Обичай ме страстно

ЕПИЛОГ

Късното лято на 1876

— Поща, скъпа — извика Джес, влизайки в къщата. Тъкмо се беше върнал от града, където беше отишъл да купи припаси и да вземе получените писма. — Има писмо от майка ти.

Ариел го посрещна с целувка и когато се накани да грабне писмото от ръката му, той я прегърна през кръста, отказвайки да й даде писмото.

— Това не е никаква целувка. Я да видим как една съпруга посреща мъжа си по подобаващ начин.

И той я зацелува на воля, звучно и сочно, докато ръцете му се плъзгаха по седалището й и я притискаха плътно. Тя усети ерекцията му и се изкикоти.

— Джес Уайлдър, ти си непоправим. Опитай се да се държиш прилично пред дъщеря си.

— Джесика е много малка, за да знае какво правим, но вече е време да свиква Би трябвало още отрано да знае колко много се обичат майка й и баща й. Освен това — измърмори той — никога няма да спра да те целувам и прегръщам всеки път, когато ми дойде настроението. Това нещо ми харесва прекалено много.

Двамата погледнаха към люлката в ъгъла на стаята, където шестмесечната Джесика Уайлдър играеше с играчките си и гукаше. Косата й беше черна като нощта, а очите — зелени, като на майка й. Но омайната й усмивка беше същата като на Джес. Другите й атрибути си бяха изцяло нейни и толкова пленителни, че малцина устояваха на чара й. Джес обожаваше дъщеричката си и прекарваше с нея много време, колкото можеше да отдели, без да занемарява задълженията си. Освен Джес малкото момиченце беше най-важният човек в живота на Ариел.

Той я пусна с огромно нежелание.

— Прочети си писмото, скъпа. Аз ще забавлявам Джесика, докато ти видиш какво пише майка ти.

— Срещна ли Розали в града? — запита Ариел, отваряйки плика. — Джес я погледна и се усмихна.

— Разбира се. Щастлива е като чучулига. Каза да ти кажа, че след няколко дни ще дойде да види Джесика.

— Искаше ми се да е тук, с нас — въздъхна Ариел замислено. След като се върнаха в Тексас, Ариел се беше опитана да убеди Розали да дойде пак в ранчото, но тя беше отказала, настоявайки, че Лу Данси има повече нужда от нея, отколкото Ариел. Когато Ариел се запозна с Лу Данси, разбра колебанието на Розали; нямаше да се изненада, ако скоро се разчуеше за тяхната сватба. Лу обожаваше Розали и чувствата му бяха споделени. А децата му също бяха много привързани към нея, защото дълго време бяха живели без майка.

Когато Ариел каза на Розали, че е разбрала, че Пекос Пит е човекът, за когото тя се е омъжила преди години, и че сега е мъртъв, мексиканката я беше изгледала невярващо. Но когато беше осъзнала, че най-накрая е свободна, се беше разплакала. Това й настроение обаче не трая дълго; Розали не беше жена, която да живее с миналото или да мисли какво би могло да бъде то. Чувствата й към Пекос не бяха траяли дълго. Първо Бък Лийланд, а сега Лу Данси бяха изпълнили живота й с любов.

— Какво пише майка ти? — запита Джес, вземайки Джесика от люлката.

Ариел се съсредоточи върху писмото и нечетливия почерк на майка си. Когато свърши, на лицето й се изписа широка усмивка, която освети правилните й черти.

— Мама и Том идват в Тексас. Следващия месец.

— Какво! — ахна Джес невярващо. — Майка ти идва в Тексас? Какво ли я е накарало да промени мнението си?

— Дъщеря ни — каза Ариел с нескривана гордост. — Джесика успя да запълни пропастта, която остана, след като заминахме от Сейнт Луи. Мама иска да види внучката си, а Том иска да разгледа ранчото и лично да види с какво толкова се хвалим. И — прибави тя с лукава усмивка — да се увери, че се отнасяш добре с мене.

— Проклет да съм — изрече бавно Джес. — Никога не съм мислил, че ще доживея деня, когато Уила и Том Брейди доброволно ще дойдат в Тексас. Ако Джесика успя да направи това, какво ли биха постигнали две внучета? Може би трябва да започнем да се упражняваме, за да има какво ново да им съобщим, когато пристигнат.

— Джес Уайлдър, ти си един вечно готов бик — пошегува се Ариел. — Бих се обзаложила, че се упражняваш повече от всеки друг мъж в Тексас.

— Всеки ден от живота си благодаря на бога, че ми е дал съпруга, която ме харесва такъв — отвърна той, усмихвайки се с лукава наслада.

— Дръж се прилично, Джес. Искам да поговорим за гостуването на мама и Том, а не за това, колко често се любим. Нека направим парти, докато те са тук, да им покажем истинското тексаско гостоприемство. Имаме няколко добри приятели в града и семейството, което купи ранчото на Кърк Уолтърс, също ми изглежда доста симпатично. Бих искала да ги опознаем по-отблизо.

Лицето на Джес помрачня, когато си спомни за Кърк Уолтърс и сестра му Труди. Труди вече беше напуснала града, когато те с Ариел се върнаха от Сейнт Луи. Кърк беше казал на всички, че тя е отишла да живее при една леля в Нашвил. После той изненада приятелите си, като обяви ранчото си за продан. Чуха се много предположения, но като че ли никой не знаеше защо той така внезапно е решил да продава и да се изселва. Джес смяташе, че знае отговора, но държеше това за себе си. Нямаше нужда никой да знае тъмната тайна на Кърк, но Джес силно се съмняваше, че Кърк се страхува да не би клюките за него и сестра му някак да стигнат до неговите приятели. Вместо да се изправи пред суровата им присъда, той предпочете да изчезне. Възможно беше и друго — да не е могъл да издържи раздялата с Труди и да я е последвал в Нашвил. Тази мисъл накара Джес да се почувства зле, но не го изненада. Кърк Уолтърс беше един объркан човек.

— Джес, не ме ли чуваш? Питах дали можем да направим парти, за да отпразнуваме пристигането на семейството ми?

— Съжалявам, скъпа, съвсем се отнесох. Партито ми изглежда чудесна идея. Барбекю, много храна и музика, и уиски. Можем да покажем и дъщеря си.

— Джесика спи — каза Ариел, поглеждайки към детето, което спеше спокойно в ръцете на Джес.

Джес целуна рошавата й главичка и полека я остави в люлката. После се обърна към Ариел и сребристите му очи пламнаха от желание. Протегна ръка и зачака тя да сложи своята в огромната му длан.

— Хайде, скъпа, докато Джесика спи, има нещо горе, което искам да ти покажа.

— Виждала съм го и преди, Джес — каза Ариел, отметна глава и му отправи сочна усмивка.

Той се намръщи, но после лицето му светна и очите му блеснаха.

— А показвал ли съм ти как да… — Сниши глас и пошепна нещо на ухото й.

Очите на Ариел се окръглиха. Върхът на езика й се подаде и овлажни долната й устна, докато тя го поглеждаше скептично.

— Възможно ли е?

— Ела с мене горе и ще разбереш.

Тя го последва.

Не само разбра, но и много й хареса.