Петстотинте милиона на Бегюм

Четиринадесета главаПодготовка за борба

Макар да не беше вече предстояща, опасността все пак бе голяма. Марсел съобщи на доктор Саразен и на приятелите му всичко, което знаеше за приготовленията на хер Шулце и за неговите разрушителни снаряди. Още на другия ден Съветът за отбрана, в който той взе участие, се зае да обсъди плана за съпротивата и да подготви изпълнението му.

Във всичко това Марсел беше подпомогнат от Октав, когото намери, естествено, променен и станал по-волев.

Какви бяха взетите решения? Никой не узна подробности по тях. Само главните принципи бяха систематично оповестявани в пресата и разпространявани сред народа. В това не беше мъчно да се види практичната ръка на Марсел.

— В цялата отбрана — говореха си в града — главното е да се познават добре силите на противника и да се приложи систематична съпротива срещу тези сили. Несъмнено оръдията на хер Шулце са страхотни. По-добре е обаче да имаме пред себе си тези оръдия, чийто брой, калибър, далекобойност и действия се знаят, отколкото да се борим срещу непознати снаряди.

Цялата работа беше да се възпрепятствува обкръжаването на града било по суша, било по море.

Съветът за отбрана изучаваше усилено този въпрос и в деня, в който един афиш оповести, че задачата е решена, никой не се усъмни в това. Гражданите се притекоха масово и доброволно да изпълнят необходимите работи. Не беше пренебрегнато никое занятие, което можеше да допринесе нещо към делото на отбраната. Хора от всички възрасти, от всяко положение ставаха прости работници при това обстоятелство. Работата се водеше бързо и весело. Хранителни провизии, достатъчни за две години, бяха складирани в града. Каменни въглища и желязо пристигаха също в значителни количества: желязото — първичен материал за въоръжение; каменните въглища — източник на топлина и движение, потребни за борбата.

Но докато каменните въглища и желязото се трупаха по площадите, в халите, превърнати на складове, се издигаха грамади от чували с брашно, бутове пушено месо и пити сирене, камари от консерви и изсушени зеленчуци. Многобройни стада бяха запрени в градините, които правеха от Франсвил една просторна ливада.

Най-сетне, когато се яви указът за мобилизация на всички годни да носят оръжие мъже, ентусиазмът, с който той беше посрещнат, засвидетелствува още веднъж отличните настроения на войниците граждани. Облечени просто с вълнени куртки, платнени панталони, ниски ботуши и кожени шапки, въоръжени с пушки „Вердер“, те правеха маневри по булевардите.

По всички стратегически места орляци китайски кули разравяха земята, копаеха окопи, издигаха укрепления и редути. Бяха почнали и ускоряваха усилено изливането на артилерийски оръдия. Много благоприятно обстоятелство в тези работи беше, че можеха да използуват големия брой бездимни пещи в града, като ги превърнат лесно в топилни.

Сред този непрекъснат кипеж Марсел се показваше неуморим. Той беше всякъде и всякъде на висотата на своята задача. Възникнеше ли някое теоретично или практическо затруднение, той начаса го разрешаваше. Когато потрябваше, запретваше ръкави и демонстрираше някой експедитивен начин, някоя бърза хватка. Затова авторитета му приемаха без ропот и заповедите му се изпълняваха винаги точно.

Наред с него и Октав се стараеше. Отпърво помисли да украси униформата си със златни галони, но после се отказа от тях, като разбра, че е достатъчно да бъде в началото прост войник.

Затова постъпи в батальона, който му посочиха, и съумя да се държи там като образцов войник. На тези, които показаха, че го съжаляват, той отговори:

— Всекиму според заслугите. Аз не ще мога може би да командувам!… Поне да се науча да се подчинявам.

Една вест — лъжлива наистина — придаде на отбранителните работи нов, по-силен подтик. Хер Шулце, разправяха, търсел да преговаря с някои морски компании за превоза на оръдията си. От този момент „партенките“ следваха една след друга всеки ден. Ту флотата на Шулце поемаше курс към Франсвил, ту железопътната линия от Сакраменто беше прекъсната от „улани“, очевидно паднали от небето.

Но тези слухове, тозчас опровергавани, бяха с наслада измисляни от дописниците, които се чудеха как да поддържат любопитството на читателите си. Истината е, че Щалщадт не даваше признак на живот.

Това абсолютно мълчание оставяше на Марсел време да допълни отбранителните работи, но все пак го безпокоеше малко през редките свободни мигове.

„Дали разбойникът не е променил тактиката си и не ми подготвя нещо ново?“ — питаше се понякога той.

Но планът било да се спрат вражите кораби, било да се осуети обкръжаването обещаваше да отговори на всичко и Марсел в тези мигове на безпокойство удвояваше още повече своята енергия.

Единственото му удоволствие и единствената му почивка след изпълнен с труд ден беше краткият час, който прекарваше всяка вечер в салона на госпожа Саразен.

Още от първите дни докторът беше поискал от Марсел да дохожда да вечеря у него редовно освен в случаите, когато бъде възпрепятствуван от някоя друга работа; но такава работа, при която Марсел да се почувствува изкусен да се откаже от тази облага, не беше се представила досега. Играта на доктора и полковник Хендън на шахмат не бе все пак толкова интересна, за да им обясни неговото усърдие. Потребно е следователно да помислим, че друго очарование действуваше върху Марсел и може би читателите ще се досетят за естеството му, макар че самият той сигурно не подозираше това, по интереса, който, изглежда, имаха за него вечерните му разговори с госпожа Саразен и госпожица Жана, когато те седяха тримата до голямата маса и двете доблестни жени приготовляваха всичко необходимо за бъдещата работа на лазаретите.

— Дали новите стоманени болтове ще са по-добри от болтовете, чийто чертеж ни показахте? — попита Жана, която любопитствуваше да узнае всички работи по отбраната.

— Няма никакво съмнение, госпожице — отговори Марсел.

— Ах, аз съм много щастлива! Но колко издирвания и труд коства и най-малкият производствен детайл!… Вие ми казахте, че инженерните войски са изкопали вчера петстотин нови метра окопи. Това е много, нали?

— Съвсем не, това дори не е достатъчно! С този ход на работа ние не ще успеем да завършим пояса от укрепления до края на месеца.

— Много ми се ще да го видя завършен и тези противни шулцовци да дойдат! Хората са много щастливи, че могат да действуват и да бъдат полезни. Така очакването не е толкова дълго за тях, колкото за нас, които не сме годни за нищо.

— Годни за нищо ли? — извика Марсел, обикновено по-спокоен. — Годни за нищо! А за кого, според вас, тези честни хора, напуснали всичко, за да станат войници, работят, ако не за да осигурят спокойствието и щастието на своите майки, жени и годеници? Откъде иде техният всеобщ жар, ако не от вас, и кому ще отдадете тази жертвоготовност, ако не…

При тези думи Марсел, посмутен, млъкна. Госпожица Жана не настоя и добрата госпожа Саразен беше принудена да приключи спора, като каза на младия човек, че любовта към дълга е несъмнено достатъчна да обясни усърдието на мнозинството.

И когато, призован от неумолимата задача, принуден да иде да завърши някой проект или някое изчисление, се изтръгваше със съжаление от този сладък разговор, Марсел отнасяше със себе си непоклатимото решение да спаси Франсвил и всичките му обитатели.

Той не очакваше никак това, което щеше да се случи, и все пак то беше естествена неотвратима последица от противоестественото състояние на нещата, от съсредоточаването на всички в едно-единствено същество — основен закон на Стоманения град.