Тъмният съперник

Глава 1

К-7, Пласт 8. Пласт 7. Пласт 6. Пласт 5. Тясно. Притиснат в капан.

— Да, Куай-Гон, мога да го направя. И ще го направя.

Той не знае, че нещо не е наред. Трябва да го спре. Но не може да се пребори с тази сила. Той вижда прекъснатия кръг. Кръгът, който довежда миналото в бъдещето, все още не е затворен. Той трябва да го затвори. Той трябва…

Куай-Гон се събуди внезапно. Както винаги, в мига, в който отвори очи, той знаеше точно къде се намира. Сънищата никога не замъгляваха съзнанието му.

Дори кошмарът изостряше сетивата му. Стаята беше тъмна, но той успя да различи очертанията на прозореца в тъмнината. Утрото приближаваше. Чуваше тихото дишане на Оби-Уан Кеноби, който спеше на съседното легло.

Бяха ги настанили в крилото за гости в официалната резиденция на губернатора на Бендомиър. Бе дошъл на планетата с рутинна мисия, която изведнъж се превърна в необичайна само заради един-единствен ред, написан на парче хартия.

Написаното беше родило кошмара. Вече три нощи той се повтаряше.

Ръката на Куай-Гон достигна до светлинния му меч, поставен така, че лесно да го хване в случай на нужда. Само за един миг можеше да се изправи и да е готов за битка.

Но как може човек да се бори със съня?

К-5, Пласт 5. Какво можеха да означават тези думи и цифри? К-7 можеше да е картирана, но необитаема планета, а можеше и да е звездна система. Но защо имаше това натрапчиво чувство, че е в капан? Кой беше казал: „Аз мога да го направя“? И защо изпитваше ярост към думите, защо се почувства толкова безпомощен, когато ги чу?

Единствено познаваше изображението на непълен кръг. Той го изпълваше с ужас.

Мислеше, че всичко е останало в миналото. Но когато пристигна на Бендомиър, му връчиха бележка. Съдържаше приветствие, че е пристигнал на планетата, а отдолу беше подписана с името Занатос.

Джедаите са научени да ценят сънищата, но не и да им се доверяват. Сънищата могат и да объркват. Джедаят беше длъжен да провери всеки сън, както проверява дали земята под краката му е стабилна. Само когато е сигурен, че е стъпил добре, можеше да продължи. Сънищата са случайна енергия, нищо повече. Някои джедаи виждат разни неща в сънищата, други — не.

Но това се отдаваше рядко на Куай-Гон, затова предпочиташе да не разчита на сънищата. През деня успяваше да избута настрани виденията, но нощем това бе по-трудно. Само ако можеше да забрани на сънищата и спомените си да го навестяват, тогава те нямаше да витаят около него.

Беше пътувал из цялата галактика — от Галактическото ядро до териториите по Външния пояс. Беше понесъл много болка и бе виждал гледки, които не можеше да забрави.

Най-ужасната му болка и най-ужасното му разочарование най-сетне го бяха застигнали.