Обичай ме страстно

4

Ариел беше уморена. Уморена от пътуването, от горещината, праха и мескитите. Уморена от Джес Уайлдър. Той беше арогантен, безсрамен и направо я вбесяваше. Тя престана да се опитва да му обяснява, че не е Тили Каулс, само си хабеше думите. Надяваше се шерифът във форт Уърт да има достатъчно разум да провери историята й, преди да я затвори за престъпления, които не беше извършила. Не можеше да го обвинява, че жали за загиналия си брат, но това не оправдаваше възмутителното му поведение спрямо нея.

Вечерта спряха до малък поток, почти пресъхнал. Ариел не можа да събере достатъчно вода, за да се измие. Когато Джес тръгна да улови някакво животно за вечеря, тя реши да се възползва. Когато той се върна с два мършави заека, тя вече се беше измила, беше сресала косата си и се беше преоблякла в единствената чиста рокля, която носеше в багажа си.

Нахраниха се мълчаливо. След това Ариел постла одеялото си до огъня и си легна. Видя Джес да я наблюдава — винаги я наблюдаваше — и потръпна.

— Утре ще стигнем във форт Уърт — каза той, постилайки одеялото си от другата страна на огъня.

— Сигурно много се радваш — отвърна хапливо Ариел.

— Няма да го отрека — изрече бавно Джес. — Ти ми действаш странно, Ариел. Както без съмнение си открила, не съм човек, който лесно може да се повлияе и да се полъже по женски прищевки. Но проклет да съм, ако не съзнавам, че ужасно много те желая. И мисля, че и ти изпитваш същото. Има начин да задоволим желанията си.

— Само да си се приближил към мене, Джес Уайлдър, и ще съжаляваш — беше леденият отговор на Ариел.

Тъмната му вежда се вдигна в предизвикателна дъга.

— Бих могъл да те накарам да промениш мнението си.

— Не, благодаря. Каквото и да е предложението ти, то е ужасно неморално и унизително. За щастие само още един ден трябва да те понасям. Лека нощ, господин Уайлдър.

Джес й хвърли дяволита усмивка.

— Страхуваш се, че ще ти хареса това, което ще направя с тебе? Страхуваш ли се, че може да съм по-добър любовник от Барт Дилън?

— Не ме е страх от нищо, което правиш или казваш — отвърна Ариел бързо… може би прекалено бързо.

Изведнъж Джес се озова коленичил до нея, хвана раменете й и я привлече до себе си. Ариел усети горещината, която лъхаше от него, вцепени се от дивата сила в сребристия му поглед. Господи, той беше толкова… толкова масивен, така горещ, твърд, изпълнен със страст… така възхитително мъжествен. И така дяволски уверен в себе си.

— Изкушаваш ме, жено, ужасно ме изкушаваш.

Омагьосана, Ариел усети как устата му покорява нейната — гореща, влажна, свирепо властна. Езикът му напираше безпощадно, докато устните й не се разтвориха. Реагирайки жадно, Джес изстена гърлено и започна да опустошава сладката горещина на устата й. Ариел не усещаше нежност в целувката, нито истинска страст. Чувството, което го движеше, беше само огромен изблик на гняв. Трудно беше да прецени дали е насочен към нея или към самия него.

Ариел замря шокирана, когато Джес притисна хълбоците си към нея и тя усети възбудата му. После коравата му ръка обгърна гърдата й, силните му пръсти започнаха да мачкат нежната плът с дръзка настойчивост. Тя опря ръце в гърдите му и успя да освободи устата си.

— Махни си ръцете от мене — извика тя с растяща паника.

Джес внезапно осъзна как без малко щеше да започне да се люби с жената, замесена в убийството на брат му. На дръзкото му лице се изписа смущение и той я пусна така рязко, че Ариел залитна назад.

— Не знам какво има в тебе, жено, но ти просто подпалваш огън в панталоните ми. Върви да спиш, преди да съм си променил намеренията и да угася пламъците в това твое сладко телце.

Ахвайки възмутено, Ариел изгледа Джес с израз на дълбоко отвращение. Никога досега не беше срещала мъж, толкова ужасно непредсказуем, толкова коварен, толкова… толкова вбесяващо мъжествен! Първото, което щеше да направи, щом стигне във форт Уърт и изчисти името си, щеше да бъде само едно — да купи пистолет и да застреля този нахалник. Толкова беше вбесена. Но успя някак си да се успокои, обърна се с гръб към Джес и потъна в дълбок сън.

Форт Уърт беше последното голямо цивилизовано място между реките Брасос и Коу и каубоите го харесваха, защото там можеха да направят някоя добра сделка с търговците и да се почувстват като в „доброто старо време“.

Ето, пристигнахме — каза Джес, когато влязоха в града. — Каутаун. Казват му и „мястото, където почва Западът“. Иначе е наречен на генерал Уърт, който водел федералните войски в боевете против команчите.

— Не ми харесва особено — каза Ариел, докато двамата яздеха през прашния център на града.

Тя забеляза обичайните магазини и кръчми от двете страни на централната улица. Имаше много хора, магазините бяха пълни с пазаруващи каубои и местни жители.

— Оживено място и добър град — обърна се Джес към нея. — Роден съм във Форт Уърт и бях щатски шериф почти четири години. Брат ми беше заместник-шериф. И ти трябва добре да познаваш форт Уърт, нали с Дилън намерихте най-добрия начин да се измъкнете след обира на банката. Колко лошо, че Дилън те остави сама да поемеш вината.

— Ще изглеждаш много глупаво, Джес Уайлдър, като разбереш, че не съм Тили Каулс.

— Скоро ще научим, нали? — изрече Джес през зъби. — Историята, която ме разправи, няма да издържи, когато шерифът установи самоличността ти.

— Ако очакваш да ме познае по онази ужасна снимка от афиша, ще бъдеш ужасно разочарован.

— Нека той да реши — каза Джес, спирайки коня си пред канцеларията на шерифа.

Слезе и свали Ариел от седлото, преди тя да е направила и едно движение. Спусна ръце по талията й в странно нежелание да я остави да излезе от живота му. Знаеше, че е убийца и ограбвачка, и лъжкиня, но му въздействаше така, както никога никоя жена досега. Озадачаваше го и го плашеше. Ръцете му внезапно се отпуснаха. Хвана я за лакътя и доста грубо я дръпна по дървения тротоар към отворената врата на канцеларията на шерифа.

Мъжът, седнал зад бюрото беше над четиридесетгодишен, по-скоро набит, отколкото дебел, с гъста посивяла коса и рошави вежди. Изглеждаше достатъчно едър, за да се справи и с най-злия разбойник, и корав като бизонска кожа. Когато Джес и Ариел влязоха, той вдигна глава и интелигентните му сини очи пламнаха, щом зърна Джес.

— Джес! Джес Уайлдър, стари приятелю! Къде беше, по дяволите? Не си се мяркал скоро в Каутаун.

Стиснаха си ръцете. Ариел едва не изстена на глас. Как да очаква безпристрастно отношение от човек, който е приятел на Джес Уайлдър?

— Как си, Кейлъб? — ухили се Джес. — Създават ли та неприятности в Каутаун?

— Не и такива, с които да не мога да се справя — отвърна Кейлъб. — Но ако си искаш старата работа, със сигурност можеш да си я получиш обратно. Ади иска да идем на изток да се видим с дъщерята, а аз мисля, че това не е чак толкова лоша идея.

— Как е Ади? — запита Джес, спомняйки си с добро чувство за жената на Кейлъб.

— Бъбрива както винаги — изкикоти се шерифът.

Докато говореше с Джес, Кейлъб постоянно поглеждаше към Ариел. Накрая Джес я издърпа пред себе си и каза:

— Познаваш ли я, Кейлъб?

Очите на шерифа се присвиха и той огледа моментално Ариел от глава до пети. После се разшириха, като че ли я беше познал.

— Като две капки вода прилича на Тили Каулс.

— Това е самата Тили Каулс.

За миг Кейлъб го изгледа стреснато.

— Не може да бъде. Преди два дни получих съобщение, че Тили Каулс е участвала в обира на банка в Накогдочис. Странна работа, но Барт Дилън не е бил с нея. Свидетели се кълнат, че мъжът с нея е бил Франк Келс. И за него има афиш за издирване.

— Нали ти казах — изрече Ариел самодоволно.

— Свидетелите са сбъркали, Кейлъб — настоя Джес с мрачно упорство. Беше сигурен… толкова сигурен. — Намерих Тили в преобърнат дилижанс, закопчана с белезници за шерифа, който водеше нея и Барт Дилън към Форт Уърт, за да ги откара при съдията. Шерифът беше застрелян в главата.

— Чух, че Дилън и Каулс са били хванати, и се запитах защо отново са на свобода. Последното, което знам за тях, е, че се очакваше да пристигнат с дилижанса от Тексаркана.

— Забрави за дилижанса. Никой не остана жив, за да разкаже, освен Тили. Когато чух, че са хванали Дилън и Тили, като са се опитвали да минат в Арканзас, помислих, че дългото търсене вече е приключило. Можеш да си представиш колко бях разочарован, като разбрах, че половината банда още е на свобода.

— Не знам, Джес — каза Кейлъб, почесвайки се по главата. — Защо Дилън ще изостави Тили?

— Казвам се Ариел Лийланд — намеси се Ариел, не можейки повече да се сдържа. — Не мога да убедя това упорито муле.

Джес изсумтя презрително.

— Тили беше в безсъзнание, когато я намерих, прикована към мъртвия шериф. Нямам представа защо Дилън я е изоставил.

— Защо се преобърна дилижансът?

— Преследваха ни разбойници — каза Ариел, нямайки търпение да изясни нещата и да се върне към собствения си живот. Това беше някакъв ужасен кошмар, който нямаше край.

— Разбойници ли? — изрече рязко Кейлъб. Двамата с Джес се спогледаха, но значението на тази размяна убягна на Ариел. — И ти ли мислиш това, което и аз?

— Ъхъ. Май някои от приятелите на Дилън са надушили, че е арестуван, и са решили да пресрещнат дилижанса. Но ми е много странно защо са оставили Тили. Сигурно са си имали причини. Лично аз смятам, че това женче създава повече проблеми, отколкото си струва.

— Не са изоставили Тили — намеси се Ариел със сърдит глас. — Когато шерифът се качи на дилижанса, мъжът беше прикован към него, а ръцете на жената бяха оковани с белезници. Нямам представа как съм се озовала прикована към шерифа.

Тя се вгледа в Джес, вирнала предизвикателно брадичка, с тъмни и гневно бляскащи очи, предизвиквайки го да докаже вината й.

Стояха съвсем близо един до друг, мятайки си яростни погледи, без никой да отстъпи нито инч, непреклонни, упорити, но възприемайки се взаимно по начини, които нямаха нищо общо с Барт Дилън или с брата на Джес.

— Тя може да е права, Джес — предположи Кейлъб. Шерифът усети как между Джес и Ариел минава някакво подводно течение, което негласно потвърждаваше взаимното им привличане, и това ужасно много го забавляваше. Отдавна познаваше Джес Уайлдър и го беше виждал да използва, а после да отстранява разни жени, които му се хвърляха на врата, и смяташе, че е време някоя да дойде и здравата да го разтърси. Кейлъб нито за миг не беше повярвал, че Джес ще се ожени за Ели Лу, за тази разглезена, празноглава кокетка, каквато той много добре знаеше, че е. Двамата с Ади усещаха, че Джес не обича Ели Лу; но Джес беше твърдоглав и можеше да предложи брак на някое момиче само защото се беше уморил да скита и искаше малко стабилност в живота си.

— Не ми казвай, че тази малка вещица те е омагьосала и тебе! — изрече с отвращение Джес. — Всеки глупак може да види, че тя е Тили Каулс. Погледни. — Той бръкна в джоба си и извади нагънатия и омачкан афиш, който носеше вече почти две години. — Погледни снимката и ми кажи дали жената пред тебе не е Тили.

— Познавам този афиш, Джес, и признавам, че тази жена съвпада с описанието, но ако Тили Каулс е била забелязана в Накогдочис, нямам причина да мисля другояче.

— Благодаря, шерифе — каза Ариел, усмихвайки се победоносно на Джес. — Поне някой тук проявява здравия разум, с какъвто господ го е дарил. Безброй пъти в последните няколко дни казвах на господин Уайлдър, че не съм Тили Каулс. Аз съм Ариел Лийланд.

Кейлъб протегна ръка.

— Приятно ми е, госпожице Лийланд. Шериф Хокс.

— Не вярваш на историята й, нали, Кейлъб? — запита Джес, смутен.

— Имате ли документи, госпожице Лийланд? — запита Кейлъб, поглеждайки изпитателно Джес.

— Н-не, документите и ценностите ми бяха откраднати от дилижанса. Но можете да телеграфирате на майка ми и втория ми баща в Сейнт Луи; те ще гарантират за мене.

— Дайте ми името и адреса и веднага ще пратя телеграма. Междувременно можете да се настаните в хотела.

— По дяволите, нима й вярваш?!

— Докато не се докаже нещо друго, Джес, нямам избор, освен да приема историята й.

— Шериф Хокс — каза Ариел притеснена, — аз имам много малко пари у себе си.

Тъй като й беше строго забранено да пътува до Тексас сама, Ариел беше взела само парите, които имаше под ръка Те бяха достатъчни за пътуването, но не и за нещо повече. Само малка част от тях бяха скрити в корсажа й, останалите бяха открадната. От писмата на адвоката Ариел знаеше, че баща й е оставил значителна сума на нейно име в банката в Уейко. Всички тези писма и други документи бяха сред нещата, открадната от дилижанса.

— Ако бъдете така добър да ми услужите с някакви пари, ще ви ги върна, когато стигна в Уейко. Баща ми ми остави преуспяващо ранчо и пари в банката. Може би ще можете да телеграфирате на господин Джейсън Бърнс, адвоката на баща ми, и да му кажете, че съм се забавила във форт Уърт.

— Ще се погрижа за телеграмите. А относно заема…

— Аз ще заема пари на Ариел — намеси се Джес, изпреварвайки отговора на Кейлъб.

От опит знаеше колко зле е платен градският шериф и не искаше Кейлъб да хвърля пари, от които не можеше да се позволи да се лиши. От друга страна, Джес беше спечелил доста много пари от награди през последните две години, но те седяха в банката и само събираха прах.

Кейлъб се изчерви, но видът му изразяваше благодарност. Преди Ариел да изкаже на глас протеста си, шерифът се обади:

— Защо не настаниш госпожица Лийланд в хотела, докато аз пратя телеграмите?

Джес кимна.

— Ще се срещнем тук по-късно. Ако има награда за двама разбойници на име Блеки Роу и Люк Уилкс, възнамерявам да си я прибера. Погребах ги някъде по пътя от Тексаркана. Но първо трябва да съобщя за нападението над станцията на „Бътърфийлд“. Индианците са отвели добитъка.

— Ранени има ли?

— Не. Тия негодници са искали само конете.

— Ако не греша, има по петстотин долара награда за всеки от двамата, живи или мъртви. Имаш ли доказателства?

— В дисагите. Имам и свидетел. — И той махна към Ариел. — Ония се опитаха да ме убият, за да се докопат до нея.

— Вярно ли е, госпожице Лийланд? — запита Кейлъб.

— Да — каза Ариел, потвърждавайки разказа на Джес. — Джес Уайлдър го бива с оръжията, признавам му го.

След няколко минути Ариел и Джес вървяха към хотела, докато Кейлъб отиваше към телеграфната станция, за да прати телеграмите. Но за огромно нейно съжаление той я държеше здраво за лакътя.

— Не ти искам парите — изсъска тя, издърпвайки ръката си от неговата, и спря рязко, като се обърна с лице към него. — Още не вярваш, че съм Ариел Лийланд, нали?

— Не. — Краткият му отговор казваше всичко. — Мръдни си задничето, имам и други работи да върша.

— Казах ти, не ти искам парите.

— Къде ще спиш? Какво ще ядеш?

— Имам малко пари. Дори улицата е за предпочитане, отколкото да приема нещо от тебе.

Сребристите очи на Джес светнаха опасно.

— Мога да те заведа у госпожица Джолийн. Не е толкова изискано, като в други публични домове, но сигурно няма да е от значение за жена, която не подбира с кого си ляга. Момичетата там печелят прилично. А пък — подразни я Джес, чудейки се защо я оставя така да му влиза под кожата — и на улицата не е чак толкова зле, ако искаш да си хванеш някой каубой. Доста каубои се навъртат наоколо.

Плътна червенина полази по шията на Ариел, оцветявайки бузите й, и изчезна в корените на косите й. Беше толкова разгневена, че дори слабите й усилия да говори свързано пропаднаха с гръм и трясък.

— Е, какво избираш? — продължи Джес. — Госпожица Джолийн, улицата или най-добрия хотел в града?

— Помолих шериф Хокс за заем, не тебе.

— Кейлъб не може да си позволи да ти заеме пари.

— А ти можеш, така ли?

Джес се ухили широко. Независимо колко я беше разярил този арогантен негодник, Ариел не можа да не се поддаде на мъжественото му привличане. Тръпка пролази по гърба й; изведнъж се уплаши от това, което изпита към него, от странния начин, по който докосването му караше тялото й да реагира. Как може човек да изпитва омраза и същевременно привличане?

— Не съм толкова беден, колкото си мислиш — осведоми я Джес. — Ловът на глави ми осигурява добри средства за живот.

— Обзалагам се — процеди през зъби Ариел. Отчаяно искаше да откаже парите на Джес, но беше твърде практична, за да позволи на гнева си да замъгли здравия й разум. — Ще си получиш парите веднага щом стигна в Уейко.

Двамата отново се запътиха към хотела. Но пак се наложи да спрат. Този път ги спря млада жена с подскачащи руси къдрици, сини очи и разкошни форми, съблазнително прикрити от муселинена рокля в бяло и розово. Тя изхвръкна от магазина и с възторжен вик се хвърли на врата на Джес.

— Върна се! Толкова ми липсваше, скъпи, наистина!

И за огромно смущение на Ариел привлекателната млада жена залепи една щедра целувка на устните на Джес. Това, което наистина я възмути, беше фактът, че той като че ли се зарадва на вулгарния жест на жената и на свой ред я целуна. После я отмести със смях.

— Дръж се прилично, Ели Лу, какво ще си помислят хората?

— Фу! Хич не ми пука какво си мислят — каза Ели Лу, нацупила устни. Долната й устна беше пълна, червена и чувствена. Ариел веднага я намрази. — Ще останеш ли?

— Бих искал да ти кажа, че търсенето ми е приключило, скъпа, но не мога — отвърна Джес.

Ариел замръзна. Скъпа. Джес я наричаше „скъпа“.

— Откажи се, Джес, нека законът се погрижи. Само си пилееш живота да търсиш убиеца на Джъд.

— Съжалявам, Ели Лу, не мога да го направя. Заклех се да закарам Барт Дилън и Тили Каулс пред съда и ще го направя.

Ели като че ли изведнъж забеляза Ариел, която стоеше малко зад Джес, свела очи.

— Коя е тя? — запита Ели Лу.

Огромните й сини очи се спряха на Ариел с враждебен поглед. Ариел се почувства неудобно.

— Това е… Ариел Лийланд — каза Джес, запъвайки се на името. — Дилижансът й се преобърнал. — Пропусна подробностите от срещата им и времето, което бяха прекарали заедно. — Водя я в хотела. Ариел, това е Ели Лу Додж. Баща й е собственик на магазина.

Ариел кимна учтиво, но Ели Лу нарочно пренебрегна жеста й и вирна чипия си нос.

— Ела довечера на вечеря, Джес, родителите ми много ще ти се зарадват, както и аз. Можем след това са се поразходим и може би ще те убедя този път да останеш тук.

Очите й обещаваха наслади, за които не смееше да говори.

— Приемам, Ели Лу — усмихна се Джес. — Но сега наистина трябва да вървя.

— Щом настояваш — отвърна Ели Лу. Острият й глас стържеше по нервите на Ариел. — До довечера.

Тя се надигна на пръсти и отново целуна Джес, поглеждайки към Ариел, за да види дали ги гледа. После се обърна и се отдалечи, полюлявайки предизвикателно хълбоците си.