Тъмният съперник

Глава 7

Имаше време, когато кръгът не бе прекъснат. Имаше време, когато всичко беше това, което изглеждаше, че е. Когато нямаше тайни.

Незавършеният кръг. Можеше ли Оби-Уан да е сбъркал? Или Занатос има нещо общо със Селскостопанския корпус?

Не можеше да каже на момчето. Оби-Уан ще иска отговори, които Куай-Гон не беше склонен да дава. По-добре миналото да си остане в миналото.

Освен това, момчето трябва да се научи на търпение.

Куай-Гон се запъти към Мината на родната планета. Впечатляващо много работа беше свършена след експлозията. Мината щеше да заработи отново само след седмица. Корпорация „Офуърлд“ удържа на обещанието си и предостави пари и дроиди. Вече бяха разчистили останките в тунелите и работеха по укрепването им.

Клат’Ха му помаха от другия край на площадката. Беше тръгнала в мината с работниците си. От експлозията насам не беше спала, нито яла.

Куай-Гон отвори вратата на временната канцелария, която представляваше набързо издигната метална барака. ВиърТа седеше пред един монитор, на който се изписваха подробностите за операцията. Когато се завъртя към него на стола си, той забеляза, че лицето й е озарено от възбуда.

— Добри новини — с нисък, изпълнен с въодушевление, тон каза ВиърТа. — Експлозията ни е направила голяма услуга, Куай-Гон. Пробила е надолу, по-дълбоко, откъдето бяхме стигнали. Открихме жила йонит.

Куай-Гон беше впечатлен. Йонитът е от най-ценните полезни изкопаеми в галактиката.

— Знаеш ли какво означава това? Досега никой не е откривал йонит на Бендомиър. Следи — да, но основното ни полезно изкопаемо е азурит.

ВиърТа се наведе напред с напрегнат поглед.

— Мината на родната планета ще се окаже единственият източник. Потенциалните печалби са огромни. Това може да спаси цялата планета!

— Новината е чудесна — предпазливо се съгласи Куай-Гон. — Едно е да откриеш ценно полезно изкопаемо, и съвсем друго — да контролираш кой го добива.

— Вече виждаш предстоящите проблеми — рече ВиърТа. — Следователно трябва да я пазим в тайна. Не съм казвала на членовете на борда. Само Клат’Ха знае. Ако „Офуърлд“ разбере, лесно ще ни измести и ще заграби находището. Експлозията е унищожила цялото количество азурит, което бяхме добили. Финансово погледнати, ние сме банкрутирали.

— Какъв е планът ти? — попита Куай-Гон.

— Благодарение на „Офуърлд“, разполагаме с пари — започна ВиърТа. — Вярно, дадоха ни ги, за да купят доверието ни. Можем да ги използваме, за да добиваме йонит. Нужни са ни няколко седмици, за да стартираме добива. След това „Офуърлд“ не може да ни спре.

Лицето на ВиърТа грееше от решителност. Куай-Гон си позволи да почувства нейния ентусиазъм. Но в същото време се питаше защо ВиърТа издава тайната на него. Той почака, знаейки, че ще последва още.

— Ще ти покажа какво открихме — ставайки, каза ВиърТа.

Той я последва в мината. Тя му даде защитна каска и го заведе в южната асансьорна шахта.

— Район К е безопасен — увери го тя. — Успяхме да укрепим Пласт 6. Чрез сензорни уреди установихме, че новата жила е под него. Това е ниво, до което не сме стигнали.

К-7. Пласт 6. Шокиран, Куай-Гон погледна към контролното табло на асансьора. Докато слизаха, светлинният индикатор показваше Пласт 10, Пласт 9, Пласт 8, Пласт 7…

Кошмарът се събуди в съзнанието на Куай-Гон с цялата си злокобна сила.

— Има ли Пласт 5? — попита той ВиърТа.

Тя поклати глава.

— Не разполагаме с технология да достигнем толкова дълбоко. Твърде близо е до ядрото на планетата. „Офуърлд“ са разработили по-дълбочинна технология, но ако се опитаме да я закупим или вземем на лизинг, ще се издадем. Надяваме се, че ще изкопаем достатъчно йонит от Пласт 6.

Индикаторът на Пласт 6 светна и асансьорът спря.

Куай-Гон излезе от кабинката и започна да се обръща наляво.

— Не — каза ВиърТа. — Натам тунелът е напълно блокиран.

Тя натисна ключа близо до вратата и лампите, разположени по скалните стени, светнаха. Куай-Гон видя, че тунелът е тесен, с нисък таван, с хидравлична релса по средата на пода. Тунелът завиваше наляво. Тъмнината там го поглъщаше. Забелязваше се бледо, синкаво сияние от отразяването на светлината от синьо-черната скала, което беше знак за наличието на азурит.

— С Клат’Ха слизахме да видим щетите — продължи ВиърТа. — Асансьорната шахта в северния тунел е повредена, но ще я оправим до няколко дни. Първо трябва да оправим това.

Тя се обърна надясно и поведе навътре в тунела. Купчина камъни лежеше на пътя им, а в пода на тунела беше пробита дупка.

— Взривът сигурно е влязъл в реакция с газовете под това ниво — обясни тя. — В тази точка експлозията се е насочила нагоре.

— Клат’Ха го откри. Занесохме го за изследване. Предположението й се оказа вярно — йонит. Пуснахме сензори и уточнихме с колко запаси разполагаме.

— Трябва да действаме внимателно — каза Куай-Гон. — Ако Занатос разбере…

ВиърТа кимна.

— Точно затова имаме нужда от теб. Искаме да се включиш в Съвета на директорите на „Родната планета“. В този случай „Офуърлд“ няма да посмее да ни подлива вода. Все едно да тръгне срещу джедаите.

Куай-Гон вече клатеше глава.

— На джедаите е забранено да участват в предприятия с цел печалба — отвърна той. — Нямаме право да печелим от защитата, която ви осигуряваме. Това е неотменимо правило.

— Но помисли за богатствата, които можеш да получиш! — настойчиво каза ВиърТа. — Не е нужно да ги държиш за себе си. Можеш да правиш дарения.

— Съжалявам, ВиърТа — твърдо отговори Куай-Гон. — Ще ви помогна с всичко възможно, но не мога да направя това.

ВиърТа изглеждаше разочарована. Очевидно не разбираше целите на джедаите.

— Значи ще трябва да се задоволя с положението — каза тя. Очите й грееха, докато обхождаха минната галерия. — Всичко е тук — нашето богатство. Само се моля да успеем.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да успеете — обеща Куай-Гон. Нещо му подсказваше, че задачата няма да е лесна.