равновесие.

— Но Драйзър е израснал в ужасна бедност. Видял е достатъчно страдания, за да реши, че американската мечта е измама. За да изясни становището си, той е нарекъл един от следващите си романи „Американска трагедия“. Компанията „Дабълдей“ публикувала „Сестра Кери“, но когато съпругата на Дабълдей прочела книгата, толкова била шокирана, че настояла мъжът й да прибере всички екземпляри в склада и да забрани разпространението й. Чак няколко години по-късно романът бил издаден отново и се превърнал в класика.

— Предполагам, че трябва да го прочета — рече Бейлинджър.

— Като нищо ще ти повярвам! — изсмя се Вини. — Историята е впечатляваща, но е написана ужасно. Идеята на Драйзър за изискана проза означава да наречеш един бар „наистина шикозна кръчма“.

Някъде надолу по стълбите Джей Ди прихна.

Стигнаха до петия етаж и тежко се заизкачваха по-нагоре, бавейки се заради Конклин. Бейлинджър се притесняваше от тежкото дишане на професора. Чудеше се дали да не се хвърли нагоре по стълбите и да измъкне пистолета от ръката на Тод. Но той беше доста далеч, а стълбището бе прекалено тясно. Тод щеше да започне да стреля, а Мак и Джей Ди — да нападнат с ножовете си останалите от групата, които нямаше къде да избягат. Щеше да настане истинска касапница. „Не, сега не му е времето“.

— Тази сестра Кери ми напомня за мацето от филма, дето го спомена нашата кукличка — изхили се Мак. Бейлинджър знаеше, че той има предвид Кора. Обзе го още по-силна ярост. — Оня филм, от който е „Лунна река“. Как се казва, кукло?

— Не ме наричай така!

— Как се казва филмът? — попита заплашително Мак.

— „Закуска в Тифани“.

— По дяволите, преди да го гледам по телевизията, си мислех, че това е един от онези филми, в които действието се развива в ресторант. Също като „Вечеря с гадния Андре“. Обаче не, това е филм за едно шантаво маце. Как се нарича тя, кукло?

— Холи Голайтли.

— Дори името й е шантаво. Холи Лъжливата курва, така е трябвало да се казва. Карала разни типове да я водят по шикозни ресторанти. А те, естествено, очаквали след това да й свалят гащите. Но след като си изяждала страхотно скъпата вечеря, тя ги молела да й дадат малко пари, за да отиде до тоалетната. Никога не съм влизал в тоалетна, дето трябва да се плаща, ама предполагам, че богаташите правят такива неща. После се измъквала от ресторанта и те никога не получавали онова, за което са платили. Не лягала с тях, но ако питате мен, пак си е била курва.

Стигнаха до шестия етаж.

— Къде е шестстотин и десета стая? — попита Тод.

В светлината на миньорските лампи се виждаха вратите с потъмнелите номера на тях.

— Шестстотин двайсет и две е вдясно. — Джей Ди насочи лъча на фенерчето си към дървото, израснало на пода.

— Тогава шестстотин и десет е в обратната посока. — Тод им направи знак с пистолета да продължат.

— И много тъпо завършва — продължи Мак. — Предполага се, че главният герой е някакъв много умен писател. Той знае, че на мадамата й плащат, за да носи съобщения на един гангстер в затвора. Знае, че тя се готви да се жени за южноамерикански милионер, за да му пипне парите. Обаче тъпият герой пак се влюбва в нея. Накрая двамата са на улицата в дъжда и търсят една котка, която тя е изхвърлила, после я намират и започват да се целуват. И музиката става много сълзлива, а пък аз си мисля: „Бягай, тъпо копеле! Бягай с всички сили от тая курва! Тя ще ти разбие сърцето и ще те зареже, щом се появи някой мангизлия!“.

— Освен всичко това, хареса ли ти филмът? — Джей Ди се изсмя.

— Дявол те взел — изведнъж кресна Вини на Бейлинджър, — аз щях да съм с вас! — Толкова беше бесен, че не можеше да се сдържа. — Професорът трябваше само да ме попита и аз щях да съм с вас! Да не мислиш, че на мен не ми трябват пари? Получавам келява заплата в едно училище, където хлапетата бият учителите, защото им дават домашна работа. Аз нямам богати родители като Рик. По дяволите, баща ми умира от емфизем. Той няма здравна застраховка. Аз мога само да плащам проклетите му сметки за лечението! Ако ме бяхте попитали, щях да съм с вас!

— Ето един тип, дето знае, че парите са всичко! — възторгна се Мак. — Ако имаш мангизи, не само ще платиш сметките за лечението на стареца. Ами и Холи Лъжливата курва ще е твоя.

— Сигурен съм, че е така — каза Тод. — Ето я шестстотин и десета стая.