Обичай ме страстно

14

Кърк Уолтърс дойде да вземе багажа на сестра си и отново постави пред Ариел въпроса за женитба.

— Ти си чудесен приятел, Кърк. Но не те обичам. Не искам да нараня чувствата ти, но двамата с тебе не можем да се оженим.

Очите на Кърк се присвиха подозрително.

— Има ли някой друг мъж в живота ти?

Да, Джес. Как би могъл друг мъж да означава нещо за нея, след като в живота й беше влязъл Джес? Но тя предпочете да не казва това на глас. Независимо колко силно бяха свързани сега, тя знаеше, че един ден Джес ще си иде. Може би щеше да се върне — тя се молеше това да стане, — а може би нямаше. Ако кажеше на Кърк за Джес, това само щеше да усложни нещата.

Не можа лесно да се насили да изрече тази лъжа.

— Няма друг мъж в живота ми.

— Това ли е окончателният ти отговор? Няма ли поне да размислиш над предложението ми?

— Съжалявам, Кърк. Размислих и отговорът ми остава същият.

— И аз съжалявам, Ариел — каза Кърк. В гласа му се чу остра нотка и това я учуди. — Бракът ни щеше да снеме от тебе част от отговорностите за ранчото. Но ти не виждаш нещата по този начин. Не казвай, че не съм се опитам да те предупредя, когато се изправиш пред криза и се наложи да вземеш трудни решения.

— Наистина оценявам загрижеността ти, Кърк, и искам да си останем приятели. Просто не мисля, че бракът е нещо добро за нас двамата.

— Е, аз по-добре да тръгвам. Ще се отбия след няколко дни, да видя как си. Как се справя новият ти управител?

— Сякаш господ ми го прати — каза Ариел, което накара Кърк да се намръщи. — Оказа се много опитен за всички работи в ранчото. Хората го харесват и го уважават.

— Радвам се, че нещата са наред — изрече сухо Кърк. — Съобщи ми, ако мога с нещо да ти помогна.

Ариел остана за малко в двора, гледайки подир заминаващия си Кърк. Беше чудесен човек и никак не й се искаше да го разочарова, но твърде много обичаше Джес, за да допусне дори мисълта за брак с друг.

— Какво искаше той, по дяволите?

Джес се беше приближил, без да го чуе; явно я беше наблюдавал да разговаря с Кърк.

— Дойде да вземе нещата на Труди — осведоми го Ариел.

— Доста оживено си говорихте. Да не би пак да е повдигнал въпроса за женитба?

— Да — призна тя, — но му казах, че не го обичам.

— Това копеле няма да се откаже.

— Защо не го харесваш, Джес? Кърк се показа като добър приятел. Ако имам нужда от него, веднага ще дойде.

— Сигурно — съгласи се Джес с насмешлива нотка в гласа. — Не вярвам на този негодник. Много дружелюбен като за човек, лишил се от парче земя, което толкова отдавна е искал да купи.

— Откъде знаеш това?

— Говорих с Розали. Тя каза, че Уолтърс много пъти е предлагал да купи тази земя от баща ти. Водата е много ценна, а неговите земи имат ограничен достъп до нея.

— Розали се е разприказвала повечко, а ти си много подозрителен — намръщи се Ариел. — Вече казах на Кърк, че няма да се омъжа за него, така че не виждам за какво повече да говорим.

— Сигурно си права, но аз въпреки всичко няма да го изпускам от око, когато пак дойде насам. Нямам право да бъда толкова ревнив, но нищо не мога да направя.

— Напротив, имаш право — каза Ариел с блеснали очи. — Спечели си го, когато ме направи твоя.

Джес почервеня, защото думите й му напомниха, че колкото и да я желаеше, имаше неща, които му пречеха да я направи своя завинаги.

— Ариел, знаеш, че не мога…

— Не, Джес, не го казвай — прекъсна го тя, докосвайки с пръст устните му. — Знам какво щеше да кажеш и не искам да го чуя. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да не ти позволя да си заминеш, когато дойде време.

Разяждан от вина и угризения, Джес наведе глава.

— Дано Барт Дилън никога повече да не се връща в Тексас.

В отчаяната му молба прозвуча искреност, която Ариел не можеше да отрече, но това не променяше нищо.

След няколко дни Ариел за първи път се сблъска с някои от проблемите и опасностите, свързани с фермерството. Беше отишла заедно с работниците в северната част на имението, когато стадото, което караха към пазара, се разбесня без видима причина. Когато това се случи, само Ариел и Дюи не бяха на седлата; останалите още не бяха слезли от конете, защото вършеха някакви други работи. Конете на двамата бяха вързани не особено здраво за един храст. Мирно дъвчеха тревата, когато изведнъж се изправиха на задните си крака, изтръгнаха се и препуснаха, повлекли юздите си по земята. Ариел и Дюи се хвърлиха да хванат краищата им, но не успяха. След миг видяха какво е подплашило конете.

Говедата, които трябваше да бъдат продадени на пазара в Уейко, се носеха към тях в бесен галоп, а изпод копитата им излитаха облаци прах. Ариел замръзна, когато ги видя, и разбра, че двамата с Дюи няма къде да избягат. Не можеха да ги надбягат, наоколо нямаше здрави дървета или големи скали, зад които да се скрият.

— Бягайте! — изкрещя Дюи, докато тропотът на копитата застрашително се приближаваше.

Когато тя не направи никакво движение, Дюи я сграбчи за ръката и я дръпна. Но скоро стана ясно, че нямаше да могат да надбягат изплашеното стадо. Ариел се огледа отчаяно, за да види дали Джес или някой от каубоите са видели какво става с нея и Дюи. Но всички бяха твърде далече, за да им помогнат. Някои бяха избързали напред, за да предвождат стадото, докато други яздеха отстрани, за да не му позволят да се разпръсне. Тя вече почти се беше примирила, че разбеснелите се животни ще стъпчат нея и Дюи, когато с крайчеца на окото си забеляза двама ездачи, които препускаха бясно към тях. Не беше сигурна дали ще успеят, но се замоли така горещо, както никога досега. Верният Дюи застана пред нея, за да поеме първия напор на атаката.

Джес чу тропота на стадото миг преди да го види. Беше се отдалечил, догонвайки отклонило се теле, което се беше заплело в някакъв храсталак. Когато вдигна очи, видя стадото да препуска по откритата равнина към един тесен овраг. Ако се спуснеха в оврага с тази скорост, всички животни щяха да се пребият. Той скочи на гърба на Боец и безмилостно го пришпори, надявайки се да спре стадото, преди да е станало нещо непоправимо. Тогава видя Ариел, застанала точно на пътя на разбеснелите се животни. Дюи я засланяше с тялото си, сякаш се надяваше да успее някак да отклони надвисналата беда.

Сърцето на Джес се заблъска бясно; никога не беше изпитвал такъв огромен страх за друго човешко същество. И преди беше виждал разбеснели се стада, знаеше какво могат да направят острите копита с човешката плът. Той повторно пришпори Боец с необичайна жестокост, карайки го да препусне още по-бързо. Жребецът отговори по своему и сякаш литна напред.

Джес започна малко по малко да настига стадото и се изравни с него. С ъгъла на окото си видя, че един от работниците го следва по петите, може би някой, който е бил по-близо до стадото, когато се е разбесняло. След като излезе пред животните, Джес наближи мястото, където стояха Ариел и Дюи, вкопани в земята, сякаш примирили се с неизбежния жесток край. Той стигна до нея само секунда преди стадото да я стъпче.

— Скачай! — викна Джес, наведе се ниско на седлото и я сграбчи.

Вдигна я пред себе си, докато животните минаха в луд галоп покрай тях, блъскайки якия жребец от всички страни. Но Боец издържа на напора, силите му бяха достатъчно големи, за да устоят на обезумелите говеда. Ариел усещаше как я блъскат по краката, минавайки на косъм от нея, знаеше, че утре ще е цялата в синини, но въпреки това жива. Ако не беше Джес, сега щеше да лежи на земята, стъпкала от стотици копита и направена на кървава каша. Стадото отмина и тропотът му заглъхна в далечината. Работниците обаче успяха да го усмирят и преди Ариел да осъзнае какво става, всичко свърши.

— Добре ли си? — запита Джес разтреперан.

Малко беше останало да я загуби и не можеше да понесе тази мисъл.

— Да, благодарение на тебе. — Изведнъж тя се сети за Дюи. — Какво стана с Дюи?

Двамата се обърнаха едновременно. Трима работници се бяха навели над някакво тяло, проснато на земята.

— О, господи — изхлипа Ариел. — Той е ранен или може би убит.

Джес обърна коня към мястото, където се бяха събрали работниците. Слезе от седлото и Ариел го последва. Въздъхна облекчено, когато видя, че Дюи е с отворени очи, макар че явно много го болеше. Джес бързо провери състоянието му и обяви:

— Късметлия е, има само няколко счупени ребра. Докторът ще го шинира и скоро ще бъде като нов.

— Слава богу — изрече едва чуто Ариел.

— Не можах да стигна навреме до него — намеси се Бъд, — но поне го запазих да не го стъпче стадото.

— Спаси ми живота — обади се Дюи. Личеше, че много го боли, като говори. — Ако не беше разиграл коня си около мене, сега щях да съм мъртъв.

— Бъд, вие двамата с Уикс го закарайте в бараката и повикайте доктора. Другите да държат стадото под око, не искам пак нещо да го подплаши.

Дюи изстена, когато Бъд и Уикс го вдигнаха и го наместиха на коня на Бъд. Бъд се качи зад него, за да го държи, и подкара коня бавно, а Уикс ги последва.

— Според тебе какво е изплашило стадото, Джес? — запита един от работниците.

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Джес, самият той немалко озадачен. — Вървяха си тихо и мирно и изведнъж препуснаха като пощръклели към оврага. Ще се върна да поразузная, щом закарам госпожата до къщата. Много съмнителна ми се струва тази работа. Сега дни наред ще има да гоним избягалите.

— Намери коня ми и ще се прибера сама — каза с треперещ глас Ариел. Въпреки че думите й прозвучаха уверено, тя беше разтърсена от преживяното и сериозно се съмняваше дали ще може да се справи без него.

— Няма начин, скъпа — бяха тихите му думи. — Ще те заведа до къщата и ще останеш там — натърти той.

— Наистина ли мислиш, че някой нарочно е подплашил стадото? — запита Ариел, когато двамата потеглиха.

— Възможно е. — Отговорът му не казваше нищо.

— По дяволите, Джес, това ме засяга и мене. Кажи ми, ако подозираш някого.

— Още не мога да кажа, Ариел. Нямам причина да подозирам, че някой нарочно е подплашил стадото. Просто имам такова чувство. Повярвай ми, ти ще си първата, която ще научи, ако открия, че някой те саботира.

— Надявам се да грешиш.

— И аз. Помислих, че ще умра, като видях как стадото щеше да те стъпче. Ами ако Боец не беше достатъчно бърз, за да те спаси? — Той потръпна, мисълта беше прекалено жестока, за да се спира на нея. — Не искам нищо подобно да ти се случи занапред. Искам в следващите няколко дни да стоиш близо до къщата. Поне докато не разнищя тази история.

Ариел изфуча сърдито:

— Не мога да ти обещая такова нещо! Това е моето ранчо; трябва по всяко време да знам какво става.

— Този начин на разсъждение ще те убие — каза намръщено Джес. — Поне веднъж ме послушай, дива котка такава.

— Ще… ще си помисля.

Не престана да мисли през целия ден. Когато Джес й каза, че не е намерил никакви доказателства, че стадото е било нарочно подплашено, тя започна отново да върши всичко, което можеше, заедно с работниците. Само не разбираше защо всеки път, щом излезеше от къщата, Джес или някой от работниците все се навърташе покрай нея, ако случайно й дотрябва помощ.

През това време счупените кости на Пайк започнаха да зарастват и той вече куцукаше с помощта на бастун. Ариел не смееше да помисли какво щеше да прави Джес, когато Пайк отново бъде в състояние да изпълнява задълженията си. Тя знаеше, че той изчаква да получи сигурни сведения за Дилън. Междувременно го приемаше в леглото си всеки път, когато той намереше пролука в изпълнението на многото си задължения и можеше да се промъкне през нощта в стаята й. В сърцето си Ариел знаеше, че Джес я обича, и макар понастоящем да му беше невъзможно да се обвърже с нея, поведението му доказваше, че не иска друга жена освен нея.

Мина почти една седмица от случката с подплашения добитък, преди Джес да намери възможност да отиде при Ариел в късните нощни часове. Тя вече беше заспала, когато той влезе тихо в стаята й, макар че тя беше оставила лампата да свети едва-едва, за всеки случай. От първия път, когато Джес беше успял да се промъкне в стаята й, тя не спускаше резето на задната врата, за да може той да влиза безпрепятствено. Така стана и тази нощ.

Не желаейки да я събужда, Джес застана до леглото й и я загледа с такава любов и копнеж, че ако беше будна, Ариел щеше да се смае от дълбоките му чувства. Беше толкова красива, помисли той замечтано, с черната си коса, разстлана по възглавницата като копринен облак. Изглеждаше толкова дълбоко заспала, че той едва не понечи да си тръгне. Но нещо го спря. Нещо толкова силно, толкова властно, че той усети, че ако излезе от стаята, това ще го унищожи. Бързо се съблече и се пъхна в леглото до нея.

Ариел не се събуди веднага. Само въздъхна и се настани по-удобно в прегръдките му. Той я целуна по тила, по рамото, ръцете му се плъзнаха надолу по седалището й и замилваха стегнатите полукълба. След това гърдите й привлякоха ласката на дланите му. Зърната й щръкнаха дори в съня, когато пръстите му започнаха да галят и дразнят нежните розови пъпки. Ариел се размърда, промърмори нещо неразбираемо и леко изпъшка, когато Джес продължи да я възбужда. Събуди се точно когато Джес влезе в нея. Това събуждане беше великолепно, тя измърка и изви гръб като доволна котка.

— Радвам се, че най-накрая се събуди — пошегува се той. — Не бих искал да пропуснеш това.

— Искам да се събуждам така всяка сутрин, докато съм жива — отвърна сънено Ариел.

— Заболя ли те?

— Харесва ми. Хубаво е да ме любиш по всякакъв начин, само не спирай.

— Като че ли мога да спра — измърмори тихо Джес. — Вдигни си крака, скъпа.

Тя се подчини веднага и усети как той я разпъва, навлизайки още по-дълбоко. Тласъците му бяха бавни и ритмични, навлизаше дълбоко навътре, после излизаше, оставяйки я разтреперана, и пак я изпълваше. Целуваше тила й, рамото, гърба, навсякъде, където стигнеше с устни, докато ръцете му притискаха и галеха гърдите й, без да престава да влиза и да излиза.

Ариел усещаше как полита, как губи контрол над сетивата си, копнееше за освобождение, като в същото време не желаеше тази омая да свърши. Но тя все пак свърши.

— Не се сдържай, скъпа, отпусни се. Господи, колко обичам да те слушам, когато стигнеш дотук. Знаеш ли, че те усещам как трепериш отвътре?

Думите му я накараха да измине последния инч и тя избухна, разпадайки се на милион парченца. Когато слезе отново на земята, Джес беше още твърд и пулсиращ в нея. Озадачена, тя се обърна, за да погледне през рамо към него. Той й се усмихна в отговор. Със сръчно движение я намести под себе си и отново се вмъкна дълбоко в нея. Самообладанието му беше смайващо, помисли Ариел, когато той поднови усилията си да я отведе към нов екстаз, преди да се отдаде на своето удовлетворение. Това беше последната й свързана мисъл. Когато Джес най-накрая освободи кулминацията си, го направи със съзнанието, че никой друг не би могъл да я задоволи така, както той умееше. И Ариел не се съмняваше ни най-малко в това.

Бяха заспали прегърнати, когато първите сигнали за катастрофата надигнаха глава. Беше късно, твърде късно. Джес нямаше представа какво го е събудило, но се разсъни. Размърда се, опитвайки се отново да заспи, да поспи още един-два часа, преди да стане време да се отдели от Ариел. Полазиха го тръпки, които бяха несъмнен признак, че става нещо. И то много лошо. Изведнъж стаята се изпълни със светлина. Не дневна светлина или от някаква лампа, а нещо тайнствено и мистериозно. Тя затрепка застрашително по прозоречните капаци и в миг Джес осъзна какво представлява. Пожар!

Скочи така рязко, че Ариел се събуди и се надигна.

— Какво има, Джес?

— Пожар, скъпа!

Той намъкна набързо панталоните и ризата и се хвърли към вратата с ботушите в ръка. Тъкмо ги обу, когато откъм стълбището се показа Розали, най-вероятно идвайки да събуди Ариел. Носеше лампа и спря на място, когато го забеляза.

— Конюшнята гори, сеньор Джес.

Не каза нищо повече, само се отмести безмълвно, докато той претича покрай нея, доста смутен от укорителния поглед, който прочете в очите й. Не беше искал да стане така. Ариел означаваше твърде много за него, за да допусне репутацията й да бъде опетнена поради неговата небрежност. Розали беше последния! човек на света, когото би искал да настрои против себе си, но точно сега умът му беше зает с хиляди други неща, за да мисли над последиците от откритието на икономката.

Пожарът се беше разгорял сериозно, конюшнята беше цялата в пламъци. Джес чуваше как животните вътре цвилят и се мъчат да излязат. Един-двама работници вече бяха излезли пред входа на бараката и Джес им викна да събудят останалите и да започнат да носят кофи с вода. Ариел, която междувременно вече се беше облякла, слезе и изтича към него. Беше изхвръкнала от стаята си още преди Розали да стигне горната площадка на стълбището, и нямаше представа, че икономката е видяла Джес да излиза от стаята й.

— Какво да направя?

— Стой настрана! — викна Джес в отговор. — Не искам да се тревожа за тебе.

Свали ризата си и я натопи в улея за поене на конете.

— Какво ще правиш?

— Ще изведа Боец и други коне, които мога да спася.

— Не можеш да влезеш сега… покривът всеки миг ще падне.

Той я простреля с поглед.

— Влизам.

Уви главата и раменете си с мократа риза и хлътна в горящата конюшня. Ариел изкрещя, но думите й потънаха в пращенето на пламъците.

Всички работници вече бяха излезли от бараката, дори все още неоздравелите напълно Пайк и Дюи, и бяха организирали подаване на кофи с вода, но всичко изглеждаше безполезно. Ариел не отделяше поглед от мястото, където Джес беше влязъл в конюшнята, и устните й се движеха в безмълвна молитва. Изведнъж той се появи, кашляйки и плюейки, повел два от най-ценните коне. Боец не беше сред тях. После, преди Ариел да осъзнае какво смята да прави, той се обърна и отново изчезна сред пламъците и дима.

— Не-е-е!

Тя се втурна след него, но Бъд я сграбчи здраво.

— Не може да влезете там!

Розали притича към тях и Бъд предаде Ариел в ръцете й.

— Не я пускай вътре! — предупреди я той.

— Пусни ме! Трябва да ида при Джес!

— Не, сеньорита, много е опасно. Сеньор Джес може сам да се погрижи за себе си.

— Не разбираш — изхлипа Ариел, прекалено разстроена, за да осъзнае какво говори. — Обичам го.

— Знам, знам — зауспокоява я Розали. — Мислиш ли, че той би искал да рискуваш живота си заради него?

— Не ме интересува какво мисли, влизам вътре. Там е вече много време, знам, че му се е случило нещо ужасно.

Със сила, каквато не беше подозирала, че притежава, Ариел се изтръгна от ръцете на Розали и се хвърли към конюшнята. Веднага щом влезе в димящия ад, забеляза Джес, който идваше към нея, водейки Боец и още един яростно дърпащ се кон. Пламъци танцуваха навсякъде около него, ботушите му димяха, косата му беше опърлена. Ариел се втурна да му помогне и тогава той я забеляза. Очите му се разшириха от ужас и той й замаха да се връща обратно. Димът все повече се сгъстяваше, огънят се разпространяваше с невероятна бързина. Ариел също започна да кашля; очите й започнаха да сълзят, усещаше как плътта й започва да се отделя от костите.

Изведнъж чу ужасен трясък. Една греда се откърти от покривната конструкция, рухна на земята, цялата в пламъци, и й препречи пътя.

— Джес!

Беше го изгубила от поглед.

Точно тогава Боец и другият кон, когото Джес водеше, се отскубнаха, профучаха покрай нея и изхвръкнаха навън. Ариел не ги последва. С мрачна решителност продължи напред, всяка стъпка беше по-трудна от предишната, всяка глътка въздух беше все по-наситена със задушлив дим. Тогава го видя, паднал на земята, с крак, притиснат от рухналата греда. Той отчаяно се мъчеше да се освободи.

— По дяволите, Ариел, излизай веднага — изстена той, когато я видя да се навежда над него. — Да не искаш и двамата да умрем?

— Не искам никой от нас да умира, Джес — изхълца тя, изтривайки сълзите от очите си. — Можеш ли да си измъкнеш крака от ботуша?

— Какво, по дяволите, мислиш, че се опитвам да направя?

— Дай да ти помогна.

Тя хвана глезена му и го задърпа. Но напразно.

Гредата гореше и пламъкът се приближаваше към крака на Джес. Огънят беше навсякъде около тях, ясно беше, че и двамата няма да могат да се измъкнат живи, ако в следващите минути някой не направеше нещо.

— Ариел, няма смисъл. Остави ме, скъпа, спасявай се. Имаш много неща, за които да живееш.

— Няма — опъна се тя. — Дай пак да опитаме.

Изведнъж полите на роклята й пламнаха и Джес загаси пламъка с юмруци.

— Какво, по дяволите, ще те накара да излезеш! Боже господи, дива котка такава, обичам те! Чу ли? Обичам те! Не искам да те видя как умираш.

— Госпожице Лийланд! Джес! Къде сте?

Това е Бъд! Чу ли, Джес? Насам, Бъд! Побързай! Джес е в беда!

— Каква полза — промърмори Джес едва чуто. — Трябват повече хора, за да вдигнат гредата.

Сякаш в отговор на молитва, Бъд и още трима работници се появиха сред пламъците и гъстия дим. Бяха взели одеяла от бараката, бяха ги намокрили и сега влизаха в горящата конюшня, рискувайки живота си. Бъд веднага разбра какво е положението и се залови за работа.

— Най-напред изведи Ариел — заповяда рязко Джес.

Преди тя да успее да протестира, усети как някой мята на главата и мокро одеяло, вдига я и я изнася от горящата конюшня. В мига, когато краката й докоснаха земята, тя смъкна одеялото и впери очи в конюшнята, чакайки оттам да се покажат Джес и останалите мъже. Минаха дълги минути, изпълнени с агония, преди да ги види. Без малко да не успеят. Стените зад тях хлътнаха навътре и се срутиха. Джес и тримата работници едва се бяха отдалечили на няколко крачки. Всички дишаха учестено, косите и веждите им бяха опърлени, по ръцете на единия от работниците имаше дълбоки изгаряния. Бяха се спасили по чудо.

Розали прегледа раните им и се залови за работа. Знаеше какво може да очаква и беше наизвадила мехлеми и отвари, с които да облекчи изгарянията.

От всички най-зле изглеждаше Джес. Не само косата и веждите му бяха пострадали, но и кожата на ръцете. Дрехите и ботушите му димяха, имаше огромни изгорели места по рамото и по двете ръце — от опитите му да отмести гредата от крака си. Дишаше тежко, очите му бяха зачервени и сълзяха.

Ариел също беше пострадала от дима и пламъците. Наистина нямаше изгаряния по веждите, но краищата на дългата й коса бяха опърлени. Полите на роклята й бяха изгорели чак до коленете, подметките на ботушките й бяха прогорени. Имаше сериозно изгаряне на дясната длан, което едва сега усети. Розали редеше успокоителни думи, лекувайки изгорените места колкото можеше по-добре.

Конюшнята трябваше да се построи наново. От нея не беше останало нищо освен купчина тлееща жарава. Бяха спасени само четири коня, в това число Боец. Животните бяха ценни и подменянето им щеше да струва скъпо. Напоследък се бяха струпали много събития. Първо Пайк, после подплашеният добитък, сега това. Какво беше следващото, запита се мрачно Ариел. Това ли имаше предвид Кърк, когато казваше, че фермерството е опасно занимание? Ужасно съжаляваше за ранените и за загиналите животни, но нямаше да позволи на това нещастие да повлияе на намерението й да се занимава с фермерство.

Всички мъже вече се бяха върнали в бараката с изключение на Джес, който още седеше на земята, обхванал навехнатия си глезен. За щастие падналата върху него греда не го беше счупила. Той вдигна очи към Ариел с буреносно изражение.

— Ама и ти си един невъзможен инат. Защо не ме послуша, когато ти казах да излизаш? Можеше да умреш.

— Не ми викай, Джес, знаеш, че нямаше да те оставя да умреш. Сериозно ли го каза?

— Кое?

— Каза, че ме обичаш.

За миг той остана като гръмнат.

— Казал ли съм го? — Тя кимна сериозно. — Проклет да съм. Казват, че умиращите не лъжели.

Устата му се разтвори в усмивка, която завърши с гримаса, когато обгарялата кожа се разтегна прекалено силно.

— И аз те обичам, упорит глупак такъв.

— Ариел, забрави това за момент, имаме да говорим за друго.

— Нищо не е по-важно от това.

— Не, чуй ме. Мисля, че някой съзнателно се опитва да те изгони от ранчото. Нарочно ти причиняват щети, за да го продадеш и да се махнеш. В противен случай направо ще се помъчат да те убият.

Ариел изфуча невярващо.

— Кой ще иска да прави това? И защо?

— Не знам, но със сигурност ще открия.