Тъмният съперник

Глава 16

Куай-Гон погледна към таблото на катера.

— Приближаваме пристанището на Бендор.

— Трябва да обезвредим предавателя — каза Оби-Уан на Куай-Гон. — Обещах на Гера.

Куай-Гон кимна и се насочи към товарния док на „Офуърлд“. Привързаха лодката и тръгнаха към охранителния офис на „Офуърлд“.

— Имате ли план? — попита Оби-Уан.

— Нямаме време за планове — отвърна му Куай-Гон, отваряйки вратата с ритник.

Трима имбатянци пазачи вдигнаха учудени погледи. Преди да успеят да извадят бластерите си, светлинният меч на Куай-Гон запя из въздуха. Три бластера паднаха на пода, а пазачите се държаха за китките си и стенеха.

— Предавателите, ако обичате — вежливо попита Куай-Гон. Когато онези се поколебаха, той уж случайно докосна захранващия терминал с меча си. С цвърчене той се превърна в купчина разтопен метал.

Тримата пазачи размениха уплашени погледи. После хвърлиха предавателите си и се спуснаха към вратата.

— Хубаво е, когато става лесно — отбеляза Куай-Гон.

Той се наведе и вдигна трите предавателя. После отиде на ръба на кея и хвърли два в морето. След това натисна един бутон на третия.

— Гера е свободен — каза той. — Сега да видим дали не можем да свалим тази яка.

Куай-Гон постави големите си ръце на яката, търсейки някаква закопчалка. Не можеше да счупи, нито да извие метала. Нагласи светлинния си меч на ниска мощност и се опита да разреже яката, но не успя.

— Нужна е по-висока мощност, но може да те нараня — каза той.

— Или да ме обезглавите — отбеляза Оби-Уан развеселено.

Куай-Гон се усмихна.

— Ще намерим начин да я махнем в Бендор — той подхвърли предавателя към Оби-Уан. — Пази го, докато не я свалим.

Оби-Уан напъха предавателя във вътрешния джоб на туниката си.

— Сега какво?

В сините очи на Куай-Гон се разгоря огън.

— Занатос — произнесе името като проклятие. — Трябва да се върнем в Бендор.

Куай-Гон се качи на мястото на водача на един наземен спидер на „Офуърлд“. Запали машината, а Оби-Уан скочи вътре. С ръмжащ звук наземният спидер се насочи към града в далечината.

Сивото небе се беше надвесило. Минните кули в далечината приличаха на следи от паяк, уголемявайки се, докато двамата летяха към Бендор. Когато стигнаха покрайнините, Оби-Уан забеляза точка на хоризонта.

— Някой идва насам — отбеляза той.

Куай-Гон кимна. Беше го видял. Оби-Уан почувства нещо черно в Силата. Хвърли поглед към Куай-Гон.

— И аз го усетих — промърмори Куай-Гон.

Само след минути летящият мотоциклет беше при тях. Нямаше нужда да се взират в черната пелерина, за да разберат кой е зад кормилото.

— Дръж се — каза Куай-Гон. — Не мисля, че Занатос е в настроение за разговор.

— Той има лазерна гаубица! — извика Оби-Уан.

Един изстрел от гаубицата се размина с тях на сантиметри, избухвайки в облак от пръст и чакъл.

— Забелязвам — каза Куай-Гон.

Той рязко завъртя спидера надясно, избягвайки още един изстрел, който профуча покрай тях.

Светлинните мечове бяха безполезни. Не разполагаха с бластери, налагаше се да разчитат на уменията на Куай-Гон. Дори докато водеше машината, той събра Силата около себе си, използвайки я, за да предугади изстрелите.

Късове земя се блъскаха в лицата им, докато Куай-Гон завиваше, маневрираше, спираше на място, за да избегне смъртоносните лазерни изстрели. Със своя скоростен мотоциклет Занатос беше по-маневрен и той използва това, за да ги заобиколи внезапно и да открие огън отляво. Изстрелът за малко не изхвърли Оби-Уан от машината.

— Дръж се! — извика Куай-Гон.

Той насочи спидера напред, възможно най-ниско над земята. С крак удари по пръстта отдолу, която избухна в плътен облак, заслепявайки Занатос.

Това им спечели ценни секунди, но само толкова. Куай-Гон разпозна минните кули отпред. Това беше Мината на родната планета. Там имаше приятели, оръжие. Клат’Ха беше добър воин. Веднъж вече му бе спасила живота.

Той влетя в двора, но там нямаше никого. Всички бяха в мината, работеха по възстановяването й. Нямаше време да повика ВиърТа или Клат’Ха. Чуха как Занатос се появи на площадката зад тях.

Куай-Гон скочи от наземния спидер, нареждайки на Оби-Уан да направи същото.

Занатос се насочи към Куай-Гон и Оби-Уан с най-висока скорост. Куай-Гон извади светлинния си меч и нанесе на Занатос страничен удар, докато преминаваше покрай него. Но сблъсъкът завъртя Куай-Гон и той усети силна болка в рамото. Не можеше да се бие със Занатос, докато не слезеше от мотоциклета.

Занатос се обърна и се засили обратно срещу тях. Нямаха друг избор, освен да се хвърлят към главния вход. В този миг Куай-Гон осъзна нещо смразяващо. Правеха точно това, което Занатос беше планирал. Те играеха неговата игра.

Куай-Гон изтегли Оби-Уан в тунела, който се разклоняваше на няколко галерии, и се опита да си спомни по коя ВиърТа го беше завела до асансьора. Той остави Силата да го води, да го завладее. Изтича по левия тунел, докато Оби-Уан го следваше по петите. Асансьорът се намираше в дъното на тунела. Те скочиха вътре и Куай-Гон натисна бутона за най-дълбокото ниво — Пласт 6.

Светлините се включиха, когато излязоха от кабината. Куай-Гон се обърна наляво.

— Какво ще правим? — шепнешком го попита Оби-Уан.

— Има още един асансьор — обясни Куай-Гон. — Вече трябва да са го оправили. Занатос не би трябвало да знае това. Ще можем да му излезем от другата страна, дори да се измъкнем от мината. По-добре да не водим схватката тук.

Оби-Уан кимна. Винаги беше по-добре да се биеш на място, където опонентът ти не може да те притисне в някой ъгъл.

Но това не беше единствената причина за желанието на Куай-Гон да избяга от мината. Трябваше да измислят план. Безимен ужас притискаше Куай-Гон, казвайки му, че там има някой, когото не иска да вижда.

Навлязоха по-навътре в тунела. Куай-Гон се намръщи, докато продължаваше напред.

— ВиърТа каза, че тунелът е напълно блокиран. Защо…

Изведнъж една се отдели от стената на тунела. Занатос стоеше пред него.

— Ужасно много грешки правиш, Куай-Гон — каза той. — Чудо е, че още дишаш. Първо, изключи предавателя и така узнах точно къде се намирате. После влезе в мината, което беше точно това, което исках да направиш. И накрая предположи, че не знам за северния асансьор.

Зад гърба си Куай-Гон чу напева на светлинния меч на Оби-Уан.

— Кой от вас да убия първо? — измърмори Занатос. — Теб или непохватното ти момче?

Оби-Уан скочи в една камионетка, която се движеше към Занатос. В последния момент момчето скочи от нея. Прелетя над главата на Занатос, нанасяйки удар надолу със светлинния си меч.

Куай-Гон чу как изцвърча плътта на ръката на Занатос. Виейки, Занатос за малко да изпусне меча си, но го грабна с другата ръка.

Оби-Уан се приземи зад Занатос.

— Не ме наричай непохватен — каза му той.

Завъртайки се с такава светкавична бързина, че Куай-Гон едва го видя, Занатос се хвърли срещу Оби-Уан. Момчето отскочи назад, не спирайки да върти светлинния си меч. Атаката на Занатос мина на милиметри от него. Куай-Гон вече нападаше, но Занатос се обърна, за да парира удара му. Светлинните мечове се кръстосаха, хвърляйки искри. В тунела започна да се стеле дим.

Занатос се оттегли, прескачайки Оби-Уан, и двамата джедаи тръгнаха след него навътре в тунела. Докато тичаха, подът под краката им внезапно стана много стръмен. Куай-Гон разбра, че слизат на по-ниско ниво.

Завивайки на едно разклонение, те едва имаха време да мернат как Занатос изчезна в един по-малък коридор, водещ към шахтата. Затичаха се напред. Напречният тунел беше тесен и тъмен. Осветлението светеше по-слабо. Земята стръмно се спускаше надолу. Занатос беше изчезнал.

— Чакайте, Куай-Гон — запъхтяно каза Оби-Уан. — Сигурен ли сте, че трябва да го последваме?

— Защо не? — нетърпеливо попита Куай-Гон. Светлинният му меч пулсираше в ръката му.

— Защото така иска той — простичко рече Оби-Уан.

— Вече е твърде късно — каза Куай-Гон. — Да, вярно е, че той избра бойното поле. Но ние можем да го победим.

Куай-Гон се обърна и се затича надолу по тунела след Занатос. Оби-Уан го последва. Щеше да остане с Куай-Гон до последния си дъх.

Стигнаха доста дълбоко в кората на планетата, бяха близо до ядрото й, горещината едва се понасяше. Куай-Гон забеляза слаб надпис, който светеше отпред — Пласт 5.

ВиърТа го беше излъгала. Или не знаеше за съществуването на този тунел.

Галерията ставаше по-широка. Осветлението тук бе по-силно. Веднага щом излязоха от тесния тунел, прикритата врата се плъзна и затвори прохода зад гърба им.

Бяха попаднали в капан.

Куай-Гон и Оби-Уан бавно се въртяха с готови за схватка светлинни мечове. Нямаше и следа от Занатос.

Осветлението изгасна.

Подигравателен глас се чу от бездната.

— Надявам се, че двамата имате време за малко упражнения.

Изведнъж в тъмнината се появи червеното сияние на светлинен меч.

Куай-Гон не изчака Занатос да нападне. Той се придвижи през тъмнината към сиянието. Не виждаше нищо, но остави на Силата да го води. Усещаше противника си, чувстваше черните трептения на неговото зло. Той удари.

— Не уцели — каза Занатос. — Винаги бях най-добрият на сляп дуел. Не помниш ли?

Оби-Уан се премести надясно, надявайки се, че с Куай-Гон ще могат да притиснат Занатос в класически клещовиден ход. Но изведнъж светлинният меч тръгна към него. Навреме успя да отскочи. От близката стена се разнесе мирис на светкавица.

Схватката бе трудна, бяха водени само от инстинкта и Силата. Занатос бе хитър и силен противник. Той атакуваше и се изтегляше в напрегнат ритъм, по-бързо от всички фехтувачи, които Оби-Уан беше виждал. Грацията и силата на Куай-Гон бяха изумителни, докато не преставаше да връхлита с меча си срещу Занатос, предпазвайки себе си и Оби-Уан от ударите. Оби-Уан клекна с надеждата да покоси краката на Занатос. Но Занатос отстъпи и прелетя над него. Оби-Уан усети раздвижването на въздуха от този ход.

Оби-Уан се опитваше да погаси собствения си гняв и да използва светлата страна на Силата. Съзнанието му бе препълнено с гняв. Трябваше да го прочисти. Това беше единствената им надежда. Той призова живата Сила да го води.

Изведнъж видя, че Куай-Гон прави стъпка назад. Светлинният му меч премигна. Беше ли усетил, че Оби-Уан се е помръднал?

Оби-Уан почувствува енергията на Куай-Гон от Силата да се влива в неговата, извивайки се и пулсирайки в бяла горещина. Светлинният меч на Куай-Гон отново засия в зелено, толкова силно, че освети шахтата. Заедно те започнаха да разсичат въздуха безспир — преместваха се, приклякаха, извъртаха се. Занатос беше отблъснат назад, докато го притискаха до стената на тунела. Но изведнъж стената стана прозрачна и една врата се отвори. Занатос скочи през нея.

— Това е асансьорът! — извика Куай-Гон, скачайки напред. Но прозрачната врата се затвори. Куай-Гон я удари със светлинния си меч, но светлината само потрепна.

Гласът на Занатос проехтя в пещерата през някаква звукова уредба.

— Няма значение какво ще направите. Мината ще избухне. Създадох същите условия за експлозия като предишния път. Само, че тази ще е по-мощна. Имам достатъчно време, за да стигна до повърхността. А вие нямате.

Двамата чуха как асансьорът тръгва нагоре по шахтата.

Гласът на Занатос проехтя в тъмнината.

— Сбогом, стари ми учителю. Дано смъртта ти е толкова мъчителна, колкото тази на баща ми.