Петстотинте милиона на Бегюм

Дванадесета главаСъветът

Ненавистта на Краля на стоманата към делото на доктор Саразен не беше тайна. Знаеше се, че той е дошъл да издигне град срещу град. От това съвсем не следваше, че трябва да се нахвърли върху един мирен град и да го разруши с насилие. Но статията на „Ню Йорк Херълд“ беше категорична. Дописниците на този могъщ вестник бяха проникнали в кроежите на хер Шулце и твърдяха, че няма нито час за губене.

Достойният доктор отначало се обърка. Като всички честни души, той, додето можеше, се отказваше да повярва в злото. Струваше му се невъзможно човек в извратеността си да стигне дотам, че да иска да разруши без причина само от самохвалство един град, който беше в известен смисъл общо достояние на човечеството.

— Помислете си само, нашата средна смъртност няма да бъде тази година и 1,25%! — извика той простодушно. — У нас няма ни едно десетгодишно момче, което да не знае да чете; няма ни едно извършено убийство, ни една кражба от основаването на Франсвил! И ето, варвари се канят да унищожат в началото му един толкова щастлив опит! Не мога да допусна, че един химик, един учен, бил той сто пъти германец, ще е способен на това!

Необходимо беше обаче да се отстъпи пред свидетелството на един вестник, всецяло предан на делото на доктора, и да се помисли незабавно. След като този пръв миг на покруса мина, доктор Саразен се овладя и се обърна към приятелите си:

— Господа — рече им той, — вие сте членове на Гражданския съвет и ваш, както и мой дълг е да вземем всички необходими мерки за спасяването на града. Какво трябва да направим най-напред?

— Има ли възможност за спогодба? — попита господин Ленц. — Можем ли с чест да избегнем войната?

— Това е невъзможно — отвърна Октав. — Очевидно е, че хер Шулце я иска на всяка цена. Омразата му е толкова голяма, че няма да иска да се споразумява!

— Добре! — извика докторът. — Ще направим всичко, за да можем да му отговорим. Мислите ли, полковник, че има средство да устоим на топовете на Щалщадт?

— Срещу всяка човешка сила може с успех да се бори друга човешка сила — отговори полковник Хендън, — но нека не мислим да се защищаваме със същите средства и същите оръжия, с които хер Шулце ще си послужи, за да ни нападне. Изработването на бойни оръдия, годни да съперничат с неговите, би изисквало твърде дълго време и аз не знам дали ще успеем да ги произведем, защото ни липсват подходящи работилници. Ние имаме за това само един изглед за спасение: да попречим на врага да стигне до нас и да осуетим обкръжаването ни.

— Веднага ще свикам Съвета — рече доктор Саразен. И докторът влезе пръв в своя работен кабинет.

Кабинетът му беше обикновена мобилирана стая. По трите й стени се редяха лавици с книги, а на четвъртата, под няколко картини и художествени предмети, се намираха редица номерирани говорни тръби, приличащи на рогчета за слушане.

— Благодарение на телефона — рече той — ние можем да имаме Съвет във Франсвил, като всеки от нас остане у дома си.

Докторът натисна един сигнален звънец, който предаде начаса призива му в жилищата на всички членове на Съвета. За по-малко от три минути думата „тук!“, предадена последователно от всяка съобщителна линия, възвести, че Съветът почва заседанието си

Докторът застана тогава пред говорната тръба на своя апарат, размаха един звънец и рече:

— Заседанието е открито… Думата има моят уважаван приятел полковник Хендън, който ще направи на Гражданския съвет много важно съобщение.

Полковникът застана на свой ред пред телефона и след като прочете статията на „Ню Йорк Херълд“, поиска да бъдат взети незабавно първите мерки.

Едва свърши той, и номер 6 му зададе въпрос:

— Смята ли полковникът, че защитата е възможна в случай, че средствата, на които разчита, за да попречи на нашествието на неприятеля, се окажат неуспешни?

Полковник Хендън отговори утвърдително. Въпросът и отговорът достигнаха мигновено до всеки невидим член на Съвета, както и предхождащите ги обяснения.

Номер 7 попита с колко време, според него, разполагат франсвилците, за да се приготвят.

Полковникът не знаеше, но трябваше да се действува така, като че ще бъдат атакувани не по-късно от две седмици.

Номер 2. Трябва ли да чакаме атаката, или смятате, че е за предпочитане да я предотвратим?

— Трябва да направим всичко, за да я предотвратим — отговори полковникът, — и ако сме заплашени от дебаркиране, да вдигнем във въздуха корабите на хер Шулце с нашите торпили.

При това предложение доктор Саразен сметна за необходимо да се свикат на съвещание най-видните химици, както и най-опитните артилерийски офицери, и да се поиска от тях да прегледат плановете, които полковник Хендън ще им представи.

Въпрос на номер 1:

— Каква сума е потребна, за да се почнат веднага работите по отбраната?

— Трябва да разполагаме с петнадесет-двадесет милиона долара.

Номер 4. Предлагам да се свика веднага общо събрание на гражданите.

Председателят Саразен. Подлагам на гласуване предложението.

Две позвънявания, предадени по телефона, оповестиха, че то се приема единодушно.

Беше осем часът и половина. Гражданският съвет не бе траял и осемнадесет минути и не бе накарал никого да мръдне от мястото си.

Народното събрание беше свикано по същия прост и почти също тъй бърз начин. Щом доктор Саразен съобщи решението на Съвета в кметството, все тъй чрез телефона му бяха приведени в движение електрическите камбанки на върха на всяка една от колоните, поставени на двеста и осемдесетте кръстопътя на града. Върху тези колони бяха поставени светещи циферблати, чиито стрелки, движени от електричество, се спряха веднага на осем и половина часа — часа на събранието.

Всички жители, известени едновременно от този шумен призив, който продължи повече от четвърт час, побързаха да излязат да вдигнат глави към най-близкия циферблат и видели, че национален дълг ги призовава в залата на кметството, побързаха да отидат там.

В уречения час, значи за по-малко от четиридесет и пет минути, събранието беше в пълен състав. Доктор Саразен беше вече на почетното място, заобиколен от целия Съвет. Полковник Хендън чакаше в подножието на трибуната.

Повечето граждани знаеха вече новината, която беше предизвикала митинга. И действително разискванията в Гражданския съвет, стенографирани автоматично от телефона на кметството, бяха веднага препратени на вестниците, които ги обнародваха в специално издание, разделено във форма на афиш.

Залата на кметството представляваше огромно помещение със стъклен покрив, дето въздухът преминаваше свободно, а светлината се лееше на вълни от една напълнена с газ тръба, която очертаваше контурите на свода.

Тълпата стоеше права, спокойна; не шумеше. Лицата бяха весели. Благодарение пълното здраве, навиците към пълен и редовен живот, съзнанието за собствената сила всеки се чувствуваше господар на каквото и да е тревожно или гневно вълнение.

Когато председателят докосна звънеца точно в осем и половина часа, въдвори се веднага дълбоко мълчание.

Полковникът се изкачи на трибуната.

Там с трезв и силен език, без излишни украшения и ораторски похвати — език на хора, които, знаейки какво казват, излагат ясно нещата, защото ги разбират добре — полковник Хендън разказа за закоравялата омраза на хер Шулце към Франция, към Саразен и неговото дело, за страхотните приготовления, за които съобщаваше „Ню Йорк Херълд“, предназначени да унищожат Франсвил и обитателите му.

„Тъкмо тези обитатели трябва да изберат решението, което смятат за най-добро — продължи той. — Много хора, лишени от родолюбие, може би биха предпочели да отстъпят земята си и да оставят нашествениците да завладеят новата им родина. Но полковникът беше предварително уверен, че такива малодушни предложения няма да намерят отглас сред съгражданите му. Хората, които са разбрали величието на целта, преследвана от основателите на образцовия град, които са приели неговите закони, са по необходимост сърцати и умни хора. Искрени представители и радетели на напредъка, те ще направят всичко, за да спасят този безподобен град, славен паметник на изкуството да подобряваш съдбата на човека! Техен дълг е следователно да отдадат живота си за каузата, на която са носители.“

Безкраен залп от ръкопляскания посрещна тази реч.

Много оратори подкрепиха становището на полковник Хендън.

Доктор Саразен изтъкна тогава необходимостта да се образува неотложно Съвет за отбрана, който да вземе всички бързи мерки, като се заобиколи с необходимата за военните операции тайна. Предложението беше прието.

По време на заседанието един член на Гражданския съвет предложи като уместно да се гласува временен кредит от пет милиона долара за първите мероприятия. Всички с вдигане на ръка одобриха мярката.

В десет часа и двадесет и пет минути митингът свърши и жителите на Франсвил, избрали водачите си, се канеха да се разотидат, когато се случи неочаквано произшествие.

На трибуната, току-що освободена, се изправи един непознат, извънредно странен на вид.

Този човек изникна като по магия. На енергичното му лице личеше страшна възбуда, но държанието му беше спокойно и решително. Дрехите му, полепнали по тялото и изцапани от тиня, и окървавеното му чело показваха, че наскоро е минал през страшни изпитания.

Щом го зърнаха, всички се спряха. С властно движение на ръката непознатият накара всички да се заковат на място и да млъкнат.

Кой беше той? Откъде идеше? Никой, дори доктор Саразен, не помисли да го запита.

Скоро всички се вгледаха в него.

— Току-що се измъкнах от Щалщадт — рече той. — Хер Шулце ме осъди на смърт. Бог позволи да дойда при вас тъкмо навреме, за да се опитам да ви спася. Аз не съм непознат на всички тук. Моят многоуважаван учител доктор Саразен ще може да ви каже, надявам се, че въпреки външността ми, която ме прави неузнаваем дори за него, вие може да имате известно доверие в Марсел Брукман!

— Марсел! — извикаха едновременно докторът и Октав.

И двамата се спуснаха към него.

С ново движение на ръката непознатият ги спря.

Беше наистина Марсел, спасен по чудо. След като отмахна решетката на канала, тъкмо когато падаше почти задушен, течението го беше повлякло като безжизнено тяло. Но за щастие тази решетка затваряше самия укрепен пояс на Щалщадт и след две минути Марсел бе изхвърлен навън, върху брега на реката, свободен най-сетне, ако само оживееше!

Дълги часове смелият младеж остана проснат неподвижно всред тази мрачна нощ в пустото поле, далеч от всяка помощ.

Развиделяваше се, когато се свести. Тогава си спомни!… Беше най-сетне вън от проклетия Щалщадт! Не беше вече пленник. Всичките му мисли се съсредоточиха върху доктор Саразен, неговите приятели, неговите съграждани!

— Те! Те! — извика той тогава.

С върховно усилие Марсел смогна да се изправи пак на крака.

Десет левги го отделяха от Франсвил, той трябваше да върви десет левги без железници, без кола, без кон през тази комай изоставена равнина около свирепия Град на стоманата. Тези десет левги той измина, без да почива ни миг, и в десет часа и четвърт достигна първите къщи на доктор Саразеновия град.

Афишите по стените му обясниха всичко. Той разбра, че жителите са предупредени за опасността, която ги заплашва; но разбра също, че те не знаят ни колко е близка тази опасност, ни главно от какво странно естество може да е тя.

Катастрофата, замислена от хер Шулце, трябваше да настъпи тази вечер в единадесет часа и четиридесет и пет… Беше десет часът и четвърт.

Оставаше му да направи последното усилие. Марсел прекоси града на един дъх и в десет часа и двадесет и пет минути, тъкмо събранието да се разотиде, той се изкачи на трибуната.

— Приятели мои — извика той, — опасността може да ви настигне не след месец и не след седмица дори! След по-малко от час една невиждана катастрофа ще връхлети върху вашия град, железен и огнен дъжд ще завали над него. Сега, в часа, в който говоря, срещу вас е насочен един адски снаряд, който бие на десет левги. Аз го видях. Нека жените и децата се укрият в зимниците, които са донякъде здрави, или излязат тозчас от града и потърсят прибежище в планината! Нека годните мъже се приготвят да се борят срещу огъня с всички възможни средства! Огъня — ето сега вашия единствен враг! Срещу вас не вървят още ни войски, ни войници. Противникът, който ви заплашва, е пренебрегнал обикновените средства за нападение. Ако плановете, ако изчисленията на един човек, чието могъщество в злото познавате, се осъществят, ако хер Шулце не се е излъгал за първи път, пожарът ще избухне ненадейно и едновременно на сто места във Франсвил! На сто различни места ще трябва след малко да се опълчим срещу пламъците! Каквото и да се случи, най-напред трябва да се спаси населението, защото дори целият град да бъде разрушен, златото и времето ще могат да възстановят вашите домове и паметници, които няма да можем да спасим!

В Европа биха взели Марсел за луд. Но в Америка никой не би помислил да отрича чудесата на науката, дори и най-неочакваните. Изслушаха младия инженер и по съвета на доктор Саразен му повярваха.

Тълпата, покорена по-скоро от тона на оратора, отколкото от думите му, се подчини, последва го, без дори да помисли да ги оспори. Докторът отговаряше за Марсел Брукман. Това стигаше.

Дадени бяха веднага заповеди и куриери тръгнаха в различни посоки, за да ги разгласят.

Колкото до жителите на града, едни от тях се прибраха в къщи и слязоха в зимниците, готови да понесат ужасите на една бомбардировка; други пеша, на коне, коли излязоха в полето и заобиколиха първите скатове на Столовите планини. През това време на големия площад и на няколко посочени от доктора места годните мъже събраха бързо-бързо всичко, което можеше да служи за борба с огъня — вода, пръст, пясък.

А в заседателната зала разискването продължаваше.

Но тъкмо тогава една идея, която не оставяше място на никоя друга, обсеби ума на Марсел. Той не говореше вече — устните му шепнеха само тези думи:

— В единадесет часа и четиридесет и пет минути! Възможно ли е наистина този проклет Шулце да възтържествува над нас със своето отвратително изобретение?…

Изведнъж Марсел извади едно тефтерче от джоба си. Той махна с ръка, сякаш молеше хората да млъкнат, и с трескава ръка написа с молив няколко цифри върху страниците на тефтерчето си. И тогава всички видяха как челото му полека-лека се проясни, лицето му светна.

— Ах, приятели мои — извика той, — приятели мои! Или тези цифри тук лъжат, или всичко онова, от което се страхуваме, ще се пръсне като кошмар пред очевидността на една балистична задача,. чието разрешение търсих напразно! Хер Шулце се е излъгал! Опасността, с която ни заплашва, е сън! Този път науката му греши! Нищо от онова, което той оповести, няма да стане, не може да стане! Неговият чудовищен снаряд ще мине над Франсвил, без да го засегне, и ако остава да се боим от нещо, то е само в бъдеще!

Какво искаше да каже Марсел? Никой не можеше да разбере!

И тогава младият елзасец изложи резултата от изчислението, което току-що беше направил. Ясният му глас изведе доказателството си по такъв начин, че го направи очевидно и за най-големите невежи. Това беше светлина подир мрак, спокойствие подир тревога. Не само снарядът нямаше да докосне града на доктора, той нямаше да докосне „нищо-нищичко“. Той щеше неизбежно да се изгуби в пространството!

Доктор Саразен одобри с движение на ръката изложението на Марсел и изведнъж, посочил с пръст, светещия циферблат на часовника в залата, рече:

— След три минути ние ще знаем кой има право — Шулце или Марсел Брукман! Каквото и да стане, приятели мои, нека не съжаляваме за никоя от взетите предпазни мерки и не пренебрегваме нищо от онова, което може да осуети изобретенията на нашия враг. Неговият удар, ако не улучи, както ни обнадежди Марсел, няма да бъде последният! В ненавистта си Шулце няма да се сметне за бит и да се спре пред неуспеха!

— Елате! — извика Марсел.

Всички излязоха след него на големия площад.

Изтекоха трите минути. Часовникът удари единадесет часа и четиридесет и пет минути!…

Четири секунди след това една тъмна маса премина високо в небето и бърза като мисъл, се изгуби далеч отвъд града със зловещо свирене.

— На добър път! — извика Марсел, като прихна да се смее. — С тази първоначална скорост снарядът на хер Шулце, преминал вече границата на атмосферата, няма да падне никога върху земната повърхност.

Две минути по-късно се чу глух тътен от взрив, който сякаш излизаше от земните недра.

Това беше тътенът на оръдието от Кулата на Бика и този тътен идваше с едно закъснение от сто и тринадесет секунди спрямо снаряда, който се движеше със скорост сто и петдесет левги в час.