Синя луна

Трийсет и седма глава

— Хайде, казвай — слагам лакти на масата и завирам лице в нейното, за да отвлека вниманието й от красотите на Сен Жермен в Съмърленд вариант.

— Добре. Аз съм Овен — казва тя, но очите й бягат към река Сена, Пон Ньоф, Айфеловата кула, Триумфалната арка и катедралата „Нотр Дам“ (които в този вариант на Париж са подредени една до друга).

— И какво още? — бъркам капучиното си и се чудя защо си направих труда да извикам излезлия като от анимационен филм „гарсон“ със завити нагоре върхове на мустачките, бяла риза и черна жилетка, и да си поръчам това, когато нямам никакво намерение да го пия.

Ава въздъхва и се обръща към мен.

— Евър, не може ли да се откъснеш за малко от твоите проблеми и да се насладиш на гледката? Кога за последен път си била в Париж?

— Никога. Никога не съм била в Париж. И колкото и да ми е неприятно, искам да ти кажа, че това — посочвам към „Лувъра“, разположен точно до огромния магазин „Принтемпс“, разположен до музея „Д’Орсе“ — не е Париж. Това е идиотска Дисни версия на Париж. Все едно си взела купчина пощенски картички и реклами на Париж, смесила си ги с картинки от френски анимационни филми и, voila, сътворила си това. Видя ли сервитьора? Забеляза ли как накланя таблата, как я върти като пумпал, но тя никога не пада? Съмнявам се, че в истинския Париж има такива сервитьори.

Съзнавам, че действам като истински убиец на добро настроение, но въпреки това Ава се засмива щастливо, отмята коса и казва:

— За твое сведение, аз си спомням точно това от Париж. Тези забележителности не бяха на една улица, но така дори е още по-хубаво. Тогава учех в „Сорбоната“. Всъщност, споменавала ли съм ти…

— Това е много хубаво, Ава, наистина — прекъсвам я аз. — И с удоволствие щях да изслушам спомените ти, ако имахме време. Но сега те моля да се съсредоточиш върху въпроса ми: какво знаеш за астрологията, астрономията и всичко свързано с различните фази на луната?

Тя избутва встрани чинията с багетата и маслото и ме поглежда, този път сериозно.

— Уточни се, ако обичаш.

Изваждам от джоба си листа, където записах всичко видяно преди малко, зачитам се и скоро вдигам глава.

— Добре. Какво означава „нова луна“ и кога се появява?

Тя духа в чашата с кафето и заговаря:

— Новолуние е, когато луната и слънцето са в съвпад. Това означава, че ако ги погледнеш от земята, двете сякаш са на една линия. В този случай тя не отразява слънчевата светлина и не може да се види, защото от земята може да се види само тъмната й страна.

— И какво означава това? Символизира ли нещо?

Тя кима, взема си ново парче от багетата и казва:

— Тя е символ на ново начало, обновяване, възраждане, надежда — такива неща. Моментът е добър за всякакви промени, за нови начинания и отказване от вредни навици, като лоши гаджета, например — набляга на последните думи и ме поглежда красноречиво.

Оставям думите й без коментар. Разбирам, че намеква за Деймън, без да има представа, че съм решила да направя точно това. Да го изтрия от съзнанието си. Обичам Деймън и не мога да си представя живота си без него, но смятам, че така ще е най-добре и за двамата. Това не е трябвало да се случва. Не е трябвало да се срещаме въобще. Връзката ни не е правилна, не е естествена и аз съм тази, която трябва да оправи всичко.

— Добре. А какво е пълнолуние и каква е връзката между двете? — питам и я гледам как дъвче, прикрила устата си с ръка.

— Пълнолунието настъпва две седмици след новолунието. Тогава луната излъчва най-много слънчева светлина и гледана от земята, изглежда като пълен кръг. В действителност винаги е пълна, но зависи откъде я гледаш. И сега, какво символизира ли? Това ли искаш да знаеш? — усмихва се тя. — Пълната луна е символ на изобилието, на завършека и пълнотата, нещата узряват и достигат до своя апогей. Тогава лунната енергия е по-силна, а това означава голяма магическа мощ.

Кимам, опитвам се да смеля чутото и да разбера защо тези фази са толкова важни за задачата ми.

— Всички фази на луната символизират нещо — продължава Ава. — Луната играе важна роля в древната наука. Смята се, че тя контролира приливите и отливате. Понеже тялото ни е съставено предимно от вода, някои смятат, че тя контролира и него. Знаеш ли, че думата лунатик идва от латинското название за луна, което е luna? Не забравяй и легендата за върколаците. Те също са свързани с пълнолунието.

Без да искам, изсумтявам, изпълнена с досада. Върколаци не съществуват, нито вампири, нито демони — има само безсмъртни и зли безсмъртни. И вторите искат да унищожат първите.

— Мога ли да попитам защо се интересуваш от тези неща? — изпива тя последната глътка еспресо и избутва чашата към средата на масата.

— Чакай сега — казвам не особено любезно и предразполагащо към приятелски разговор, но за разлика от нея, аз не съм на екскурзия в Париж. Просто изтърпявам въздишките и възторзите й, за да получа нужните ми отговори. — Последен въпрос: какво е специалното на пълнолунието в l’heure bleue или в синия час, както го наричат?

Тя впива поглед в мен и прошепва почти без дъх:

— Имаш предвид синята луна?

Кимам и си спомням, че луната във видението ми беше толкова синя, че се сливаше с небето. Сещам се, че по начина, по който пулсираше и проблясваше, наистина символизираше синя луна, и кимам:

— Да, мисля, че е това. Става дума за синята луна, която се появява в конкретния син час. Какво знаеш за нея?

Тя поема дълбоко въздух, заглежда се в далечината и казва:

— Учените наричат синя втората пълна луна в един месец. Но някои езотерични школи учат, че имаме истинска синя луна не когато се случат две пълнолуния в един месец, а в един зодиакален знак. Този ден се смята за свещен. Вярва се, че тогава връзката между измеренията изтънява и това е идеалното време за медитация, молитва и мистични пътешествия. Според езотериците, ако успееш да овладееш енергията на синята луна по време на l’heure bleue, можеш да направиш всякакви магии. Единствената граница е собственото ти съзнание.

Ава ме поглежда изпитателно, любопитна да разбере какво ми е в главата, но аз не съм готова да споделя всичко. Тя усеща това, тръска глава и добавя:

— Но трябва да знаеш, че синята луна е рядко явление. Появява се веднъж на три до пет години.

Стомахът ми се свива толкова силно, че трябва да се хвана за облегалката на стола.

— А да знаеш случайно кога се очаква следващата синя луна? — питам и започвам да си повтарям наум: моля те, Господи, нека да е скоро, нека да е скоро…

Тя казва:

— Нямам представа.

И аз съм готова да припадна.

Естествено! Както винаги! Никога не знае това, което ми трябва най-много.

— Но знам откъде можем да научим — усмихва се тя.

Поклащам глава и отварям уста, за да й обясня, че вече нямам достъп до акашките хроники, но Ава затваря очи и след миг на масата се появява включен лаптоп.

— Да живее „Гугъл“ — смее се тя и го прибутва към мен.