Обичай ме страстно

20

След петнадесет минути Джес намали дяволското темпо, което беше наложил, сигурен, че никой от колибата не е заподозрял нещо.

— Добре ли си, скъпа?

Сега яздеха един до друг, доста по-бавно и Ариел вече можеше да си поеме дъх.

— Добре съм, Джес, но как…

— Обясненията ще трябва да почакат, докато те отведа на сигурно място в Сан Антонио. Не мисля, че са ни проследили, но не искам да рискувам. Дори да заподозрат нещо, няма да посмеят да ни проследят до града, защото там могат да ги разпознаят.

Ариел кимна, умът й все още беше замаян от шока от внезапната поява на Джес. Какво се беше случило с Мик Гарнър? Откъде Джес беше разбрал, че е отвлечена? Откъде беше разбрал как да я намери? Защо никой от разбойниците не го позна? Едва когато видя в далечината очертанията на Сан Антонио, Ариел повярва, че е в безопасност. Беше с Джес, той я беше измъкнал от ситуация, с която тя най-вероятно не би могла сама да се справи, и, нещо много по-важно, той я обичаше достатъчно силно, за да тръгне да я търси.

Джес спря в покрайнините на града, вече спокоен, че опасността е отминала. Слезе от коня и протегна ръце към Ариел. Тя се плъзна в прегръдките му почти без усилие и той я спусна на земята. Но не я пусна от ръцете си; прегърна я здраво и я задържа плътно до себе си. Не му се искаше да я пусне.

— Сигурна ли си, че си добре, скъпа? Те не са… не са ти направили нищо, нали?

— Не са ме наранили, Джес — увери го Ариел.

— Когато те върна у дома, вече никога няма да те изпусна от очи, жено.

— Това предложение ли е, Джес?

— Дяволски си права. Веднага щом се погрижа за някои недовършени работи, ще се оженим в Уейко. Но първо искам да те настаня в хотелската стая, която наех в Сан Антонио снощи.

— Благодаря ти, че дойде, когато имах нужда от тебе. Има толкова много въпроси, които искам да ти задам, че не знам откъде да започна.

— Запази ги, скъпа, ще имаме много време по-късно за всякакви въпроси. Всичко, което искам точно сега, е да те прегърна и да те целуна, и да благодаря на бога, че ме доведе навреме при тебе.

Тя вдигна устни и посрещна неговите. Целувката му говореше красноречиво колко я обича, колко силно иска да я има, потвърждаваше обещанието му за тяхното съвместно бъдеще. Тя й говореше и колко се беше уплашил Джес за нея, разкриваше яростта му и чувството за безпомощност, когато беше научил, че Дилън я е отвлякъл. Телата им се срещнаха и се притиснаха плътно едно до друго, ръцете на Джес дръзко бродеха по хълмовете и долините, които толкова добре познаваше. Ариел го усети как набъбва и пулсира срещу нея през бариерата на дрехите им.

Джес пръв прекъсна целувката.

— Боже господи! Прости ми, скъпа, че съм такова егоистично копеле. Наистина дълго време бях без тебе. След всичко, през което си преминала, заслужаваш нещо повече от това, да те награбя още тук, насред прерията. Ще те настаня в хотела, ще можеш да вземеш топла вана и да се нахраниш прилично. Изглеждаш толкова слаба, сигурно не са те хранили.

Ариел си спомни причината за липсата на апетит през последните няколко седмици и се усмихна. Надяваше се Джес също толкова да се въодушеви, колкото и тя, когато научи, че любовта им е заченала дете. Щяха да се върнат в ранчото и… Умът и внезапно замря. Имаше ли ранчо? Законът щеше ли да подкрепи Кърк и да каже, че той напълно редовно е купил ранчото „Лийланд“? Това ли щеше да бъде краят на всичко? Нима си беше дала целия този труд за нищо? През останалата част от пътя до Сан Антонио тя остана мълчалива и замислена. Джес предположи, че е изтощена след дългото изпитание, и я остави на мислите й.

— Нямаш причина да се тревожиш, че ще изглежда неприлично двамата да сме в една стая — каза Джес, когато спряха пред хотела. — Регистрирах ни като госпожа и господин Джес Уайлдър. Така и така не след дълго ще се оженим.

Стаята беше удобна и Ариел погледна с благодарност към леглото. След като се беше свивала на земята през последните няколко дни, да спи в легло щеше да бъде истинско блаженство. Особено ако Джес бъде до нея. Тя се запита кога ли щяха да се върнат в Уейко. Нямаше търпение. Сега вторият й баща сигурно беше в ранчото и дано да беше уредил недоразуменията с нейната самоличност. Ариел знаеше, че той може би ще настоява тя да се върне с него в Сейнт Луи, но щом се оженеха с Джес, той повече нямаше да има попечителски права над нея.

За нейно смущение той почти веднага се заприготвя да излиза.

— Къде отиваш? — запита тя, докато той се преобличаше в обичайните си дрехи, панталоните от корав син плат, карираната риза и жакета.

Когато го видя да се съблича, тя помисли, че… Но щом той започна да се преоблича, тя се разтревожи.

— Казах ти, че имам някои недовършени работи, скъпа.

Да остави Ариел точно сега беше най-трудното нещо, което някога беше правил, но този път щеше да отсъства за съвсем кратко време.

— Тръгваш след Дилън! — каза Ариел, внезапно разбрала. — Дори няма да останеш достатъчно дълго, за да отговориш на всичките ми въпроси, нали?

— Няма да те оставя тази нощ, дива котка такава. Дори Дилън няма да ме измъкне от това легло довечера. Отивам при шерифа. Трябва да му се каже за Дилън и къде може да го намери. Нужно е време, за да се организира преследването.

— Значи се връщаш? — запита Ариел, все още скептична.

— И диви коне не могат да ме откъснат от тебе тази нощ. — Той не каза нищо за утре, но Ариел си извади собствени заключения. — Ще ти поръчам вана и нещо за ядене. Поспи, ако искаш, докато се върна; ще си дойда веднага щом мога.

Разкошният аромат на храната, която Джес поръча, като по чудо събуди апетита на Ариел. Тя изяде всичко в чинията и поиска още една порция десерт. След като чиниите бяха ометени, тя обхвана корема си с разперени пръсти, чудейки се как така вътре в нея може да расте дете, когато още няма никакви видими признаци. Изглеждаше толкова плоска, колкото винаги си е била. Сега, когато вече не й се гадеше през по-голямата част от деня и апетитът й се беше върнал, очакваше да забележи явна промяна във вида си. Опита се да си представи как детето на Джес издува корема й и набърчи нос. Не беше от най-вълнуващите представи. Но си имаше и компенсация.

Ваната беше дори още по-добре дошла от храната. Дни наред не се беше къпала в истинска вана и се почувства прекрасно. Можеше дори да заспи в топлата вана и като че ли наистина задряма. Когато Джес се върна след малко, тя тъкмо доизмиваше косата си.

Джес затвори вратата и се облегна на нея, а една бавна усмивка изви ъгълчетата на устата му. Остана неподвижен, наслаждавайки се на омагьосващия вид на Ариел, цялата розова и сияеща от банята. Беше дори още по-красива, отколкото си я спомняше. Най-дребната жена, която някога беше виждал, и всеки инч от нея беше възхитително оформен и деликатно изваян в съвършена женствена обвивка. Изглеждаше така, сякаш би могъл да я пречупи на две с голи ръце, но беше силна. Силна, независима и упорита. Повечето жени биха се огънали под всички премеждия, които тя беше преживяла, откакто беше дошла в Тексас. Но Ариел беше оцеляла и дори беше станала още по-красива, ако това беше възможно. С настойчивост и изненадваща сила тя беше преодоляла всички препятствия, които съдбата беше изпречила на пътя й. И беше негова, да я обича и пази до края на живота си.

— Цяла нощ ли ще стоиш там и ще ме гледаш? — запита лукаво Ариел.

— Не, имам други идеи как да прекарам нощта — намекна безсрамно Джес. — Ако не си много уморена — добави той.

Не би направил нищо, с което да нарани Ариел, независимо колко много искаше да се люби с нея. Тя вече беше преживяла твърде много.

Отговорът на Ариел беше да излезе от ваната и да протегне ръце към него. Джес реагира незабавно, отблъсна се от вратата и се придвижи към нея с грацията на дебнеща пантера. Ръцете му се обвиха около нея и Ариел почувства краката си да се от делят от пода, когато той я вдигна високо във въздуха. Тя изпищя възторжено, когато Джес я завъртя и пак я спусна на пода. Отстъпвайки назад, той започна да съблича дрехите си.

— Няма смисъл да хабим водата — каза, влизайки във ваната. — Измий ми гърба, скъпа.

Ариел побърза да изпълни желанието му и започна да търка широкия му гръб. Джес изстена в прилив на наслада. Извъртя се внезапно и я вмъкна във ваната при себе си. Водата беше изстинала, но не след дълго те вече създаваха достатъчно топлина, за да забулят стаята в изпарения.

— Джес, аз току-що се изкъпах! — засмя се Ариел, когато тупна върху него със звучен плисък.

— Някога любила ли си се във вана с вода?

— Много добре знаеш, че не съм.

— Значи е време. Обърни се към мене и ме яхни.

— Джес, леглото сигурно е по-удобно.

— Може би — допусна той. — Но как можеш да прецениш, ако никога не си опитала? Отпусни се, скъпа, и ме остави да ти покажа.

Ръцете му бяха топли и убедителни, сребристите му очи бяха хипнотични и подканващи. Ариел не можеше да му откаже нищо.

— Докосни ме — окуражи я той, поставяйки ръката й върху набъбналия си член. — Виж колко много те искам.

Малката ръка на Ариел обхвана ерекцията му и тя се разтърси от начина, по който той реагира на милувката й. Как може нещо да е толкова нежно, като кадифе, но да пулсира от сила и в същото време да е толкова твърдо, запита се тя. Пръстите й се стегнаха, изтръгвайки вик на агония от гърлото на Джес.

— Господи, жено, убиваш ме!

— Сега знаеш аз как се чувствам, когато ме измъчваш — подразни го Ариел, увеличавайки натиска, като бавно движеше ръката си нагоре и надолу по великолепната му дължина.

Думите й замряха в трепереща въздишка, когато Джес намери връхчето на гърдата й, взе го в уста и го засмука силно.

Ръцете му не преставаха да се движат по хлъзгавата й плът, спускаха се по ханша и към стегнатите полукълба на седалището, докато продължаваше да дразни щръкналите й зърна с език и уста. Ариел ахна, когато пръстите му разделиха кадифените венчелистчета на нежната й женственост и се пъхнаха вътре.

— Толкова си топла и стегната, скъпа — изстена той срещу устните й. — Искам да те любя цялата нощ, по всякакъв начин, както един мъж може да люби една жена. Но ако продължиш да правиш това с ръката си, и двамата ще се лишим от него.

Ариел почервеня и моментално отпусна тази част от него, което се беше уголемила дотам, че ръката й вече не можеше да я обхваща. Джес потръпна и започна да мърда пръстите си, все още намиращи се дълбоко в Ариел. Отначало бавно, а след това все по-бързо, докато тя не започна да стене, да пъшка и да разплисква водата наоколо с дивото си мятане. Когато до кулминацията й оставаха само секунди, той извади пръстите си, повдигна седалището й и се вмъкна с нея с безпроблемна лекота. Двамата започнаха да се движат заедно, със слети устни, изкачвайки се по гребена на една невъобразима вълна, слели в едно цяло голите си тела.

Ариел стискаше раменете му с бясна сила.

— Джес, чувствам се сякаш… сякаш… о, господи!

— И аз го чувствам, скъпа. Дръж се, тук съм!

Тогава умът на Ариел се изключи и тялото й надделя, изстрелвайки я на върха на най-високата планина. Тя зачака Джес и той се присъедини към нея за една блажена вечност, докато и двамата не започнаха да се спускат обратно към земята. Ариел още не се беше свестила от любенето си с Джес, когато той я извади от ваната и я отнесе в леглото. С върховна нежност я подсуши с чаршафа. После сам се изсуши и се изтегна до нея.

— Аз съм най-щастливият мъж на земята.

Гласът му беше нисък и толкова изпълнен с любов, че на Ариел й се дощя да се разплаче.

— Нали не ме мислиш за прекалено дръзка или… или развратна, задето ти се наслаждавах така?

— Мисля, че си ненадмината. Малко мъже могат да намерят жена, която така съвършено да ги задоволява, както ти мене. Тялото ти е мое, също както моето е твое. Не се променяй. Това, което правим, е правилно и красиво, и великолепно. Обичам те, Ариел Лийланд.

— Обичам те, Джес Уайлдър.

Поспаха малко. Когато Ариел се събуди, беше тъмно и тя не виждаше нищо, само сребристия блясък в очите на Джес, който се беше подпрял на лакът и се взираше в нея.

— Време беше да се събудиш — каза той с глас, намекващ, че знае и по-приятни неща за правене от спането.

— Ти не се ли уморяваш?

— Не и когато жената, която обичам, лежи до мене в леглото без никаква дреха на себе си.

Той се надвеси над нея, внимавайки да не я смачка с тежината си. От дълго време беше буден, наблюдавайки Ариел, готов пак да се люби с нея, но не желаейки да я буди от дълбокия й сън. Беше готов… господи, беше готов, но искаше да разпали страстта на Ариел, докато се изравни с неговата. Започна да я целува, да я гали и прегръща, нито един инч от тялото й не остана незасегнат от еротичната му атака. Когато устните му намериха меката й женствена плът, тя извика. Отчаяно притисна главата му към себе си, когато чувствената агония на нежните му ласки я накараха да стене от болка и да трепери, искайки още.

Доближавайки ханша й до устата си, Джес, започна да я дразни с език и устни, докато тя не се разтрепери от готовност. После я накара да премине ръба на пропастта. Когато кулминацията я овладя, той се вдигна на колене и навлезе в нея. Започна да влиза и излиза с диви тласъци, докарвайки я до още по-невиждани висоти, докато той самият търсеше собственото си удовлетворение. Ариел затвори очи, изгубена във вихрушка от усещания, толкова интензивни, че й се искаше да избухне. Гласът на Джес дойде до нея сякаш от много далече.

— Погледни ме Ариел. Отвори очи и ме погледни. Искам да видя лицето ти, когато свършиш. Искам да видя страстта да избухва във виолетов пламък в очите ти. Искам да чуя въздишката на устните ти и да знам, че съм ти доставил наслада.

Очите й се отвориха, замъглени от страст и блестящи. Гласът й беше задавен и приглушен от прилива на удоволствие.

— Ти ми достави наслада, Джес, о… господи… ти… ми… достави… наслада.

Тогава думите станаха излишни и тя му показа но най-първичен начин колко великолепно удоволствие й беше доставил. Джес изчака, докато виковете й се превърнат в нежни хлипания, преди сам той да се отдаде на вълните на собствената си кулминация.

— Колко с часът? — запита Ариел по-късно, много по-късно.

— Не може да е по-късно от девет. Гладна ли си?

— Не, храната, която поръча, беше достатъчно, а и много вкусна. Време е вече да ми отговориш на въпросите. Искам да ми обясниш откъде разбра, че съм с Дилън, и какво стана с истинския Мик Гарнър.

Джес стана, запали лампата и приседна на ръба на леглото.

— Знаех, че имаш нужда от мене — каза той, учудвайки я с тези думи. — Усещах го в костите си. Затова се върнах в Уейко, без да изпълня обещанието си към Джъд. Най-накрая разбрах, че за мене няма нищо на света, което да е по-важно от тебе.

— Отказал си се да търсиш Дилън? — запита Ариел, невероятно смаяна.

Какъвто си беше упорит, тя не би очаквала от него да изостави търсенето или да направи компромис с идеалите си. Не и заради нея, изобщо заради никого.

— Казах ти, скъпа, няма съперничество между тебе и Дилън. Ти спечели безусловно. Когато стигнах в Уейко, Розали ми каза, че си изчезнала. Не бях на себе си от тревога и се опитах да убедя шерифа да обяви издирване. Но всички в града като че ли смятаха, че ти си Тили Каулс. Включително адвокат Бърнс и шерифът. Тези глупаци отказаха да повярват, че истинската Тили е продала ранчото и е отпрашила с парите.

— Никой ли не заподозря нещо, когато Тили замина? Това би трябвало да ги накара да се замислят.

— Тя им казала, че не искала да бъде там, когато нейният роднина пристигне от Сейнт Луи. Казала им, че се страхува, че вторият й баща ще настоява тя да напусне Тексас, и те й повярваха. Тъй като нямаше причина да я задържат, замина заедно с парите на Кърк Уолтърс. Страхувам се, че е опразнила и твоята банкова сметка, скъпа.

— Знам — въздъхна Ариел. — Хвалеха се пред мене. Сделката сигурно няма да бъде валидна, щом законът научи истината, нали?

— Не знам точно; съдията ще трябва да реши. Но аз ще направя всичко, което мога, за да се погрижа собствеността да ти бъде върната. Точно затова съм тук.

— Значи няма веднага да се връщаме в Уейко? — запита Ариел.

— Ти се връщаш. Аз оставам тук, докато се свърши тая работа с Дилън.

Ариел остана като гръмната. Нима Джес не беше казал преди малко, че вече не се чувства задължен да отмъсти за смъртта на Джъд?

— Не разбирам, Джес. Мислех, че си променил намеренията си относно Дилън.

— Говорих снощи с шерифа. Казах му, че ще го заведа до скривалището на Дилън. Той никога няма да го намери без моя помощ. Сега събира хора; тръгваме утре рано сутринта, след…

— И аз оставам — заяви твърдо Ариел, преди той да успее да довърши изречението си. — Ще се върнем заедно в Уейко.

— Не, скъпа, ти ще вземеш сутрешния дилижанс. Заминава в девет часа. Вече съм ти купил билет.

— Какво! Направил си го, без да се посъветваш с мене?

— Знаех, че няма да се съгласиш, така че въпреки всичко го направих.

— Защо, Джес, защо трябва да преследваш Дилън, когато току-що ми каза, че той вече не е важен за тебе? Защо просто не кажеш на шерифа как да стигне дотам?

— Говорех съвсем сериозно, скъпа, но това вече не засяга мене, а тебе.

Ариел сви вежди.

— Не ми направиха нищо. Можеш да ме… изнасилят или да ме убият, но не го направиха.

— Щяха да те продадат, за да станеш нещо, чиято съдба дори не може да се опише с думи. Знаеше какво възнамеряваше да направи Мик Гарнър с тебе.

— Знам, но не се осъществи. Не можеш ли да оставиш закона да се погрижи за Дилън?

— Не разбираш ли? Този път трябва да бъда сигурен, Ариел. Знам го къде е, знам как да го намеря и искам да бъда там, когато го заловят. У тях са парите ти, скъпа, и дори само поради тази причина не мога да си седя тихо и мирно и да рискувам Дилън отново да се измъкне.

— Не ме е грижа за парите. Ще призная, че ранчото е важно за мене, но и ти си важен.

— Да върнем парите на Уолтърс е единствената ни надежда да си върнем ранчото. Нищо няма да ми се случи.

— Тогава защо не мога да те изчакам тук?

Джес въздъхна. Знаеше, че ще бъде трудно, и на него това никак не му харесваше, не повече, отколкото на Ариел.

— Важно е да се върнеш в Уейко колкото може по-скоро. Вторият ти баща сигурно много се тревожи и шерифът също трябва да разбере какво се е случило. Може би адвокат Бърнс ще успее да оправи нещата и да си върнеш собствеността. Освен това, сигурно ще трябва да остана няколко дни, когато задържим Дилън. Ще има въпроси, на които трябва да се отговори, преди шерифът да ми предаде парите. Познаваме се отдавна с шериф Смит, той е добър човек, но Дилън толкова пъти ми се е изплъзвал в миналото, че вече не разчитам на никого освен на себе си, за да го заловя.

— Значи трябва да замина утре сутрин — повтори Ариел с безизразен глас.

— Ще дойда само един-два дни след тебе — обеща Джес.

— Ами ако те… ранят или нещо по-лошо? В колибата има трима въоръжени мъже и жена, която е не по-малко способна да извърши престъпление.

— Шерифът обеща поне трима мъже освен мене и него. Дилън и бандата му нямат шанс против петима ни. Виж, скъпа, свикнал съм да се грижа за себе си; правя го от години.

— Ами ако избягат? Ако някак успеят да преминат границата?

— Това няма да се случи, но ако стане така, обещавам, че няма да ги последвам. Ще намеря пари да платим ранчото на Уолтърс. Имам спестявания, може би недостатъчно, но всичко е твое.

На върха на езика й беше да каже на Джес за бебето, но след като помисли добре, тя реши, че сега моментът не е подходящ. Не искаше умът му да се занимава с мисли, които може да го разсеят. Той беше упорит и инатлив като муле, но тя разбираше нуждата му веднъж завинаги да сложи край на кариерата на Дилън като убиец и разбойник. Ако Джес дойдеше с нея в Уейко заради бебето, можеше да съжалява до края на живота си. И да я обвинява, че му е наложила решението.

Вместо това тя каза думи, които му прозвучаха като неизречена благословия.

— Люби ме, отново, Джес, люби ме с цялата ярост на сърцето си. Трябва да ми стигне, докато те видя отново. Побързай, любов моя, защото изгарям от нетърпение да стана твоя съпруга.

Светът беше още сив, със слаба розова зора на изток, когато Джес се събуди. Имаше още много време, преди да настани Ариел в дилижанса, затова я остави да спи. Докато тя дишаше равномерно, той събра нещата си — не бяха особено много — и ги напъха в дисагите. После седна на ръба на леглото и се загледа в Ариел, мислейки колко щастлив е, че такава жена като нея го обича. Страхуваше се да осъзнае колко близо беше до това, да се ожени за Ели Лу Додж, повърхностна празноглавка, която не би могла да го задоволи дори и наполовина, колкото Ариел. Ариел беше дребна, но имаше повече от всичко, притежавано от нормалните жени, включително ум, красота и безстрашен дух. Щяха да създадат великолепни деца, помисли той, вече представяйки си тъмнокоси херувимчета със зелени очи.

Ариел се размърда и отвори очи.

— Откога ме гледаш така?

— Отскоро. Мога да седя цяла вечност да те гледам.

— Джес, не трябва да ходиш с шерифа. Можем да се върнем заедно в Уейко.

— Не е лесно, скъпа. Снощи ти обясних всичко.

— Знам. Кога трябва да тръгваш?

— Ще се присъединя към хората на шерифа веднага щом те кача на дилижанса.

— Значи имаме още няколко часа.

Гласът й беше нисък и съблазнителен, тя предизвикателно отметна одеялото и протегна ръце. Тялото й беше порозовяло и топло от съня; Джес не можа да се въздържи да не посегне, за да погали гърдите й.

— Да не се опитваш да промениш намеренията ми?

— Щях, ако можех, но разбирам, че няма да има полза — каза Ариел. — Просто исках да ме любиш отново, преди да заминеш.

— И аз това искам, но мислех, че си много уморена от снощи.

Вместо отговор тя притегли главата му и го целуна. Не след дълго телата им се впиха едно в друго и се възнесоха към върховете на насладата.

След три часа Ариел вече седеше в дилижанса за Уейко с четирима други пътници.

— Ще дойда само няколко дни след тебе, скъпа — обеща Джес, махайки й за сбогом.

— Внимавай — извика в отговор Ариел. — Моля те, внимавай.

Шерифът и хората му вече го чакаха, когато Джес пристигна пред затвора.

— Всичко е готово, Джес, да тръгваме.

— И аз съм готов, Тед.

Шериф Тед Смит и Джес се познаваха отдавна, защото някога Джес беше щатски шериф във форт Уърт. Харесваха се и се уважаваха един друг и когато Джес стана ловец на глави, Смит му беше помагал да получава наградите за разбойниците, които му беше довеждал.

Препуснаха в бърз ход. Бяха петима: Смит, помощникът му, двама други мъже, набързо произведени в помощници, и Джес. Отминаха мястото, където Джес беше срещнал и убил Мик Гарнър. На връщане щяха да вземат трупа и да го откарат в града. Бяха на половин миля от скривалището, когато Джес даде знак да спрат.

— Оттук нататък тръгваме пеша — каза той. — Вържете конете и проверете оръжията. Единственият начин Дилън да избяга сега ще е, ако аз съм мъртъв.

Джес тръгна по пътеката и четиримата го последваха, като се снишиха, щом наближиха колибата. Смит изпрати един към задната стена и след малко той докладва, че всичките четири коня са вързани зад колибата. Тези думи прозвучаха като музика за ухото на Джес. Той се тревожеше да не би Дилън и бандитите да са решили да напуснат скривалището си през нощта или рано тази сутрин. Дори да го бяха направили, потерята щеше да ги хване, но той се почувства много по-добре, когато разбра, че четиримата все още седят сврени вътре в колибата.

Ариел беше причината преследвачите да не потеглят още с първите утринни лъчи. Джес беше отказал да тръгне, преди собственолично да я настани в дилижанса. Ариел имаше склонност да прави каквото си знае и да се забърква във всякакъв род неприятности, затова, преди да се съсредоточи върху залавянето на Дилън, той искаше да се увери, че тя е в пълна безопасност на път към втория си баща в Уейко. Шерифът се беше съгласил да отложи тръгването на потерята, за да задоволи Джес.

Джес и шерифът тъкмо разискваха как най-успешно да щурмуват колибата, когато вратата се отвори и навън излезе Ганди. Той отиде направо към задната страна на колибата и започна да оседлава конете.

— Готвят се да тръгват — прошепна Джес. — Това е Ганди, най-гадното копеле, което някога съм срещал.

— Ако нахлуем сега, ще ги изненадаме — каза Смит, внимателно преценявайки ситуацията.

Вдигна ръка, за да даде сигнал, но я свали, когато на вратата се показа Пекос Пит. Той също отиде отзад, вероятно за да помогне на Ганди.

— Още по-добре — засмя се тихо Джес. — Прати хората си отзад да се погрижат за Ганди и Пекос. Ние с тебе ще влезем вътре и ще хванем Дилън и Тили.

Смит прошепна нарежданията си на помощника и мъжът се плъзна тихо назад, за да ги предаде на останалите двама.

— Никаква стрелба, освен ако не се наложи — предупреди го Смит. — Знам колко много искаш да хванеш Дилън, но освен ако не окаже съпротива, го искам жив, за да го пратя на съд. И Тили. Много-много не ми се ще да стрелям по жена.

— Не ми пука как ще го вкарам вътре — процеди през зъби Джес. — Просто искам да си плати за престъпленията.

Те се приближиха полека към колибата и взеха на бегом последните няколко фута през открития двор, където нямаше нито дървета, нито храсти, зад които да се прикрият. Джес застана от едната страна на вратата, шерифът — от другата. По сигнала на Смит двамата бутнаха вратата и нахлуха вътре.

— Горе ръцете, Дилън! Предай се, нямаш шанс — извика Джес.

— Какво, по дяволите! — Дилън се извърна, със зяпнала уста, с окръглени в потрес очи. — Как дойдохте? — После видя Джес и веднага го разпозна като мъжа, когото мислеше за Мик Гарнър. — Ти! Колко та платиха да ги докараш дотука?

— Николко, Дилън. Преследвам те от две години — изсъска Джес.

Изведнъж очите на разбойника се присвиха и невярващо изражение се изписа на лицето му.

— Не си Мик Гарнър.

— Дяволски си прав, не съм. Аз съм Джес Уайлдър. Това име говори ли ти нещо?

— Защо, трябва ли?

На Джес му се дощя да сграбчи мъжа за врата и га стисне така, че и последният дъх да напусне тялото му.

— Ти уби брат ми в един банков обир преди две години във форт Уърт.

— Затова ли ме преследваш?

— Не е ли достатъчна причина? Отне ми единствения роднина, който имах. Беше млад, целият живот беше пред него. Докато ти не го отне с един изстрел.

По време на този разговор нито Смит, нито Джес обръщаха достатъчно внимание на Тили, освен да забележат, че е седнала на единия одър и рови в торбите. В момента тя не представляваше заплаха и те не бяха подготвени, когато тя изведнъж измъкна пистолет от едната торба.

— Барт!

Подхвърли му го и той сръчно го улови, като в същия миг се извъртя и стреля.

В следния миг адът се отприщи. Тили измъкна още един пистолет и се присъедини към мелето. Джес изохка и се завъртя, когато един куршум прониза рамото му. След като престрелката свърши, Барт Дилън остана да лежи мъртъв, а Тили беше леко ранена. След броени минути останалите членове на потерята нахлуха вътре, след като бяха пленили Ганди и Пекос без нито един изстрел.

— Джес, добре ли си? — запита Тед, като коленичи, за да го прегледа.

— Бил съм и по-добре — отвърна Джес с болезнена гримаса, — но ще оживея. Какво става с Дилън?

— Мъртъв е. Тили е ранена, но не е сериозно. Ганди и Пекос са вързани отвън. Можеш ли да яздиш? Ще те върнем моментално в Сан Антонио и доктор Хадли ще се погрижи за тебе.

Мръщейки лице от болка, Джес се облегна на Смит и излезе, накуцвайки, от колибата. Конете вече бяха доведени и той някак изстиска от себе си адреналина, необходим, за да се качи на гърба на Боец. Да остане в съзнание беше най-трудното, което някога беше правил.